Тасмина Пери
Първороден грях (31)

29.

Тес пусна пътната си чанта в хола на апартамента си в „Принс оф Уелс Драйв“ и се стовари на дивана. Всичко изглеждаше толкова различно, така подредено без разхвърляните й по пода обувки с високи токчета и дрехи, списанията й „Вог“ и мръсни памучета за почистване на лак за нокти, разпилени по масата. Дом винаги е бил по-педантичен от нея по отношение на реда и сега жилището изглеждаше спретнато и организирано като ергенска квартира — сидитата бяха подредени по азбучен ред, списанията, сложени на стойката, съдовете блестяха, окачени на шината и най-вероятно не бяха докосвани, откакто бе заминала. Това се беше случило само преди шест седмици, но там вече дори миришеше различно — на афтършейв и на прегорели филийки. Чувстваше се уморена и мърлява и тръгна към душа с надеждата топлата вода и свежият мандаринов гел за тяло, който си купи на летището, временно да я съживят от шестчасовия полет. Докато се къпеше, обмисли двата възможни варианта облекло за вечерта. Първият беше яркочервена копринена рокля с дълбоко деколте, която бе купила, зашеметена от вълнение при първото си пазаруване по Медисън авеню преди няколко седмици. Прекалено секси, прекалено ярка, всичко прекалено, помисли си тя и се зачуди защо ли бе взела точно нея.

Но пък другата възможност — черни панталони и черна копринена блузка — също не беше подходяща за случая. Уви се в една пухкава бяла кърпа — докато с Джема споделяха една баня, никога не се намираха чисти кърпи, — и тихичко наруга Шон Асгил, че бе променил така внезапно плановете й и я бе принудил толкова бързо да си събере багажа предната нощ. Освен това се сети, че все още е сърдита на Дом. Веднага щом бе прекратила разговора си с Шон, му бе пуснала имейл за новите си планове.

Пристигам в Лондон в четвъртък!

Той й бе отговорил почти незабавно.

Ще бъда в Дъблин четвъртък вечер. Откриват нов хотел. Правя репортаж. Искаш ли да дойдеш?

След злополучната среща с Джак уикендът бе вървял от лошо към по-лошо. Независимо от внимателно подбрания от нея маршрут той все искаше да ходи на други места — по-интересни, по-различни. Нямаше значение, че Тес искаше да сподели впечатленията си. За Дом това бе състезание. Той добре щеше да се впише в живота на Ню Йорк. Голямата й изненада — маса в „Пер Се“, също се провали, защото той остана разочарован, че нямаше никакви знаменитости и се заяждаше, че менюто било „прекалено ограничено“. Затова Тес не се поколеба да му откаже:

Не мога да дойда до Дъблин. Имам работа в „Асгил“ до късно в четвъртък. Ще има ли гореща среща в петък?

Въпреки яда си, част от нея се надяваше, че на английска почва отново можеха да си върнат искрите и вкуса от предишната среща. Усети, че закъснява и остави тези мисли за по-късно. Тръгна към спалнята и зарови из гардероба. Преобладаваха костюмите и мъжките пуловери. Всички нейни дрехи бяха сбутани в един ъгъл. Веднага ги разпозна като импулсивни, неподходящи покупки, които не бе имала сърце да изхвърли: пола „буре“, разголена вечерна рокля от Ланвен, ушита от евтин тюркоазен сатен, блуза с мъниста, която правеше гърдите й да изглеждат доста големи. Нямаше голям избор — трябваше да бъде някоя от първите две възможности. Или прекалено натруфена, или небрежна. Кое да бъде? Точно тогава интеркомът бясно зазвъня. Все още по сутиен и гащи, тя изтича и натисна бутона.

— Кой е?

— Здрасти, аз съм Шон.

Притеснена, тя запелтечи:

— Подранил си.

— Да. Мога ли да се кача?

— Не съм облечена.

Последва нисък смях.

— Не знаех, че ще е този тип среща.

