Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Поверително (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Original Sin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Тасмина Пери

Заглавие: Първороден грях

Преводач: Анета Макариева-Лесева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 09.01.2012

Редактор: Мариела Янакиева

ISBN: 978-954-655-276-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5201

История

  1. — Добавяне

16.

Откакто се помнеше, Брук се интересуваше от мода. Като малка обичаше да рови в един голям гардероб, пълен със старите дрехи на майка й от седемдесетте години, и в тийнейджърската си възраст се бе хвърляла от един стил към друг — на битниците, младежкия стил от епохата на Гетсби или към бохо[1]. Всеки стил бе вдъхновен от литературната епоха, изучавана в училище. Дори бе имала кратко, но емоционално влечение към готическата субкултура, когато бе съчетавала старите дрехи на сестра си от японските дизайнери в „Ком де гарсон“ и Йоджи Ямамото с плътен черен клин. Но като жена Брук бе изградила свой собствен стил, който можеше да се опише като „небрежно-елегантен“, и обичаше да отдава предпочитанията си на обещаващи дизайнери като Филип Лим или Проенца Шулър, но можеше да комбинира и „Шанел“ с „Американ Апарел“.

Още преди връзката й с Дейвид да стане публично достояние, усетът й към модата бе забелязан от елита на Ню Йорк, където й се носеше славата на едно от най-красивите и стилни момичета в града. Въпреки това Брук се чувстваше напълно безпомощна за избора на сватбената си рокля. Не й помагаше и фактът, че това щеше да е най-пищната сватба на годината, защото получаваше предложения от всички известни имена в модата. Изборът беше почти безграничен — тегобата на богатите. Макар да се стараеше да не обръща внимание на мелодраматичните изказвания на майка си, че „тази рокля ще се помни от бъдещите поколения“, Брук беше убедена, че това трябваше да е най-специалната рокля в живота й.

— Скъпа, мисля, че идва.

Мередит изскочи на терасата на апартамента, разположен на осмия етаж на луксозния хотел „Лефт Банк“ на площад „Атене“, с удивителна панорама към Париж. Брук гледаше като омагьосана. Над града се спускаше здрач. На фона на набразденото от черни и златисти ивици небе се очертаваше силуетът на Айфеловата кула, а под нея като звездна галактика се разстилаха бляскавите светлини на сградите.

— Току-що пристигна — въздъхна Брук едновременно развълнувана и притеснена. Гийом Риш беше един от най-ярките световни дизайнери, майстор на бляскавите ефекти. През последните три десетилетия бе създавал рокли за някои от най-известните жени, а вечерните му тоалети често бяха избирани за раздаването на „Оскар“-ите и бяха истинска атракция. Гийом предпочиташе ярките цветове и обикновено не правеше сватбени рокли, дори не ги включваше като финал на ревютата си, но бе заявил с присъщата си скромност: „За това красиво цвете ще създам истински шедьовър“. Отначало Брук не беше убедена, че иска да прибегне до неговите услуги, защото любимата й сватбена рокля бе тази на Каролин Бисет — изключително семпла, права рокля. Но това със сигурност би било прекалено изчистено за вкуса на Гийом. Накрая отстъпи. Абсолютно всички я убеждаваха, че Гийом е най-добрият и тъй като сватбената й рокля щеше да бъде първата й дреха от висшата мода, реши да се срещне с краля. Искаше й се да отиде в ателието му. От детството си пазеше специален спомен за посещението си при Ив Сен Лоран на Авеню Марсо заедно с майка си. Пред очите й още бяха топовете изящни материи и дългите дървени маси, където работеха шивачките сред мостри, карфици, ножици и — според Брук — вълшебство. Но въпреки че в Париж нямаше голям проблем с папараците, трябваше да бъде предпазлива. Не искаше всички да узнаят преди бъдещия й съпруг кой е дизайнерът на роклята й.

— Надявам се, че няма нищо против да дойде в хотела толкова късно — усмихна се Брук и гласът й издаде вълнение. — Все пак, още не сме му предплатили или каквото там се прави, за да си поръчаш нещо от висшата мода.

