Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Поверително (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Original Sin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Тасмина Пери

Заглавие: Първороден грях

Преводач: Анета Макариева-Лесева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 09.01.2012

Редактор: Мариела Янакиева

ISBN: 978-954-655-276-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5201

История

  1. — Добавяне

56.

Алиша Уинтроп живееше в къща, облицована с червени тухли на Западна Единайсета улица, толкова близо до апартамента на Тес, че ако излезеше на терасата си, можеха да си говорят.

— Какво обичате? — попита Алиша, като се появи на вратата. Още в девет и половина сутринта вече беше облечена перфектно с шика на Уест Вилидж — тъмносини дизайнерски джинси, бяла памучна блуза с дълги ръкави, покачена на невероятно високи токчета, които изглеждаха по-скоро средство за изтезание, отколкото всекидневни обувки. Тес стоеше на най-горното стъпало на площадката и вдишваше дълбоко студения въздух в опит да прогони махмурлука си.

— Аз съм Тес Гарет, приятелка на Брук Асгил и Дейвид Билингтън — представи се тя и й подаде визитната си картичка. — Исках да говоря с вас по личен въпрос. Мога ли да вляза?

Алиша се намръщи, вторачила се във визитката, после я покани вътре с неохота.

— Ще присъствате ли на сватбата? — попита Алиша, докато водеше Тес към кухнята, ухаеща на цветя и пресен хляб. Тес поогледа завистливо обзавеждането на първия етаж. Беше боядисан в приглушени, елегантни цветове, изпъстрен с внушителни на вид произведения на съвременното изкуство, въпреки че Алиша Уинтроп не беше на повече от трийсет години. Как го правят тези хора, чудеше се Тес.

Алиша отвори хладилника и сипа две чаши пресен сок.

— Да, ще бъда на сватбата — отговори Тес и взе чашата си, — макар и по служба.

— Значи работите за Брук?

— Аз съм нейният пиар.

— Аха. Трябва да сте много заета — усмихна се Алиша и отпи от сока си.

Тес потисна една въздишка. Нямаше време за празни приказки.

— Може би работата ми ме прави цинична — започна направо тя, — но не вярвам в съвпадения. А вие, Алиша?

Тя се облегна на гранитния плот и сви рамена.

— Никога не съм мислила по въпроса — произнесе предпазливо.

— Нека ви обясня — продължи Тес. — Брук и Дейвид са изключително притеснени от историята, която се появи тази седмица в „Уошингтън Спай“. Статията прави най-различни внушения за семейството на Брук. Ако трябва да съм откровена, това би могло да причини доста проблеми.

— Така ли? Не чета „Уошингтън Спай“ — отвърна Алиша, ала погледна на другата страна със зелените си очи.

— Колко странно — усмихна се леко Тес. — Явно креватните разговори не са вече като едно време. Знаете ли, дочух, че спите с Бенджамин Фоли, собственика на „Спай“, и мисля, че сте го помолили да пусне историята за Оливия Мартин.

Лицето на Алиша поруменя, но изражението й остана каменно.

— А пък аз мисля, че имате ужасно лоши маниери да идвате в къщата ми и да ми отправяте подобни обвинения. Дейвид Билингтън е мой приятел.

— Именно — кимна Тес.

Алиша заби поглед в земята и Тес прие мълчанието й като покана да продължи.

— Един мой информатор в „Оракъл“ ми каза, че историята за Брук и нейния преподавател от колежа е изпратена от бивша приятелка на Дейвид. Според мен това сте вие, Алиша. Също така мисля, че вие сте накарали Бен Фоли да пусне онази статия. Семейство Билингтън са много влиятелни във Вашингтон и едва ли има много хора, които биха искали да ги притесняват с такива публикации, дори сатиричните списания не биха го направили. Това е малко прекалено даже за техния стил. Но може някоя добра любовница да е убедила Фоли.

Алиша просъска вбесена.

— Това е безобразие! Пълна спекулация.

Тес не помръдна, нито проговори. Тази тактика беше възприела от стария редактор на „Глоуб“, който го прилагаше, за да засили ефекта пред пиари и адвокати. Така не издаваше нищо и въпреки това говореше за власт и информация.