— Просто ме изчакай в колата, Шон — посече го тя. — Не искам съседите да си мислят, че водя непознати мъже в апартамента си. Ще сляза след секунда.

Тя отпусна бутона, преди Шон да успее да каже нещо, и тичешком се върна в спалнята, сграбчвайки червената рокля. Като се плъзна по кожата й, тя изпита странно непозволено вълнение.

Грабна палтото и чантичката си и изтича на улицата. Шон седеше в елегантна сребриста кола.

— Уау — възкликна той с неприкрито възхищение, когато тя седна до него. — Изглеждаш фантастично.

Тя отмести поглед, за да закопчае колана си. Двата месеца в Ню Йорк не й бяха достатъчни, за да се научи да приема комплименти. Нюйоркчани го правеха изключително умело и непринудено, сякаш това си беше в реда на нещата.

— Май малко прекалих. Не знаех какво е нивото.

— Така е перфектно — усмихна се той и запали мотора. — Изглеждаш съвършеното гадже.

Комплиментът му едновременно я развълнува и подразни.

— Това не е любовна среща, Шон — каза тя, малко по-рязко, отколкото искаше, — а делова.

— Разбира се — съгласи се той и потегли с пълна газ, като остави лъкатушеща следа зад себе си.

Вечерята щеше да бъде в ресторант на последния етаж на една от най-интересните кули в центъра, „Оувърлук“, феерия от стъкло, издигаща се на триста метра височина. Домакин беше сър Реймънд Грег, търговски магнат, който тихомълком прилапваше главните улици на британските градове. Последната му придобивка, голям магазин на няколко етажа на Оксфорд стрийт, наречен „Поп“, бе един от най-интересните за последните пет години. Клиентите му бяха предимно млади жени и вече имаше верига от магазини из страната и в Америка. Приземният етаж на лондонския магазин с площ около хиляда и петстотин квадратни метра беше превърнат в бутик за козметика: всяка популярна марка се стремеше да присъства там. Шон искаше да използват откриването, за да популяризират новия аромат „Лупин“, но „Асгил“ имаше по-сериозна цел — да създаде и произвежда серия козметични продукти с марката „Поп“.

Тес трябваше да признае, че Шон се чувстваше в свои води. Седнал срещу сър Реймънд — забележително начало само по себе си, с разказите си за палави истории по тъмна доба накара милионера да се превива от смях, като умело подметна за някои от постиженията на „Асгил“ като производител на популярна търговска марка, както и за влиянието, което семейството му имаше в Америка. Без сухи обяснения и цифри беше убедителен и чаровен — типът човек, на когото би поверил бизнеса си. Тес също се представи на ниво — флиртуваше и се шегуваше със сър Реймънд, като го провокираше с компрометиращи случки със знаменитости, научени в „Глоуб“. Въпреки това имаше неловкото усещане, че Шон бе казал на домакина си, че Тес му е приятелка, а не служител във фирмата.

— Е, бих казал, че това беше една много приятна вечер — усмихна се Реймънд и се наведе към Шон, докато сервираха десерта, печена круша. — Какво ще кажете да пийнем нещо сладичко?

Шон поклати глава.

— Не бих отказала, ако е токайско вино, особено пък от „Деймбърс Роузууд“ — небрежно подхвърли Тес. — Не мислите ли, че австралийците наистина разбират от десертни вина.

Сър Реймънд се усмихна одобрително.

— Рядко се среща красива, млада дама да цени тези неща.

Тес измрънка нещо от скромност. Десертните вина бяха слабост на баща й и той я бе запознал подробно с тях след отварянето на пивницата. Сър Реймънд вдигна ръка, за да повика сомелиера и тогава Тес усети, че Шон я ритна по кокалчето на крака й под масата.

— Всъщност, сър Реймънд — бързо каза Тес, — като си помисля, може би не е разумно заради часовата разлика.

Той кимна в знак на съгласие.

