Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Поверително (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Original Sin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Тасмина Пери

Заглавие: Първороден грях

Преводач: Анета Макариева-Лесева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 09.01.2012

Редактор: Мариела Янакиева

ISBN: 978-954-655-276-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5201

История

  1. — Добавяне

39.

Лиз не се изненада, когато Уендъл се обади три дни след вечерята на Мередит, за да я покани на обяд в клуба си. Те прекараха пет минути на телефона в обсъждане на програмите си, отхвърляха дати, сякаш да докажат колко заети и важни са. Накрая намериха удобна и за двамата възможност един петък следобед през ноември. Лиз остана изненадана, когато служебната кола на Билингтън дойде да я вземе в един часа на обяд, както се бяха уговорили, но Уендъл не беше в черния мерцедес. Тя не се притесни особено, докато не осъзна, че се отправят към хеликоптерната площадка на Източна Трийсет и четвърта улица. Докато я водеха през терминала към хеликоптера с корпоративните цветове на Билингтън, тя вдигна телефона си и набра номера на Уендъл.

— Разбирам, че не отиваме в клуба ти — не скри тя удивлението си.

— Ами да. Няма да ни зяпат стотина банкери!

— И къде ще се срещнем? Предполагам, че ще се срещнем все пак?

Тя дочу гърления смях на Уендъл, после връзката прекъсна. Завъртя очи и изключи телефона си, а пилотът включи двигателя. Хеликоптерът се издигна във въздуха с леко поклащане, набра скорост и пое през Ийст Ривър към Лонг Айлънд. Лиз обърна лице към слънцето. Неизвестността предизвика у нея еротична тръпка. Повечето време тя владееше положението и това й харесваше, но известен хаос и малко мистерия понякога раздвижваха живота и му придаваха пикантен привкус.

Усмихната, тя наблюдаваше талазите от облаци, които се стелеха по синьото небе и от дълго време насам успя да се отпусне. След кратък полет хеликоптерът се завъртя около оста си и се спусна сред земите на един от големите палати, разположени на морския бряг на Джин Лейн в Саутхемптън. Лиз позна мястото още от въздуха, тъй като често бе идвала на партита тук. В Ню Йорк се говореше, че тези имоти вървели по шейсет-седемдесет милиона долара. Зачуди се чия собственост е къщата, защото знаеше от Брук, че семейство Билингтън не притежават имот в Хемптън. Така ли правеха богатите мъже — отстъпваха си един — друг скъпите си къщи за тайни „забавления“. Тя се усмихна. На вечерята у майка й, дадена в чест на Билингтън, Лиз бе решила, че иска Уендъл и сега щеше да го има. Друга служебна кола я чакаше до хеликоптерната площадка и я откара надолу по настланата с чакъл алея до измазана в бяло къща. Внушителна като размери, но не и по архитектурен стил, определи Лиз. Размерът имаше значение за определяне на богатството. Тя слезе от колата, подразнена, че високите токчета на обувките й от „Маноло“ и строгата кройка на роклята й от „Мартин Маргиела“ не бяха подходящи за плаж.

Двойната врата на къщата беше отворена и Лиз влезе по зловещо смълчания коридор, в чийто край се виждаше проблясващата синева на морето. Обикновено такива места гъмжаха от обслужващ персонал, но този ден там бе призрачно тихо.

Излезе на верандата и намери Уендъл седнал в стол адирондак с голяма чаша джин, облечен във вталена риза и кремави памучни панталони.

— Какво стана с обяда? — закачливо попита тя.

Той се разсмя.

— Освободих готвача. Реших, че има много по-важни неща за правене този следобед.

— Какви?

— Разговори.

Бутилка „Пюи фюме“ се охлаждаше в сребърна шампаниера на масата до него.

— Едно питие преди обяда? — предложи той и когато тя прие, сипа в чашата й. — А какво ще кажеш за разходка?

Лиз събу обувките си и го последва по няколко дървени стъпала надолу до плажа. Хладината на пясъка под краката й подсказваше, че лятото си отива.

— Мога ли да те попитам нещо? — каза той.

— Разбира се.

Бяха стигнали до водата и се спряха за малко, за да послушат прибоя.

— Брук отдадена ли е на Дейвид?

Колкото и да се дразнеше да вижда сестра си като коронована принцеса на Америка, долови какви преимущества може да й донесе това.

— Напълно — заяви Лиз. — Защо питаш?

— Чу ли, че отказа да го придружи на вечерята за набиране на средства миналата седмица? Някаква среща в Лос Анджелис за нейна книга явно се оказа по-важна.