— Разбира се, че няма нищо против — обади се раздразнен глас отляво. Тя погледна към Лиз, която с изправен гръб във фотьойла прелистваше един брой на „Вог“. — За него ще е специална поръча. На главата си ще застане, за да я спечели.

Брук мразеше този ироничен и кисел тон на сестра си. Прекалено много й напомняше на майка й. Лиз бе в ужасно настроение, откакто се качиха на самолета на летище „Кенеди“. Мередит бе решила, че ще е много добра идея двете сестри да прекарат уикенда в Париж заедно, като го съчетаят със срещата с Гийом, пазаруване по „Фобур Сент Оноре“[2] и спа ден в „Карита“. Но Брук вече не беше сигурна в това. В това настроение Лиз беше в състояние да вгорчи живота на всички наоколо. Без изключение. На вратата се позвъни и Лиз стана да отвори, като студеното й, дистанцирано поведение внезапно отстъпи на дружелюбност и добри обноски.

Дизайнерът я разцелува, а след като се втурна в апартамента — направи същото с Мередит и Брук. Отметна черната си кашмирена пелерина и се настани в едно зеленикавосиньо кресло.

Брук седна срещу него и веднага почувства преценяващия му поглед върху себе си. Премерваше я в движение.

— Ма chèrie, аз съм истински късметлия — най-сетне каза той. — Имате фигура на модел, а на този тен на кожата би подхождало всяко бяло.

— Значи бялото не е просто бяло? — усмихна се Брук.

— Mais, non! — разсмя се той и отказа с ръка предложената му чаша шампанско. — Има чисто бяло — онова, което художниците наричат китайско бяло, слонова кост, синеещо бяло, сиво-бяло, розовеещо бяло и още дузина нюанси между тях.

Мередит извади една папка и я разгъна на масата между тях.

— Както се разбрахме, донесох някои снимки на мястото на сватбата — каза тя със звънтящ от учтивост глас. — Ще се състои на един малък риф във Флорида Кийс. Тъй като, за съжаление, наблизо няма църква, достатъчно голяма, за да събере всички гости, церемонията ще се състои на самото място.

Гийом се взря в снимките на голямата къща на Ленард Картър в колониален стил. От време на време записваше нещо в кожения си тефтер с едър, полегат почерк.

— Ще бъде топло в Кийс през декември, non?

— Да, горещо — отговори Брук. — Но церемонията ще се състои в шест вечерта, по хлад.

— Няма да е на плажа? — попита той с неодобрение.

— Не.

— Това е добре — отбеляза Гийом и се зачете в бележките си.

После започна да скицира. Брук протягаше шия, за да надникне в листа, прекалено развълнувана, за да говори.

— Във вечерните сватби има нещо драматично — тихичко си мърмореше Гийом. — Затова ще изберем съблазнителни материи. Ефирен тюл или копринен жакард, мисля.

— Аз си представях дълга копринена права рокля — нервно се обади Брук. — Нещо вечно елегантно.

Гийом се закиска добронамерено.

— Колко пъти си носила красива малка вечерна рокля? — попита той. — Нещо дълго и копринено, прибрано? Предполагам много пъти.

Брук се усети, че кима в съгласие. На всички вечери и благотворителни тържества с Дейвид винаги бе избирала такъв тип рокли — дали ще е в гръцки стил, или дълга копринена разкроена рокля. Това беше обичайният избор, тъй като отиваха на високото й, стройно тяло. Винаги изглеждаха фантастично, без да са натрапчиви. Гийом започна да засипва Брук с всякакви въпроси за банални на пръв поглед подробности — за избора на музиката, за детайли от къщата, дори за кожата на Дейвид.

— Това е твоята сватба и ти си изключителна — обясни той. — Затова и роклята ти трябва да е уникално произведение — каквато никога преди не си обличала и няма повече да облечеш.

Плътните черни щрихи вече оформяха едно цяло. Обемна вълниста долна част и прилепнала по тялото горна част с леко спуснато рамо — романтичната рокля на Пепеляшка. Но Брук остана разочарована. Това е само една идея, убеждаваше се тя. Не е нужно да избера нея.

