Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Поверително (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Original Sin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Тасмина Пери

Заглавие: Първороден грях

Преводач: Анета Макариева-Лесева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 09.01.2012

Редактор: Мариела Янакиева

ISBN: 978-954-655-276-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5201

История

  1. — Добавяне

6.

— Добре дошли във фирма „Асгил“ — усмивка грейна на загорялото лице на блондинката, когато Тес влезе напрегната в приемната. Това бе първото й посещение в офисите на трийсет и втория етаж на един небостъргач в центъра и започна да губи увереността си още от срещата с момичето на рецепцията. Изглеждаше като програмирана красавица от корицата на „Космополитен“ — накъдрена коса, перфектна кожа и котешки очи. Тес се зачуди как е възможно някой да изглежда толкова съвършен и жизнерадостен в седем часа сутринта. Но и целият Ню Йорк изглеждаше настръхнал от енергия, каквато никога не бе виждала в Лондон, поне не толкова рано. Беше се приготвила през първия си работен ден да отиде първа в офиса, но сякаш всички в Манхатън са имали такава идея. Улиците вече бяха пълни с хора, коли и шум. Дори „Старбъкс“ беше претъпкан и тя трябваше да се откаже от сутрешното си кафе лате, от което толкова се нуждаеше.

— Аз съм Сали — представи се блондинката, докато подаваше пропуск на Тес, а после я поведе по дългия коридор. — Кога пристигнахте в града?

— Миналата вечер — отговори Тес. Всичко се бе случило толкова бързо, че тя направо забрави, че е в непознат град на друг континент. Офисите на „Асгил“ бяха различен свят, особено спрямо живота в редакцията на „Глоуб“ — една огромна, задушна зала, пълна със звънящи телефони, бюра от плоскости „Формика“ и миризма на престояло кафе. Тук всичко беше направено с вкус, лъхаше спокойствие от боядисаните в слонова кост стени, хромираните конзоли на бюрата и огромните фотоси от рекламните кампании на фирмата. Дори миришеше прекрасно от огромните букети с лилиум. „Вече не сме в Канзас, Тото“[1], помисли си тя, докато се опитваше да догони бързата крачка на Сали.

— Работното време е от осем до пет, макар че някои идват по-рано, други по-късно — обясни Сали, като кимна към някои от по-малките офиси, отделени от главното помещение с големи стъклени стени. — Госпожа Асгил заема ъгловия офис и идва в девет сутринта. Ще се отбие да ви види. Междувременно нашата юристка Пати Шакълтън ще ви разведе наоколо и ще ви въведе в работата.

Сали спря пред малък, слънчев офис и покани Тес да влезе.

— Вашият нов дом — усмихна се тя.

Когато Сали си тръгна, Тес свали сакото си и го сложи на закачалката до вратата. После се настани зад стъкленото бюро и за момент затвори очи, за да се наслади на слънцето, което проникваше през прозореца и топлеше гърба й. Моят нов живот, мислеше си тя развълнувана, напрегната и съвсем малко тъжна от лекотата, с която бе напуснала Лондон — града, който бе неин дом почти десет години. В деня след годежа на Брук Асгил тя бе отлетяла обратно до Лондон и още в понеделник сутринта занесе предупреждението си за напускане на самодоволния, загорял Анди Дейвидсън. Той бе повече от щастлив да приеме оставката й и това не я изненада.

— Напускаш в края на седмицата, а? — бе казал той. — Като че ли няма голяма полза да висиш тук?

Тес не можеше да не се съгласи, особено като разполагаше с билет до летище „Кенеди“ за следващия ден. Прощалната сбирка в заведение до офисите на „Глоуб“ се получи добре, но бе потвърждение, че прави правилния ход. Видя толкова много нови лица сред присъстващите. Тес знаеше, че е част от старата гвардия на „Глоуб“, а това не беше подходящо място за една двайсет и девет годишна журналистка. Дори когато приятелките й се отбиха да се сбогуват, Тес осъзна колко рядко ги вижда и колко се бяха отчуждили. Срещаха се по един-два пъти на шест месеца. Нищо чудно, че си говореха за известни личности и си разказваха спомени за случки отпреди много години. Тес знаеше, че рутината я бе повлякла. Беше време да търси нови истории и да има нови приключения. Това й бе казал и Дом на път за „Хийтроу“ и не спираше да си го повтаря, за да не се разстройва. В крайна сметка, нямаше да емигрира. Това си беше по-скоро една много дълга командировка, от която щеше да се завърне по-богата, по-известна. И с много повече връзки, отколкото в Лондон.

