Тасмина Пери
Първороден грях (47)

45.

Тес се наведе към предната седалка и размаха стодоларова банкнота на таксиметровия шофьор.

— Това ще е бакшишът ти, ако караш по-бързо — избъбри нервно тя. За първи път в живота си бе изпуснала полета си и трябваше да чака на летище „Кенеди“ осем часа за следващия полет до Големия остров на Хаваите. И сега закъсняваше, и то много. Едва щеше да смогне да си смени джинсите и тениската, с които бе пътувала, да не говорим за предварителната среща с Шон Асгил.

Забеляза в огледалото за обратно виждане, че шофьорът се усмихна, кимна и направи явно усилие да се разбърза.

Вече не сме в Ню Йорк, въздъхна тя и се утеши с мисълта, че все пак отиваше само да наглежда един подрастващ, а не да провежда среща на живот и смърт. Внезапно шофьорът сви вдясно по алея с палми от двете страни и мина под една арка с надпис „Добре дошли в «Алоха Грандхотел»“.

— О, вече пристигнахме? — учуди се Тес и бързо прибра стотачката в портмонето си. Тя слезе сред галещия, ароматен вечерен въздух, пое куфара си на колела от шофьора и се отправи към апартамента си.

Вече беше тъмно и от шума на хавайски барабани и възгласи, долитащи от плажа, разбра, че конкурсът беше в разгара си. Тес навлече копринена рокля в маслиненозелено и сандали от „Джими Чу“ и се втурна надолу по стълбите към поляните край брега. От двете страни на сцената бяха насядали шумни момчета, а в центъра бяха разположени поне петдесет маси за спонсори, медии и хавайските големци. Тес бе поразена от мащаба на събитието. Тя показа пропуска си на охраната и се примъкна на една от задните маси. Имаше хавайски танци, конкурс за красота и докато момичетата обличаха вечерните си тоалети, на сцената излязоха гълтачи на огън и танцьорки на хула. Най-накрая, след дълги ръкопляскания от подпийналите момчета, на сцената излязоха пет момичета в къси, обсипани с камъчета рокли с дълбоки деколтета.

Водещият церемонията, закръглен хаваец в електриковосин блейзър, вдигна микрофона си.

— Дами и господа, — напевно започна той, — моля приветствайте представителя на „Асгил Хаваян Гло“, господин Шон Асгил!

Шон скочи на сцената, белите му зъби проблясваха сред полинезийската тъмнина.

— Настъпи часът на истината, дами и господа — заговори той в микрофона. — Онова, за което всички чакахме…

— Нали е страшно готин? — прошепна една блондинка отляво до нея.

Тес учтиво се усмихна.

— Прекалено много зъби за моя вкус.

Барабаните задумкаха и Шон разкъса един сребрист плик със замах.

— И победителката е… — той ефектно поизчака и погледна в картичката, имитирайки изненада, после удоволствие. Да бе, супер, помисли си Тес. Като че ли не знаеше от самото начало коя ще е.

— Канди Купър! — извика той и тълпата подивя, когато една изключително красива брюнетка с лента с надпис „Мис Асгил Хаваян Гло Орегон“ излезе напред, за да бъде коронясана като победителка.

Цели десет минути Тес си проправяше път през морето от хора, за да влезе на бала след приключването на официалната церемония. Къде ли е той, шепнеше си тя, след като препусках по целия този път…

Накрая видя един павилион край басейна, който сякаш раздвояваше ВИП бара. Като зави зад ъгъла, видя Шон, увлечен в разговор с Канди Купър.

Той вдигна поглед и физиономията му угасна.

— О, алоха и на теб — каза Тес и се настани до него и Канди.

— Значи гувернантката най-накрая пристигна — отбеляза Шон с каменно лице.

— Най-накрая? — учуди се Тес възможно най-безгрижно.

— Майка ми се обади преди три часа. С теб трябваше да се срещнем преди конкурса, за да обсъдим отразяването в медиите.

Тес нищо не каза, решена да не показва смущението си.

— Казах, че не си регистрирана и предположих, че няма да дойдеш.

— Какво си казал? — попита в отговор тя и хладнокръвието й се пропука.

Шон се закиска.

— Бих могъл да го кажа, но не го направих — изсмя се той. — Обясних как сме го обсъдили и че при теб всичко е наред.

Тес беше благодарна, но не искаше да го показва.

— Полетът ми закъсня — кратко обясни тя.

Канди Купър отметна дългата си къдрава коса с кралски жест.

— Мразя да летя, а вие? — попита тя, без да разбира разговора. — Толкова е вредно за кожата.

Тес кимна учтиво, като се опита да отгатне възрастта на Канди — Шестнайсет? Осемнайсет? — и тогава забеляза, че ръката й се плъзва по бедрото на Шон.

— Добреее — бързо добави Тес, изправи се и хвана ръката й. — Мисля, че е време да си лягаш.

Канди се дръпна и се нацупи.

— Кой го казва?

