Пол Андерсън
Последният бастион (14)

11.

База данни

20 юли беше празник на „Метеор“, така че Борис Иванович Никитин си взе отпуск от университета, за да кавалерства на Кайра Дейвис. Бяха се запознали покрай родителите си и се срещаха все по-често. Заради малобройното население и здравословната атмосфера нямаше причина служителите да живеят вкъщи с дворове, макар обикновено да общуваха повече помежду си, отколкото с външни хора.

Двамата отлетяха до Новгород и той я поведе из историческите забележителности. Беше идвала преди две години, когато пристигна семейството й, но за кратко. Спомените й бяха смътни от общата бъркотия по това време. Оттогава, независимо от близостта на града, постоянно беше заета или все си намираше други занимания през свободното време.

Беше великолепна сутрин. Бяха почти сами в целия Кремъл. Руините бяха реставрирани, доколкото позволяваха съхранените сведения. Странно, че толкова малко хора го посещават, помисли си Кайра. Вероятно по някой бегъл поглед в мултивизора удовлетворяваше повечето от тях, ако изобщо им беше интересно. Слънчевите лъчи галеха византийските куполи на „Св. София“…

— Построена е от Ярослав Мъдри през единайсети век след изгарянето на по-ранната дървена катедрала — каза Борис. — Но Портите на Корсун са били готови и Великият княз Владимир ги е докарал от Крим шейсет години преди това. Градът тогава е бил на двеста-триста години, основан от варяжки странстващи търговци. Търгували чак до Константинопол и още по-навътре в Азия. Новгород пръв е посрещнал Рурик, когато пристигнал от север в драконовия си кораб.

Интонацията му напомняше пеене. Струваше й се, че за него това е по-реално от веществения свят и че никога не би пожелал кивира. Желанието му беше да стане историк — но не за да издирва факти и да ги съхранява за себе си, което всяка машина би вършила по-добре в съответствие с инструкциите за значимостта им, а да ги тълкува и да съживява мъртвите, за да ги накара да говорят на потомците си чрез него. Понякога тя се питаше кой би плащал за това и кой би се вслушал в думите му. Може би съставителят на кивира програма?

Ненамерила кураж да му го каже, тя отговори:

— Били са доста дръзки, нали?

Притеснението беше отчасти заради нейния руски. Един педагог с невронен модулатор можеше много бързо да натъпче основите на нов език в мозъка ти, но беше необходимо време, практикуване, четене и размишляване, а така също и разговори, за да започнеш да използваш езика наистина свободно. Тя общуваше предимно със съучениците си, които бяха пристигнали от къде ли не и разговаряха най-често на английски.

— Разполагали са с тази възможност.

Борис сви юмрук. Погледът му сякаш премина през нея, през стените покрай реката чак до всички могъщи реки, които пресичаха тези земи, и още по-нататък до моретата, в които се вливаха.

Техният свят е бил обкръжен от неизвестното. Осмелявали са се да тръгнат из него с платна и гребла, яхнали коне и пеша срещу вятъра, който брулел лицата им, разчитайки единствено на мускулите си, защото само тях имали. Никакви роботи, никакви всезнаещи компютри. А когато им се приисквали мечти наяве, чували ги от своите поети и разказвачи, все човешки същества, или си ги измисляли сами.

Той разтвори юмрук и отпусна ръка.

— Но това е било много отдавна — добави сухо.

Кайра усети тръпки по гърба.

— Не в космоса — каза тя.

— За такива като теб, предполагам. Ако имат желание да се откажат от тази имитация на природа, останала на Земята. Ако са от малцината избраници. А дали тя ще оцелее през времетраенето на собствения ни живот? — Борис тръсна глава и се разсмя. — О, само как грача като гарван, нали? Прости ми, помогни ми да си простя, че за момент забравих колко прелестна компаньонка имам. Ела да ти покажа останалото.

От този момент стана очарователен водач в неговия си малко приповдигнато сериозен маниер. Около обяд предложи да отлетят от града и да обядват в една механа в околността. Докато крачеха към паркинга, Кайра отново изпита спокойствието, което излъчваха тези улици, за разлика от лудницата в Ери-Онтарио.