— Може да вечеряме заедно в „При Скот“ след две седмици. Сигурен съм, че с Шон ще имаме да обсъдим много неща дотогава.

Като излязоха във фоайето, пред Тес и Шон се откри фантастичен изглед към Лондон, който се простираше под краката им като килим от светлинки.

— Знаеш ли, че не се представи толкова зле, колкото очаквах — подхвърли Шон, докато влизаха в асансьора.

— Благодаря — саркастично отговори Тес. — Като че ли долових нещо като комплимент. Трудно е да се отгатне с този твой деликатен характер.

— Преди време излизах с една журналистка — направи се, че не я е чул той. — Редакторка на списание. Невротична, много заядлива. Ядеше само бобени кълнове.

— Ще се престоря, че последното изказване няма нищо общо с мен — намръщи се Тес.

Асансьорът стигна до долния етаж. Навън ги лъхна свеж майски въздух, който подсказваше за приближаващото лято.

— Как е Дом?

Тес се изненада, че Шон дори си спомня името на Дом.

— Добре — предпазливо отговори тя. — В момента е в Дъблин, така че ще го видя чак утре.

— А, срамота.

Тес сви рамене.

— Често отсъства по работа. Той е редактор на туристическа рубрика.

— Да, знам — Шон разсеяно почна да рови в джоба си за ключовете от колата. — Разговаряхме на промоцията на „Лупин“ преди няколко седмици.

Отключи колата и се настаниха на седалките от кремава кожа.

— Да те откарам ли у вас, или…

Тя усети, че сърцето й се разтуптя. Надяваше се, че няма да й налита.

— Не се бой, няма да те прелъстявам — усмихна се той хищно. — Стига, госпожице Гарет. Още няма десет часа. В Ню Йорк е следобед.

Вярно беше, дори не се чувстваше уморена, а съвсем енергична след достойната си за „Оскар“ роля „интелигентната приятелка на Шон“. Не бе имала нищо против полета в първа класа. Беше си обещала, че ще стои будна, колкото може по-дълго, за да се наслади на лукса, но коктейлът за добре дошла и спуснатата седалка й дойдоха твърде много. Бе спала през по-голямата част от пътя над Атлантика, събуди се само за лек обяд от задушена сьомга и шампанско. Освен това, никак не й се прибираше в празния апартамент.

— Добре тогава — съгласи се Тес, — само да не ме завлечеш в някой от онези ужасни нощни клубове или на еротични танци.

— Защо имаш толкова лошо мнение за мен? — свъси вежди той с престорен гняв.

— Мисля, че сам можеш да се досетиш — отговори тя прекалено кокетно, но Шон само сви рамене и извади мобилния телефон от джоба си. — Аз съм. Да, можеш ли да ме включиш сред списъка на гостите на Нина за тази вечер? Ще бъда с приятелка.

Шон рязко затвори телефона, завъртя ключа и така стремително се включи в движението, че главата на Тес политна назад.

— Мислех, че познаваш всички — подразни го тя.

— Така е.

— Но не достатъчно добре, за да се самопоканиш?

— Нина Ческов е приятелка на приятел — отговори той с тънка усмивка — знак, че е уцелила право в целта.

— Коя е тя? Старо завоевание?

Шон се изсмя.

— Не и Нина. Тя е казахстанска олигарша, ако може така да се нарече женската на този вид. Една от най-богатите жени в Русия след перестройката. Живее в една от най-хубавите къщи в Нотинг Хил — и да, бил съм там, но току-що си е купила жилище от бивш монарх в Съри, където прави купон тази вечер.

— Съри? Но това е много далеч!

Шон се обърна да я погледне с блеснали очи:

— Къде отиде приключенският ти дух?

Тес се разсмя.

— Съвсем сериозно — каза той и натисна газта, за да хване жълтата светлина. — Нататък по шосе А3 е. Казаха ми, че къщата е нагледен пример как милионите не гарантират добър вкус. Това заслужава да се види.