— Аз — отсече Тес. — Аз съм личният представител на Мередит Асгил, жената, която накрая решава дали твоето лице ще се озове на хиляда постера на „Хаваи Сън“ или спечелването на този конкурс е най-важното постижение в кариерата ти.

— Тес — намеси се сърдито Шон.

Тя го стрелна с поглед и се обърна към Канди.

— Красавиците да си лягат — нареди тя и посочи към хотела.

Нацупена, Канди направи каквото й беше казано. Шон се изправи и бързо излетя от павилиона. Тес го последва, като вървеше по петите му. Когато стигна до плажа, той се спря и се обърна с лице към нея.

— За какво точно беше всичко това, мамка му?

— Това беше една заплаха за обвинение в изнасилване на Канди Купър.

— Е, ако беше дошла навреме, щеше да разбереш, че Канди е на деветнайсет — саркастично заяви Шон.

— Което я прави подходяща за чукане? — изстреля светкавично Тес с ръце на хълбоците. — А между другото, какво стана с онзи супермодел, как й беше името? Анабел нещо си? Не трябваше ли да се срещаш с нея?

— Какво те интересува Анабел — изръмжа Шон.

— Шон, интересува ме да си върша работата.

— Ами тогава си я върши, без да се правиш на такава кучка! — викна той.

— Не се правя на кучка — отвърна тя и се опита да запази хладнокръвие. — Върша това, за което ми плащат.

— Ти наистина си голяма работа — измърмори той и закрачи към хотела.

Този път Тес не го последва. Събу се и тръгна по плажа, наслаждавайки се на все още топлия пясък под пръстите си. Беше толкова спокойно, отпускащо; почувства, че я наляга умора. Имаше нужда от душ и сън. Погледна часовника си — ставаше късно.

— А, гадост, вулканът! — изведнъж се сети тя, запретна края на роклята си и се втурна към хотела.

— С какво мога да ви помогна, госпожо? — попита момичето на рецепцията.

— Може ли да ме включите в полета над вулкана в неделя? — задъхано попита Тес. — А за плуването с делфини? Дали си струва?

Момичето кимаше.

— Ще ви остане незабравим спомен. За триста долара получавате най-доброто средство срещу стрес.

— Средство срещу стрес, звучи перфектно — благодарно отговори Тес.

Точно тогава дочу смях зад себе си.

— Надявам се делфините знаят в какво се забъркват. Мисля, че после ще им е нужна отпуска. — Шон Асгил стоеше на около два метра зад нея, облегнат на една колона и подигравателно се усмихваше.

— Какво искаш? — озъби му се Тес и Шон вдигна ръце.

— Виж, съжалявам, че ти се развиках — извини се той. — Просто ми стана малко неприятно, като ми отне дамската компания. Вероятно си права.

Тес кимна изискано.

— Хубаво, извинението се приема, сега би ли ме извинил.

— Хей, мислех, че не трябва да ме оставяш сам — подхвърли Шон. — Майка ми не беше ли поръчала тъкмо това?

— Само по време на конкурса — обясни Тес. — Утре съм официално в отпуска и тъй като не съм имала нито ден почивка от шест месеца, бих искала да си планирам деня, без да стоиш отзад и да ми се присмиваш.

Шон смигна на момичето на рецепцията.

— Сложете всичко за моя сметка. И бихте ли потвърдили таксито ми за седем сутринта?

— Разбира се, господин Асгил.

— Хайде — той хвана Тес за ръката и я поведе към бара. — Ако наистина си толкова стресирана, имам перфектно решение. „Зомби Асгил“ — коктейл, който измислих в мрачния си период.

Тес го стрелна с поглед.

— Не се притеснявай, не съм такъв. Мисля, че ще се справиш с два. Приеми го като предложение за мир.

— Шон, ние не сме на война… — започна Тес и погледна встрани.

И точно тогава го видя да излиза от бара. Малко по-стар, по-загорял, но определено беше той. Сърцето й слезе в петите. Не можеше да повярва, че е прекосила половината планета, за да се натъкне на единствения човек, когото не искаше никога да вижда. Тя се впи в Шон и го завъртя така, че да застане пред нея.

— Моля те — изхриптя тя. — Просто стой така.

Тя почувства, че Шон я притисна, като че искаше да я защити.

— Какво става? — попита той и се огледа.

— Шшшт… — прошепна Тес, — ще ни чуе. Отива към фоайето.

Раменете й се отпуснаха с облекчение, след като вратата на асансьора се затвори.

— За какво беше всичко това? — погледна я притеснен Шон.

— Да излезем навън? — предложи Тес. — Може да се върне в бара.

— Искаш ли да дойдеш в моето бунгало? — предложи Шон. — Малко по̀ настрани е, близо до плажа.

Тя кимна и се втурна извън хотела.

— Извинявай, сигурно ме мислиш за луда — въздъхна тя, когато се отдалечиха на безопасно разстояние от сградата.

Шон сви рамене.

— Не. Просто си мисля, че току-що видя нещо, което те разстрои.

