Тасмина Пери
Първороден грях (60)

58.

Лиз зърна отражението си в стъклото на фурната си и осъзна, че дори не си спомняше откога не е приготвяла вечеря. През последните две години всеки ден й доставяха вкъщи пакетчета макробиотични храни, които поддържаха тялото й завидно слабо, а пълната й с уреди кухня — изключително запазена. Тя се усмихна доволно, като издърпа тавата с печеното агнешко с медена глазура, за да добави щипка розмарин, преди триумфално да свали новата си бежова престилка от „Уилямс-Сонома“. Не беше Томас Келер, но бе доста добра. Беше се притеснила от този домакински порив, макар да се убеждаваше — някъде на етапа между купуването на агнешката плешка и изпичането й, — че няма нищо лошо в това да прояви малко женската си природа. Уендъл винаги е казвал, че обича да бъде изненадван. Не че готвеше заради него, беше категорична тя, просто демонстрираше разнообразните си способности.

Навън валеше сняг, снежинките полепваха по прозорците и блещукаха като диаманти по стъклото. Харесваше ясното разграничение между сезоните. Арктическият мраз на зимата, горещината и влагата на лятото, свежестта на пролетта и есента. Промяната и точните цикли те поддържаха жив, показваха ти, че всичко постоянно се движи напред. По същата причина не съжаляваше за емоционалната вихрушка, в която бе попаднала тази година. Откупуването на „Скин Плюс“ беше вече въпрос на седмици, а не на месеци. Сложните финансови схеми отнемаха малко време, тъй като Уендъл държеше да няма никаква следа от негово участие, а от друга страна и цялата бумащина във фирмата. Новата й фирма щеше да се казва „Винчита“, от победа на италиански. А тази победа беше много сладка, защото бе стигнала толкова трудно до нея.

Портиерът съобщи по интеркома за пристигането на посетителя й. Лиз отиде до спалнята, пръсна парфюм между гърдите си, сложи си лилав гланц на устните и приглади с ръце мастиленочерната си рокля от „Балмен“, прилепнала плътно по тялото й като бански костюм. Изненада се от нервността си. Бяха уговорили тази вечеря преди около седмица и сега за пръв път Уендъл идваше в апартамента й. На Лиз й бяха омръзнали тайните им вечери в хотелските апартаменти или в ресторанти, толкова старомодни, че никой от присъстващите не знаеше кои са. Уендъл смяташе, че сградата, в която тя живее, Западен Сентрал Парк, 15, е прекалено известно място, пълно с хора, които го познават, но неочаквано се бе съгласил да дойде. Тази вечер можеше да се окаже повратен момент в отношенията им, на това тя се бе надявала от първия им секс в Хемптън. Даваше си реална сметка, че Уендъл не би напуснал съпругата си заради нея, но й бяха известни няколко богати, могъщи мъже, които поддържаха толкова дълги, стабилни отношения с любовниците си, че се възприемаше като двуженство. Това ли искаше тя? Искаше ли Лиз Асгил да се обвърже с един мъж? Не смееше да си го помисли, но с абсолютна сигурност знаеше, че с Уендъл Билингтън се чувстваше щастлива. Точно тази мисъл я плашеше.

— Ти готвиш? — учуди се Уендъл, докато сваляше палтото си и го метна на облегалката на стола. — Не мислех, че си от готвещия тип.

— Справям се с всичко, скъпи — усмихна се тя.

Лиз намали осветлението, така че стаята да се осветява само от свещите, подредени в средата на масата. Тя извади печеното от фурната и го сервира до порцелановите чинии заедно с цвят от тиквички, задушени картофи и сос от кестени.

— Сядай и ме остави да се насладя на моя миг а ла Марта Стюарт^[1] — каза тя. — Това шоу не се вижда често.

Уендъл се настани в един от столовете с високи облегалки, взе вилицата и я завъртя между пръстите си.

— Е, как беше в Швейцария? — поинтересува се тя, наведе се напред и сложи по едно съвършено парче месо в чинията „Уеджууд“.

— Студено и скучно — въздъхна той и отпи глътка „Шато Марго“.

— Поне Дейвид ще се забавлява — подхвърли Лиз. — Брук каза, че е заминал за Вегас тази сутрин. Мислех, че и ти ще присъстваш, макар да не вярвам, че ергенските партита са по твоята част.

— Слушай, Лиз, трябва да поговорим — остави чашата той и я погледна в очите.

— Нали това е една от причините да си тук — усмихна му се закачливо тя. — Има няколко въпроса, свързани със „Скин Плюс“, които трябва да обсъдим. Предпочитам да говоря с теб вместо с адвокатите. Искаше да ми препоръчаш финансов мениджър. А след това ще те даря с най-прекрасния секс, който си правил през живота си.

