Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Поверително (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Original Sin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Тасмина Пери

Заглавие: Първороден грях

Преводач: Анета Макариева-Лесева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 09.01.2012

Редактор: Мариела Янакиева

ISBN: 978-954-655-276-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5201

История

  1. — Добавяне

38.

Дебс Аскуит влезе с маршова стъпка в апартамента на Брук и й подаде кафе в пластмасова чаша:

— Готова ли си?

— Не съвсем — отговори Брук, без да спира да тършува из спалнята си за изчезналия сандал от „Джими Чу“. Този следобед щяха да се поглезят в „Скин Плюс“. Брук правеше този подарък на Дебс заради извънредната работа, с която я беше затрупвала напоследък покрай „Портико“.

— Толкова ли са добри терапевтите в спа центъра на сестра ти? — попита Дебс и отпи от фрапучиното си. — Ще успеят ли да ме докарат красива като теб до довечера? Много ми е нужно, защото, вярваш или не, имам среща.

— Среща! — ококори се Брук и подаде глава от дрешника. — Не си ми споменала.

— Ами нали беше в Ла Ла Ленд[1] през последните три дни. Между другото, как беше в Града на ангелите?

— Фантастично — извика Брук, леко усмихната, все още развълнувана от преживяното. — Знаеш ли какво? Мисля, че бих живяла в Ел Ей.

— Ти? Заклетата нюйоркчанка?

Брук беше останала изненадана, че толкова се бе забавлявала на Западния бряг, независимо от страховитите срещи в студията на Холивуд. В един момент тя и Айлийн се бяха озовали около заседателна маса с още седем служители — единият имаше четири телефона пред себе си, — които въобще не отваряха и дума дали ще вземат „Портико“. Най-много я впечатли животът в Ел Ей. Макар огромният метрополис да гъмжеше от магистрали, коли и красиви хора, тя се бе почувствала спокойна. Бе отседнала при една бивша приятелка на Шон, актриса, която тогава снимаше извън града. Домът й се намираше в изолирана местност, високо на Холивудските хълмове, заобиколен от олеандрови храсти и похлупен от небе, което изглеждаше толкова ниско, че можеше да се пипне. Бяха прекарали хубава вечеря в японски ресторант, който им препоръчаха от студиото. Още с излизането й от колата, засвяткаха фотоапаратите на папараците, но с изненада установи, че не снимаха нея, а пристигането на Хейли Милано, осемнайсетгодишна певица, замесена в скандал със секс филм. Брук осъзна с вълнение, че никак не беше известна извън Ню Йорк и това беше прекрасно!

Липсващият сандал по необясними причини изникна от чекмеджето с банските.

— Най-сетне — въздъхна Дебс, — да вървим!

Брук вдигна единия си пръст.

— Само минутка — каза тя и махна на Дебс да я последва в свободната стая. — Кажи пак кой номер обувки носиш?

— Осем — отговори Дебс и последва приятелката си с учуден поглед.

— Мамка му — зяпна тя. Стаята беше натъпкана с кутии и сакове с дрехи, дамски чанти, обувки, бижута и козметика, натрупани на камари и разпилени по пода. Дебс прокара пръст по една стойка, пълна с дизайнерски дрехи.

— Погледни това.

— Вземи каквото искаш — усмихна се Брук. — Тази вечер имаш среща все пак.

— Но… тук има стоки за хиляди долари — запротестира Дебс.

— Не се безпокой. Не съм дала нито стотинка за това — обясни Брук. — Щом се сгодих, всичко това започна да пристига безплатно. Явно известните личности получават такива неща от пиари и дизайнери, за да ги носят, да бъдат снимани с тях и тогава хиляди жени по света се втурват да си купуват същото. За тях е евтина реклама, предполагам.

Дебс плесна с ръце.

— Харесва ми да имам приятелка, която се жени за известен милионер.

Брук се усмихна от удоволствие, щом видя как Дебс затанцува из стаята като дете в сладкарница. Тя беше най-земната й приятелка, открито презираща света на богатите и модните кръгове, с които Брук беше длъжна да се обвързва, но пък кое момиче не обичаше обувки и чанти? Тя остави питието си на пода и се залови да отваря чанти и да тършува из кутиите. Обу чифт обувки на висок ток с шарка на зебра, отвори ципа на една бяла ленена торба за дрехи и надникна вътре.