Приближиха четири бунгала, подредени едно до друго по брега.

— Благодаря — каза тя и влезе в хола, който продължаваше в изолирана веранда и частен басейн. Шон хвърли магнитната карта на масата и взе телефона.

— Помолих да изчистят минибара, преди да дойда, така че ще трябва да поръчам нещо от хотела.

— Мислех, че пиеш коктейла си по-рано?

— Сметана и ананас. Но може да те отрови и без алкохол. Не ти го препоръчвам.

Тес излезе и седна на един шезлонг до малкия басейн, бляскав като турмалинова плоча, докато Шон се обаждаше на румсървиса. След малко седна до Тес.

— Мога ли да попитам какво се случи преди малко?

Тес вдигна поглед, доволна, че хладният тихоокеански бриз охлаждаше пламналото й лице.

— Видях съпруга на майка ми — прошепна тя.

— Който не ти е баща — той вдигна въпросително вежди.

— Баща ми почина. Майка ми се омъжи повторно за този човек, Антъни, един от приятелите му. Него видях във фоайето.

— И защо не искаш да го срещаш?

— Защото това означава, че сигурно и майка ми е някъде тук.

— А ти не искаш да я виждаш? — попита той, още по-объркан.

Тес поклати глава и се загледа в басейна.

— Не съм разговаряла с нея от десет години.

Тя забеляза смутеното му изражение. Пълното отчуждение от родител беше непознато понятие за повечето хора, особено за някого като Шон, израсъл в здраво сплотения клан Асгил, където животът и бизнесът се преплитаха и всеки момент от живота му бе планиран, проследяван и обсъждан. Тес въздъхна.

— Майка ми и баща ми не бяха създадени един за друг — започна тя. — Според мен тя винаги се е чувствала ощетена от брака си. А баща ми беше луд по нея. Нали знаеш, че някои жени така въздействат на мъжете.

Шон кимна.

— И така, баща ми купи една пивница в Съфък, провинция Констабъл, изключително място. От Северен Лондон се преместихме там.

Тя се усмихна. Сега оценяваше красотата на района, но в онези времена, като тийнейджърка, беше недоволна колкото майка си. В предишния им дом в Еджуеър, Тес беше харесвана и известна, ходеше по купони в Лондон, в местните заведения я обслужваха. В колежа в Съфък изведнъж беше никоя, аутсайдер сред деца, които се познаваха от първи клас. Те мислеха, че си придава важност, когато им разказваше, че е ходила в „Астория“ или „Хамърсмит Аполо“. За тях Лондон беше покварен и отблъскващ, и Тес беше белязана със същото клеймо. Въпреки това тя много се постара да се приспособи, защото разбираше, че баща й бе предприел това за доброто на семейството. Потърси спасение във вестника на колежа, където нямаше значение коя е, щом предаваше броя на време.

На вратата на бунгалото се звънна, Шон отвори и се върна с две бутилки бира.

— Забравих, че една ще е достатъчна — усмихна се той.

Тес отпи една голяма глътка и се изпълни с благодарност, преди да продължи.

— Майка ми мразеше Съфък. Вместо да спаси брака им, той ги отдалечи още повече. Тя постоянно заминаваше и прекарваше половината седмица в Лондон при приятели, докато татко опъваше по петнайсет часа на ден в заведението. Независимо от това продължаваше да държи на нея. Накрая тя ни напусна. Оказа се, че е имала връзка с Антъни, един от така наречените приятели на татко, и се премести да живее с него в Лондон. Аз останах с баща си, разбира се. Завърших с отличие и бях приета английска филология в университета в Бристол, но се отказах, за да му помагам в заведението. Той беше надскочил възможностите си с покупката му и не можеше да се справи сам. Опита се, Господ му е свидетел, че се постара, но две седмици преди Коледа, пивницата му беше отнета. Баща ми почина от инфаркт месец по-късно.

Много отдавна Тес не беше разказвала тази история, но с времето не й бе станало по-лесно. Все още си спомняше ясно деня, в който освободиха заведението и се нанесоха в един апартамент под наем в селото. Още чуваше състрадателното шушукане на местните. Но най-болезнен беше споменът за мъртвия й баща. Една вечер, като се върна от пазар, го намери проснат на пъстрия килим в хола. Десетте изминали години не можаха да заличат от съзнанието й тази гледка. Понякога нощем чуваше воя на линейката, синята светлина проблясваше през прозореца и осветяваше призрачно стаята й. Така и не разбра каква бе причината сърцето му да спре. Генетичен дефект, разширената му талия, предлагането на „здравословна английска храна“ в заведението не беше помогнало, или може би буквално беше разбито от загубата на съпругата, бизнеса и мечтата му в продължение на няколко седмици.

— Толкова съжалявам — промълви Шон и неловко сложи ръка на рамото й.

— Така и не стигнах до университета — въздъхна Тес с крива усмивка. — Може би си личи. — За малко се сети за приятелите на Дом, които все разказваха за годините си в Оксфорд или Дърам и гледаха отвисоко на Тес с нейната отлична диплома от колежа и опита от работата й.

