Тасмина Пери
Първороден грях (43)

41.

Тес не искаше никога повече да види плик за писма до края на живота си. Бюрото й и пода бяха покрити с мозайка от разноцветна хартия, подплатени пликове и пакети. През последния час старателно ги бе преглеждала и пръстите й — да не говорим за главата — вече я боляха. Това беше едно от омразните й задължения. Всяка сутрин получаваше огромно количество поща, която трябваше да преглежда с часове, затова често я оставяше за по-късно и така до предишната нощ. Повечето пликове съдържаха покани за тържества за Брук — от важни събития до набиране на средства при откриване на магазини. На някои от тях трябваше да присъства и Тес внимателно подбираше най-значимите или „маркови“, но повечето отиваха направо в огромния кош за боклук.

Не че нямаше какво друго да прави. От края на септември спекулациите в медиите за сватбата на Брук и Дейвид започнаха да набират скорост, така че Тес беше затрупана от телефонни обаждания и имейли от периодичните издания и телевизионни станции, които искаха подробности за мястото, дати и достъп до сватбата.

Този ден беше особено натоварен и Тес с нетърпение очакваше да се прибере вкъщи. Тъкмо бе свалила палтото си от облегалката на стола, когато дочу стъпки в коридора.

— Мередит — учуди се тя, като вдигна поглед. — Не знаех, че си тук днес.

— Секретарката ми се обади и трябваше да се отбия.

— Това се казва късмет, защото исках да говоря с теб. Имаш ли време? Извинявай за бъркотията.

Мередит влезе в стаята и седна срещу Тес, като кръстоса елегантно обутите си в тънки чорапи крака.

— Искам да си взема отпуска — Тес се постара да овладее гласа си. Не беше сигурна защо се притесняваше, че ще приеме молбата й за неоснователна, може би защото в Ню Йорк беше нормално да излизаш в шест сутринта и да се прибираш в десет вечерта. Или защото „големият ден“ наближаваше. Каквото и да беше, все отлагаше да пита Мередит. Тя обаче само кимна.

— Много добре — каза тя. — Откога имаш предвид и за колко време?

— Този уикенд. Съжалявам, че съобщавам в последния момент, но току-що разбрах за това пътуване. Само от петък вечер до вторник, така че няма да отсъствам дълго от офиса и ще държа включено блекбърито си през цялото време…

Мередит поклати глава.

— Страхувам се, че не е подходящо.

Тес остана истински разочарована, макар че не можеше да противоречи. На първо място беше работата й — така и трябваше, при парите, които й плащаха, но когато Джема й бе казала за екскурзията до езерото Тахо с няколко приятели, на Тес й се прииска да отиде. Тя почти не познаваше новото обкръжение на Джема. Имаше нужда да общува с хора, които нямат нищо общо с работата й. Огледалото й показваше колко е уморена. Натрапчивите бодежи между плешките на гърба означаваха стрес. Просто искаше малко забавление.

— Така ли? — промълви тя и разлисти смръщено няколко страници в бележника си. Не беше записала никакви специални събития. — Няма ли нещо, за което трябва да знам?

— Всяка година провеждаме конкурса „Мис Асгил хавайска кралица“ в Хаваите — обясни Мередит. Опитваше се да звучи важно, но явно разбираше, че идеята е малко безвкусна. Вероятно не отговаряше на новата й визия за „Асгил“ като луксозна марка, прецени Тес.

— Обикновено изпращаме представител на фирмата в журито. Тази година исках да отиде Ленард, но има определен час за преглед в болницата.

Тес кимна съчувствено и се сети, че не беше срещала Ленард в офиса цяла седмица.

— Шон се случи в Ню Йорк тези дни — продължи Мередит. — Той разбра, че Ленард не може да замине и предложи да го замести.

— Не се съмнявам — отговори Тес. — Но Мередит аз въобще не съм сигурна, че…

Мередит направи знак с ръка на Тес да замълчи.

— Разбирам, че това противоречи на чудесната работа, която свърши напоследък за реабилитирането на Шон в общественото съзнание, но той го е правил и преди и е много добра възможност за фотосесия. Това ще вдигне авторитета на конкурса, а оттук и на слънцезащитния крем, а в момента това е по-важно от притесненията ни за излагането на Шон на пътя на изкушението.

