Тасмина Пери
Първороден грях (55)

53.

Тес се върна в апартамента си и завари Дейвид Билингтън да я чака там. Изруга под носа си, когато го видя, седнал в хола. Последните четирийсет и осем часа беше прелетяла от Ню Йорк до Чарлстън, оттам до Уилмингтън и обратно до Ню Йорк. Беше се разплатила с един изнудвач, беше видяла изоставената дъщеря на Пола и се чувстваше толкова емоционално и физически изтощена, че можеше да спи цяла седмица, не че имаше някаква надежда за това. Тя се усмихна сърдечно на Дейвид в опит да скрие раздразнението си. В крайна сметка не беше се договорила за това. Беше пиар, за бога! От нея се очакваше да гаси пожарите около неприятните истории, да изпраща съобщения на пресата и да уреди някое и друго интервю. Точно в този момент се чувстваше нещо средно между Брус Уилис в „Умирай трудно“ и Хенри Кисинджър. Но раздразнението й отстъпи място на тревогата, след като видя изражението му. Да не говорим, че той никога дотогава не бе идвал в жилището й, което показваше, че го води много сериозен повод. Тя седна на фотьойла и смъкна палтото си.

— Отдавна ли чакаш? — попита тя. — Извинявай, бях извън града по работа.

Само ако знаеше къде е била и защо. Друга невъзможна мисия беше да заличава следите на семейство Асгил. И за какво беше всичко това? За кариерата на красивия, уморен мъж, седящ срещу нея. Той поклати глава.

— Около двайсет минути. Джема беше тук, но отскочи за цигари.

Той си играеше с маншетите на бялата си риза и това я изнервяше. Дейвид винаги изглеждаше безупречно и се владееше съвършено. На масата пред него имаше кана с кафе. Тес се наведе и си сипа в една чаша от гъстата, гореща, черна течност, която съживи тялото й. Нищо чудно, че нюйоркчани обичаха да го пият. Чаят въобще не можеше да разтърси така човек.

— Да не се е случило нещо? — Сега, след като дойде на себе си, тя усети обзелото го напрежение.

Дейвид бръкна във вътрешния джоб на кашмиреното си палто и извади оттам едно списание.

— Чувала ли си за „Уошингтън Спай“?

Беше минавало край ушите й, но не му бе обърнала внимание. Това беше малотиражно сатирично вашингтонско списание, отпечатано на сива рециклирана хартия, но представляваше известно непозволено удоволствие за по-младите интелектуалци, които обичаха безпардонното му и вулгарно представяне на политическите събития и живота на хълма Капитолия. Тя взе списанието от Дейвид и разгледа корицата. Беше шарж на Дейвид Билингтън, който отваря гардероб, пълен със скелети.

— С какво разполагат? — намръщи се тя и прелисти на статията с притеснение.

— Историята на Оливия Мартин. Предполагам, знаеш всичко за тази сага?

Тес кимна, докато внимателно разглеждаше страниците. Това беше нова версия на историята, но по-смела от другите, на които бе попадала. Пишеха, че Хауард Асгил е имал връзка с Оливия, правеха внушения, че той има нещо общо с изчезването й и поставяха въпроса дали Дейвид Билингтън би могъл да се справи с такъв скандал, ако се кандидатира за Конгреса следващата година. Сърцето на Тес замря. „Уошингтън Спай“ може да беше малко списание, но имаше достатъчно влияние, и то точно където трябва — в коридорите на властта и оттам в новинарските емисии. И макар Тес да бе предупредила Брук няколко пъти, че не може да контролира тиражираните лъжи в таблоидите, беше сигурна, че майка й я държеше отговорна за всяка нагла лъжа или неподходяща снимка на дъщеря й, направена от папараците. Е, този път лайното щеше да попадне точно във вентилатора, въздъхна Тес.

— Това е предварително издание за абонатите, така че историята още не е достигнала до другите вестници — уточни Дейвид. — Мисля, че баща ми още не знае, но се обадих на адвоката си и той вече проучва какво можем да направим.

Въпреки лошото си предчувствие Тес реши да го окуражи.

— Това са стари новини, Дейвид. Просто си дрънкат, това е.

— Хайде, Тес. Всички знаем за този случай, но за пръв път името на Хауард Асгил се свързва с изчезването на Оливия.

Тес знаеше, че е прав. Тази история винаги я беше тревожила, но докато ставаше дума само за изчезването от сватба на не много популярна актриса, за която се предполага, че е била дрогирана. Тес смяташе, че това не би имало влияние върху репутацията и шансовете на Дейвид.

Ала статията в „Уошингтън Спай“ беше написана в духа „няма огън без дим“ и Тес предчувстваше, че нещата много лесно могат да излязат от контрол. И най-лошото беше, че таблоидите си имаха любима позиция за Хауард — използването на традиционната фраза за измъкване: „За мъртвите или добро, или нищо“. От изражението на Дейвид Тес се досети, че въобще не го е успокоила.

— Може да се е случило преди четирийсет години — обясни той, — но за много хора, особено за по-младите политици във Вашингтон, това е нов скандал. А това е последното, от което имаме нужда точно сега.

Той потърка замислено брадата си.

— Знаеш ли, че три месеца след като започнах връзката си с Брук, баща ми дойде при мен и ми разказа за Оливия Мартин — Дейвид гледаше надолу в ръцете си. — Каза ми, че това може да създаде „проблеми“. Той направи свое разследване, но не стигна до нищо.

Погледна към Тес с искрена тъга.

— Обичам Брук и искам да се оженя за нея. Не ме интересува какво е направил баща й Хауард Асгил, защото това няма нищо общо с нас. Но баща ми се интересува и ако още истории продължават да се появяват…

— Не можем да допуснем това — побърза да го увери Тес. — Освен това, сигурна съм, че няма какво повече да се каже по въпроса. Никой не знае какво се е случило с Оливия Мартин.

— Надявах се да кажеш това.

Тес разтри лицето си, за да прогони умората.

— Едва ли ще можем да наложим възбрана върху списанието, тъй като те само преразказват стара история, но виж какво ще каже твоят адвокат. И в двата случая ми се струва, че ще е по-добре да спечелим списанието на наша страна, вместо да воюваме с него. Знаем ли кой е собственикът?

— Бен Фоли. Познавам го бегло. Има богати родители и за него списанието е едно много успешно хоби.

— Да видим дали можем да поговорим с Фоли — предложи Тес. — Не искаме историята на Оливия Мартин да се върти безкрайно. Междувременно най-добрият начин да пресечем такива опити е веднъж и завинаги да открием какво действително се е случило.

В този момент през вратата влетя Джема с цигара в уста и кафяв плик под мишница.

— Купих вино — съобщи тя и погледна първо Тес, а после Дейвид, изпълнена с очакване.

— Страхотно — каза Тес. — Донеси три чаши, защото трябва да поговорим.