Тасмина Пери
Първороден грях (49)

47.

— Не си ли в отпуска?

Тес затвори очи и изруга. Беше се опитала да се промъкне незабелязано край вратата на Пати Шакълтън. Обикновено това беше първата й спирка за поздрав по пътя до кабинета й, но този ден не беше в настроение да вижда никого, още по-малко хитрата, прозорлива Пати, която притежаваше смущаващата способност да разгадава настроенията на хората.

— Извинявай, Пате — Тес застана неловко на вратата. — Просто малко бързам. Имам няколко спешни разговора.

— Как беше пътуването? — прекъсна я Пати.

— Страхотно. Приятно. Не беше съвсем почивка, все пак. — Тя посочи с палец към вратата. — Трябва да вървя.

— Значи с Шон всичко мина добре? — Пати не я оставяше да си тръгне. — Не е изчукал новата мис Асгил Хаваян Гло?

— Да, всичко мина добре. Не, не е правил секс с Канди Купър.

Пати вирна брадичката си и повдигна вежди.

— Тес? Познавам това изражение.

— Какво изражение? — Тес усети топлина по бузите си.

Не се изчервявай, заповяда си тя, не се изчервявай.

Пати посочи към лицето й.

— Това изражение. В правото го наричаме вина.

Вече съвсем смутена, Тес докосна лицето си, сякаш проверяваше какво става на него.

Пати ококори очи.

— Мамка му, Тес, не! — зяпна тя. — Кажи ми, че нищо не се е случило.

— За какво говориш? — прошепна Тес и влезе в офиса на Пати, като внимателно затвори вратата след себе си.

— Ти и Шон Асгил в Хаваи.

Тес се намръщи.

— Не ставай смешна — опита се тя да блъфира. — Този мъж е недоразвит, самоуверен безмозъчен примат.

Пати плесна с ръце развеселена.

— Ах, ти дълбока вода! Правила си секс с него! — Пати избухна в неудържим кикот.

— Как не! — изсумтя Тес. — Мнението ми, че е егоцентричен мръсник, не се е променило ни най-малко — отсече тя. — Както и да е. Искаше да ми кажеш нещо ли?

Пати прикри устата си, за да задуши кикота си.

— Онова, което исках да обсъдим преди това откровение — тя с мъка се овладя, — е голямата новина за Кевин и Джак.

— Каква новина? — възкликна нетърпеливо Тес и седна срещу нея.

— Разбирам, че не си говорила с Джема? Знам, че тя се опита да ти се обади в Хаваи.

А, за това трябва да са били онези пропуснати разговори. Тес се бе прибрала в Ню Йорк късно през нощта и още не бе говорила със съквартирантката си.

— Е, Джема отиде до Гринуич и направи малко проучване — обясни Пати с доволно изражение. — Проследила Мелиса, майката на Джак, на някаква шикозна вечеря и се примъкнала с мощния си обектив. Успяла е да щракне няколко прекрасни кадъра на Мелиса, смъркаща кокаин. Оказва се, че Мел и Стивън са върли почитатели на белия прашец.

— Какво? — онемя Тес. — Това е невероятно.

Пати закима с глава.

— След като не успя да се свърже с теб, Джема се обади на мен. Изпратих по факса снимките до дома на Мелиса, после й се обадих и я попитах какво ли биха си помислили в толкова консервативната банка на Стивън.

— Тя какво каза? — погледна я Тес и си помисли, че от Пати би излязла доста добра журналистка в таблоидите.

— Тресна ми телефона — усмихна се Пати. — Но явно се беше обадила веднага на адвоката си, защото след няколко часа звъннаха да кажат, че условията за попечителството изведнъж станаха приемливи.

— И Джак остава при Кевин?

— Да! — извика Пати и забарабани с ръце по масата, без следа от обичайната й хладнокръвна, сдържана физиономия.

— Кевин сигурно не е на себе си от радост — предположи Тес.

— Никога не бях виждала някой мъж да обърне толкова бързо цяла бутилка шампанско.

— Пили сте шампанско? — Колкото и да не й се искаше, гласът й се пречупи. Първоначалният й порив на щастие бе изместен от усещането за нещо пропуснато.

— Устроихме си малка тържествена вечеря при „Райън“ на Блийкър стрийт — обясни Пати.

— Вие четиримата? Кевин, Джем и Джак.

Пати погледна сконфузена.

— Джак остана при някакъв приятел, а Джема беше на работа. Помислих си, че Кевин се нуждае от някого, за да сподели радостта си.

— Разбира се — съгласи се Тес. — Ще му се обадя веднага. Това е изключителна новина.

Секретарката й Ани показа глава на вратата.

— Шон Асгил ви търси на телефона.

— Заета съм — отговори Тес, без да вдига поглед.

— Казва, че е важно.

Пати лукаво се усмихна.

— Е, хайде, вдигни де.

— Заета съм — твърдо заяви Тес. Нямаше желание да разговаря с Шон Асгил никога повече, ако успееше да удържи.

— Трябва да изпратя няколко имейла — каза тя и тръгна към вратата. — Благодаря страшно много за всичко, което направи за Кевин и Джак, Пати. Това не са служебни задължения.

— За мен беше удоволствие — усмихна се Пати и Тес знаеше, че е вярно.

Влезе в кабинета си, потъна в стола си и пусна компютъра.

Беше получила десетки имейли, откакто за последен път бе проверила пощата си.

Разсеяно отвори последното. Стресна се, като забеляза адреса, от който идваше: беше от Шон. Трескаво зачете.

„Не е толкова сложно. Нека поне да поговорим. Връщам се в Ню Йорк след две седмици.“

Тес ядосано натисна бутона за изтриване.

— Само в мечтите ти — просъска тя.

— За какви мечти става дума? — обади се някакъв глас.

Тя вдигна поглед и видя Мередит.

— Мередит — Тес малко се притесни и се зачуди откога ли седи там. Във фирмата си имаха шега, че Мередит е толкова слаба и ефирна, че се вмъква в стаите като призрак.

— Всичко наред ли е? — тя не откъсваше изпитателния си поглед от Тес.

— Разбира се — потвърди Тес, но си помисли, че където се намесваше синът й, нищо не може да е наред.

— В такъв случай, можем ли да поговорим?

Тя затвори вратата и се настани елегантно в стола срещу бюрото на Тес. Отвори чантата си и извади оттам синьо писмо.

— Току-що получих още едно такова.