Пол Андерсън
Последният бастион (56)

53.

Когато неговата регресивна, нестабилна и кометовидна ексцентрична орбита преминаваше в близост до А, Фаетон полудяваше. Замръзнали газове експлодираха в гейзери и облаци, ледът се превръщаше в огромни водопади и порои, моретата заливаха крайбрежните райони, а от планините се изливаха каменни порои. В същото време свистяха светкавици и всичко гореше от твърда радиация. Който искаше да изучи вътрешността на планетата, трябваше да се опита да го направи, когато беше далеч от звездата, в зимата на своя четиринадесетгодишен цикъл.

Облечена в скафандър, Кайра бе застанала върху белия хрупкав сняг. Зад гърба й беше разчистено до една скала, за да се отвори място за заслоните, приютили нея и оборудването й. От двете страни теренът се разстилаше блед и изпъстрен със сенки. Пред нея един глетчер се спускаше по стръмните хълмове. Без нито едно петънце върху него, той проблясваше в бледо мистериозно синьо. И двете слънца се виждаха на лилаво-черното небе. А, която държеше планетата в плен, се бе свила до размерите на съвсем бледа звезда. Б се виждаше като миниатюрен диск. Проксима си беше все същата едва забележима червена стружка. Вятър, остатък от незамръзнал въздух, свистеше остро край шлема й.

„Мерлин“ бе над хоризонта. Проследи как последният й геоложки апарат се търкулва обратно в лагера, докато говореше по предавателя:

— Как може да сте толкова сигурен?

— Тълкуванието на откритията ви е еднозначно — отвърна Риндалир. — Програмата е разгледала всяка възможна алтернатива и не е открила никаква вероятност за отклоняване или унищожаване на този свят.

— В следващите около осемстотин години? — Кайра се впечатли, че беше започнала да мисли съобразно календара на Деметра. На Земята тя щеше да каже хиляда. — Това е достатъчно време да се пробият доста дупки и да се заложат детонатори с антиматерия.

— Май действително сте уморена, скъпа, че да оставяте желанията така лесно да взимат връх над знанията. Фаетон не е нито астероид, нито комета. Ядрото му е разтопено. В него дупки ще се пробият със същия успех, както и в морето. По тази причина не може да има и достатъчно твърда основа за двигател, който да промени орбитата. Нито пък бихме могли да взривим каквото и да е, освен най-външната обвивка. Дори да разцепим глобуса на две. А програмата не предвижда възможност за производството на достатъчно антиматерия за целта в оставащото време. Но дори да имаше, останките ще унищожат всяка следа от вас на Деметра.

Кайра въздъхна.

— Не е изненада, предполагам. И без това надеждата беше налудничаво нищожна.

И все пак отпадането на идеята я накара да изпита огромна тежест.

— Нека ние и потомците ни мислим как да насочим по-добре усилията си, че да преживеем този фатален ден — каза Риндалир.

Той наистина се е променил, помисли си Кайра. И нещо окуражаващо за нея: самата тя щеше да има много работа. Безброй парчета от неосъществени планети се носеха в хаотичните райони, в които съединяването им бе забранено. Често се случваше така, че двете слънца ги всмукваха към себе си. Имаше нужда от метеоритен патрул, дори по-голяма, отколкото край Слънцето.

Ето защо тя каза:

— Нашите потомци ли? Нашето поколение трябва да им направи място, на което поне да могат да се задържат.

— И да си живеят живота — намекна Риндалир.

Не се беше променил твърде много. При ускорение, което би му понесло, пътуването в обратна посока щеше да трае само един миг. Разочарованието напусна Кайра — никой не беше и очаквал друг изход — щом установи, че е започнала да гледа към бъдещото.