— Не забравяйте, че искам Брук да изглежда неповторима — напомни Мередит и отпи глътка шампанско, докато обикаляше из апартамента в стил ар Деко.

— Искате да видите модел — отивам да рисувам. Ще ви направим роклята на века.

— Колко проби ще са нужни?

— Истинската мода иска време — размишляваше той. — За такава рокля ще са нужни на ателието може би шест-седемстотин часа. И поне още толкова за бродериите.

Брук зяпна.

Гийом продължи:

— Първо ще направим кройката, после може би ще се видим още два пъти. Накрая ще дойда на сватбата и ще направим последни поправки на място.

— Четири проби? — бавно попита Брук.

— Може и повече за нещо толкова специално. — Той сви рамене.

— Това означава ли, че ще трябва да идвам до Париж за всяка проба?

— Oui, oui. Искам да идвате в ателието — кимна той. — Други модисти работят по различни начини — изпращат роклите си до Китай, дори до Саудитска Арабия. Но за мен модата е в Париж.

— Точно това и очакваме — включи се Лиз, докосвайки леко Гийом по ръката. — Разбираме, че изкуството изисква време, но всички сме толкова развълнувани.

Гийом засия, после целуна и трите жени леко от двете страни и заметна пелерината около раменете си като злосторник от немите филми.

— Слизам да вечерям — обяви той. — Главният готвач Ален Дюкас[3] е мой приятел и не се нуждаем от резервация. Ще ми окажете ли честта да ме придружите?

— И да сложим край на всичките си усилия да запазим в тайна това пътуване? — усмихна се Брук.

— Ах, но разбира се — засмя се той. — Ще поръчам да ви донесат шоколадов десерт. — Той размаха пръст. — Но малък. Трябва да поддържаме тази чудесна фигура, нали?

След няколко секунди напусна стаята и остави притихнали трите жени.

— Е? — попита Мередит и погледна дъщерите си. — Какво ще кажете?

— Мисля, че е невероятен — отвърна Лиз, след което се отправи към прозореца и се загледа в тъмнината. — Какво чакаме? Гийом е най-добрият в занаята.

Брук нервно се изсмя.

— Но при тези хиляда и петстотин часа работа за роклята ми? Ще трябва да отложа датата на сватбата.

— Скъпа, заслужава си — настоя Мередит.

Брук вдигна ръка.

— Спри, майко. Мислех, че това е просто един разговор с Гийом. Можем да се срещнем и с други хора, нали? — Тя погледна Лиз за подкрепа, но сестра й продължаваше да гледа през прозореца със скръстени ръце. — Майката на Дейвид искаше да говори с американски дизайнери като Вера Уанг и Оскар де ла Рента.

Мередит се изсмя заядливо.

— Казва го тази, която е облечена от глава до пети в „Шанел“.

— Но една американска модна къща ще се вмести в сроковете. — Вече бе пресметнала набързо какво ще й струва това, когато трепетът от първата й специална рокля отстъпи пред практичните детайли. Четири проби, всяка по два-три дни, плюс пътуването в двете посоки: как щеше се отрази това на работата й в „Йелоу Доор“? Разполагаше само с две седмици годишен отпуск и той вече беше изразходван до последната минута. Представи си злобното фучене на Мими Хол и потръпна.

— Просто се спри на Гийом, за бога — обади се Лиз, чието отражение в прозореца показваше, че разсеяно си играе с кичур от косата си.

Брук я погледна с раздразнение. Всъщност двете така и никога не се бяха сближили. Още като бяха малки Лиз не скриваше, че й досажда, и понякога я караше да се чувства като натрапница. Искаше й се да напомни, че става дума за нейната сватбена рокля, но излъчването на Лиз „ще ти откъсна главата, ако ме закачиш“, я спря.

— И защо си толкова убедена? — тактично попита тя.

Лиз се отправи към шкафа с напитките и се зае да си налива водка. Брук вдигна поглед и забеляза, че тя и майка си размениха погледи.

— Защото наемането на Гийом не е свързано само със сватбената ти рокля.

— Хайде, стига, Елизабет — предпазливо започна Мередит, — сега не е нито мястото, нито времето за това.