Сребристата спортна кола се втурна по улиците на Ситито, после през неугледните крайни квартали и скоро лондонската елегантност отстъпи на дървета и широки, открити полета. Шон се пресегна и натисна един бутон на таблото. Сидито засвири най-хубавите хитове на Гари Нюман. Шон запя силно и фалшиво, а неправилният му английски акцент разсмя Тес.

— Хей, какво толкова смешно има? — възмути се той.

— Самоувереността ти.

— Приеми го като резултат от елитно начално училище на Източното крайбрежие.

Тес замълча за момент.

Шон беше толкова добър на срещата тази вечер, дори страхотен. Но имаше ужасна репутация, което разваляше всичко.

— Не ти ли писва някога да ходиш по купони?

Шон кимна.

— Приключих с всичко това.

Тес повдигна скептично едната си вежда.

— Наистина?

— Наистина. Слушай, аз съм на трийсет и пет години. Ясно, че е време да спра да се правя на деветнайсетгодишен. Така че мъжът, когото виждаш тук, наистина е чист от алкохол и дрога. Мисли за мен като за съвсем нов Шон. Преоткрих се.

— И как е?

— Доста добре — усмихна се той.

— Звучи уверено.

— Мислиш, че съм задник.

— Не съм казала това.

— Е, извинявам се за случилото се на презентацията на „Лупин“. Бях малко груб.

— Малко — сви устни тя.

— Бях заел отбранителна позиция, изкарах си го на теб.

— Разбира се.

— Майка ми те е наела да ме наблюдаваш, но аз съм решил да се справя сам. Сам съм си виновен, сега отговорността да се оправя, е единствено моя. Исках да излея яда си върху майка ми, но насреща ми изникна ти.

— Какви проблеми може да имаш с майка си? — подхвърли Тес.

Шон вдигна поглед към тавана и се изсмя:

— Откъде ли да започна?

Тес смръщи вежди.

— Останах с впечатление, че за нея си зеницата на окото й.

Шон кимна бавно.

— Мога да се досетя защо мислиш така. Винаги съм бил глезен от майка си. Бих могъл да открадна камъните от короната на кралицата и тя само ще ме потупа по главата и ще каже „О, Шон“.

Тес започваше да разбира. Шон не искаше да бъде глезен, нито толериран, той искаше да бъде оценен и обичан, да не кажем забелязан. Наистина го разбираше.

— Затова бях преместен в Лондон. Мама не би ми поверила нещо важно като маркетинга например, но мисли, че бих могъл да се справя с промоциите и приемите на корпорацията. Е, в това отношение е права. Всъщност, съм доста добър, макар че го казвам аз. „Асгил козметикс“ може да не правят най-изтънчените аромати в света, но правим най-страхотните партита. Отразяват ги по всички печатни издания, в стотици сантиметри колони, посветени само на нас. Отгоре на всичко създадох сдружение на търговците на дребно, сключих някои сделки за разпространение и убедих всички известни модни списания тук да ни рекламират. Естествено, че бях на всички най-престижни купони, на яхти, където всъщност се сключват сделките.

Тес му се усмихна дяволито:

— Значи ме убеждаваш, че не си плейбой?

Шон се изсмя.

— Хей, не казвам, че не ми харесва, просто ми се иска…

— Просто ти се иска Мередит да бе забелязала какво й носеха големите сметки от баровете.

Той се усмихна, после погледна към джипиеса на таблото.

— Още един завой надясно и мисля, че сме там.

Вече се движеха по второстепенни пътища, оградени от дъбови дървета, зад които се виждаха големи къщи. Шон зави по една алея и Тес се слиса от гледката, която се разкри пред очите й. Това не беше красива сграда като Белкорт, а по-скоро понагласена за продан къща на фирма „Барат“, построена от червени тухлички и грозни бетонови имитации на класически колони от двете страни на входната врата. По-внушителна гледка представляваше моравата отстрани, където се виждаха поне четири хеликоптера.

— Защо да се шофира, когато може да се лети? — попита Тес с облещени очи.

