Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Поверително (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Original Sin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Тасмина Пери

Заглавие: Първороден грях

Преводач: Анета Макариева-Лесева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 09.01.2012

Редактор: Мариела Янакиева

ISBN: 978-954-655-276-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5201

История

  1. — Добавяне

66.

Джуъл Кей не беше просто къща, а частен остров до бреговете на Флорида. Един от десетките малки островчета, които съставляваха красивия Кийс. Облечена в къси панталонки и тениска, Тес обиколи острова и погледа как малкият ферибот, който свързваше Джуъл Кей със сушата, сновеше напред-назад, за да превозва кашони и кутии с храна и шампанско. На тенис корта работници издигаха огромна шатра, а армия от градинари слагаха съвършен ред в буйната растителност наоколо.

Тя забеляза, че екип от охраната на Уендъл проверява района, за да го подготвят за пристигането на ВИП персоните на следващия ден. Сети се как Джема бе проникнала през охраната на секс оргията и се усмихна. Но това неизбежно провокира мисли за Шон Асгил и побърза да се отърси от този спомен.

Тес свали джапанките си и отиде да седне на една скала, врязала се в изумруденозеления океан. Беше късен следобед и шафраненото кълбо на слънцето се търкаляше надолу по пастелното небе. Опита се да се отърси от мислите в главата си, но беше невъзможно да се отпусне. Тес знаеше, че трябва да е щастлива — през последните няколко месеца беше изминала труден път — след един ден сватбата щеше да се състои и с това приключваше ангажиментът й. След поток от заплахи правната машина на семейство Билингтън бе наложила забрана за публикуване на историята с Оливия Мартин. С получения чек за двеста хиляди долара Тед Кеслер бе допълзял обратно под камъка. А най-хубавото беше, че Мередит бе потвърдила, че ще й даде полагащия й се бонус и ако е съгласна, постоянно място във фирмата след приключване на сватбата. Беше успяла. Тогава защо остана това неудовлетворение?

Загледа се в един пеликан, който се спусна от небето, и се чудеше как изобщо се бе издигнал от земята с това едро тяло и абсурдно голяма човка. Тес се опитваше да мисли за най-различни неща, но сред хилядите мисли, които се въртяха в главата й, постоянно изплуваше един въпрос. Как е умряла Оливия Мартин?

Нещо изхрущя на скалата зад нея и тя се обърна. Сърцето й подскочи, като видя Шон Асгил. Знаеше, че е неизбежно пътищата им да се кръстосат на сватбата, но се беше подготвяла за този момент, беше репетирала какво ще му каже, убедена, че като професионалист би могла да се справи с това. Но сега не беше сигурна.

— Хей — провикна се той и седна до нея и прокара пръсти през тъмнорусата си коса.

— Здравей — едва се усмихна тя, но сърцето й биеше така лудо, че почти се чуваше наоколо. Дръж се нормално, нареди си тя. Започни някакъв разговор.

— Кога пристигна?

— Преди около час — отговори Шон. — Ще остана тук. А ти в хотела ли се настани?

Тес кимна и посочи към изумителния курорт, разположен на няколкостотин метра навътре на сушата, където на следващия ден щеше да се проведе генералната репетиция. Двамата се загледаха в пеликана, който кацна във водата с плясък.

— Сватба, а? — поклати глава Шон. — Древното страшилище.

Тес стисна зъби и замълча.

— Сигурно не е толкова страшно, ако се жениш за истинския човек — непринудено добави Шон. Тя го погледна крадешком и й се прииска да се разкрещи заради неговата безчувственост, но после си припомни, че той не знае, че тя бе намерила годежния пръстен в чантата му. Опита се да се овладее, но не успя да си забрани да се пита кога ли ще направи предложението на Анабел. Може би след сватбата, на Сейнт Барт в новогодишната нощ. А може би на самата сватба, по време на фойерверките, или пък точно на този пуст бял плаж. Престани, Тес. Престани!

— А ти как си? — попита той.

— Заета. Изглежда, ще остана в Ню Йорк след сватбата. Макар че още не знам с какво ще се захвана.

Между веждите му се появи за миг една бръчка.

— О! Ами късмет тогава — мрачно я поздрави той.

Тя извърна глава. Вълните на океана й напомниха за времето, което прекараха заедно в Мауи. А ето сега, само няколко седмици по-късно си говорят като напълно непознати.