— Намерих си много незначителна, много слабо платена работа в местния вестник, чийто редактор беше редовен посетител в пивницата и мисля, че ме нае от съжаление. По този път стигнах дотук — тя посочи морето. Докосна мокрото си лице — дори не беше забелязала, че сълзите й се стичат. На погребението майка й бе плакала открито, седнала на първия ред, а Тес се настани възможно най-далеч от нея. Този ден не пророни нито сълза. Мъката й бе задушена от голямата топка гняв в душата й. На гробището за последен път се бе видяла и разговаряла с майка си.

Тя избърса зачервените си очи и дълбоко си пое дъх. Колко абсурдно беше да плаче след толкова време, помисли си тя ядно, като се надяваше Шон да не разкаже на майка си. За нея кариерата беше всичко. През тези десет години бе работила толкова усилено, че никога вече да не може да се почувства самотна или несигурна. Парите нямаше да върнат баща й, но можеха да й дадат сигурност. Не можеше да си позволи отново да е губеща; вече бе видяла до какво води това.

Тя издуха носа си и погледна часовника си. Вече беше почти полунощ.

— Благодаря за бирата. Трябва да се прибирам — каза тя и се изправи, като изведнъж се почувства неловко заради откровението си пред човек, когото едва познаваше.

— Сигурна ли си, че не искаш още да поговорим?

— Сигурна съм — тя се засмя. — Искам да отида да си приготвя багажа.

— Заминаваш ли? Мислех, че ще останеш тук на почивка. Ами вулканите и делфините?

Тя енергично поклати глава.

— И среща с майка ми и Антъни на романтичното им пътешествие? В никакъв случай.

— Но щом не си разговаряла с майка си десет години, не знаеш дали са още заедно — предположи Шон. — Може би тя не е на Хаваите.

Може да се окаже, че е починала, помисли си Тес и изведнъж й прималя. Все щеше да стигне до ушите й. А и определено щеше да научи, ако беше напуснала Антъни. От време на време бе дочувала откъслечни новини за живота им от общи приятели, като например Кат, сестрата на Джема. От нея беше научила за голямата им къща в Еджуеър, за живота им след благополучното им пенсиониране, с честите пътешествия и почивки, като тази в момента.

— Имам друга идея — замислено предложи Шон. — Бях се приготвил утре да заминавам за Мауи — съседния остров. Един мой приятел има страхотна къща в Хана на много тихо, фантастично място. Защо не дойдеш с мен?

Той изглеждаше напълно сериозен.

— Не, те са твои приятели… — поклати глава тя и нервно започна да върти сребърната гривна около китката си. — Не искам да се натрапвам.

Шон поклати глава.

— Ще бъда само аз, ако можеш да го понесеш — засмя се той. — Крис замина за Европа. Ще остана само две нощи, преди да се върна в Лондон.

— Шон, не мога.

— Да, можеш. Ти ми каза, че имаш два свободни дни, а майка ми е в Париж с Брук заради сватбената рокля, така че няма да се нуждае от теб. И да го кажа направо, аз не хапя.

Той се усмихна и около очите му се появиха бръчици. Тес не можеше да повярва, че всъщност това предложение я изкушаваше. Но нали имаше голяма нужда да се откъсне от Ню Йорк. А не можеше да остане тук.

— Кога тръгваш?

— Утре сутрин в седем, преди хората да се размърдат наоколо, дори още преди закуска.

— Сигурно съм полудяла.

Шон се разсмя.

— О, разбрах го още в деня, когато те срещнах.

 

 

Мауи се оказа на един хвърлей място с дванайсетместния самолет, който Шон бе наел за деня. Изглеждаше много по-зелен от Големия остров, но вулканичното му минало все още личеше по огромния, подобен на луна кратер, който се издигаше в центъра му. От въздуха видяха съвършените плажове с форма на полумесец по цялото крайбрежие — някои черни, някои бели, някои дори тъмночервени. Тес направо се влюби. Приземиха се на летището в Хана откъм потъналата в зеленина източна страна на острова и се качиха на един открит джип, който ги чакаше до малката офис сграда.

Тук беше много по-различно от Големия остров, който бе пренаселен с небостъргачи в бизнес районите и туристически кораби на хоризонта, във всеки магазин се продаваха пластмасови сърфове, ярки плажни кърпи и пъстри ризи. Хана обаче изглеждаше уникално спокойна, почти хипнотизираща. Докато пътуваха десетина минути по тесните, оградени от мангови дървета улици на малкото градче, бризът довя опияняващия аромат на окъпана от дъжда плумерия.