— О, тази е убийствена — каза тя и измъкна дълга рокля с цвят на черен кварц и я сложи на себе си. Застана пред голямото огледало и облещи очи.

— Леле, това става само за теб — каза тя. — Няма да мога да затворя ципа и до половината, а и не съм съвсем сигурна къде, по дяволите, бих могла да я нося в Бруклин.

Но Брук едва я чуваше. Не можеше да откъсне очи от роклята, която току-що бе измъкнала от един черен плик. Беше невероятна. Дълга, права, проблясваща на светлината. Горната част беше деликатно обшита с мъниста с елегантно шпиц деколте. Долната част завършваше с шлейф. Не можеше да повярва, че преди дори не си бе направила труда да я отвори.

Тя бързо свали джинсите и блузата си.

— Да нямаш топли вълни, що ли? — Дебс дяволито повдигна едната си вежда.

Без да й обръща внимание, Брук нахлузи роклята. Погледна се в огледалото и дъхът й спря. Беше съвършена, нейната рокля мечта. Точно така си беше представяла сватбената си рокля. Не цвета, нито материята, а модела — толкова изтънчен, едновременно сдържан и романтичен, но и стилен и драматичен. Точно това се бе опитала да подскаже на Гийом Риш, преди да я натика в натруфената рокля с корсет, която всяка частичка от душата й отхвърляше.

— Леле, това е… уау! — бе всичко, което Дебс успя да каже.

Настръхнала от вълнение, тя повдигна торбата, за да прочете етикета. Николас Диас. Никога не беше чувала за него. Но той щеше да чуе за нея, и то съвсем скоро.

 

 

Най-внушителната от всички дарби на Мередит беше способността й да създава уют и настроение. По-точно, тя беше изпечен експерт в ръководенето и координирането на огромен екип от хора — готвачи, прислужници, икономи, сервитьори и бармани, натоварени със задачата да приготвят вечеря, която гостите щяха да приемат като даденост. В някой минал живот Мередит може да е била велик пълководец. Тази вечер беше нужен целият й талант, тъй като за първи път щяха да се съберат двете семейства Билингтън и Асгил. Само координирането на програмите им приличаше на военно учение, но Мередит не би допуснала нито един детайл от тази важна вечеря да не бъде изпипан. В три следобед в къщата на Мередит цареше пълен хаос — хора от кетъринга, доставчици, аранжори на цветя, всички се бореха за място. Лиз бе свикнала с пищните и трудоемки тържества на майка си, но никога не бе виждала толкова интензивна подготовка за една „обикновена вечеря“.

— Не си спомням да си правила подобни усилия за среща на семействата, когато аз се омъжвах — подхвърли тя, докато наблюдаваше от вратата на официалната трапезария как майка й ръководеше три прислужници филипинки в стратегическата мисия да подреждат картичките на Смитсън според сложното разпределение на местата.

— Подготвихме брънч — разсеяно обясни Мередит, преди да се обърне отново към прислугата. — Не, не, Сунита. Уендъл трябва да е от дясната ми страна, а Дейвид от лявата. Можем ли да се придържаме към плана, моля?

Лиз се развесели от гледката — майка й се переше и кудкудякаше като кокошка. Единствено при такива приготовления я бе виждала да губи безупречната си елегантност. А може би все още беше разстроена заради провала на продажбата на „Асгил козметикс“. Това си беше панаир. Истинската причина за разочарованието на майка й беше, че Лиз щеше да се забавлява тази вечер.

— Поправка, майко. Организирахме брънч в деня преди церемонията като част от празненствата — специално подчерта Лиз.

— Дай да изясним това — сухо произнесе Мередит и вдигна една кристална чаша от масата, за да я огледа на светлината. — Ти си против сближаването със семейство Билингтън, защото те е обзела сватбена завист?

