Тасмина Пери
Първороден грях (36)

34.

Тес облиза остатъка от замразения си горещ шоколад от лъжичката и направи физиономия на Джак.

— Сега се чувствам съвсем дебела — оплака се тя. Погледна в пълното с изненади меню и се зачуди дали пък не предлагат „Алка зелцер“ за храносмилане.

— Стига де, струваше си — засмя се Джак, който продължаваше да се бори с банановия си сладолед.

Не можеше да не признае, че страхотно се наслаждаваше на известната кухня на Горен Ийст Сайд. Когато обеща на Джак да прекарат следобеда заедно и той настоя да дойдат в „Серендипити“, тя не остана възхитена. Прекалено много деца, прекалено много шум, всичко е прекалено много, бе си помислила тя. Щом влязоха вътре обаче, тя откри, че ресторантът е като малка пещера от „Алиса в страната на чудесата“, пълна с вкусни сладоледени лакомства и щастливи хора. Също разбра, че десертът „Замразен горещ шоколад“ е съвършеното разхладително средство в задушен августовски късен следобед в града.

— Наистина ще бъда много тъжен, когато вече не живея в Ню Йорк — каза Джак и отпи шумно от колата си.

— Хей, мислех, че се притесняваш да те виждат с мен — пошегува се тя. — Не ми казвай, че всъщност се забавляваш?

Джак поклати глава и остана сериозен.

— Мисля, че ще се местя в Кънектикът — додаде той.

Тес се облегна назад поразена. През последните няколко месеца Джак почти беше станал част от мебелите — появяваше се в най-неочаквани моменти, претърсваше хладилника, въргаляше се по възглавниците, докато гледаха повторенията на „Зайнфелд“. Джема го намираше за голям веселяк и двамата често говореха увлечено за космоса и пътуване във времето, две от любимите теми на Джак. Но Тес бе подозирала, че предстои нещо подобно, защото майка му бе започнала да идва все по-често.

— Мама иска да ме вземе — обясни Джак. — Чух ги да говорят преди две вечери.

— Мислех, че ти харесва да живееш с баща ти — намръщи се Тес.

— Така е.

Той се загледа в чинията си и започна да прави шарки в шоколадовия сос.

— Не ми се заминава, Тес, но не мога да го кажа на мама, защото я обичам.

Той вдигна тъжен поглед към нея.

— Ще идваш ли да ме виждаш?

Докато търсеше да остави петдесетдоларова банкнота на масата, един вътрешен глас й подсказа да не се обвързва прекалено.

— Хайде, време е да те изпратя — изправи се тя.

Тес никога не бе влизала в жилището на Джак преди и бе приятно изненадана от видяното. Отвън сградата изглеждаше мърлява и занемарена, но отвътре беше много хубава. Всъщност в много отношения доста по-хубава от апартамента й, не само заради площта. Състоеше се от четири големи стаи с високи тавани и светъл хол с кухня, боядисан в бледосиво със смели шарки по стените. Когато влязоха, Кевин седеше на компютъра, концентриран и леко смръщен.

— Хей — каза той и се надигна от стола, като видя Тес, и припряно прокара ръка през косата си. — Не ви очаквах толкова рано.

— Съжалявам — отговори Тес. — Надявам се да не съм прекъснала нещо.

— Не, не. Заповядай. Да ти направя кафе — предложи той.

Тес се настани на светложълтия диван с Джак и той веднага й зашепна в ухото.

— Хм, защо имам чувството, че се каниш да ме рекетираш за нещо? — попита Кевин, докато поставяше кана с кафе на масичката пред Тес.

— Джак ми каза за майка си.

Кевин кимна и погледна към сина си. Извади една смачкана петдоларова банкнота от джоба си и му я подаде.

— Нямаме хляб. Изтичай да купиш.

— О, ясно — отговори Джак и се ухили. — Разговор между възрастни.

Тес изчака да чуе затварянето на вратата и погледна сериозно към Кевин.

— Виж, знам, че не е моя работа — започна Тес, като придържаше с две ръце кафето си, — но Джак ми каза, че иска да остане с теб, така че се чудех защо така изведнъж Мелиса реши да го вземе при себе си.

— Нали видя Стивън — въздъхна Кевин. — Явно е сериозно. Дочух, че не може да има деца, а иска семейство.

Което означава, че Мелиса ще вземе Джак в живота си за постоянно.

Кевин се опитваше да се държи делово, но Тес забеляза, че е силно притеснен.

— Стивън е богат, а богатите винаги получават каквото искат.