Тъкмо пускаше компютъра пред себе си, когато чу някой да влиза в стаята. Вдигна поглед и видя висока чернокожа жена в скъп костюм с панталон и коса, пригладена назад като на певицата Шаде.

— Пати Шакълтън — представи се тя и рязко подаде ръка с дълъг маникюр.

Боже, дори юристите изглеждат като манекенки тук, помисли Тес, и се надигна от мястото си, за да се представи.

— Приятно ми е да се запознаем, Пати. Аз съм Тес — стисна дланта й тя усмихнато.

Пати не помръдна. Лицето й бе застинало в изопнато, загрижено изражение.

— Четохте ли Дани Кранц? — тя бързо издърпа ръката си и разтвори шумно вестника, който държеше.

Паника обзе Тес при мисълта, че се изложи още първия ден. Почувства се некомпетентна и не на висота. Дани Кранц списваше клюкарската рубрика на „Дейли Оракъл“ в Ню Йорк. Подобно на онлайн изданието „Шеста страница“ на „Ню Йорк поуст“, Ръш и Молой в „Дейли нюз“, това бе една от най-пикантните и четени вестникарски рубрики в страната.

По дяволите, изруга тя наум, разбира се, че трябваше да прегледа всички вестници, но сутринта изникнаха толкова много други неща.

— Още не — побърза да отговори тя. — Уредих всички вестници да бъдат доставяни в апартамента ми, но това ще стане едва утре — изчерви се тя.

— Пристигна в пет часа тази сутрин. — Пати не звучеше нелюбезно или обвинително. Просто отбелязваше факта. Тя тупна по страницата. — Прочетете това.

Тес отпи глътка кафе, докато четеше статията, и се намръщи едновременно на силната напитка и на клюките.

Брук Асгил, годеницата на най-желания мъж в Ню Йорк Дейвид Билингтън, изглежда съвършената съпруга, но тази сутрин се появиха сведения, не Брук е разрушителка на семейства.

Тес погледна към Пати с мрачно изражение.

Професор Джеф Даниелс от университета „Браун“ преди десет години напуснал съпругата си заради Брук Асгил, която била негова студентка. Въпреки че отношенията между Даниелс и Асгил не продължили… Тес набързо прегледа останалата част от статията, като прочете последното изречение на глас.

Нейната стара любов Матю Палмър, понастоящем лекар в Колумбийския презвитериански медицински център, казва: „Брук е огън жена. Сигурен съм, че няма мъж, който би и устоял.“

Тес поклати глава и отново погледна Пати.

— Разбирам, че въвеждането ми във фирмата приключи?

— Така изглежда — усмихна й се Пати. — Вместо това получавате бойно кръщение. Не е нещо, с което да не можем да се справим.

Тес не се съмняваше в това. Беше си направила домашното — изчете информацията за всички важни хора в „Асгил“ и си спомни внушителната биография на Пати: университета „Дюк“, юридически факултет в Харвард, пет години в търговска фирма на Уолстрийт, три години със семейство Асгил. Точно такъв човек й беше нужен в критичен момент. Тес се радваше, че има до себе си някого, който да е наясно с положението.

Тя погледна вестника пред себе си и усети, че старото й журналистическо любопитство отново изплува. Интересно. Значи все пак Брук Асгил има и тъмна страна. Почти се усмихна, преди да си спомни от коя страна на барикадата е. В „Глоуб“ от нея се искаше да дава гласност на човешките слабости. Сега й плащаха много пари, за да ги прикрива.

— Свързахте ли се с вестника? — попита тя.

Пати поклати глава.

— Обадих се на Брук веднага щом прочетох това. Отрича всичко, разбира се, но исках да науча фактите лично от нея. Всеки момент ще пристигне в офиса. Тази публикация беше пусната доста късно и другите вестници няма да подхванат темата до утре, но предполагам, че ще тръгне в интернет.

— Можем ли да издействаме забрана върху статията? Да не се появява другаде? — Тес се надяваше, че звучи по-уверено, отколкото се чувстваше. Познаваше съвсем бегло американските закони. Беше свикнала в работата си да контролира ситуацията, но тук, с действената Пати в този лъснат, ухаещ офис, не се чувстваше на мястото си. Никак не й харесваше това усещане. Пати се замисли за момент.

— Ами, доста по-трудно е, отколкото в Лондон известни личности да съдят медии — обясни тя. — Чарът на Първата поправка — и с усмивка разтопи леденото си излъчване.