Шон спря и подаде ключовете на един прислужник в униформа. Тръгнаха към къщата през бляскава колекция от паркирани коли, от бентли до ламборгини. Охранители със сериозни физиономии, облечени от глава до пети в черно, стояха до вратата и явно слушаха нарежданията, които получаваха през слушалките на ушите си.

— Здрасти, Шон — едно хубаво момиче, което държеше списък с гостите, изприпка на дванайсетсантиметровите си токчета да го целуне по двете бузи.

— Рейчъл, изглеждаш прекрасно както винаги — поласка я Шон.

— Влизай направо, сладурче — подкани го тя и хвърли бърз поглед на Тес, докато се разминаваха. Как ли нарича мен, прелетя през главата й, преди гледката на интериора да помете всички останали мисли от главата й. Шон не се бе шегувал, че къщата на Нина е образец на скъпо платен лош вкус. Това си беше атака на сетивата.

Настилката на пода бе от мрамор, инкрустиран със злато, огромно стълбище, покрито с кадифени завеси и ярки копринени тапети, заемаше централно място във входното антре. Отзад имаше огромен витраж, изобразяващ гола двойка, но най-забележителното нещо беше кичозен фонтан с два еднорога, изправени на задните си крака, от чиито членове струеше пурпурночервена вода.

— Мили боже — пророни Тес.

— Не бих могъл да се изразя по-точно — обади се Шон. — Е, струваше ли си пътуването до мрачния Съри?

— Абсолютно — усмихна се тя.

Той докосна ръката й и я подкани да влязат сред множеството гости. Сигурно имаше около шестстотин души, натъпкани в преддверието, издокарани така, сякаш животът им зависеше от това. Тес се зарадва, че бе облякла червената си рокля.

— Не! Кажи ми, че не е вярно това, което виждам? — зяпна тя. Беше се втренчила към следващото помещение, което приличаше на бална зала. На сцена в единия край се подготвяха да свирят „Дюран Дюран“.

— Реших, че ще е по-добре да не го споменавам — усмихна се Шон. — Можеше да не дойдеш.

— Шегуваш ли се? Толкова обичам „Дюран Дюран“.

— Аха! Скъъпият Шон Асгил — изврещя един глас, който накара и двамата да се обърнат. Шон попадна в мечешката прегръдка на една висока жена с руса коса, разпиляна по гърба й. Имаше големи, котешки очи, а около кръста й блестеше колан от камъчета, които според Тес бяха истински диаманти.

— Нина — поздрави Шон, — какъв прекрасен купон.

— Защо да не е, скъпи? Аз съм четирийсетгодишна красавица — измърка тя. — Помислих си: „Не можеш да си вечно на трийсет и седем“, така че реших да го обявя.

Тес се засмя.

— Честит рожден ден. Аз съм Тес.

Нина погледна Тес и бавно смигна на Шон.

— Как се осмеляваш да водиш такива хубавици на моето тържество? — пошегува се тя. — Мислех, че съм единствена за теб.

— Не очаквах, че си свободна, Нина — поде шегата Шон.

— Когато човек изглежда толкова добре — заяви тя с драматична поза, — е жестоко да се пази само за един мъж.

Нина помаха с пръсти и се отдалечи, облегната на ръката на някакъв манекен.

— Трийсет и седем — прошепна Шон, когато тя се отдалечи. — Почти на петдесет и седем е.

Тес се усмихна:

— Не знам за теб, но аз имам нужда от едно питие.

Той погледна към претъпкания с водка бар.

— По-добре аз да отида — предложи той. — Ще са нужни широки рамена, за да се мине отпред, а пък и ще изпитам волята си.

— Добре. Аз ще проверя къде мога да се отърва от палтото си.

Шон я докосна по рамото:

— Не се отдалечавай.

Погледна го и забеляза колко секси е усмивката му и колко нежнозелени очите му. Стори й се, че прехвърчат искри между тях и се притесни. Беше специална тръпка. Така ставаше, когато приятелят ти живее на две хиляди километра от теб и сексът ти е недостатъчен.

