Тасмина Пери
Първороден грях (65)

63.

Въпреки шампанското Брук не можа да заспи. Цяла нощ се бе мятала и въртяла, заради онова, което Грейс бе казала за Мат. Не, това не беше вярно. Подозираше, че има проблем с пиенето, но да посяга на жена си? Едва ли беше възможно.

Тя разтърка очи и изпи еспресото си наведнъж.

Часовникът на стената в кафенето показваше осем и половина сутринта. Закъсняваше с пет минути и с всяка следваща секунда Брук се чувстваше все по-объркана и глупава. Точно в осем и четирийсет Сузи влезе през вратата. Отначало Брук не я разпозна; русата й коса беше късо подстригана в каре. Така й отива повече, реши Брук.

— Е, каква приятна изненада — нервно каза Сузи и си поръча чай от лайка на сервитьорката. — Но не мога да остана дълго. След два часа заминавам с влака при родителите си в Олбъни. Бъдни вечер е голям празник в нашето семейство и ще имам разправии, ако закъснея дори една секунда.

След като накрая разбра, че няма да заспи, Брук бе отишла в банята и бе взела врял душ. Неясно дали от ободряващата сила на водата, или от пълно отчаяние изведнъж я озари една идея. Разрови се в чантата, откри визитната картичка на Сузи и изпрати внимателно обмислено съобщение, с което искаше среща.

Седналата срещу нея Сузи определено се чувстваше неловко и Брук напълно я разбираше: защо ли Брук Асгил ще я търси точно преди Бъдни вечер?

— Все пак, Честита Коледа — усмихна се леко Сузи и измъкна от кожената си торба малко кафяво шишенце с червена панделка.

— Това е маслото, което ти обещах. Сладък бадем, лавандула и портокалови цветчета. Чудесно средство против стрес. Помислих си, че може да ти е нужно, с вълненията около сватбата и всичко останало.

Брук тъжно се усмихна и обви шишенцето с пръсти, като потъркваше палец нагоре-надолу по стъклото.

— Сузи — тихо подхвана тя, — защо скъса с Мат?

Сузи замълча, докато й сервираха чая. После взе бавно чашата с две ръце и отпи.

— Мисля, че просто не се получи — отговори тя. — Зает лекар. Ексцентрична ароматерапевтка. Никога нямаше да се получи.

Тя се усмихна широко. Прекалено широко.

— Снощи срещнах една приятелка — бавно продължи Брук. — Каза, че Матю биел жена си.

Една дълбока бръчка се появи между веждите на Сузи.

— Така ли? — измърмори тя и очите й зашариха по масата.

— Да, така.

Последва дълго, неловко мълчание.

— Кажи ми, Сузи. Удрял ли те е?

Брук забеляза, че Сузи стисна още по-силно чашата си, пръстите й трепереха.

— Само два пъти.

Брук усети, че я заливат горещи, после студени вълни.

— Първия път, когато се случи, мисля, че беше по моя вина — кротко обясни Сузи. — След онази вечеря той беше много пиян. Всички си бяха тръгнали, а аз бях малко разстроена от начина, по който забелязах, че Мат се държа, когато ти беше там — глупаво, нали? — опита се тя да го омаловажи. — Обвиних го, че е влюбен в теб. Казах няколко неща, които не трябваше, и той ме удари. Не силно — не ме заболя, но бях шокирана. Съжалих, че го предизвиках.

Бледото й лице пламна.

— Опитах се да забравя, но това продължи да ме човърка, така че след около седмица разказах на една колежка, психотерапевт. Тя ми обясни, че това е модел на поведение и че ако Мат ме е ударил веднъж, ще го направи отново.

Сузи клатеше глава.

— Не ми се искаше да повярвам. Представяш си, че мъжете, които посягат на жените си, са чудовища. А Мат е толкова чудесен човек в много отношения и знам, че звучи глупаво, но наистина си мислех, че бих могла да се омъжа за него. Трябваше да разбера дали е вярно.

Сузи замълча и постави чашата си върху чинийката.

— Затова отидох да се срещна със сестрата на съпругата му — обясни тя почти с извинение. — Разрових се из апартамента на Мат и открих адреса й в един тефтер. Щом се появих на вратата и й казах, че съм приятелката на Мат, тя вече знаеше защо съм дошла. Разказа ми, че Кейти, съпругата му, се е канила да се развежда с него точно преди да почине.

Накрая погледна към Брук:

— Затова и ти си тук, нали? — попита тя. — Ти също трябваше да знаеш?

Брук погледна Сузи в очите и видя доверие, солидарност, тъга. Тя кимна, завладяна от гняв и разочарование.

— Когато му казах, че знам за Кейти, той пак ме удари.

— Съжалявам — отчаяно промълви Брук и сложи ръката си върху нейната.

— Е, поне ние двете го разбрахме навреме — тихо каза Сузи. — Ти не си направила грешка. Твоят Дейвид изглежда добър човек.

— Знам — тъжно прошепна Брук. — Знам.

Като излезе от кафенето, Брук прекоси Проспект парк и седна на една пейка. Никой не забелязваше най-известната жена в Ню Йорк, с нахлупена на главата й качулка, поглед вперен във високите, оголени дървета. Усещаше студената пейка през палтото си, от небето започнаха да прехвърчат снежинки. Наблюдаваше ги как се спускат от сивото небе, толкова мънички, толкова съвършено оформени, всяка от тях се стопяваше, щом докоснеше мократа земя. Стомахът й се беше свил на топка. Чувстваше се празна, тъжна, глупава, предадена и много, много нещастна.

Най-сетне Брук извади телефона си и се обади на Тес Гарет.

— Не изпадай в паника — демонстрира тя сигурност, каквато не чувстваше. — Ще има сватба.