— А за какво друго би могло да бъде? — изненада се Брук.

Лиз отпи от питието си и я погледна.

— Много си наивна, Брук — намръщи се тя. — Ако Гийом направи роклята ти, това ще се отрази добре на фирмата ни. Преговаряме от месеци с Пиер Фолет, мениджъра на Гийом, за правата за производството на парфюма им „Риш“ — дамски и мъжки. Откровено казано, е странно, че досега не са го направили. И на шишенце с котешка пикня да сложиш етикет с името „Гийом“, ще се разграби веднага, особено в Европа. Така че това е нашият шанс да получим договора. Или поне да го поставим като условие.

— Това ли представлява моята сватба за теб? — Брук я погледна. — Сделка?

Лиз изглеждаше невъзмутима и студенината й я разстрои още повече.

— Светът не се върти само около теб, Брук — остро каза тя. — Трябва да мислиш и за семейството. Не можем да позволим да ни се изплъзват възможности, не и в тази ситуация. Гийом Риш е голямо име в Европа, а ако направи твоята рокля, ще си спечели слава и в Америка. Той разбира това, ето защо искам да се срещна отново с Пиер Фолет и да закова условията по договора, преди окончателно да го наемем за роклята.

Брук погледна към майка си.

— Мамо, помогни ми да…

— Брук, та това е само една рокля.

Тя пламна.

— Само една рокля! Това е моята сватбена рокля!

— Недей, знаеш, че не исках да прозвучи така — Мередит се приближи и я прегърна през рамената. — Имах предвид, че Гийом е един от най-добрите дизайнери в света, защо да не го наемем? Забелязах колко се вълнуваше от срещата си с него и ако ти харесва предложението му, тогава идеята на Лиз ще е само допълнение. Роклята е важно нещо.

Тя погледна майка си и се почувства предадена. Не беше глупачка. Майка й не бе спряла да се усмихва, след като годежът й с Дейвид бе обявен. Брук съзнаваше, че обвързването на двете семейства беше фантастична обществена и финансова възможност за нея и за „Асгил козметикс“, но се надяваше, че най-важното щеше да е щастието на дъщеря й. На сватбата си Брук искаше да се чувства като принцеса, не като пионка.

Помисли си с какво нетърпение очакваше следобеда в „Карита спа“ и се почувства като глупачка.

— Предполагам, че уикендът с момичешки забавления е бил само претекст Лиз да се срещне с Гийом и да си урежда сделките? — прошепна тя с очи, пълни със сълзи.

— Не ставай глупава, Брук — Мередит погали ръката й. — Това е твоят щастлив момент, но не можеш да упрекваш Лиз, че иска да използва случая. Все пак всичко е заради семейството.

— Просто го приеми като възможност и ти да направиш нещо за семейния бизнес — обади се Лиз с иронична, победоносна усмивка.

Брук отиде до масата, грабна една чаша с шампанско и я изпи до дъно. Погледна майка си и сестра си, които продължаваха да я наблюдават с раздразнение и съжаление. Егоистично ли постъпваше? Може би. Но беше бясна от начина, по който бяха планирали всичко, без да проявят учтивост, нито уважение към интелигентността й, без да я държат в течение. От това я заболя. Продължаваха да я възприемат като вятърничаво, глезено момиченце, на което не можеше да се повери такава важна информация.

— Брук, миличка. Поне помисли за това — каза Мередит. — Тази ситуация е печеливша за всички страни.

Не съвсем за всички, помисли си Брук. С бързи крачки влезе в спалнята си и затвори вратата.

 

 

Лари Голдман, единайсетият най-влиятелен човек в Холивуд според последната класация на „Варайъти“, беше трудно достъпен човек. На четвъртия безуспешен опит да го открие в офиса му в Ню Йорк Тес помоли секретарката да му предаде, че се обажда във връзка с филма „Уайкомб Скуеър“, — всъщност така се наричаше мястото на секс оргията. Също изрази увереност, че той ще поиска да я види. След един час вече имаше уговорена среща с Лари в бара на грил — салона в „Четирите сезона“. Бе пристигнал преди нея и тя веднага го разпозна: нисък, закръглен, с прошарена коса, присвити очи и широко, отпуснато лице на бивш боксьор. Не изглеждаше като някого от големите играчи на Ел Ей, но не приличаше и на любител на оргиите. Ресторантът бе затворил преди няколко часа, макар че все още се сервираха напитки. Заведението беше почти празно, виждаха се само двама сервитьори, които полираха чашите, и двама бизнесмени на бара. Предвид обстоятелствата беше разумно да са дискретни.