Лиз се усмихна вътрешно и изпита удоволствие от властта, която държеше в ръцете си точно сега. Ако кажеше, че Брук няма да е предана съпруга на сина му, тогава какво би направил Уендъл Билингтън? Дали всичко би се срутило?

— Не бих се тревожила — спокойно отвърна тя. — Брук просто си играе на книгоиздател. Разбира се, Дейвид трябва да я остави да се занимава с това засега, но скоро ще й омръзне. В „Браун“ й харесваха обществените прояви, а сега се оплаква от необходимостта да присъства на вечери за набиране на средства? — Лиз се засмя. — Дайте й време. Всяко младо момиче в наши дни иска да си мисли, че прави кариера. Но това ще се промени, когато се омъжи, повярвай ми.

— Е, разбира се, аз не съм против да има кариера — побърза да се съгласи Уендъл. — Няма нищо лошо в това, но не искаме изведнъж да се сдобием с размирник. На Дейвид това няма да му хареса. Той не харесва умни момичета, никога не са го привличали. От друга страна, не бих искал репутацията му да олеква. Една съпруга с малка, успешна кариера би било добре за него, точно на място.

— Уендъл, ще е трудно да намериш някоя по-подходяща от Брук — сигурно знаеш това. Тя е съвършената за Дейвид.

Уендъл закима с глава.

— Добре. Защото отсега нататък не искаме повече промени.

— Защо?

Той докосна ръката й и я подкани да се върнат обратно към къщата. Тя го погледна крадешком, леко подразнена. Какъв беше този урок по политика? Беше дошла с цел, с програма, която й беше ясна от минутата, в която й позвъни на личния й номер. Лиз започна да се чуди дали не е объркала сигналите. Подиграваше ли се с нея, като я бе докарал чак тук само за опознавателен сеанс? За каква я вземаше? Наивница, егоцентричка, мръсница? У нея се надигна гняв. Рядко бе срещала мъж, който да не е привлечен от сексапила й. Макар че той беше баща на бъдещия й зет, не го приемаше като кръвосмешение. Уендъл Билингтън беше един от най-безмилостните бизнесмени в страната — известен с това, че напълно унищожаваше хората, които заставаха на пътя му. Едва ли би чукал някоя, която не трябва.

— Има вероятност скоро да се отвори депутатско място в Кънектикът — обясни Уендъл.

Лиз се опита да се овладее. Още не беше приключила.

— Но сега е средата на мандата.

— Ще бъде специален избор. Депутатката от шести район ще обяви пенсионирането си на Нова година на основание влошено здраве. Районът е републикански и Дейвид ще е идеален за него, въпреки че със сегашната си репутация, мисля, че би спечелил дори ако беше на демократите.

Лиз го погледна с още по-голямо уважение, като се чудеше как се е добрал до тази информация, даже й мина през ума, че може Уендъл някак си да е повлиял на решението на тази депутатка. С неговата репутация това беше възможно.

— Мислех, че Дейвид иска да изчака основните парламентарни избори след две години? — подметна Лиз, като наближиха стъпалата пред къщата.

Уендъл сви рамена.

— Да, това беше първоначалният план. Съветниците ми се ослушваха за свободни или уязвими мандати в Ню Йорк и Кънектикът, щати, в които можеше да претендира с жителството си или със семейни имоти, но така ще бъде по-лесно. Все пак Дейвид още е новобранец в политиката и положението му не е сигурно. Но ако спечели извънредните избори, а ние ще му осигурим пълна подкрепа това да стане, той ще бъде титуляр на основните избори за Конгреса. Със сигурност ще ги спечели. Това ще му гарантира три години в Камарата, после ще го преместим в Сената. Вече се срещнах с някои стари републиканци и един уважаван консултант по кампаниите. Всички са единодушни, че Дейвид трябва да действа сега.

— И до четирийсет и пет — президент? — закачливо попита.

— Защо не? — с умиление отвърна Уендъл. — Не искаме просто президент, а забележителен президент. Силен като Линкълн, динамичен като Кенеди.

Лиз кимна и се зачуди как можеше амбицията да бъде такъв ненаситен звяр. Независимо колко успехи си постигнал, винаги имаше още какво да се желае. Това тя го разбираше много добре. Също така осъзнаваше защо политическото бъдеще на Дейвид беше толкова важно за Уендъл. Семейство Билингтън бяха богати повече, отколкото хората можеха да си представят, но освен всички пари, от които се нуждаеха, искаха и се стремяха към власт. Повече власт означаваше повече пари и така цикълът продължаваше.

Уендъл се спря пред първото стъпало и погледна Лиз.

— Знаеш ли, че би могла да имаш бъдеще в политиката, Лиз — усмихна й се той. — Макар да не съм сигурен дали нашите семейства ще могат да се справят с две изгряващи звезди.