— Никога не съм казвала това — озъби се Лиз, подразнена от намека, че може би ревнува от Брук и приказната й сватба. Тя присви очи, докато Мередит се суетеше около порцелановите съдове. Толкова е жалка, помисли си Лиз. Приличаше на отхвърлено момиче, подтичващо след недостойния си приятел с ясното съзнание, че никога няма да получи уважението, което заслужава, но продължава отчаяно да се бори за трохите внимание, които може би щяха да й подхвърлят. Нямаше никакво намерение да се държи като раболепна ученичка вечерта. Единственият начин да спечелиш вниманието на хора като Билингтън, бе да се държиш, сякаш можеш да се мериш с тяхното ниво. Всъщност, тя очакваше това събитие с нетърпение.

— Сериозно ли е? — попита Брук с тих, конспиративен глас, като се присъедини към Лиз в трапезарията. Тя гледаше към Рав, който не можеше да се отрече, изглеждаше изключително красив в тъмносиния си костюм и бледорозова риза.

— Не всички сме обладани от мечтата за съдбовно обвързване — шепнешком й отвърна тя.

Брук се намръщи.

— Не знам защо имаш такава фобия от брака. Още повече че си минавала вече по този път.

— Точно защото съм минавала по този път — уточни Лиз и с интерес огледа масата, за да види кой до кого седи. Уендъл Билингтън, усмихна се тя, като вдигна картичката от мястото. Добре, че не беше Дейвид, с облекчение си помисли тя, и отдели няколко минути да наблюдава бъдещия си зет. Изглеждаше толкова лъснат, че се зачуди дали не скърца между чаршафите. Лиз се възхищаваше на успеха и потенциала му, въпреки всичко, макар че от него лъхаше на известна безполезност, която Лиз ненавиждаше. Хубавец и чаровник — съвършената марионетка. Успехът е лесно нещо, когато всичко ти е поднесено на тепсия, откакто си се родил — подходящите училища и хора. Всеки с мъничко воля би се справил при тези обстоятелства.

 

 

По време на вечерята разговаряха спокойно и любезно. Пола обсъждаше с Роуз Билингтън упадъка във висшата мода с такава вещина, че по-възрастната дама остана с впечатление, че тя е стар клиент на модните къщи. Уилям, Ленард, Робърт и Рав се придържаха към безопасната тема спорт, докато Шон, който беше привикан да долети от Лондон, обсъждаше шансовете на Дейвид за наградите „Еми“ и „Пийбоди“ за репортажа си за трафика на хора между Куба и Флорида Кийс.

Мередит обсеби Уендъл, а Лиз мълчаливо се наслаждаваше на селекцията от вина — най-хубавите от избата на Мередит.

След десерта от крем „Панакота“, полят със сладко от рози, Мередит предложи да се оттеглят в библиотеката за по чашка порто.

— Дочух, че обичате пурите — каза Лиз на Уендъл.

— Тихо, че Роуз ми е наложила здравословна забрана.

— Имаме отличен избор — прошепна тя.

Всички се изнизаха от стаята, освен Уендъл, който се помота на мястото си, докато Лиз се обади на Сунита в приземните помещения за персонала. След няколко минути един от наетите от Мередит сервитьори пристигна с тежък хумидор[2] от орехово дърво.

— След вас — засмя се Лиз.

— Изненадвате ме — подхвърли Уендъл, повдигайки едната си вежда.

— Защо?

— Не познавам много жени почитателки на пурите.

— Изработила съм си правило, никога да не пуша повече от една пура наведнъж — хвърли му кокетен поглед Лиз.

— Марк Твен.

— Много добре — Лиз сви рамене и продължи: — Харесват ми. Ритуалите. Миризмата. Успокояват ме. Прилича ми на създаването на парфюм.

Тя го наблюдаваше как тършува в хумидора. Мередит ги беше събрала специално и предимно от търг за пури в Цюрих. Имаше дори няколко „Монте Кристо“ от периода преди Кастро, които сигурно й бяха стрували повече от трийсет хиляди долара. Той вдигна поглед и видя, че тя му се усмихва.

— Просто се опитвам да разбера какъв тип пушач на пури сте.

— Опитайте се да познаете.

— Опитен, стръвен…

Всъщност, тя знаеше доста за Уендъл Билингтън. Истинската му възраст беше петдесет и осем, макар че на Лиз й изглеждаше по-скоро на шейсет.

