Пол Андерсън
Последният бастион (24)

21.

Седналият пред бюрото мъж беше с посивяла, подстригана по момчешки права като четина коса. Светлите му очи надничаха от дълбоките очни кухини върху набръчканото грубовато лице. Характерните за чин полковник отличителни белези и ленти украсяваха стегнатата униформа.

— Подвластен на жизнените интереси на моята страна, на вашите заповеди, сър — съгласи се той.

— Това не би трябвало да ни създаде проблеми, след като вашето правителство предостави на мое разположение вас и вашата част — отговори новият Гътри. — Познавам вашата репутация. — Старият Гътри би я познавал. Саир беше предоставил отчет. — Може да ви се окаже доверие, че ще си вършите работата, ще я вършите добре и ще държите устата си затворена. Но така ли е с вашите хора — всички до един?

— Избрах ги лично, сър — отсече Феликс Холдън.

— Добре, за мен това е достатъчно. — По необходимост. — Но подчертавам, че трябва да бъдете дискретни. Не само надеждни, но и тактични. Или поне не раздразнителни. Когато моите consejeros^[1] установят, че съм ангажирал космически обучени служители от северноамериканската Полиция за сигурност за специални задачи, лайната ще кипнат. Ще трябва да ги убедя да не вдигнат бунт и да укротя целия колектив на „Метеор“. Не го правете по-трудно за мен, отколкото ще бъде.

— Разбрано, сър. Мога ли да запитам как предлагате да обясним нашата мисия?

— По най-простичкия начин. Запомнете с неоспоримия факт, че нашите служители не са обучени да изпълняват полицейски дейности, тъй като никога не им се е налагало нещо повече от това да разтървават участници в случайно сбиване или да пипнат в изключително редки случаи някой крадец, мошеник и т.н. Ще ме попитат дали се нуждаем от агенти срещу терористите, които са проникнали в нашите редове, и защо не ги наемем от някоя друга страна, а не от Съюза — свободна, както би се изразил всеки космонавт. Ще отговоря, че единствено вашата организация познава ситуацията и знае как да се справи с нея и че не разполагаме с време да обучаваме някой друг. Ще добавя, че самият аз не одобрявам идеята, но при тези критични обстоятелства не виждам никаква друга възможност. В състояние съм да убедя моите хора. Аз съм техният jefe, основателят на цялата тази компания, когото са уважавали откакто се помнят, също и техните родители, баби и дядовци и може би прабаби и прадядовци. Повтарям, обаче, че вашите момчета могат да ми създадат огромни трудности и да не надживеят последиците. Тук няма да се сблъскате с покорни данъкоплатци. Космонавтите са независима, вироглава, неуправляема пасмина.

Холдън се усмихна многозначително.

— Очаквах да кажете всичко това, сър. Не се безпокойте. Моите подчинени нямат нищо общо с безпардонните главорези от популярните истории. Por favor, доверете се изцяло на нашата компетентност. Ние ще се спотайваме, ще разговаряме тихо и няма да натрапваме присъствието си, освен при крайна необходимост. Ако такава възникне, ще действаме съобразно минималните изисквания.

— Чудесно. Сега по същество. Вие сте нашата предохранителна мярка срещу опасността обектът на нашето издирване да избяга в космоса. Колкото и да е незначителна, не бих си позволил нищо да убегне от вниманието ми. Ако все пак това се случи, обективно преценено, той не би могъл да се отправи в друга посока, освен към Л-5 или Луната. Искам по една ваша част да бъде разположена на всяко съоръжение под командването на офицер, на когото лично вие ще обясните за какво да следи. Предполагам, че разполагате с двама офицери, на които може да се повери подобна взривоопасна тайна. Ще разпоредя на служителите на „Метеор“ да им оказват сътрудничество. Колко скоро могат да тръгнат двамата със своите части?

— В рамките на един час, след като се върна при тях.