— Аз? — изсмя се тя, като веднага се сети за Ръс Форд. Щеше да й е нужна армия от пиари, за да потулва тайните й, ако искаше политическа кариера.

— Единственото място, към което се стремя, е маратонът в Ню Йорк — пошегува се тя и тръгна нагоре по стъпалата. Като стигна до верандата, се обърна с ръце на хълбоците си.

— Не ме гледай така — каза тя решително.

— Как?

— Като някоя кобила, която подготвяш за надбягването в Дарби.

— Просто си мислех колко те бива — изрече той бавно, с явен подтекст, и тя почувства топлината на тънката му усмивка.

— Колко ме бива? — съблазнително повтори тя, доловила промяната в атмосферата помежду им. — Ако имаш предвид колко съм добра в разни неща, мисля, че си прав.

Уендъл се приближи и докосна лицето й. Лиз притвори очи, наслаждавайки се на топлата му ръка по кожата си, усмихната в очакване, отприщила сексуалния си магнетизъм. Това бе истинската награда. Ако Брук имаше принца на Билингтън, тя искаше краля.

Безмълвно той я хвана за ръка и я поведе навътре в къщата, нагоре по широкото стълбище до спалнята с изглед към океана. До прозореца имаше тоалетка, отрупана с масла и парфюми, а на стола беше метнат копринен халат на райета. Непознатите вещи я възбуждаха още повече: забраненото, недосегаемото беше нейно този път. Тя се обърна и настървено го целуна. Започна да разкопчава ризата му, правена по поръчка от „Шарвей“, и разголи загорялата му стегната гръд, където само едно малко кръгче от тъмносиви косми издаваше възрастта му.

Свали ципа на панталоните му и приклекна, пусна ръце по тестисите му, преди да поеме с уста възбудения му пенис за милиони. Усети твърдите му косми по лицето си, когато той хвана главата й с ръце и тласна навътре. Лиз не се нуждаеше от стимул, за да остане в тази поза. Тя знаеше как да се справи и от неговото пулсиране в устата си, разбираше, че му харесва, колкото и на нея.

— Сега — задъха се той, — на леглото.

Обърна я, свали ципа на роклята й и тя се свлече на пода. Започна да я целува нежно надолу по гръбнака. Лиз нетърпеливо разкопча сутиена си и го дръпна на голямото легло. Завъртя се, възседна го, като се наведе напред, така че гърдите й се плъзнаха по кожата му и поднесе зърната си към устата му и после внезапно се отдръпна.

— Боже, страхотно е — изстена той, сграбчи китките й и я претърколи, а после разтвори широко бедрата й. Проникна в нея и се наведе, за да я целуне по устата, по шията, по извивката на мишницата и по твърдите й зърна със свирепа, необуздана, настоятелна страст. Тласък след тласък желанието и нуждата им ускоряваха ритъма, двама опитни любовници, равностойни в настървението си, борещи се за надмощие и контрол един над друг. Тя изви гръб и се вкопчи още по-силно в хълбоците му, като усети, че е готов да свърши. Виеше, неистово концентрирана, но не можеше повече да сдържа пулсиращото удоволствие, което напираше в тялото й. Уендъл се отдръпна, след като свърши, зарови лицето си между бедрата й и плъзна език по клитора й, докато цялото й тяло се разтресе.

Той се обърна по гръб и се отпусна на възглавницата.

— Може би ще се наложи да преразгледам мнението си колко те бива — накрая каза той лениво.

За известно време Лиз остана безмълвна. Сексът никога не я бе изкарвал от равновесие, но случилото се този път я беше разтърсило. Беше невероятно. Тя се обърна да го целуне отново, но като се доближи, той се измъкна от другата страна на леглото.

— Ще остана тук за нощта — предупреди той, вдигна копринените си боксерки и ги обу. — Трябва да се срещна с един приятел за вечеря в седем.

В гласа му се долови отчуждение, което го нямаше преди секса. Лиз разчете посланието: отхвърляше я. Тя пламна от яд, но ако го покажеше, щеше да е проява на слабост.

— Да, ще трябва да се връщам на работа — тя се изправи и обтегна дългото си, голо тяло, защото знаеше, че очите му я проучват и че я иска още против волята си. Наведе се към тоалетката, обърнала към него съвършено оформения си задник и набързо пооправи грима си.

— Би ли наредил на хеликоптера да ме върне? — непринудено попита тя.

— Разбира се.

Погледите им се срещнаха и за първи път в живота си Лиз Асгил разбра, че е открила своя личен, професионален и сексуален еквивалент.