— По-добре се връщай при Анабел — подхвърли тя и метна едно камъче във водата.

— Какво?

Изненадата в гласа му я накара да се обърне.

— Анабел, твоята приятелка. Може по-късно да се съберем да пийнем по нещо. Ще ми бъде приятно най-после да се запознаем.

На лицето му бе изписано истинско смайване.

— Не съм виждал Анабел от един месец, Тес.

Сега дойде нейният ред да се почувства объркана.

— Как така? Нали ти е годеница? Или ще ти бъде.

— Какви ги приказваш, Тес?

Тя се засмя със свито сърце.

— Да, знам, че не трябва да се разгласява до сватбата на Брук и Дейвид, но майка ти ми каза, че ще направиш предложение на Анабел. Макар че щеше да е добре да ми го кажеш лично. Аз трябва да знам тези неща. Такава е работата ми — добави тя със саркастичен тон.

Шон клатеше глава.

— Не разбирам — чудеше се той. — Защо ще ти казва такова нещо?

Тес се изправи и скочи от скалата на пясъка. Беше типично за него да се преструва така абсурдно.

— Шон, не се прави на глупак — ядоса се тя. — Мередит ми се обади в Мауи и ми каза, че когато си се върнал в Ню Йорк, си избрал един от нейните пръстени, за да го дадеш на Анабел. Отначало не й повярвах, но го намерих в чантата ти. Големият пръстен със сапфир и диаманти.

Страните й порозовяха от гняв, но вече не я интересуваше дали щеше да я намрази, че му е ровила из вещите.

— Онзи пръстен ли? — смаяно попита той. — Онзи старомодния? — Той замълча и заклати глава. — Този пръстен трябваше да бъде изненадата за Брук от семейството, нещо сантиментално, нали знаеш? Майка ми даде този пръстен, за да използвам камъните. Един приятел в Лондон, изключителен бижутер, ги използва в една огърлица. Носех го със себе си в Мауи, защото отивах направо в Лондон.

Тес потрепери от адреналина, който избликна в тялото й. Истината ли й казваше? Погледна го в очите и там видя само недоумение.

— Защо ли е казала това майка ми? — лицето му помръкна от негодувание. — Тя знаеше, че с Анабел вече не сме заедно.

Тес се намръщи, като си спомни какво й бе казала Мередит по телефона тогава.

„Ти си в Мауи? Шон много го харесва. Предполагам, че той ти го е препоръчал? Доколкото познавам Шон, сигурно ти се е пуснал.“

Мередит беше усетила, че нещо се е случило между тях, и бе реагирала бързо, за да го пресече в самото начало. Тя погледна Шон. В очите му се четеше гняв, но и тревога, и тогава разбра, че му вярва за пръстена.

— Е, предполагам, че не одобрява между нас да има нещо — Тес се опитваше да сдържи яростта си от това предателство. — Майка ти май обича да налага волята си за всичко.

Шон се приближи към нея и тя потръпна. Слънцето се бе скрило зад хоризонта и изведнъж захладня.

— И успя ли да я наложи, Тес?

— А, наистина ли всичко е приключило с Анабел? Видях ви на някаква снимка заедно една седмица след Мауи.

Той стисна пръстите й.

— Не те излъгах в Мауи, Тес. Наистина приключих с Анабел, но да, снимката беше направена на премиерата на новия й филм, след завръщането ми от Мауи, защото тя ме помоли да я придружа. Пресата още не знаеше, че сме прекратили връзката си, и аз се съгласих да се преструвам, докато приключи представянето на филма й. Но ти си тръгна така внезапно от Мауи и го приех като ясен знак, че не искаш нищо да се случи между нас. Реших, че не те интересувам. Освен това не исках да разбереш, колко съм наранен.

— Ти си наранен? — зяпна тя и не смееше да повярва на думите му.

Той стисна пръстите й по-силно.

— Знам, че ме мислиш за неспособен да се обвързвам, но не е така. През цялото време, докато бяхме в Мауи, си представях как ще се върнеш в Лондон и ще бъдем щастливи заедно. Тъпо, нали?

Тес се вгледа в лицето му. Искаше да му вярва, но все още беше прекалено изплашена. Забеляза, че обичайният закачлив блясък в очите му бе изместен от светла искрица надежда.

— Истина ли е това? — дрезгаво попита тя.

Той кимна, привлече я към себе си и я целуна нежно по устните и в този миг, когато телата им се долепиха сред величествената природа, тя осъзна пълната хармония помежду им.

