Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Поверително (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Original Sin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Тасмина Пери

Заглавие: Първороден грях

Преводач: Анета Макариева-Лесева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 09.01.2012

Редактор: Мариела Янакиева

ISBN: 978-954-655-276-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5201

История

  1. — Добавяне

11.

Училище „Итън Манър“ се помещаваше на ъгъла на тихата Източна Деветдесет и трета улица в красива къща със странно оформен двор и действаща камбанария, била някога гръцка източноправославна църква. Макар че съществуваше само от двайсет и пет години, то тихомълком се бе превърнало в едно от най-престижните училища в Манхатън, редом с тези от старата гвардия — „Бреърли“, „Дейпин“ и „Колиджиът“. „Итън Менър“ нямаше нищо общо със знаменития британски пансион, но заради строгата директорка англичанка, именно то бе предпочитано от богатите и известни личности, които искаха за децата си смесено училище, където да се възпитават в традиционните английски ценности.

Пола спря поршето си пред училището точно в осем и петнайсет сутринта. Остави децата си Кейси и Амилия да се боричкат на задната седалка и за момент изчака, за да се огледа наоколо за някой друг родител. На отсрещната страна на улицата забеляза черния „Ескалейд“ на Никол Никсън, съпругата на един от най-известните звукозаписни продуценти в Ню Йорк. Три кикотещи се деца изскочиха на тротоара. Като разбра, че ги придружава гувернантката, а не самата Никол Никсън, Пола продължи огледа. Наблизо Робин Стийл паркираше своя мерцедес кабриолет. Момченцето, което беше в класа на Кейси и Амилия, седеше сбутано на задната седалка, а на предната се разполагаше дребен шнауцер. Наблюдението не регистрира нищо интересно. Явно този ден беше ред на гувернантките да водят децата. Пола свали близначките от колата и влезе в училищния двор, стиснала здраво ръчичките им.

— Толкова е хубаво, че днес ти ни водиш, мамо — каза Кейси и вдигна усмихнато личице към майка си.

— Сутрин мама е много заета — отговори тя и стисна малките пръстчета.

— За какво ще говориш с госпожица Боумънт? — попита Амилия, винаги по-подозрителна и предпазлива. — Сигурна ли си, че не сме направили нещо?

— Абсолютно сигурна — усмихна се Пола.

Тя се спря в двора точно под прозореца на директорския кабинет, така че да бъде видяна отвътре. После приклекна пред момичетата си и силно ги прегърна. Изчака ги, докато влязоха — русите им плитчици се мяткаха под баретите им, после пооправи жакета си на „Шанел“. Приготви се за битка.

— Госпожо Асгил, толкова ми е приятно, че ви виждам отново.

Госпожица Фенела Боумънт, директорката на „Итън Менър“, протегна пълничката си ръка през голямото орехово бюро, заело значителна част от кабинета, после седна на стола си и приглади дебелата черна престилка, която винаги слагаше върху полата и блузата. Имаше плашещо излъчване — висока, с плътно пригладена пепеляворуса коса и мощен глас. Беше завършила „Класически езици“ в Оксфордския университет в началото на седемдесетте години на двайсети век. Пола добре знаеше, че учениците и много от родителите им угасваха под свирепия й поглед, но тя нямаше никакво намерение да позволи на една надута англичанка — стара мома, да застава на пътя й.

— Благодаря, че ми отделихте време — усмихна се Пола мило. Внимаваше да не издава истинските си чувства, но бе направо бясна, защото цяла седмица не можа да си уреди среща с госпожица Боумънт. В „Итън Менър“ плащаха по десет хиляди долара на срок за всяко от децата си. Това правеше шейсет хиляди долара годишно, които не включваха надутите такси за храна, уроци по балет, по френски, по музика и всевъзможни дарения. При тези пари Пола очакваше да бъде приета незабавно от госпожица Боумънт. Директорката кимна изискано.

— С какво мога да съм ви полезна? — попита тя.

— Идвам заради момичетата — заяви кратко Пола, след като отказа предложения й чай.

Госпожица Боумънт погледна към листа пред себе си.

— Виждам, че Кейси и Амилия се справят доста добре.

— Да, вярно е, но — тя въздъхна театрално — не е лесно с близначките.

Директорката Боумънт повдигна учудено вежди, вероятно защото долови упрек към училището.

— В общи линии със съпруга ми сме много доволни от училището, разбира се — продължи внимателно Пола. — Но напоследък сме малко притеснени, че вашите учители сякаш — как да кажа — възприемат момичетата като едно дете.

Госпожица Боумънт сипа мляко в чая си от малка порцеланова каничка и кимна замислено.

— Моля, обяснете.