Дочуха шум в коридора — потракване на токчета, последвано от подсмърчане и хлипане, след което на вратата се появи Брук. Въпреки че носеше слънчеви очила, беше ясно, че е плакала, защото цялото й лице бе подпухнало.

— Здравей, Брук — съчувствено каза Пати. — Не съм сигурна дали вече си виждала Тес Гарет?

Брук кимна и седна.

— За кратко, на тържеството. Съжалявам за очилата. Тази сутрин изглеждам като Голам[2].

Точно казано, съгласи се наум Тес. С дългата си руса коса, трепереща устна и слънчеви очила на Том Форд, приличаше на младата Джейн Бъркин[3] на почивка.

— Е, има ли нещо вярно? — светкавично пожела да научи Пати.

Брук изглеждаше отчаяна, нещастна и безпомощна, свела поглед към ръцете си.

— И да, и не. С Джеф Даниелс се срещахме в продължение на шест месеца, когато бях на двайсет и една. Вярно е, че ми беше преподавател в „Браун“, но започнахме да се виждаме няколко месеца след като напуснах колежа и тогава вече беше разведен.

— Или той така ти е казал — предположи Тес.

Брук вдигна глава. Очите й святкаха.

— Изобщо не беше така — твърдо заяви тя. — Той се беше разделил с жена си дванайсет месеца преди първата ни среща, а разводът стана факт малко по-късно. Нямам никаква връзка, никаква. Не съм разбивачка на семейства.

Брук разтърка нервно слепоочията си.

— Семейството на Дейвид ще побеснее — прошепна тя.

Пати и Тес си размениха погледи. Това не можеше да се отрече.

— Какво ще каже Дейвид за това? — попита Тес. — Той е важният.

— Не е много щастлив, както можете да си представите — прошепна Брук и издуха носа си. — Но казва, че ми вярва.

— Говори ли с другите от семейство Билингтън? — попита Пати.

Брук сви рамене.

— Телефонът ми сигурно е претъпкан от съобщения, но не можех да го погледна. — Тя се обърна към Тес с умоляващ поглед.

— Как се случи това? Мислех, че Билингтън са като ЦРУ. Как така не са го спрели?

Тес поклати глава.

— Трябва да са научили новината, когато някой е прочел първото издание на вестника тази сутрин. Нужно е най-напред да знаеш нещо, за да можеш да го спреш.

Тес се размърда от неудобство, като се надяваше това да не изглежда проява на незаинтересованост. Личеше си, че Брук страда достатъчно и без да й чете конско.

Пати погледна часовника си и стана.

— Искам да поговоря с Мередит и после ще се обадя тук-там.

Само като споменаха майка й, Брук пребледня. Тес й съчувстваше. Тя бегло познаваше Мередит Асгил, но си представи, че и с нея ще има тежки разговори. Имаше и някаква вероятност Мередит да се опита да обвини Тес за това, макар че всъщност тя още не бе започнала работа, когато тази история се бе появила в „Оракъл“.

— Какъв е планът? — наруши мълчанието Тес.

Пати сви ръце пред гърдите си.

— Мога да я сваля от уебсайта, но очевидно с вестника сме закъснели. Добрата новина е, че „Оракъл“ е европейско издание, така че мога да ги заплаша с британски съд. Това ще е достатъчно да ги накарам да отпечатат опровержение в утрешния вестник.

Тя погледна Тес многозначително.

— Опасявам се, че вие ще трябва да се заемете с контрола по щетите.

Тя се извъртя на високите си токчета и излезе от стаята. Когато Тес отново погледна назад, видя, че Брук е взела вестника и чете статията за пореден път.

— Не мога да повярвам, че Джеф би направил това — поклати глава тя обезсърчена. — Сигурно са му трябвали пари.

— Защо мислиш, че Джеф е отишъл във вестника? — попита Тес.

Брук рязко вдигна глава.

— Трябва да е бил Джеф — каза тя с широко отворени очи. — Има снимки на жена му и децата. Как иначе вестникът ще се добере до това?

— Вестниците си имат свои начини — обясни Тес и се почувства виновна заради подобни незаконни действия, които бе вършила в „Глоуб“. Беше различно сега, когато е от другата страна.