Спряха пред едноетажна къща в ориенталски стил със смарагдовозелени ливади, които се простираха до водите на океана. Вътре приличаше на тайландски бутиков хотел, с под от кленови дъски, вентилатори на тавана и минималистично обзавеждане в сиво, кремаво и антрацит. Тя излезе на ланаи — задната тераса — и откри преливащ в морето басейн от черен мрамор. В Ню Йорк й се случваше да се почувства застрашена от лукс в музейното великолепие на Белкорт или стерилния авангарден палат на Мередит в Горен Ийст Сайд. Но тук тя почувства, че би могла да си лежи на един от диваните край басейна, да се опиянява от гледките и да се чувства напълно у дома си.

— Кой притежава това място? — попита тя Шон, който вече се бе преоблякъл в шорти цвят каки и бяла тениска. Той се ухили.

— Крис Кенеди.

— Рок звездата?

Шон кимна.

— Познавам Крис от години — е, преди групата да стане известна. Всъщност, наоколо живеят много музиканти. Джордж Харисън имаше имение надолу по шосето.

— Дявол да ме вземе — възкликна Тес, докато оглеждаше къщата вече с различни очи, след като знаеше, че е собственост на знаменитост. Въпреки това не виждаше проблем да се наслаждава на лукса в къщата.

— Ще е проблем ли да се топна в басейна — попита тя.

— О, не. Грабвай банските. Мога да предложа по-хубаво място за плуване от това.

— По-хубаво от това? — недоверчиво го погледна тя.

— Довери ми се.

Качиха се отново в джипа и потеглиха обратно към селцето. После завиха по един разбит път зад училището, състоящо се от една класна стая, и стигнаха до едно прашно място без изход, където Шон спря и скочи долу.

— Хайде! — ухили се той и се запъти към една дупка в ограда от бодлива тел.

— Къде по-точно отиваме? — попита Тес.

— В дивотията — извика Шон и изчезна през дупката. Тя го последва и тръгна по пътечката, която отвеждаше до назъбени скали, оградени от всички страни с тучна гора. По дърветата яркочервени цветя светеха като светофари, а узрелите плодове на мангото лъщяха като топази. Беше като картина на Райската градина, освен факта, че хлъзгавата пръст можеше да ги повлече в морето всеки момент. Бавно се промъкнаха по една прашна и опасна пътека по скалата и на едно място трябваше да се върнат, тъй като пътеката беше изчезнала в морето с едно свлачище.

Докато вървяха, Шон изпадна в откровение пред Тес и тя научи истината зад някои от историите, които бе чела или чувала за него. Да, бил е изключван от специалното подготвително училище. Страдал от дислексия.

Изпратен в най-ниското ниво, той станал проблемно дете и започнал да прави „шегички“, за да му е забавно.

— Но в моето училище не си падаха много по шегичките — обясни Шон. — Решиха, че може би ще съм по-щастлив другаде.

Тес се разсмя.

— Как можах да си помисля, че си просто непослушник. Това идва да покаже, че зад всяка история има друга, много по-интересна. Любима фраза на първия ми редактор.

— Ами бил е прав — продължи Шон, — разбира се, що се отнася до моя живот.

Точно тогава Тес се подхлъзна на един нестабилен камък и падна настрани. Шон я сграбчи със светкавично движение и двамата се стовариха на пътеката. Погледнаха се изплашени, после избухнаха в смях.

— Стига де! — каза Тес, като се изтупа и седна на една по-голяма скала. — За какво точно съм дошла да рискувам живота си?

— Отиваме на тайния плаж — отговори Шон и седна до нея.

— Таен плаж? — учудена повтори тя. — Откъде познаваш толкова добре този остров?

Шон въздъхна.

— Е, това е поредната „скрита история“. Спомняш си секс купона, след който майка ми ме вкара в клиниката в Минесота?

Тя кимна. Мередит й бе разказала.

— Останах там десет дни. Имаше доста гадни хора и това ме караше да се чувствам още по-ужасно. Не че имах нещо против мерките в клиниката, просто не ми харесваше начинът, по който ги прилагат — намръщи се Шон. — Онези групови терапии не са в мой стил. Ние, Асгил, решаваме проблемите си в семейството — сигурен съм, че ще разбереш.

Тес се усмихна и кимна.

— Все пак свръхдозата страшно ме изплаши и знаех, че трябва да направя нещо. Затова дойдох при Крис. Вярваш или не, на това мъничко място се събират анонимните зависими, все рок звезди. Участвах в няколко сеанса, но разбрах, че не се нуждая от това. Не и тук. Не при всички това наоколо. — Той замълча и огледа гората и морето.

— Всъщност случилото се ми изкара акъла.

— Е, поне се запозна с Анабел в Минесота — добронамерено каза Тес. Реши, че моментът е подходящ да включи приятелката му в разговора.

— С Анабел вече не сме заедно — обясни Шон след момент.

— Така ли? — учуди се тя, опитвайки се да звучи непринудено. — Не знаех.

— От миналата седмица. Не го приемах достатъчно сериозно, за да го обявявам официално — погледна я той внимателно.

— Е, трябва да ми казваш тези неща.

— Някога спираш ли да мислиш за работата? — усмихна се той и й помогна да стане, за да продължат нататък по стръмната пътека.