Отмести поглед към мястото, откъдето долиташе дрезгавият глас на Саймън Ле Бон, който пееше, че това не е „Обикновен ден“ — песен, която бе слушала хиляди пъти.

Тя бе толкова запленена от музиката, че за части от секундата не разпозна хубавия мъж, който стоеше малко по-наляво с гръб към нея, облечен в изваян костюм и увлечен в разговор със стройна блондинка. Тес се втрещи. Невъзможно, не можеше да бъде. Но беше факт. Дом.

Шокът и радостта й, че го вижда се смениха с ужас и лошо предчувствие, като го видя да плъзва свойски ръка по голия гръб на момичето. То се доближи и прошепна нещо в ухото му, на което той отговори със сексапилен, щастлив, освободен смях, толкова различен от поведението му към нея. Тя стоеше замръзнала на място, неспособна да се движи или говори, когато към тях се присъедини друга двойка. И двамата имаха слънчев загар и вид на богати хора. Тес не знаеше кои са, но Дом разговаряше с тях, сякаш ги познава от години. Странното е, че точно този незначителен наглед факт я порази най-много. Стори й се още по-голяма лъжа, сякаш съвместният им живот е бил пълен фалш.

Тя продължаваше да стои там и да гледа втренчено Дом, когато Шон пристигна с чаша шампанско.

— Няма да повярваш, че барът е покрит с… — той замлъкна, след като проследи погледа й.

Тя с мъка се обърна да го погледне и тикна палтото си в ръцете му.

— Извини ме за момент — каза тя напрегнато и тръгна право към Дом. В момента, в който се обърна и я видя, щастливото му изражение помръкна.

— Тес — заекна той, — какво, по дяволите, правиш тук?

— Тъкмо се канех да те питам същото — процеди хладно тя.

Блондинката хвана ръката му.

— Всичко наред ли е? — попита тя с насечения акцент от графствата около Лондон. Тес забеляза, че пръстите й се задържаха върху ръката му само секунда по-дълго, но тя инстинктивно разбра, че са спали заедно.

— Просто говорех на приятеля си — озъби се Тес. — Сега спокойна ли сте?

Блондинката погледна Дом, който леко клатеше глава, и бързо се отдалечи.

В продължение на няколко секунди Тес не можеше да измисли какво да каже. Пръстите й стиснаха коприната на роклята й.

— Не исках да разбереш по този начин — каза Дом и се огледа притеснен.

— Не, разбира се — поклати глава Тес. — Не си искал изобщо да разбирам.

Тя рязко си пое въздух в опит да запази самообладание. — Коя е тя? — попита спокойно, колкото й бе възможно.

— Казва се Тамара. Тес, аз просто…

— Къде се срещнахте? — прекъсна го тя.

— Ами, нали знаеш, из града.

— Къде? — настояваше тя. — Къде? — Изведнъж почувства, че трябва да знае всичко. Тес погледна към момичето, което се бе оттеглило до бара, и моментално разбра къде се бяха срещнали. На презентацията на „Лупин“.

— На коктейла на „Асгил“ — изрече тихо тя, вглъбена в мислите си. — Нали така?

Дом дълбоко пое въздух.

— С една дума — да. После случайно се срещнахме в бар „Нобу“.

— „Нобу“? — изсъска тя. — Безспорно вече любимото ти шибано местенце.

Спомни си за невероятния секс, който бяха правили в мизерния хотел веднага след събитието и лицето й пламна при мисълта колко е била глупава! През цялото време беше сигурна, че това е знак колко много я иска, доказателство за силата на връзката им след всичките тези години заедно. Но уви! Било е просто нагон.

Дом я гледаше глуповато.

— Съжалявам.

— Съжаляваш — задави се тя. — Ти съжаляваш? След десет години заедно, заслужих това: да се перчиш пред очите ми с някаква наконтена кучка? Не си ли помисли, че ще науча за това?

