Тасмина Пери
Първороден грях (42)

40.

— Така, сладурче, успя ли вече да избереш книгата за гости? — по телефона гласът на Алесандро Франкети издаваше нетърпението му. — Ако се нуждаеш от съвет, аз бих се спрял на ръчно подвързаните с тъмносин телешки бокс или сиво-бежовата като щраусови пера. Двестаграмова хартия, по-скоро слонова кост, отколкото бяла, ръчно правена в Италия, между другото. Направо я обожавам.

Брук въздъхна. По някаква причина не можеше да се ентусиазира много за тази книга. Това си беше само една подвързана тетрадка, в която гостите на сватбата записват своите пожелания. Тя погледна към голямата камара мостри, които Алесандро й бе изпратил. Но само това ли беше? Апартаментът й беше заринат от мостри, папки, кутии и пликове, картички, тъкани и дори съдове. Трябваше да избира много неща и се чувстваше объркана.

— Добре, казвам да на плътната хартия с цвят слонова кост и ми харесва тъмносиньото — каза тя, — но ме смущава идеята за кожа.

— Какво предлагаш, миличка? — избъбри той. — Рибешки люспи? Тофу? Няма значение, няма значение. Ще измисля нещо. Сега това устройва ли те напълно?

— Абсолютно — отговори Брук, затиснала слушалката с брадичката си, понеже прелистваше един брой на „Ел“. Зачуди се кога бе настъпила промяната, кога уточняването на детайлите по сватбата се бе превърнало почти в задължение. Преди време беше друго: тя изкупуваше всеки брой на списанията за булки — американски и чуждестранни — и ги прехвърляше денем и нощем. Искаше този ден да бъде съвършен. Но Джуъл Кей беше толкова изключително място, че само шумът на морето и тропическият бриз бяха достатъчни, за да направят звезден мига на размяна на клетви. Откровено казано, никак не я интересуваше от каква хартия ще са направени табелките за местата. Каква ирония — само преди няколко седмици с Дейвид се бяха карали за такива детайли, а сега Алесандро й отнемаше почти по час на ден за уточнения и това вече ставаше прекалено.

— Да се срещнем в петък за обяд, сладост? — предложи Алесандро. — Още не сме уточнили детайлите по излизането след церемонията.

— Това пък какво е?

Последва едва доловима въздишка в слушалката.

— Моментът, в който излизате от църквата, скъпа. Е, във вашия случай платформата на церемонията.

— О, имаш предвид онази част с конфетите — досети се Брук.

Той се покашля многозначително.

— Алесандро Франкети не се занимава с конфети, сладурче. Мислех за стотици пеперуди. Може би червени адмирали, тъй като според китайската традиция червеното носи късмет — размишляваше той на глас. — Макар че на Запад синьото е щастливият цвят.

— А какво казват за използването на деца и животни? — подхвърли Брук, но Алесандро явно не я слушаше.

— Може би трябва да звънна на принцеса Олга от Гърция. Сигурно я познаваш, нали? Тя лови пеперуди. Веднага ще й звънна и после ще ти се обадя.

С облекчение Брук затвори телефона и се хвърли обратно на дивана, загледана в сивеещото небе над Манхатън. Странно колко бързо се спуска нощта. Тя грабна дистанционното на дивидито и реши да гледа документалната поредица „Комюникета“, която беше записала по-рано същата седмица. В нея беше и трийсетминутният репортаж на Дейвид от Ирак. Той имаше присъствие и тежест, които не се срещат често в телевизионните водещи. Критиците явно бяха на нейното мнение и вече го определяха като един от най-важните документални филми на годината, докато в мрежата се носеха слухове за повишаването на Дейвид като водещ на предаване или дори на собствено шоу. Брук се надяваше да го получи, според нея това щеше да е по-подходящо за него от политиката.

Когато телефонът иззвъня, тя се поколеба дали да вдигне слушалката, но реши, че е по-добре да уреди въпроса с книгата за гости и пеперудите колкото е възможно по-скоро.

— Мислех си — започна тя в слушалката, — че може би трябва да се спрем на червените пеперуди. Бащата на Дейвид е поканил много известни републиканци, така че би се зарадвал на партийния цвят.

— Пеперуди? За какво говориш, Брук?

— Мат, ти ли си? — възкликна тя, доволна, че чува гласа му.

— Същият.

Тя се изкиска.

— Боже, спаси ме от предсватбена лудост. Тъкмо обсъждахме дали да приема петстотин червени или сини пеперуди, които да пуснат след сватбата ми.

— Какво стана с обикновения дъжд от конфети?

— Прекалено обикновен и стар, очевидно.

Последва неловко мълчание.

— Не съм те виждала цяла вечност — каза тя. — Къде изчезна?

— Просто съм зает — смотолеви Мат.

— Какво ще кажеш да организираме нещо този уикенд? — и тя прехвърли програмата в главата си. Дейвид отново бе заминал и макар че Тес беше предложила да се срещнат тримата с Мат заедно, какво лошо имаше в едно кафе или пица?

— Мисля, че ще съм зает този уикенд.

— Дълги смени?

Последва продължителна пауза.

Тя инстинктивно разбра с какво щеше да е зает.

— Имаш среща! — предизвика го тя.

— Нещо такова.

— Мислех, че сме приятели, Матю Палмър — каза тя с пресилена жизнерадост. — Но нищо не споделяш.

Мат се изсмя.

— Няма какво толкова да се казва. Излизали сме само няколко пъти.

— Излизали сте няколко пъти, а няма какво да се каже? Що за приятелка ще е това!

— Тя не ми е приятелка — каза Мат. — Казва се Сузи, забавна е, ароматерапевт.

— Ооо, само помисли за всички тези еротични масажи с уханни масла.

— Брук…

— И къде се срещнахте?

— На един купон. Тя е приятелка на мой приятел.

Брук изведнъж осъзна, че Мат има живот, за който тя нищо не знае. Беше си изградила романтична представа, че той работи по двайсет и четири часа в спешното отделение, после се връща вкъщи само за да спи и да яде пица, а след това отново същото, но явно той ходи по купони с привлекателни ароматерапевтки бохеми.

— Кога ще ме запознаеш с нея? — попита Брук.

— Тъкмо за това се обаждам. След две седмици имам рожден ден, реших да постъпя както трябва и да празнувам.

— Страхотно. Ще доведа Дейвид. Моят пиар откога ме кара да ви срещна… — тя замълча, като осъзна, че това звучи някак нередно. — Е, нали знаеш, просто в случай че някой си помисли, че може да има нещо особено между мен и теб. Смешно е, но знаеш какво говорят хората.

— Не, не, права е — отговори Мат. — Това е добра идея.

Последва още една дълга пауза.

— Ще ти изпратя подробности за вечерята, когато реша какво да сготвя.

— Чудесно. Страхотно. Ще се видим тогава.

Тя затвори мобилния си телефон и решително се отправи към камарата от книги за гости и се зае да ги разучава съвършено концентрирана. Изведнъж изборът между синята и сиво-бежовата книга се оказа най-важното решение в живота й.