— Защо ли подозирам, че не идвате с добри новини? — попита Лари, като повдигна поглед от чашата си вода. Тес бе дочула, че той е на водна диета през последния месец, в опит да понамали наднорменото си тегло заради предстоящата си сватба, четвърта поред, с една красива венецуелка, която бе срещнал в последния си филм.

Тес седна и пооправи костюма си „Долче и Габана“.

— Всъщност, може и да не е толкова лошо, колкото очаквате.

Той я изгледа подозрително.

— Значи работите за семейство Билингтън? Познавам Уендъл много добре — отбеляза той и се заоглежда. Силата на навика, помисли си Тес и се усмихна. В Холивуд хората винаги внимаваха да не пропуснат някоя по-важна личност наоколо, дори и в празно помещение.

— Всъщност, аз имам повече работа с Дейвид и годеницата му Брук.

— Пиар?

— Нещо подобно.

Тя си поръча бяло вино. Имаше нужда от питие. Макар външно да се владееше, сърцето й биеше лудо. Лари Голдман бе имал бедно детство в Невада, но беше станал един от най-големите играчи на Ел Ей. Правеше скъпи филми и отчиташе огромни приходи — само за последните пет касовите продажби бяха достигнали един милиард долара. Ежегодният прием, който организираше в дома си в Бел Еър беше едно от най-значимите събития в обществения живот на Лос Анджелис. Тес знаеше, че за да постигне всичко това, човек трябва да е изключително упорит и много суров. За момент се зачуди как ще преговаря с него и как ще получи онова, за което бе дошла. Пое си дълбоко въздух. Предстоеше й да разбере.

— Е, как разбрахте за Уайкомб Скуеър? — попита Голдман, преди тя да заговори. Сниши гласа си с няколко тона и прикова поглед в нея. Изненада се от нервната му реакция. За момент се зачуди дали не пропуска нещо, дали имаше нещо по-важно, което Лари криеше. В края на краищата никой нямаше да се изненада, че някой известен, супербогат холивудски продуцент се е поотпуснал на секс купон. В сравнение с оргиите на някои „важни клечки“ като покойния Дон Симпсън[4] нощните похождения на Лари приличаха на юношеска забежка. Тя побърза да се освободи от това чувство и продължи нататък. Трябваше да се съсредоточи върху онова, което знаеше.

— Преди да започна работа за семейство Асгил — поде тя, — работех за английски таблоид. Един от нашите фотографи се занимаваше със секс купоните. Успяла е да проникне на един от тях на Уайкомб Скуеър.

Лари я гледаше безмълвно и непроницаемо.

— Предполагам, че историята не е била публикувана — сви рамене той. — Щях да чуя за това.

— Прав сте. Така и не беше пусната. Аз дойдох в Ню Йорк да работя за Асгил и историята дойде с мен. Подробности от онази нощ и хората, които са присъствали, няма да станат публично достояние. Поне засега.

Тя отпи от виното си. Пръстите й оставиха лепкав отпечатък на столчето на чашата, но очите на Лари не се отделяха от нейните.

— Какво искате от мен, госпожице Гарет? Пари? — впи той студено очи в нея. Тес трябваше да внимава как щеше да продължи.

— Не, не искам парите ви, господин Голдман. Имам нужда от помощта ви. — Тя забеляза, че тънката линия на устата му съвсем леко се отпусна.

— Аз опазих вашата тайна, надявам се с това да спечеля доверието ви. Онова, което сега ще ви кажа, е много деликатно.

Лари я погледна, вече по-заинтересован и кимна с неохота.