— А, ласкаете ме.

— Една „Кохиба“ номер пет?

Уендъл я погледна впечатлен.

— Добър избор — кимна той и си взе една от кутията.

Той замълча за момент, после каза:

— Чух, че Бруно Харис е преразгледал офертата си за „Асгил“.

Лиз кимна и клъцна крайчето на пурата си с чифт златни ножици.

— Да, това провали сделката — отвърна тя, като внимаваше да не издаде чувствата си.

Вдигна поглед към Уендъл. Прииска й се да можеше да му разкаже всичко за ходовете си през изминалите две седмици, защото беше сигурна, че той би одобрил нейната безпощадност и решителност. Всъщност идеята й да провали продажбата на семейната фирма на Бруно Харис и „Канопъс кепитал“ беше толкова проста, че не беше за вярване. Чрез мрежа от контакти, внимателно прикривайки следите си в процеса, Лиз бе подхвърлила няколко компрометиращи документа за фирмата на съветниците му. Един от най-важните беше за поредицата от съдебни заплахи към „Асгил“, отправени напоследък за кремовете за изкуствен тен, които причиняваха силно раздразнение при някои типове кожа, а в някои случаи оставаха трайни белези. Още по-голяма вреда нанесоха взривоопасните разкрития за емблематичното за „Асгил“ почистващо мляко „Балм“, изпратено лично на Хю Монтегю, който изготвяше оценката на фирмата. Според нейните източници главната причина Харис толкова да се интересува от покупката на „Асгил козметикс“ беше намерението му да продава на изток, по-специално на бързо разрастващия се индийски пазар и така щеше да увеличи двойно стойността на марката. Но Лиз правилно бе предвидила, че някой не си бе направил вярно домашното. Едни от главните съставки на „Балм“ бяха лой и ензими, добивани от прасета — и двете отхвърляни на индийските и ислямските пазари. Пет години по-рано, очаквайки бум на козметични продукти в глобален мащаб, научноизследователската лаборатория на „Асгил“ се бе опитала безуспешно да намери заместител на свинската лой в „Балм“, но това промени качеството на продукта и сериозно го оскъпи.

След като разполагаше с тази информация, нищо чудно, че Бруно Харис реши да преосмисли предложението си. Лиз не изпитваше никакви угризения, че бе посочила онова, което внимателното оценяване би отхвърлило така или иначе. И защо трябваше да има? Уилям и Мередит не бяха се съобразили с нейните чувства, когато се опитаха да я заблудят с продажбата. Те не бяха се притеснили, че ще се възползват от многогодишния й труд върху „Скин Плюс“.

— Значи намирате за правилно решението на семейството да продаде „Асгил“?

Уендъл излъчваше изключителна самоувереност и уравновесеност, които според Лиз бяха много привлекателни качества. Човек, убеден в собствените си способности колкото нея.

— Някои от международните фирми ще проявят интерес към нас, особено сега, когато „Скин Плюс“ набира скорост — сви рамене Лиз. — Но лично аз не искам да изпускам фирмата.

— Предполагам, сте помислили за запазване на миноритарен дял като Есте Лаудер?

— Обмислила съм всички възможности — кимна тя и се отправи към лакирания шкаф за напитки, откъдето извади бутилка „Ричард Хенеси“, любимия си коняк.

Уендъл кимна одобрително.

— Ню Йорк стана център на здравеопазването. Имам приятели пушачи от четирийсет години, които вече са на макробиотични диети. Трябва ми съучастник в престъплението. Трябва да дойдете в моя клуб на Уолстрийт. Има отличен бар за пури.

— Знаете къде да ме намерите — усмихна се Лиз и сипа от златистата амброзия в две чаши.

Робърт се появи на вратата разтревожен.

— Всичко наред ли е? Мама се чудеше къде сте?

Уендъл погледна към Лиз многозначително.

— Не се притеснявайте — усмихна се той. — Тъкмо идвахме.

Бележки

[1] Има се предвид песента „Ла Ла Ленд“, изпълнявана от Деми Ловато. — Б.пр.

[2] Хумидор — кутия за пури с овлажнител. — Б.пр.