Тасмина Пери
Първороден грях (30)

28.

— Моля те, Брук, трябва да направиш нещо!

Дебс Аскуит стоеше на вратата на офиса на Брук със скръстени отпред ръце. Нейната приятелка и колежка изглеждаше много притеснена и това я изнервяше още повече.

— Добре, и колко време ще стои вътре с Мими? — попита Брук, като нервно барабанеше с маникюра по бюрото си.

— Трябваше да пристигне тук до дванайсет — Дебс погледна часовника си. — Ще говори с Мими, после заминава. Не можеш да го оставиш да напусне сградата, без да опиташ.

Тя вдигна едно редактирано копие на „Портико“ и го размаха пред лицето й. Брук прехапа устната си. Радваше се, че Дебс е на нейна страна. Двете бяха започнали в „Йелоу Доор“ по едно и също време и бързо се бяха обединили около взаимното си неодобрение към Мими Хол и постоянното й пренебрежение към детския отдел. Въпреки това не би рискувала да си навлече гнева на Мими Хол, като се опита да се добере до нейния човек. Тя редовно се срещаше с един филмов продуцент от Холивуд, Пи Джей Ейбрамс, и обсъждаха всички книги на „Йелоу Доор“, които биха могли да се филмират.

Тя притеснено погледна към Дебс.

— Мислиш ли, че ще му даде „Портико“?

— Не, разбира се — завъртя глава Дебс с ръце на хълбоците. — Тази жена е изключителен егоцентрик и би направила филм само по някоя своя книга.

Дебс подаде глава и огледа коридора, после се обърна и размаха ръце.

— Бързо! Бързо! — изшептя тя. — Върви! Тъкмо излиза от офиса на Мими.

Дебс грабна ръкописа и го бутна в ръцете на Брук.

— Смело напред!

Вратата на асансьора тъкмо се затваряше, когато ръката на Брук се шмугна през процепа и тя успя да се вмъкне вътре. Изведнъж се почувства глупаво и езикът й се върза. Какво, по дяволите, правеше? Мими щеше да я убие.

— Господин Ейбрамс — започна Брук несигурно. — Не ме познавате, но се чудя дали може да ми отделите една минута?

Мъжът я изслуша с хищна усмивка. Той беше нисък, добре сложен и носеше елегантен костюм от три части.

— Разбира се, че ви познавам — кимна той очарован, — вие сте Брук Асгил. Надявах се да попадна на вас, но Мими каза, че сте ангажирана със срещи.

Брук изпрати безмълвна благодарствена молитва на „Страница шеста“. Съзнаваше, че в тази ситуация известността й помагаше.

— Няма да ви задържам, господин Ейбрамс, сигурна съм, че сте много зает — каза тя. — Имам книга, която мисля, че би представлявала интерес за вас.

— Каква? За вашия живот?

Асансьорът отвори врати и те прекосиха фоайето. За нисък човек той се движеше невероятно бързо и Брук го догонваше с усилие.

— Мисля, че току-що пропуснах възможността за блиц — представяне — усмихна се тя.

Той се спря и погледна часовника си.

— Вижте, имам среща за обяд в „Сип“ след двайсет и пет минути. Искате ли да пийнем по нещо на бара?

Брук се усмихна още по-широко.

— Звучи прекрасно.

Пи Джей Ейбрамс беше един от най-уважаваните холивудски корифеи в бизнеса, известен със склонността си към придобиване на „собственост“ — статии от вестници, книги, дори телевизионни програми, които прерастваха в големи касови филми. Веднъж годишно посещаваше „Йелоу Доор“, за да провери дали някой от редакторите няма нещо ново, а кой ли редактор не би искал да бъде направен филм по някоя от книгите му. Такъв случай беше научнофантастичен трилър за възрастни, превърнал се в известен екшън с Уил Смит. Това се отрази на продажбите, които достигнаха два милиона екземпляра и предизвести повишаването на интереса към другите непознати и непопулярни произведения на автора. Брук знаеше, че това е рядкост. Откакто работеше в „Йелоу Доор“, едва няколко книги бяха избирани и само една от тях стигна до големия екран, а тя имаше слабо влияние върху продажбите.

Докато седеше на бара, забеляза, че няколко души я наблюдават и без съмнение се чудеха какво ли прави на такова място в Манхатън с мъж, който явно не е годеникът й. Ако някога реша да изневерявам, помисли си удивена Брук, сигурно бдителното нюйоркско общество бързо би се намесило и прекратило всякакви опити.

— Значи изпуснахте асансьорния си шанс — усмихна се Ейбрамс, — тогава давайте тук, на бара. — Вероятно бе на около трийсет години, реши Брук, но имаше желязната увереност на човек с десетина години по-възрастен.

Брук дълбоко си пое въздух.

— Ето кратката версия. Една тийнейджърка работи в шоу за илюзионисти на баща си. Една сутрин се събужда и установява, че има истински магически сили и ги прилага за разгадаването на мистерии и откриване на тъмните сили зад тях. Нещо средно между „Хари Потър“ и „Медиум“ — бързо добави тя внезапно хрумналото й сравнение.

— По-скоро свръхестествено, отколкото фентъзи? — замислено сви устни Ейбрамс.

— Да.

— Добре.

— Какво добре?

— Фентъзи означава скъп — усмихна се той. — Много ефекти, електроника, макети и какво ли не. Да кажем просто, че младите вещици са по-евтин вариант, не толкова рисков.

— Книгата е направо изключителна — избликна Брук, — толкова добре написана, с такава приятна любовна история и е наистина много страшна.

Като забеляза как се усмихва на ентусиазма й, тя пое дъх и се опита да приложи подхода на Лиз. Хладнокръвна, премерена, сурова. Изведнъж осъзна, че Холивуд не се интересува колко добре е написано нещо.

— Това е книга, която би се харесала на тийнейджърките и техните майки — твърдо заяви Брук. — Има широка аудитория и „Йелоу Доор“ ще я предлага по този начин. Ще стане международен бестселър. Следващата година по същото време Айлийн Дън ще бъде известно име. Изберете сега, преди цената да хвръкне — бавно натърти тя.

Последното изречение явно имаше ефект.

— В такъв случай, ще е по-добре да я прочета.

Той вече бе платил сметката и помаха на висока, руса жена, която влизаше през вратата.

— Срещата ми за обяд е тук. Пожелавам ви всичко хубаво за сватбата.

— Благодаря, че ми отделихте време. — Тя се смъкна от стола и грабна чантата си.

Мими Хол щеше да я убие.