— Само днес — отвърна тя и изведнъж осъзна, че всъщност беше точно така. Беше забравила за работата си, щом беше застанала пред хотел „Алоха Гранд“ в седем сутринта да чака таксито си и да помисли дали двудневна ваканция с Шон Асгил можеше да й докара уволнение. По-важното беше, че цяла сутрин не се бе сетила за съпруга на майка си — нейния втори баща злосторник.

— Сигурен ли си, че се движим в правилната посока? — пухтеше Тес, следвайки Шон по една хлъзгава стръмнина. Той посочи към близкия хребет и се ухили.

— Сигурен съм.

Като застана до него, Тес звучно ахна. Бяха стигнали до върха на една оголена скала, оттук се разкриваше гледка към най-великолепния залив, който някога бе виждала. Сякаш великан бе издълбал планинския склон във формата на дъга, под която се бе сгушил сърпът на плажа. Скалиста преграда, изникваща на около двеста метра навътре във водата, го предпазваше от прибоя. Нямаше жива душа, освен двойка пеликани, кацнали на един голям кръгъл камък.

— Дявол да го вземе — прошепна тя.

— Точно така — съгласи се Шон.

Смъкнаха се по тясната пътека до брега. Пясъкът беше яркочервен, а водата приличаше на полиран смарагд. Естествената лагуна я запазваше спокойна и прозрачна. Тес зърна пасаж от мънички рибки, които се стрелнаха към дълбините като блестящ облак. С весели възгласи двамата се втурнаха по пясъка и скочиха във водата. Доплуваха до висока черна вулканична скала, която ограждаше лагуната като стена. Шон се покатери на камъните, а Тес се отпусна по гръб, загледана в синьото небе. Нещо й напомни за ваканциите в детството й. Майка й винаги бе настоявала да почиват в луксозни курорти като Марбея и Ница, където ходеха префърцунените й приятели, макар че семейство Гарет можеха да си позволят само най-евтините хотели. Купуваха си храна от супермаркета и си правеха пикник на плажа, а Сали не спираше да се оплаква от явната несправедливост, че не може да се храни в заведенията само на крачка от тях.

— Къде потъна пак? — попита Шон, докато плуваха към брега.

— Просто си мислех колко обичах да пътувам.

— Предполагам, заради работата на Дом.

— Това беше различно — каза тя и се усмихна унило. — Всъщност не беше за удоволствие.

Сега, от дистанцията на времето, си даваше сметка, че пътешествията бяха създали между нея и Дом изкуствена привързаност. Кратките почивки по луксозни хотели и карибските плажове ги бяха омайвали и бяха прикривали факта, че не са един за друг. Тес се хвърли на кърпата си и жадно изпи бутилката вода, докато Шон бършеше лицето си.

— Сега прощаваш ли ми? — попита той.

— За какво?

— За случката с Дом в Лондон — тихо каза той. — Само се опитах да те предпазя, Тес, но нали знаеш, че това е обречена битка.

Тя погледна нагоре към него, прикрила с ръка присвитите си очи от слънцето.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами ти си от типа „остави ме на мира, мога да се справя сама“.

— Не съм!

— Добре де, но ти съвсем открито ме мразиш от секундата, в която ме срещна.

— Не е вярно — запротестира тя.

— Вярно е.

Тя се усмихна и вдиша дълбоко свеж морски въздух.

— Моята теория е, че първото усещане към хората е най-вярното — „верен е първият инстинкт“, както се казва — обясни Тес. — Спомням си, че в колежа имахме едно момиче, на което му викаха Голямата Мери. Беше хубавичка, но доста едра. Миналата година ходих на среща с класа и тя също беше там, само дето вече не беше едра. Станала е стройна и красива и току-що се беше омъжила за Грег Бътлър, разбивача на женски сърца в колежа. Никой не можа да повярва и през цялото време се чудеха как това дебело момиче е хванало този хубавец, сякаш не виждаха какво стои пред очите им. Представата им за Мери беше фиксирана — за тях тя винаги щеше да си остане едра, непохватна и непривлекателна.

Шон я погледна.

— Аз ли изпълнявам ролята на Голямата Мери в този сценарий?

Тес се изкиска.

— Първата ми среща с теб, или по-скоро първото нещо, с което те свързвах, бе, че си онзи тип от оргията с наркотиците, помниш ли?

— Хммм… Не мога да отрека. Но знаеш ли, някои хора наистина ме намират за готин. — Той я погледна. — Леле, какъв е този поглед? — възкликна той.

— Мисля си, че днес си особено внимателен.

— Чудиш се дали се опитвам да те съблазня? — Шон се ухили.

Тя се изчерви и отбягна погледа му.

— Искаш ли да те съблазнявам? — попита той по-нежно.

— Това всъщност няма значение — отвърна Тес и се осмели да го погледне. — Това няма да се случи.

Той се наведе към нея, взе лицето й в ръце и устните му докоснаха нейните. Тя несигурно го отблъсна.

— Недей, Шон, говоря сериозно, не можем да го направим.