Готвенето за Уендъл беше само витрината на Лиз. Всъщност тя очакваше с нетърпение да се наслади на секса с него в собственото си легло. Веднага се сети за Рав. Тя продължаваше да се вижда с него само за пред хората. Както самият Рав беше забелязал, сексът им ставаше все по-рядък, все по-вял. Но за какво й беше той, когато имаше Уендъл в леглото си? Тя навлажни устните си от вълнуващото очакване.

— Не искам да говорим за бизнес — каза Уендъл с приглушен, твърд глас. Лиз го погледна стреснато. Винаги се бе гордяла с верния си усет и точно сега той й подсказваше, че трябва много да внимава. Нещо не беше наред.

— За какво искаш да говорим? — непринудено го попита тя.

— За нас. Не съм сигурен, че това може да продължава.

Тя отряза с ножа си парче месо, без да го поглежда.

— Лиз, слушаш ли ме?

Тя остави ножа си с надеждата, че няма да забележи треперещите й пръсти.

— Да, просто чакам обяснението ти.

Тъмните му сериозни очи погледнаха настрани.

— Преди да замина за Швейцария, Робърт директно ме попита дали не се виждаме.

Тя изпита истинско перверзно удоволствие, че тайната им беше разкрита.

— Ти отрече, разбира се.

— Естествено, че отрекох — потвърди той и сви вежди!

— Тогава какъв е проблемът?

— Проблемът, Лиз, е, че той е мой син и знае, че го излъгах.

— И какво от това, по дяволите? Ти знаеш, както и аз, че синовете ти, жена ти, всички знаят какво търсиш.

— Точно така — отговори той и облегна ръката си върху скъпата ленена покривка. — Те знаят, че нуждите ми не могат да бъдат задоволени от майка им, затова правя секс с някоя барманка или продавачка. Но се правят, че нищо не знаят. Ала ти не си барманка, Лиз. Ти си сестра на снаха ми.

— Това не те притесняваше в Хемптън — напомни тя и решително отпи голяма глътка вино.

Уендъл бутна стола си назад и се зае да разтрива слепоочията си.

— Харесваш ми, Лиз. Обичам да съм с теб, но знаеш какво се получава. Пресата ще премълчи за някоя незначителна сервитьорка, половината мъже в града чукат, когото не трябва. Но това между нас може да бъде пагубно.

Погледите им се впиха. Тя усещаше, че има още нещо и ледени тръпки преминаха по кожата й.

— Ами „Скин Плюс“? — попита тя.

Той започна да се измъква.

— Ти какво мислиш? — Това не беше въпрос.

— Какво мисля? — сопна се Лиз. — Мисля, че вложихме стотици часове работа в тази сделка. Мисля, че това е най-добрата инвестиция, която ще направиш за цяла година. Мисля, че е наистина прекалено хубаво, но няма да стане, само защото ти треперят краката заради нашите отношения — Лиз безуспешно се опитваше да овладее паниката си.

Гласът на Уендъл вече беше пълен с досада.

— Аз имам достатъчно добри инвестиции, Лиз. Онова, от което нямам нужда, са усложнения.

— Усложнения? — тя сви ръката си в юмрук. — Това ли съм аз за теб?

— Не исках да прозвучи така — каза Уендъл с по-умиротворителен тон. — Просто мисля, че вероятно няма да е добра идея да сме обвързани по този начин повече. Има прекалено много напрежение, прекалено много изкушения.

— Ставаш патетичен — изсъска тя.

— Лиз, успокой се. Не се дръж като дете.

Тя го погледна с присвити очи.

— О, мога да се държа като дете, Уендъл — произнесе тя с дрезгав глас, взе сосиерата, отиде до него и изля съдържанието й върху тъмносиния му вълнен панталон на „Ралф Лорън“.

— Ах ти, кучко! — изкрещя той. — Попари ме!

Уендъл се изправи. По чатала му се беше образувало петно от гъста кафява течност. Грабна мобилния си телефон и изрева на шофьора си:

— Родни. Още ли си отвън? Донеси ми някакви панталони. Не ме интересува откъде? Ако трябва ще дадеш твоите.

Мазният сос бе покапал навсякъде по кремавите й килими, но тя дори не забеляза.

— Изчезвай — изкрещя Лиз, докато го гледаше как грабва вещите си и побягва, могъщият милионер се превърна в бягаща улична котка.

— Не искам никога повече да видя хленчещата ти физиономия!

Входната врата се тресна и тя се свлече на пода. Прегърнала коленете си, се заклати напред-назад, хлипаше и виеше, сълзите й се стичаха не само заради загубения бизнес, но и заради нежните кълнове любов и радост, които бяха стъпкали в калта. Най-сетне някой разби сърцето на Лиз Асгил.