— Изглежда, не искате Дейвид да се омъжва за Брук? — накрая каза Тес.

— Не, не искам! — изкрещя Алиша с разширени от бяс ноздри.

Тес въздъхна тихичко от облекчение. Все пак се оказа права.

— Познавам Дейвид от петнайсет години — започна Алиша с треперещ глас. — В продължение на две години имахме връзка. Познавам добре семейството му и знам какви планове имат за него. Аз обичам Дейвид Билингтън, не разбирате ли? Вярвам в него. Може да са ви наели да защитавате семейство Асгил, но на каква цена? Знаете какви са амбициите на Дейвид в политиката. Само един глупак не би разбрал, че от него ще излезе велик политик. Но ако бащата на съпругата му е убил някого и това е било прикривано през всичките тези години от семейството й, как ли ще го приеме американското общество? Те заслужават повече, заслужават истината. Вие бихте ли се примирили с такава тайна? Бихте ли живели спокойно с мисълта, че сте лишили тази страна от велик лидер — и за какво? За заплата?

Тес погледна Алиша с презрение. Тя не вярваше нито за секунда, че мотивите й са толкова човеколюбиви. Тази жена обичаше само себе си и беше готова да приложи всякакви тактики, за да получи каквото иска.

— Не ми разказвайте басни — отсече Тес. — Просто вие още искате Дейвид. Ревнувате Брук Асгил и искате да ги разделите.

— Бях планирала всичко, целия ни живот, преди да я срещне.

— Вашите отношения са били прекратени, когато Дейвид е срещнал Брук.

— Да, аз сложих край. Глупаво реших да се правя на недостъпна — обясни тя. — Исках той да се върне при мен, но тогава е срещнал нея. Не трябваше да се случва така.

Тес се вгледа в лицето й и забеляза, че очите й се навлажниха и за секунда изпита съчувствие. Сети се за чувството, което я прониза, когато намери сапфирения пръстен в чантата на Шон в Мауи. Нечий друг пръстен. Да, тя знаеше какво означава да искаш някого и да откриеш, че той обича друга. Но това не оправдаваше действията на Алиша. Тя вредеше не само на Брук. Така можеше да срине едно цяло семейство, а може би две.

— Историята между Хауард Асгил и Оливия Мартин е приключила преди четирийсет години — спокойно напомни Тес. — Тя е мъртва, забравена. На всичко отгоре не е вярно. Не саботирайте сватбата на Дейвид заради това.

Алиша я погледна в упор.

— Сигурна ли сте в това, Тес? Абсолютно сигурна? — процеди Алиша с презрение. — Защо не поговорите със сестрата на Оливия и после ми кажете колко сте сигурна. Тя естествено не вярва, че Оливия просто е изчезнала.

— О, а сега се притеснявате и за семейството на Оливия Мартин — иронизира я Тес.

— Поне се притеснявам за някого — отговори Алиша.

Тес остави чашата и взе чантата си.

— Довиждане, Алиша — изправи се Тес и се обърна към вратата. — Ще изляза сама.

На улицата беше студено. Тес вдигна яката на палтото си над ушите си и забърза към Пери стрийт. С всяка следваща стъпка думите на Алиша отекваха тревожно в ушите й. „Поне се грижа за някого.“ Може би беше права. Дали би вършила всичко това, ако не беше платена толкова добре? Не, категорично не. Но беше започнала да мисли за Брук като за приятелка и за леденото излъчване на Мередит, и за кавалерското отношение на Шон към чувствата на другите. Да, безпокоеше се за семейство Асгил. Онова, което подразни Тес беше претенцията на Алиша, че се тревожи за Дейвид и кариерата му. Това й напомни за един разговор с приятел на Дом, адвокат, известен с умението си да оборва обвинения за тежки престъпления. Тес го беше попитала: „Как можеш да правиш това, като знаеш, че са виновни?“.

Отговорът му беше прост — той вярвал на клиента си, щом твърдял, че е невинен. На упреците й беше напомнил, че и журналистите не могат да се похвалят с много висок морал. Може би беше прав. Тес трябваше да признае, че някъде по пътя идеалите й останаха избутани встрани. Дали амбициите й не бяха надделели над търсенето на истината. Тя потръпна, като отвори вратата на апартамента си. Джема излизаше от кухнята с две големи стъклени чаши, пълни с гъста, разпенена течност.