— Не ме напускай повече — усмихна й се той и я погали по косата. — Обещай ми.

Тя отрони тиха въздишка и се засмя. Беше пропиляла толкова много време в една неподходяща връзка. Беше се стремила към ненужни неща — скъпи апартаменти, висока длъжност, екзотични ваканции — в опита си да се убеди, че е права. Сега изведнъж, тук с Шон, изпита огромно, щастливо облекчение.

— Няма — прошепна тя. — Повярвай ми, няма.

 

 

Тес почука на вратата на апартамента на Мередит в Джуъл Кей. Шон бе отишъл на летището да посрещне Уилям и Пола, и в този малък промеждутък, реши да я потърси. Тя стоеше на балкона на величествената стара къща в дълга, широка ленена рокля, бялата й коса бе събрана на тила й в малко кокче. Тес влезе в стаята и затвори зад себе си френската врата.

— Очаквах те — равнодушно заяви тя.

— Така ли? — Тес се опитваше да запази самообладание.

— Видях те на плажа да разговаряш с Шон. — По лицето на Мередит нямаше и следа от вина или смущение. Тес знаеше, че работодателката й беше като айсберг в критични моменти, но се чудеше дали и във вените й има лед. Сигурно се досещаше, че Тес бе разбрала за опита й да разруши връзката й с Шон, но явно това никак не я притесняваше. И защо трябваше да го прави? Тес очевидно нищо не означаваше за нея. Приравняваше я към останалите си служители — градинари и домашни помощници. А колкото до Шон, сигурно Мередит бе убедена, че го е направила само в негов интерес.

— Да, разговаряхме — овладяно отговори Тес. — И той ми обясни, че историята с предложението на Анабел е пълна измишльотина.

— А, онзи случай с пръстена — хладно поклати глава Мередит, загледана през прозореца. — Явно съм направила разбираема грешка.

— Грешка? — повиши глас Тес. — Знаеш съвсем точно за какво е бил пръстенът, но направо ме излъга, Мередит. Просто не искаше аз и Шон да сме заедно.

— Една майка трябва да направи онова, което смята за правилно, Тес — отговори тя.

В стомаха на Тес се надигна вълна от ярост, като си помисли за часовете усилена, всеотдайна работа, които бе вложила, за да защитава плановете и амбициите на Мередит. Това не беше обикновена работа от осем до пет, а бдене над доброто име и статута в обществото на семейство Асгил. Е, нямаше да продължи с това нито минута повече.

— Това не е единственото нещо, за което си ме излъгала, нали? — процеди Тес.

Този път възрастната жена я погледна.

— Не те разбирам.

Тес се овладя. Осъзнаваше, че ако продължи, поема риск. Последното нещо, което искаше, бе да застраши отново отношенията си с Шон, а знаеше, че той няма да погледне с добро око на заплахите и обвиненията срещу майка му. Но Тес бе толкова близо до истината, че не можеше да се спре.

— Ти и Оливия Мартин сте имали любовна връзка — заяви тя с приглушен, но твърд глас.

Мередит погледна Тес искрено изненадана, после отметна глава назад и се разсмя, опънатото й лице се покри с мрежа от бръчки.

— О, скъпа моя — извика тя. — Колко си абсурдна.

— Така ли? — възкликна Тес. — Имала си дискретни „приятелства“ след смъртта на Хауард. Всъщност, имала си ги и по време на брака си. Но в Оливия си била влюбена.

— Това са глупости — процеди Мередит и пренебрежително махна с ръка. — Нищо не знаеш за мен.

В този миг Тес разбра, че е права. Именно тази нейна интуиция я беше издигнала до върховете на журналистиката, динамиката и тръпката от работата, които силно й липсваха.

— Знам, че с Оливия сте били заедно на яхтата на Бъни Бартлет на остров Каталина — отброяваше на пръсти Тес. — Знам, че сте били близки и до самата сватба. Знам, че ти и Оливия сте се скарали в Ривървю един час, преди да изчезне.

Тя спря и забеляза, че лицето на Мередит вече бе пребледняло и сериозно.

— Онова, което не знам, е дали имаш нещо общо с изчезването й. Ако имаш, предлагам ти да ми кажеш още сега. Не можеш да бягаш постоянно от истината, Мередит. И двете сме наясно с това.

Мередит седна в един плетен стол. Тес забеляза, че ръцете й треперят върху облегалките.