— Наета съм да защитавам интересите на Брук Асгил и Дейвид Билингтън — бавно продължи Тес. — Един от членовете на семейство Асгил е изнудван от актьор на име Ръс Форд и онова, което той знае, може да им навреди.

— Ръс Форд? Никога не съм чувал за него. — Той разклати водата на дъното на чашата си и ледените кубчета задрънчаха по стените й.

— Нищо чудно. Доста е незначителен.

— И какво е направил? Този член на семейство Асгил. Убил ли е някого?

Тес се поколеба, преди да му каже.

— Правил е случаен секс с Ръс Форд.

Лари кимна с разбиране.

— Ясно. Значи този Асгил е гей. Това Шон Асгил ли е?

Тес поклати глава и внимаваше да не казва нищо повече от необходимото.

Забеляза, че той вече погледна часовника си, а и бе довършил питието си.

— Това какво общо има с мен?

Тес скръсти ръце и се облегна на масата.

— Този Ръс Форд е мръсник. Можем да му платим, разбира се. Проблемът обаче е, че хора като Ръс не спират с веднъж. Когато пак му притрябват пари, ще се върне. Нужно ми е нещо по-убедително, за да го спра.

Тя му разказа плана си. Не бе измисляла нещо толкова хитро даже докато работеше на Флийт стрийт и се почувства много горда от това.

— Да не се окаже, че този тип е някой бъдещ Брад Пит, по дяволите?

Тес поклати глава.

— Съмнявам се.

Лари внимателно се вгледа в нея с присвити очи. За миг й мина през главата, че ще я разкара или ще я заплаши с полиция, а може би и с нещо по-лошо. После постепенно около очите му се появиха бръчици и за пръв път, откакто се срещнаха, той се усмихна.

— Мамка му, доста смело за една англичанка — заяви той възхитен и протегна ръка към нея. — А аз си мислех, че само нюйоркчанките са дръзки.

 

 

„Старата чешма“ се намираше на малка уличка в Долен Ийст Сайд и изглеждаше като всеки друг бар, който Тес бе виждала във филмите „От местопрестъплението“ и „Закон и ред“. Беше едно от онези места, където се правят споразумения, разменят се тайни и се продава информация. Дълго и тясно, с барплот вдясно, а стената зад него бе цялата отрупана с бутилки алкохол и светлинни реклами на бира. Заведението вече беше пълно, около бара бяха накацали уморени на вид мъже, които копнееха за цигара. Тес се огледа и седна на една, още неразчистена от бирени бутилки маса. Ръс бе обяснил, че ще носи кожено яке, но почти всеки мъж там бе облечен така. Хубавичка сервитьорка с опънати по тялото джинси се приближи.

— Какво ще желаете?

— Предлагате ли чай?

— Не. Мога да ви донеса кафе. — Тес кимна. Не го обичаше, но си поръча, за да не стои на празна маса. Забеляза двайсет и няколко годишния мъж, който приближаваше по улицата, малко преди той да я види.

— Тес?

Тя кимна.

Ръс разкопча ципа на якето си и го метна на мястото срещу нея с маниер на Джеймс Дийн[5]. По дяволите, наистина е готин, помисли си Тес и дори завидя на Лиз за страстната среща в „Ред Леге“. Може би трябваше да се срещнем в „Макдоналдс“, каза си тя. Баровете са някак си потайни и интимни, а това беше опасно. Сервитьорката сложи една чаша с черно кафе пред Тес, а Ръс поклати глава в знак, че не желае нищо.

— Надявам се, че няма да седнеш да ме поучаваш — каза Ръс с усмивка. Имаше равни, бели зъби и високи скули, но Тес долови известна наглост. Тъкмо затова нямаше да стигне доникъде. Никой не иска да работи със задници, на всичко отгоре и неизвестни.

— Не, Ръс, не съм тук, за да те съдя — отговори Тес.

— Защото не е редно жена като Лиз Асгил да върши такива работи — заяви той надменно.

— А ти искаш да печелиш от нейните грешки?

— Както обясних на Лиз, ще го броим като спонсориране на изкуството.

Тя забеляза, че погледът му се стрелна към чантата й.

— Това за мен ли е? — той посочи с глава големия кафяв пощенски плик, който стърчеше от чантата й.