Спокойствие, запита се неочаквано тя, или пустота? Слънцето изливаше топлината си върху паважа, стените, прозорците. Сградите бяха старинни, но в добро състояние. Дърветата край пътя шумоляха от вятъра и изпъстряха земята с танцуващите си сенки. И все пак транспортните средства отминаваха доста встрани. Пустотата зад повече от половината прозорци излъчваше стаено безмълвие. Приближи се едно момиченце, красиво със своите плитчици и колосана рокличка, но абсолютно самотно. Три жени огледаха вяло витрината на един магазин за естествени храни: вероятно стоките бяха прекалено скъпи за тях или пък нямаха какво друго да правят. Един амбулантен търговец свенливо се опита да привлече вниманието й към ръчно направените бижута, но възприе за напълно нормално оттеглянето й след беглия поглед, с който ги удостои. През един зейнал портал зърна двор с няколко маси, върху които мъже играеха на шах. Косите им бяха посивели или побелели. Някаква глуха, почти подсъзнателна пулсация вибрираше във въздуха, но тя беше от работещите съоръжения, жизнените органи на големия град.

Bueno, помисли си Кайра, това трябваше да се очаква. Твърде често беше изпадала в подобна ситуация в мултито или в реалността, както и многократно в Северна Америка. Населението трябваше да намалее, но промяната пораждаше нови проблеми, може би неразрешими — дали поради несиметричното разпределение на възрастите, като се изключат машините и тяхната производителност. Когато един народ започне да изпитва сериозни нужди, каквито непрекъснато изпитваха руснаците от „Измирането“ насам, се налагаха радикални промени в цялото общество.

Намаляването всъщност вече не беше необходимо, нали? А и дали наистина някога е било? При едно рационално управление (с което хиперкомпютрите отлично се справяха, нали така?) Земята можеше да изхранва постоянно много милиарди. Разбира се, подобно съществуване сред многолюдни, стриктно организирани тълпи не беше за нея. Слава Богу, че го имаше космосът, където да избяга. И въпреки това за един разтърсващ миг се запита дали не предпочита човешкото море, сред което Търговският център в Торонто прилича на някакъв остров, пред тази… пустота. Разумни и алтруистични ли бяха тези хора тук, или просто бяха лишени от енергия?

По дяволите? Какво я прихваща? Държеше се като Борис. Би трябвало да се забавляват през този свой ден, а не да тънат в мрачни мисли като герои на Достоевски.

Полетът до механата беше приятен, както и типичната селска атмосфера в нея — това можеше да се очаква. Е, забеляза някаква фабрика в парка, но беше в реда на нещата. Сградите съчетаваха изтънчени оттенъци и геометрична строгост, а наноцистерните вътре произвеждаха части за роботи. Борис зави на север от безкрайните плантации и прелетя над един резерват, който в момента засаждаха. За около половин десетилетие хормоните щяха да направят горите високи.

— Ще развъждат местни животни — обясни той. — Сърни, лосове, мечки, вълци.

— Някои от тях не са ли изчезнали? — учуди се Кайра.

— Мм, предполагам, че повечето видове може да се намерят из зоопарковете в чужбина, ако не тук. В противен случай вероятно геномите са записани и могат да бъдат клонирани. Чувала ли си за повторно развъдения дребен див кон в сибирските степи?

— Да. — Тя се усмихна. — Бих се впечатлила, ако развъдят мамути. Макар да съм озадачена. Чувала съм, че трябвала възстановят ДНК от видове от ледниковата епоха, за да я конструират. Откъде могат да знаят, че не е прекалено разградена? Сигурни ли са, че могат да я възстановят в автентичния й вид?

— Ако създадат рунтав слон с огромни извити бивни…

— И ако кожата му е на петна, ще разберат, че са сбъркали. Мислиш ли, че някой би пробвал някога с динозаври?

Механата се беше сгушила сред Валдайските хълмове под бяло златистозелени брези. Беше нова, но построена съгласно модерните традиционни стилове и мотиви. Предлагаха отлична храна и напитки плюс енергично обслужване от млади мъже и девойки в старовремски костюми. Един певец си акомпанираше на балалайка. Персоналът непрекъснато беше зает. Двойката собственици със сигурност богатееха.

А защо не? Нужно ли беше да стоят без работа, разчитайки на потребителски кредити, и да се развличат единствено с мултивизора? Тук дори можеше да се мотивират да си родят едно-две деца.

Кайра отпъди тягостните мисли. Обстановката беше прекалено приятна за тях.

Фалшификат, разбира се. Наподобяване. Но какво лошо имаше в това? Наслаждавай се. Утре отново си на училище, за да зубриш усилено, без отпускане дори за минута, за да не изостанеш в надпреварата за каюта в космоса, където всичко и всички са истински.