— Щях да ти кажа — неуверено измрънка той. — Но не исках да е по телефона.

Сети се за всички неща, които бе планирала да правят в Лондон този уикенд. Обиколка из града с двуетажен рейс, обяд в „При Брус“, после гушкане в леглото, в тяхното легло. Но Дом е имал други планове. Щял е да сложи край на връзката им.

Тя едва преглътна.

— Тес, недей — прошепна Дом. — Връзката ни бе започнала да се изчерпва много отдавна.

Това я разяри.

— О, и това е достатъчно оправдание, за да спиш с тази пачавра, така ли? Не си щастлив, затова просто скачаш в леглото с първата курва, която ти попадне?

— Не — въздъхна той. — И двамата заслужаваме да сме щастливи.

— Ти винаги си искал това. Богата и красива приятелка. Може да не е умна, разбира се — едва ли ще е умна, щом е с теб.

Дом се огледа и се наведе към Тес.

— Говори по-тихо, Тес.

— Защо? Страхуваш се, че новите ти приятели няма да одобрят старото ти гадже? Никога не съм била достатъчно богата, и успяла за теб, нали? Ти искаше апартамент в Челси, светска рубрика в „Татлър“, не е ли така, жалко копеле? Е, надявам се, най-сетне да си щастлив.

Той се овладя и я изгледа по-смело, възвърна самоувереността си и набра преднина:

— Не можеш да ме обвиняваш за това, Тес — хладно заяви той. — Ти беше тази, която избра Ню Йорк. Ти искаше голяма заплата и апартамент в Уест Вилидж. А аз какво трябваше да правя? Идваше си веднъж на два месеца, и то служебно.

— Защото съм обвързана с работата си — какво лошо има в това? Мислех, че двамата си принадлежим. Мислех, че ще се справим с разстоянието, защото се обичаме.

Тес смътно осъзна, че вече крещеше. Нямаше да заплаче. В никакъв случай нямаше да го допусне, но устните й трепереха, дишаше задъхано и лицето й пламтеше.

— Не е само моя вината, Тес — безсърдечно заяви Дом. — Ти ме вкара в това.

— Майната ти! — кресна Тес, обърна се и се втурна към вратата, като се блъсна в един сервитьор и цяла табла ордьоври се разхвърча.

Тя излетя през входа надолу по стъпалата на студа. Трябваше да се махне от тук. Втурна се отстрани на къщата, токчетата й затъваха в настилката от камъчета. С какво заслужих това, питаше се тя. Наистина ли аз го подтикнах? Ако бях останала, дали щяхме още да сме заедно?

— Толкова е подло — прошепна тя, обвила ръце около себе си, и седна на едно каменно стъпало. — Гадно, себично копеле.

Седеше там зъзнеща, със замъглен поглед. Усещаше пустота, празнота. Наистина ли се случваше това? Всичко изглеждаше толкова нереално — идването й в Съри, къщата на Нина, Дом и другата жена. Помисли си, че ще стисне очи и когато ги отвори, ще се озове в Ню Йорк.

След няколко минути чу, че някой тича към нея и сърцето й подскочи. Той ли идваше, връщаше ли се при нея?

— Ето къде си била.

Вдигна отчаян поглед. Беше Шон. Той я зави с палтото й.

— Ела — каза той и внимателно я подхвана. — Ще те заведа у дома.

Тя се остави да я заведе до колата, седна и потъна в мълчание. Когато се отдалечаваха от къщата на Нина, погледна отражението си в стъклото и се запита дали е искрена пред себе си. Наистина ли искаше Дом да се върне? През цялото време, докато беше в Ню Йорк, не бе усетила липсата му, не беше копняла за него. Бе го отдала на ангажиментите си, но дали това беше истинската причина? Когато бяха обсъждали предложението от Асгил, бяха мечтали да изплатят ипотеката и за златните възможности, които Америка щеше да им предложи. Нито веднъж не й бе казал: „Не заминавай, ще ми липсваш толкова много“. Не го направи и тя.