— Да, за теб е.

Тя го сложи на масата и го побутна към него.

— Чек? — усмихна се той, бавно плъзвайки пръсти към кафявата хартия.

Тес поклати глава.

— Писмо от Лари Голдман. Сигурна съм, че си чувал за него.

Лицето на Ръс замръзна в нещо средно между объркване и алчност. Тес едва сдържа усмивката си. Беше изненадана колко я забавляваше всичко това.

Забеляза как той се опита да се успокои и да изглежда по-непринуден. Аха, ето защо не му е провървяло досега. Та той е слаб актьор.

— Какво иска Голдман? — изръмжа Ръс. — Това някакъв вид компенсация ли е? Не говорихме за такъв вариант, но съм готов да го обсъдим.

Тес не показа никаква емоция.

— Мисля, че ще е по-добре да го прочетеш.

Наблюдаваше го как отваря писмото и го остави да прочете няколко реда, преди да заговори отново.

— Разбираш, че Лари ми е приятел — започна бавно Тес. — Той е и един от най-влиятелните хора в Холивуд. Може да изгражда кариери, а може и да ги разбива на пух и прах. — За по-нагледно тя щракна с пръсти.

Ръс вдигна глава и погледите им се приковаха. За части от секундата всеки намек за самодоволство се изпари и тя почти усещаше страха му през масата.

— Лари ще затвори всички врати за теб в бранша, ако споменеш дори дума за Лиз Асгил. Мислиш си, че сега много не ти върви работата? Мислиш си, че нямаш много предложения? Но да знаеш, че няма да можеш да станеш дори метач на улицата пред китайския театър, само думичка да обелиш срещу Лиз или някого от семейство Асгил.

Тес се сети за срещата си с Лари, който не беше много впечатлен от самата „сделка“. Той беше от мъжете, които обичат да контролират положението, и никак не му допадна да го манипулира някаква си двайсетгодишна английска мръсница. Но го беше впечатлила дързостта й, както и фактът, че не го беше изнудвала за пари. Колкото по-богати, толкова по-стиснати — това беше забелязала Тес у много заможни хора. Нещо, което Ръс Форд едва ли някога щеше да разбере.

— Но аз имам сделка с Лиз Асгил — разбесня се той.

Тес поклати глава. Правеше се на голяма кучка, но добре си даваше сметка, че това беше много рискована стратегия. Бе заложила на амбицията му да прави кариера в киното и си бе подготвила добре домашното. Ръс имаш приличен агент и бе получил няколко малки роли в сапунки и комедии. Дори беше спечелил водеща роля в пилотен филм от сериал, който така и не се засне. Ръс Форд бе потопил пръст в меда и тя разчиташе, че се е пристрастил към желанието за успех и отчаяно иска да осъществи мечтата си да стане актьор.

— Не, Ръс, ти си имал разговор с Лиз Асгил. Тя ми разказа, а аз разказах на Лари. Ако ме питаш, леко се измъкваш при това безразсъдство. Изнудването е престъпление. Семейство Асгил могат да сложат точка на кариерата ти моментално.

Изражението му — смесица от паника, разочарование и отвращение, й показа, че е на прав път.

Той издиша шумно.

— И какво следва нататък?

— Следва, че ако си затваряш устата, ще се правим, че нищо не се е случило.

Ръс просто кимна.

— О, и Ръс?

Тя остави банкнота от десет долара на масата, за да плати сметката и стана.

— Ще се видим в Холивуд.

Бележки

[1] Бохо — моден стил, еклектика от тъкани и модели. — Б.пр.

[2] Фобур Сент Оноре — улица в Париж, на която се намират Елисейският дворец, други държавни институции и много модни къщи. — Б.пр.

[3] Ален Дюкас — прочут френски готвач, създал верига от ресторанти по целия свят. — Б.пр.

[4] Доналд Кларънс Симпсън (1943 — 1996) — американски филмов продуцент, сценарист и актьор. — Б.пр.

[5] Джеймс Дийн (1931 — 1955) — американски актьор, идол на американското кино, два пъти номиниран за Оскар посмъртно. — Б.пр.