— Не непременно — възрази Тес. Отново инстинктът й подсказа да се отдръпне, но тя не можеше да не изпитва съчувствие към проблема на Кевин. Отдавна бе усетила, че Мелиса обръщаше внимание на сина си само когато й беше удобно на нея. За краткия период, откакто Тес познаваше семейството, поне три пъти Мелиса бе оставяла Джак да я чака напразно. После винаги се бе оправдавала с някоя непреодолима криза. Джак всеки път се опитваше да не обръща внимание, но той беше дете и всяка неосъществена среща за него беше отхвърляне.

— Не съм запозната със семейното право в Ню Йорк — започна Тес, — но знам, че ти си човекът, който го отглежда. Едва ли могат да ти го отнемат просто така.

— Проблемът е, че аз нямам официално попечителство над Джак — обясни Кевин. — С Мелиса нямаме брак. Откровено казано, никога не ми се е струвало важно. И се оказах прав.

— А, чакай да отгатна — поизправи се Тес. — Имала е връзка.

Кевин изсумтя.

— Да, с един, така наречен мой приятел от Бъфало, докато бях в Ирак. Напусна ме няколко седмици, след като се върнах у дома, което беше много мило. Казах, че искам Джак да остане с мен. Връщах се от Ирак, бях загубил Мелиса, не исках да загубя и сина си.

— И тя беше съгласна?

— Това беше единственото, за което не спорихме. Можеш ли да повярваш, че не се бори за детето си? Тес, доста съм си изпатил от тази жена, но това не можах да го разбера. Така или иначе, след като тя се премести, аз също трябваше да го направя. Не много близо до нея, разбира се, но достатъчно, за да спазваме споразумението.

— Значи сте говорили с адвокат?

— Ами, консултирах се — каза бавно той, но избягваше погледа й.

— Какво означава това?

Кевин погледна смутено.

— Прочетох някои неща в интернет. Има един хубав сайт, в който разни хора ти дават отговор по правни проблеми. Ерик от Ню Джърси казва, че съм щял да бъда в по-добро положение, ако с Мелиса сме били женени.

Тес клатеше глава.

— Ерик от Ню Джърси? — не можеше да повярва тя. — И ти се доверяваш на Ерик от Ню Джърси?

Тя се приближи до компютъра. Забеляза зад него на перваза на прозореца купчина книги с правна литература, а по бюрото листове с бележки. Тя се обърна към него.

— Кевин, не можеш да се справиш сам. Техните адвокати ще те разпънат.

Кевин зае отбранителна позиция.

— Предполагам, знаеш колко струва да наемеш адвокат в Америка? Две хиляди долара само за първа консултация.

— Това е синът ти!

— Хей, бих влязъл в ада заради това момче — ядоса се той, — но, но… — гласът му се пречупи и той седна на дивана. — Нямам тези пари.

Той покри с ръце лицето си и когато отново я погледна, Тес видя сълзи в очите му.

— О, по дяволите, може би Джак ще е по-добре при майка си — Кевин разтърка очите си с пръсти. — Изглежда, имат хубава връзка. Сега тя ще може да му осигури уютен дом. Голяма къща и най-добрите училища.

— Това се глупости — вбеси се Тес. — Това няма нищо общо с хубавата къща.

— Но какъв живот мога да му осигуря аз? — въздъхна той. — Работя на смени, Тес, понякога по деветдесет часа седмично. Правя всичко, което е по силите ми, но всеки ден по два часа след училище за Джак се грижи петнайсетгодишната ни съседка. Едва си позволявам това.

— Няма значение — не се отказваше Тес. — Ти му осигуряваш живот, който той обича, и дом, където е обичан. Това е много по-важно.

Тя се изненада от силата на собствените си чувства и от реакцията си при тази несправедливост. Имаше смътен спомен за искрици на борбен дух у баща си, след като майка й ги напусна. Но това беше временно, малко преди да се отдаде на депресията, която го съсипа.

— Чуй ме, Кевин — твърдо каза тя, — няма да позволим на Мелиса да получи попечителство над Джак.

Кевин поклати глава.

— Разбирам, че искаш да помогнеш, Тес, но Мелиса знае, че за Джак се грижи съседката ни и ще го използва срещу мен.

— Аз няма да позволя това да се случи.

— Ти? Адвокат ли си?

— Не, но познавам някого, който е.

И двамата се обърнаха, като чуха, че предната врата се отваря и на вратата се появи Джак с един хляб в ръка.

— Всичко наред ли е? — с надежда попита той.

— Ще бъде — кимна Тес. — Всичко ще бъде наред.