— Желиран крем с бисквитки „Орео“ — усмихна се тя и ги вдигна високо. — Искаш ли малко?

— Крем? В единайсет сутринта?

— Подходящ по всяко време на деня — намигна Джема и пъхна лъжица, за да го разбърка, наслаждавайки се на бълбукането. Тес се стовари на канапето с въздишка.

— Аз лош човек ли съм? — попита тя Джема.

— Защо? Да не би да си пречукала Алиша Уинтроп?

Тес се усмихна едва-едва.

— Не, не за това, просто тази работа… Я зарежи — въздъхна тя и се пресегна за крема си. Известно време яде смълчана.

— Ами ако Хауард Асгил е убил Оливия Мартин? — тихичко попита тя.

— Мислех, че с Дейвид Билингтън упорито действате да потушите тази история.

— Ами ако е вярно, Джем?

— Не мисля, че вече е толкова важно — тя сви рамене. — Братът на Бил Клинтън беше дилър на кокаин, а това не се отрази на кариерата му, нали?

— Той му е полубрат, а и Бил вече беше губернатор — обори я Тес.

Джема сви крака под себе си и погледна приятелката си.

— Защо изведнъж реши, че тази Оливия е била убита?

Тес замислено потърка устната си.

— Не знам какво се е случило с нея. Просто никой не е свързвал открито името на Хауард досега с нея, освен Чарлз Дивайн.

— Който е страшен клюкар.

— Имам чувството, че нещо не е на място, Джем. И двете сме новинарки, нали? Така ни наричаха преди. Надушваме историите като куче кръв. Имам някакво предчувствие.

— И каква е твоята теория, Шерлок?

— Чарлз Дивайн каза, че се носели слухове за любовна връзка между Хауард и Оливия. От пресата знаем, че по онова време кариерата на Оливия била на път да се провали и че е била пристрастена към барбитурати. Ами ако се е нуждаела от пари, отишла е при Хауард и го е изнудвала заради женитбата му? Той я убива. Скрива трупа.

— Може би, Тес, а може да е била отвлечена от извънземни, дошли да гледат „Бийтълс“ на Медисън Скуеър Гардън.

Тес не я слушаше. Стана със замислено изражение.

— Подай ми телефона — бързо каза тя.

— На кого ще се обаждаш?

— На Дом.

— Дом? — изпищя Джема. — Ти не каза ли, че не искаш никога повече да го виждаш, след като се появи онази вечер да ти мъти главата.

— Той ползва безплатни хотели — отговори Тес, решена да бъде практична.

— Сега ли е подходящо време за ваканция?

— Не отивам на ваканция — Тес допря слушалката до ухото си. — Отивам в Луизиана. До бащината къща на Мередит.

— Кога?

— С първия възможен полет.

Джема поклати глава и тресна чашата с крем на масата.

— Тес, откакто се познаваме, винаги си искала да работиш в Ню Йорк. Винаги си искала такъв живот, забавленията, шумотевицата, и Асгил ти го поднесоха на тепсия. Мамка му, ако не бяха те, още щях да снимам целулита на знаменитостите, докато слизат от таксита. Длъжници сме им, Тес. Тук сме, за да помогнем тази сватба да се случи, а не да ровим в миналото и да им размахваме пръст. От теб се очаква да ги защитаваш, а не да препускаш из страната, за да се опитваш да ги натопиш.

— Не ги топя. Върша си работата, Джема — ядосано изкрещя Тес. — Тази история отеква вече десетилетия, но ако не се опитам да открия какво всъщност се е случило с Оливия Мартин, това никога няма да има край.

— Просто не искам да преследваш духове — отговори Джема. — Правиш го през последните десет години. Не трябва да доказваш нищо на никого. Вече не.

— Не е вярно — възрази Тес с едва доловим шепот. — Имам какво да доказвам. На себе си. Независимо колко сме задължени на семейство Асгил, както ти твърдиш, ако то е въвлечено по някакъв начин в изчезването на Оливия, няма да си затварям очите пред убийство.