— Момичетата казват, че учителите често бъркат имената им. Кейси, Амилия. Амилия, Кейси. Специално Амилия е много разстроена от това, тъй като е по-чувствителната от двете, сигурно знаете. Донякъде бих разбрала това, ако бяха еднояйчни близнаци, но в случая не е така.

Госпожица Боумънт не бе от хората, които ще се притеснят от изнервени родители. Тя фиксира Пола с унищожителен поглед.

— Естествено, съжалявам за притеснението — съобщи тя. — Ще разговарям с всички учители.

Пола въздъхна разочаровано. Бе репетирала тази въздишка два дни.

— Да, това ще е някакво начало — съгласи се тя. — Но аз наистина се страхувам, че това влияе върху индивидуалното развитие на момичетата. Със съпруга ми бихме били по-спокойни, ако можем да измислим начин това да не се случва отново.

— Какво имате предвид?

Пола пое въздух.

— Кейси и Амилия трябва да бъдат разделени, да са в различни класове — настоя тя. — Възможно най-скоро.

Госпожица Боумънт сбръчка чело.

— Така ли? Мислех, че искате да са заедно?

Пола устоя на погледа й, без да трепне. Всъщност това беше вярно. Уилям беше направил голям въпрос от това, когато записваха децата в предучилищния клас преди осемнайсет месеца.

— Освен това обикновено съм против местеното на някой ученик в друг клас и откъсването му от приятелствата, които е създал. Особено в средата на учебната година.

Пола се вгледа в лицето на госпожица Боумънт за следа от подозрение. Да не би някой друг родител да е разбрал за пристигането на принцеса Катрина в това училище и да се опитва да уреди детето си в същия клас? Не, не е възможно. Може да се е разчуло за записването на Карлота, но дори секретарката не би могла да знае точно в кой от двата класа ще учи тя. С разделянето на красивите си момичета Пола щеше да покрие всички бази. Много скоро щяха да дойдат и поканите за гостуване на децата в палата на принцесата на Седемдесет и втора улица.

— Казвате, че не можете да ни помогнете, госпожице Боумънт? — леко повиши глас Пола с нотка на заплаха.

Директорката поклати глава.

— Нищо подобно. Просто казвам, че трябва да разговарям с преподавателите и ще разгледам ситуацията до няколко седмици.

Запънала се е като магаре на мост, намръщи се Пола. Фенела Боумънт имаше непонятната почтеност на човек, който не може да бъде купен. Много глупаво от нейна страна при тази власт, която й е дадена. Но Пола имаше скрит коз.

— Няколко седмици? — извика тя и добави мъничко хистерия, за по-голям ефект. — Кой знае какви психологически проблеми могат да възникнат дотогава? Това са чувствителни момичета в критичен прелом на развитието си.

Пола естествено бе очаквала такава реакция от госпожица Боумънт и бе обмисляла часове наред как да я обори.

— Госпожице Боумънт — продължи тя с интонация на водещ на политически дебат, — трябва да ви кажа, че ние вече прибягнахме до детски психотерапевт заради проблеми с идентичността.

Тя толкова пъти се бе упражнявала да каже тези думи, че сега почти сама си повярва, че Кейси и Амилия са посещавали психолог.

— Доктор Хил е разтревожен, силно разтревожен. Неговото професионално мнение е, че обучението на момичета в един и същи клас, бъркането на имената — всичко това им нанася вреда.

Тя наблегна на думата „вреда“ и вложеният смисъл не убягна на директорката. Въпреки че бе англичанка, тя разбираше правната култура на Америка.

Фенела Боумънт въздъхна леко, после отвори регистъра с учениците и се замисли за момент.

— Имаме ново дете в „б“ клас, което ще дойде другия срок на мястото на Луси Куонг, която напуска училището. — Тя бързо вдигна поглед. — Баща й заминава на работа в Дубай.

— Е, може би ще е по-лесно за всички, ако станат две нови деца.

Госпожица Боумънт кимна.

— В това има смисъл.

Тя рязко затвори регистъра и се изправи.

— Ще видя какво мога да направя. Заради доброто на момичетата — специално наблегна тя.

— Благодаря, госпожице Боумънт. Според нас Кейси трябва да бъде преместена в другия клас — добави Пола между другото. — Тя е по-борбена, по-уверена. Мисля, че ще се приспособи към новите си съученици по-бързо от Амилия.

— Да, сигурно — кимна госпожица Боумънт. — Съгласна съм, разбира се.

Пола се усмихна. Красивата, известна Кейси. Златното й момиче. От онези деца, с които всички искат да дружат. Предчувстваше успех. Кейси щеше да стане нейният пропуск за върховете на обществото.