Тя внимателно се вгледа в Брук. През последната си седмица в „Глоуб“ бе използвала всички източници, за да открие каквото бе възможно за жената, която трябваше да защитава. Оказа се, че беше водила доста спокоен начин на живот за момиче с нейното богато потекло; това без съмнение се дължеше на желанието й да се свърже със семейство с политически амбиции подобно на Билингтън. Голямата изненада за Тес бе, че Брук представляваше всичко онова, което се предполагаше: красива, изискана, пряма. Нито една от снимките не бе отразила истинската й красота и благородство. От опита си в медиите Тес знаеше, че добрият пиар и обмисленият маркетинг могат да направят всеки средностатистически човек много популярен. Но с ресурса на Брук — нейния външен вид, брак и излъчване, можеше да се превърне в по-голям идол и от Джаки Кенеди. По-важно беше, че това можеше да се окаже много силен трамплин и за Тес. Ако слуховете за политическото бъдеще на Дейвид бяха верни, имаше вероятност да последва Брук чак в Белия дом.

Тес се усмихна на себе си. Преди обаче да се отдаде на фантазиите си как бляскавата сътрудничка на Брук Билингтън, издокарана в костюм на „Шанел“, се качва на Еър Форс 1, трябваше да се захване с реалните си задължения. Един скандал би могъл да помогне на някоя второкласна актриса от сапунен сериал, но за семейства от обществения елит би бил много опасен, дори фатален. Обществото можеше да прости всичко друго, освен заблуда.

— А кой е този Матю Палмър? — поинтересува се Тес, като внимателно препрочете материала на Дани Кранц.

— Стар приятел — намръщи се Брук и отново се подразни.

— Тук пише, че е стара тръпка.

— Поредната лъжа! — избухна Брук.

Тес повдигна вежди.

— Честно — повтори Брук. — Не съм се виждала, нито съм говорила с Мат, откакто напуснах „Браун“. Нямам представа защо би казал такова нещо.

Тес изсумтя.

— Мога да ти посоча две основателни причини. Пари и известност. Брук, работила съм в национален таблоид и, повярвай ми, винаги се намира някой, на когото имаш доверие, а той продава информация за теб. В Лондон имаше една звезда от един от високите кръгове на обществото, която продаваше информация за известните си приятели, за да си купува дрога. Но със същия успех биха могли да бъдат фризьорката, стилистът, чистачката, дори някой роднина. Винаги се намира някой, който иска лесни пари. Ето защо толкова настоявам да разбера откъде идва тази информация. Това ще се случи отново, ако не открием кой е.

— И как ще обясним на хората, че не съм разбила ничие семейство?

— Ако Пати успее да изкопчи извинение в утрешния вестник, ще бъде добро начало. Но няма да е кой знае какво, така че трябва да направим едно интервю с теб, например в притурката „Стил“ на „Ню Йорк таймс“. Ще те подготвя, не се тревожи.

Брук вдигна поглед.

— Какво точно означава това?

— Да овладееш изкуството да бъдеш убедителна, без да даваш конкретна информация — усмихна се Тес.

— Само като си помисля, че казах на мама, че нямам нужда от теб — измърмори Брук.

Тес се пресегна и докосна ръката й.

— Хората са като змии, Брук — заговори тя утешително. — В секундата, в която получиш нещо, което всички други искат, се втурват да те унищожат. Ще бъдеш обект на всевъзможни истории, на слухове и на атаки от завистливи и неудовлетворени хора. Ще се наложи да бъдеш нащрек по двайсет и четири часа, седем дни седмично и да станеш дебелокожа. Което означава, че ще трябва да обмисляш всяка своя стъпка и вероятно да промениш поведението си.

— Поведението си?

— Например ще трябва да бъдеш щедра и мила с всички. Сигурна съм, че това ти е присъщо, но отсега нататък всеки малък бакшиш или подминат просяк ще стават новина за медиите. Трябва да станеш светица.

— Светица? — повтори скептично Брук.

— Мисля, че ще се справиш добре — засмя се Тес, когато Брук се изправи.

— Благодаря, Тес — Брук й протегна ръка. — Радвам се, че имам човек като теб до себе си.

— Приеми това като покаяние за стари грехове — отвърна Тес. — В миналото си бях истинска кучка за хора като теб, но поне знаеш, че сега съм на твоя страна.

Когато Брук напусна офиса и затвори вратата, тя дълбоко въздъхна.

За тази работа ще трябва да стане най-голямата кучка, която някога са виждали в Ню Йорк.

Бележки

[1] Цитат от детския роман „Вълшебникът от Оз“ от американския автор Лиман Франк Баум, издаден за пръв път през 1900. — Б.пр.

[2] Голам — създания от фентъзи поредицата „Колелото на времето“ на Робърт Джордан (1948 — 2007). — Б.пр.

[3] Джейн Бъркин (1946) — английска актриса, модел, певица и режисьор. — Б.пр.