Измина една безмълвна минута.

— Обичах Хауард, наистина го обичах — в очите й проблеснаха сълзи. — Любовта не е страст, Тес, независимо какво мислиш. Любовта е разбиране, а Хауард и аз се разбирахме. Той беше пълен с ентусиазъм и енергия, всеки, който го познаваше, знаеше, че ще успее. Но това беше наше общо дело, бяхме добър екип. У Хауард намерих онова, което бях научена да искам и да търся: партньор, изключителен закрилник, приятел. Имахме четири красиви деца.

— Но ти никога не си била влюбена в него.

Тя едва забележимо сви рамене. Устата й тъжно увисна.

— Никога не съм изпитвала такива чувства към него. Страст, привличане. Онези, които имах към Оливия — тихо промълви тя. Тес бе завладяна от противоречиви емоции: облекчение, увереност, страх. Колкото и да й се искаше да намрази Мередит заради заплахата за отношенията й с Шон, не искаше тя да се окаже убийца. Но трябваше да разбере.

— Ти ли уби Оливия Мартин? — попита Тес.

— НЕ! — изкрещя Мередит и удари с ръце по стола. Вторачи се в Тес за кратко, после отмести поглед. — Но ти си права, Тес, както винаги. Бях влюбена в Оливия.

Тя стана и се доближи до прозореца с поглед, вперен в тъмния хоризонт.

— За първи път срещнах Оливия на яхтата на Бъни. Беше възхитителна, толкова красива, така жизнерадостна. Случи се около година преди Хауард и аз да се оженим. С Оливия успявахме да се видим само по веднъж месечно, но през цялото време разговаряхме, пишехме си писма. И да, все още имахме връзка до нощта на нейното изчезване.

Тес се приближи.

— Разкажи ми за нощта на сватбата си, Мередит. Цялата истина. Трябва да знам за какво сте се карали.

Когато се обърна, изражението й беше сурово.

— Оливия беше пияна. Много пияна. В такива случаи винаги ставаше агресивна. Пресрещна ме край фонтана и каза, че трябва да поговорим. Напомних й, че е сватбеният ми ден, и я помолих да почака, но тя не се съгласи, затова се срещнахме в градината с розите след няколко минути.

— Колко беше часът? — попита Тес.

— Може би около единайсет и петнайсет — въздъхна тя. — Когато се срещнахме, вече беше много пияна и ядосана. Поиска ми пари. Десет хиляди долара на месец, за да пази тайната ни.

— Ти съгласи ли се?

— Това бяха много пари — отговори тя със саркастичен, студен смях. — Но не исках да се разчуе. Знаех много добре защо Хауард се бе оженил за мен: от уважение. Времената бяха други, Тес. Една история за Оливия и мен би се превърнала в скандал, но щеше да бъде истинска катастрофа за семейната козметична фирма, която продаваше червило и руж на големия пазар на Централна Америка. Днес изглежда абсурдно, но тогава беше така.

Тес се намръщи.

— Сигурно само е блъфирала? — предположи тя. — Тя също е имала какво да загуби. Защо би разпространила такава история за себе си?

Тя сви слабите си рамене.

— Кариерата на Оливия беше приключила. Тя беше на двайсет и седем, а имаше много по-млади и хубави момичета от нея на екрана. Кариерата й в телевизията се бе провалила и не можеше да остане повече лице на „Асгил“. Освен това бях изплашена. Бях млада, а това бе моята сватба. Прости ми, ако не разсъждавам така рационално, както на теб би ти се искало.

Сълзи проблеснаха по страните й. Мередит отпи глътка вода от една чаша на тоалетката си с трепереща ръка.

— Уверих я, че ще разговаряме след сватбеното ми пътешествие, след което тя си тръгна, а аз се върнах на тържеството, за да гледам фойерверките. Това беше последният път, когато я видях… — Накрая гласът на Мередит се пречупи и тя зарови лицето в ръцете си и зарида за изгубената си, но незабравима любов.

— Вярвам ти — прошепна Тес, в този момент се почувства като натрапница в нечия мъка. Мередит вдигна глава, когато тя доближи вратата.

— Прости ми за Шон, Тес — каза тя. — Сгрешила съм, сега разбирам.

Тес се опита да се усмихне.

— Да, сгреши — отговори тя. — Но аз все пак ще открия какво се е случило с Оливия.

Само ако знаеше как.