— О, да, можем — сладострастно се засмя той.

Тя простена, когато той целуна влажната й шия и ръката му се плъзна по стомаха й. Шон леко я тласна назад върху горещия пясък. Целувките му покриваха загорялата й кожа, раменете, връхчетата на пръстите й, корема й. Той изхлузи горнището на банския й и засмука тъмните зърна на гърдите й, докато сваляше бикините й.

— Не тук — задъхано каза тя. — Някой може да дойде.

— Не се надявай — засмя се той и плъзна пръсти във влажния, тъмен триъгълник, а палецът му се спря върху пулсиращия й клитор.

— О, боже — прошепна тя и зарови пръстите на краката си в пясъка. Той трескаво свали банския си. Вече й беше все едно кой може да ги види. Тук, с Шон в това закътано заливче, всичко изглеждаше най-естественото и съвършено нещо на света.

— Сега — изрече тя задъхана от настъпващия оргазъм. Дръпна стегнатото му мускулесто тяло към себе си и се потопи в блаженство, когато проникна в нея. Телата им поеха в един ритъм и всички чувства, които беше изпитвала през последните двайсет и четири часа: гняв, паника, тъга, удоволствие — изкристализираха в един разтърсващ, изгарящ оргазъм, толкова бурен, че погледът й се премрежи.

След това останаха да лежат един до друг, с полепнал червен пясък по влажните им тела. Шон галеше косата й, докато Тес се беше приютила щастлива в силната му прегръдка. Върнаха се в къщата на Крис Кенеди и след като заедно взеха хладен душ, се любиха отново, този път върху искрящо белите чаршафи на огромното легло — по-бавно, не така трескаво, но със същия плам. Като излезе на верандата и погледна обсипаното със звезди мастиленосиньо небе, тя се усмихна. Сега разбираше, че действията на Шон в Лондон бяха предопределени да й покажат колко малко Дом се бе интересувал от чувствата й. Но означаваше ли това, че тя означава нещо за Шон? Не й се искаше сега да се впуска в такива мисли.

Той излезе и й подаде чаша розова лимонада и двамата се настаниха на люлката и се загледаха в танца на светулките около храста.

— Какво ще правиш, след като мине сватбата? — попита Шон след дълга пауза.

— Искаш да знаеш дали ще остана в Ню Йорк?

Той кимна.

— Би ми се искало — отговори тя бавно, несигурна дали това бе правилният отговор — дали беше вярно и дали той искаше да чуе това. Наслаждаваше се на мига и не й се искаше да разваля магията. Дали пък той очакваше от нея да се втурне обратно към Лондон при него, само защото бяха правили секс? А тя искаше ли това? Тес вече нищо не знаеше.

— Ами ти? Колко ще останеш в Лондон? — предпазливо полюбопитства тя.

Той полюшна люлката напред-назад с крак, а после заговори:

— Първо заминах само за една година, после станаха две, сега го приемам като свой дом. Вероятно не знаеш, но аз искам следващата година да си отворя агенция за връзки с обществеността и събитиен мениджмънт.

— Така ли? И няма да работиш за „Асгил“?

— Не, ще продължа да работя за „Асгил“, но те ще бъдат един от клиентите ми — обясни Шон. — През годините много големи фирми се свързваха с мен за организиране на събития и пиар кампании и би било чиста загуба да оставя тези възможности да ми се изплъзнат, особено когато с това ще мога да бъда полезен и на семейната фирма.

Тя го погледна. Ето още едно негово качество, което не беше забелязала. Толкова бързо го бе зачеркнала като прахосник и плейбой, че не беше разпознала амбицията и страстта му към онова, което правеше.

— А пък и как да напусна Англия — каза той със закачлив блясък в погледа, — когато най-новата ми страст са английските момичета?

Тя го удари с юмрук по ръката.

— Хей! Остави ме да се доизкажа! — викна той. — Макар да е жалко, че тази, която харесвам живее в Ню Йорк.

— Ами, ако ти… о, по дяволите! — подразни се Тес, когато мисълта й беше прекъсната от чуруликането на мобилния й телефон.

— Извинявай — скочи тя. — Трябва да отговоря.

— Недей!

— Знаеш, че трябва — избъбри тя и се втурна в къщата. — Вече имам два неприети разговора с Джема.

— Но ти си с шефа — провикна се той след нея.

— Със сина на шефа — на свой ред му викна тя.

Тес грабна телефона си и остана изненадана и смутена, като чу Мередит.

— Тес. Как беше конкурсът?

Тес затвори вратата към верандата и се премести в спалнята.

— Страхотно. Чудесно — отговори тя задъхана. — Красива победителка.

— Ти къде си сега?

Въпреки хилядите километри разстояние между тях, тя почувства, че лицето й пламна от неудобство.

— Още съм на Хаваите, но прелетях до Мауи и удължих престоя си, както ти ми предложи.

— О, не си в „Алоха Гранд“? — зададе въпроса с явно неодобрение.