— Оценявам това, Мередит — кимна Тес. — А и дочух, че той успява да остане чист след рехабилитацията, и това е забележително, но въпреки това е взривоопасен в компанията на красиви момичета по бикини.

— Тъкмо заради това искам ти да отидеш.

Тес зяпна.

— Искаш да го наглеждам? — тя се извърна, за да не проличи гневът по лицето й. Не можеше да повярва, че отново Шон Асгил се намесваше в живота й и проваляше плановете й. Сякаш разобличаването на Дом като лъжлив негодник за негово собствено забавление не беше достатъчно неприятно, а сега провали и така нужното й пътуване до Тахо.

— Не, няма да го наглеждаш — възрази Мередит. — Просто искам да се увериш, че няма да се забърка в някоя неприятност. Млади момичета и богати мъже трябва да стоят далече един от друг.

Тес наду бузи от притеснение и това накара Мередит да я погледне по-мило.

— Няма да е толкова зле, Тес — усмихна се тя. — Хаваи е красив остров и разбрах, че хотелът, където се провежда конкурсът, е много приятен. Ако желаеш, фирмата ще ти плати да останеш още два дни след това, за да го съчетаеш с почивката си. Резервирай си нощен полет над Мауна Лоа^[1] — ще ти остане незабравим спомен. Вземи фактура на мое име.

Тес кимна шокирана. Знаеше, че няма място за спорове.

— Утре ще уредя всичко — отговори тя.

— Няма нужда — усмихна се Мередит. — Секретарката ми ти е взела билет за събота до Хило. Ще ти даде всички данни.

Мередит се изправи и тръгна към вратата на високите си обувки от „Ферагамо“.

— Оценявам всичко, което правиш за семейството ми, Тес. Знам, че договорът ти е до сватбата на Дейвид и Брук, но наистина се надявам да останеш с нас и след това. Може би ще го обсъдим, като наближи моментът?

Тес се зачуди дали беше подходящо да напомни на работодателката си за бонуса от четвърт милион долара, който й беше обещан, ако сватбата мине безпрепятствено. Мередит го бе споменала при първия им разговор в Конът и Тес бе настояла това да се запише в договора, но при слуховете за финансовите проблеми на „Асгил“ Тес си набеляза да го провери, за да е сигурна, че няма начин да се измъкнат.

— О, преди да забравя — Мередит се спря, за да пъхне тънката си ръка в чантичката си на „Шанел“. — Днес получих това. — Тя извади един плик и го подаде на Тес. Беше адресиран до Мередит на адреса на офиса. В плика имаше писмо на синя хартия, каквато Тес не бе виждала от десет години. Тя го разгъна и прочете краткия текст.

„Вашето семейство крие тайна.“

Тя обърна плика и го заразглежда.

— Марката е от Южна Каролина. Предполагам не знаеш от кого може да е?

Мередит едва забележимо сви рамене.

— Нямам представа.

Тес не се разтревожи излишно. От опита си в таблоидите бе научила, че светът е пълен с откачалки. Не минаваше и седмица без в офиса да се получи имейл или писмо от някого, който се представяше за най-близък приятел на Брук и да иска номера на мобилния й телефон или да твърди, че е забравен роднина, който претендира за дял от печалбата. Явно Ню Йорк беше пълен с луди. Тес потупа замислено писмото по дланта си.

— Това не е нито искане за нещо, нито обвинение. Може би е просто поредният жаден за внимание.

— Може би — тихо каза Мередит. — Но искам да бъде проследено.

— Не се притеснявайте. Ще се заема — увери я Тес. — И насочвайте всички подобни писма към мен веднага.

— Благодаря ти, Тес. Точно по тази причина те наех.

Тя проследи как Мередит напуска стаята и смръщи лице ядосана. Какво, по дяволите, искаше тя от нея. Първо пиар, после бавачка, а сега и да стане проклет частен детектив!

Тя грабна палтото си и изгаси лампите, след като захвърли писмото в дъното на чекмеджето.