Шон се наведе и й предложи кърпичка.

— Не мога да си издухам носа тук — измърмори тя с вяла усмивка, — това е коприна.

— Не се безпокой. Мога да си го позволя.

— Благодаря — тъжно отрони тя.

Той замълча за миг и после каза:

— Не ми благодари.

Тес го погледна, но той не отвърна на погледа й.

Тогава й просветна.

— Знаел си за това, нали? — тихичко попита тя.

Още мълчание.

— Знаел си? Нарочно си ме завел там? Всъщност, направо ме отнесе дотам, за да сложиш край на връзката ми?

— Не, разбира се — заоправдава се Шон. — Исках да ме придружиш на вечерята.

— Но си знаел, че Дом ще бъде на този купон.

Тя го погледна, като се надяваше да не е истина, да е ужасно съвпадение. Той не откъсваше поглед от пътя и тежко въздъхна.

— Да — примирено й отговори. Без да се замисля, Тес го зашлеви по лицето. Колата се поднесе опасно по чакъла и едната гума се удари в ограждението.

— Какво, по дяволите, правиш? — извика Шон, докато се бореше да овладее колата.

— Ти, садистичен негодник! — крещеше тя. — Какво съм ти направила? Защо искаш така да ме нараниш? Какво, искаше ти се представление ли? Малко забавление за приятелчетата ти?

— Не! — изкрещя той на свой ред. — Опитвах се да ти помогна!

— И това наричаш помощ? — озъби се тя. — Е, следващия път не си прави труда.

Шон спря, после каза тихо:

— Малко общество сме, Тес. Видях Дом и Тамара заедно в един ресторант в Челси една седмица след презентацията на „Лупин“. Не исках да ти казвам тогава, защото можеше да е делова среща. Не бях сигурен. Но после дочух Тамара да се хвали, че ще ходи на купона на Нина с новото си гадже.

— И искаше да ги видя с очите си — кимна Тес. — Затова ме доведе на най-оживеното място, за да можеш да ме унижиш.

— Естествено, че не исках да те унижавам — Шон се стараеше да запази спокойствие. — Но когато ми каза, че Дом е в Дъблин, се ядосах. Не исках да те наранявам, но исках да разбереш какво представлява. Ако не го беше видяла лично, той можеше да отрече и да те лъже с месеци.

— Така, значи трябваше да си жесток в опита си да ми помогнеш — гласът й трепереше.

— Той просто не те заслужава, Тес.

— Как можеш ти да знаеш, Шон? — тя затвори очи. — Ти си едно разглезено, богато момче. Използваш жените, както ти е удобно. Не си по-различен от Дом.

— Може би — отговори той. — Но се опитах, Тес…

— Спри колата — нареди тя внезапно.

— Тес, не ставай глупава.

— Казах спри шибаната кола.

С неохота Шон намали и спря. Тя хвана дръжката на вратата и той се опита да я спре.

— Тес, моля те…

— Остави ме на мира — изсъска тя и слезе. Те дори още не бяха излезли от имението на Нина. Шон също слезе и тръгна след нея.

— Тес, стига! Не можеш да се прибереш пеша! — извика той.

Точно тогава ги осветиха фаровете на едно такси. Тя вдигна ръка и го спря.

— Мога ли да се кача? Моля, откарайте ме в Лондон — каза тя.

Шофьорът кимна.

Тя затръшна вратата и не обърна внимание на втренчения поглед на Шон, докато отминаваха.

Тес провери в чантата за паспорта си — обикновено винаги го носеше със себе си в Щатите, където барманите още й искаха личните данни. Зарадва се, че го намери. Погледна часовника си, после потупа шофьора по рамото.

— Сменяме посоката. Закарайте ме направо на „Хийтроу“.

Не искаше да влиза в апартамента си. Трябваше да се върне в Ню Йорк.