— Охо, това се казва експедитивност! Не бих могъл да осигуря транспорт за толкова кратко време. Както знаете, космодрумът в Еквадор постоянно е претоварен. Така или иначе утре те ще застанат на своите постове. Вие, полковник, оставате в Кито с още няколко души — най-отбраните — в резерв за възможно най-неблагоприятно развитие на ситуацията, което би наложило предприемане на най-крайни мерки.

Останалата част от разговора беше кратка и отривиста.

Холдън се изправи, отдаде чест на роботизираното устройство и се завъртя кръгом. Токовете му зачаткаха по пода.

Когато напусна, Гътри се обади на Саир във Футуро.

— Твоето коли и аз току-що проведохме интересен разговор — каза той. — Вярвам, че тук ще държим нещата под контрол. При теб как е?

— Обектът все още е на свобода — отговори многословно Саир. И добави след миг: — От подложен на дълбок разпит заподозрян установихме, че скривалището му е било в Ери, Онтарио. В момента на нахлуването ни паметта на заподозрения за събитията беше невъзвратимо изтрита с хапче. Според единствените показания, до които се добрахме, копието е отвлечено по посока на Портланд, но може да са недостоверни или умишлени, с цел да ни насочат по фалшива следа. По всяка вероятност ще се опита да влезе в Мексико и в момента изграждаме непроницаема мрежа по тази граница, но би могъл да се промъкне по някакъв начин.

— Или да тръгне в обратната посока — предположи Гътри.

— Да. Не е лишен от подкрепа в рамките на Съюза. Не би могъл да ни се изплъзне по този начин, ако не му помагат други хора, при това значителен брой, някои от които вероятно са уведомени за свързаните с него факти. Всеки от тях би могъл по всяко време да се опита да направи проблема обществено достояние и да успее.

— Да. От твоя гледна точка вторият по тежест кошмар. Как планираш да се справиш с него?

— С опровержение, естествено. Да ги арестувам като нихилисти и да ги държа в изолация или да ги ликвидирам.

Ти ще потвърдиш опровержението.

— Прието е да се казва „Бихте ли, por favor, сеньор Гътри…“

— Аз… моля за извинение. Напрежението, на което съм подложен… е значително.

— Може да поискам да представя резервния ми Аз като доказателство — току-що събуден след завръщането си от Алфа. Готово ли е копието?

— Не напълно. Софтуерът, естествено. Но хардуерът е точен дубликат на нещо, направено по поръчка… Дай ни още два-три дни. След това ще го поставим обратно в северозападната централа на „Метеор“, където беше оставен преди това.

— Това ще е добре. От своя страна аз ще поставя въпроса пред компанията така: „На кого ще повярвате, на мен или на шепа способни да извършат убийства фанатици и помагащите им добронамерени наивници?“ Някои ще се усъмнят, но съм почти сигурен, че огромното мнозинство ще ми се довери.

— Да, да. Вече обсъдихме това, нали?

— Да, но не сме отделили достатъчно време, за да обсъдим подробно възможно най-неблагоприятния развой на събитията. Ами ако стане така, че някой разпространи историята, а моят измъкнал се Аз изскочи на повърхността в Мексико или някъде другаде? Ще осъществят ли твоите тъпаци достатъчно мълниеносно нахлуване, за да го заловят или взривят преди нещата да са станали непоправими?

— Тъпаци? Тази дума ме обижда.

— Остави сега обидите. Могат ли?

— Може би. Работя по проблема за смяна на самоличностите им. Законните последствия от осъществяването на подобна операция в чужда страна са ужасни.

— Смущаващи, искаш да кажеш, ако някой ви разобличи. Но ти отлично знаеш, че твоето правителство може да увърта пред Федерацията. Най-много да се наложи да уволни няколко „престарали се министри“ и да обещае да ги превъзпита. Както и да е, ако той не бъде унищожен на секундата, аз ще се изправя пред ужасни последици.

— Не трябва да се стига дотам. Да се надяваме, че няма. В интерес на всички.

— Чуй ме. Не предлагам да се предадем без бой. В момента ми се конструира факлокораб, който да пилотирам сам. Ако противникът действително се измъкне на свобода и твоите десантници не успеят да го ликвидират, ще се справя сам.