— Е, там е доста оживено и ми казаха, че Мауи е място за истинска почивка — обясни Тес, като се опитваше да звучи възможно най-непринудено.

— Да, Шон много го харесва. Предполагам, че той ти го е препоръчал?

— Да, той ми каза.

— И как е малкият ми син? Надявам се, че се държа достойно. Макар че, доколкото познавам Шон, сигурно ти се е пуснал.

Тес се изсмя нервно.

— Между нас казано, мисля, че се укротява — продължи конспиративно Мередит. — Когато беше тук, ме помоли да му дам един от моите стари пръстени. Мисля, че ще предложи на Анабел.

Сърцето й се сви.

— Сигурна ли сте?

— Е, човек никога не може да е сигурен с Шон, нали така? — въздъхна Мередит. — Срещнах я миналия месец в Лондон. Чудесно момиче.

За секунда гърлото я стегна:

— Не знаех, че е толкова сериозно.

— Нито пък аз — засмя се Мередит. — Предупредих го дори да не си помисля да предприеме нещо, докато не мине сватбата на Брук. Нищо не трябва да разсейва вниманието около нея.

На Тес й прималя, седна на леглото и се опита да си поеме дълбоко въздух. През капаците на прозореца виждаше силуета на Шон и студени тръпки полазиха по тялото й.

— За какво се обаждате сега, Мередит?

— О, само за да проверя кога ще се върнеш в Ню Йорк. С Брук се прибираме утре. Роклята е направо изумителна, между другото.

Побъбриха още няколко минути, после Тес затвори телефона и се хвърли върху омачканите чаршафи. Прехапа устни от гняв и унижение. Каква глупачка беше. Какво, за бога, очакваше от секса с Шон Асгил? Да се стигне до връзка? Наистина ли си мислеше, че Шон Асгил би поискал нещо повече? За него това е само развлечение с наетата служителка, забавно бягство под стълбите, за да понатисне слугинята. Зад всяка история се крие друга, спомни си тя, точно така е. Как може да бъде толкова глупава?

Тя излезе отново навън, като се опита да се държи естествено и възможно най-спокойно.

— Кой беше? — попита Шон.

— Брук — излъга тя.

Той протегна ръка и докосна пръстите й.

— Какво толкова важно има? В Париж трябва да е седем сутринта.

Тя се чудеше ядно дали да не се скара с него, да го обвини, че я лъже за Анабел, или да изчака, когато има повече доказателства. Змия като Шон Асгил само би отричала, докато не му го навреше в лицето. Тази мисъл я наведе на друга: Шон беше дошъл в Хаваите направо от Ню Йорк и заминаваше директно за Лондон. Тогава беше логично пръстенът на Мередит да е в него. Това щеше да е доказателството, което й трябваше.

— Нещо е изскочило — кратко отговори Тес и тръгна обратно към къщата. — Иска да се върна в Ню Йорк при първа възможност. Трябва да проверя какви полети има утре.

Той изстена.

— Служебни задължения — сърдито измърмори той. — Какво ще кажеш да се върнем в леглото и да се тревожим за Брук сутринта?

Тя усети, че тялото й се напрегна.

— Не, искам да вляза в мрежата и да проверя полетите.

Тес седна на бюрото и отвори лаптопа, но той се промъкна зад нея, смъкна презрамката на роклята й и я целуна по рамото. Тя трепна.

— Никога ли не мирясваш? — избута бързо ръката му, като се опита да изглежда закачливо.

— Всичко наред ли е? — усъмни се той.

Тя се обърна с лице към него.

— Просто се чудех дали е толкова добра идея? Имам предвид, че ти току-що си прекратил една връзка…

Погледна го право в очите, за да го изпита.

— Виж, Тес. Знам какво си мислиш, но грешиш. Много е просто. Аз те харесвам, надявам се и ти да ме харесваш. И ако е така, това е много добра идея.

— Добре — кимна тя. — Защо не ме оставиш да продължа и ще се срещнем в леглото.

Тес се вторачи в екрана, без да знае какво да прави, нито какво да мисли. Дали Шон я бе набелязал съзнателно? Или Мередит подозираше нещо и се опитваше да подлива вода? Не, де да беше така. Тя полека се вмъкна в леглото, като се надяваше Шон вече да е заспал. Не беше.

— Сигурна ли си, че си толкова уморена? — усмихна се той, зарови лице в извивката на шията й и я целуна.

— Да се върнем на въпроса утре сутринта, а?

На Шон явно му допадна отговорът и се поотдръпна. Тя лежеше върху меката камара от възглавници и чакаше вторачена в тъмния таван, докато дишането на Шон се превърна в лекичко похъркване и се увери, че е заспал дълбоко. Внимателно отмести ръката му от себе си, смъкна се от матрака и тихичко отиде в дрешника. Чантата на Шон беше отворена, но багажът си стоеше в нея. Тя пъхна ръка навътре и затършува. Издърпваше къси панталони, пуловери и обувки и тайничко се молеше да не намери онова, което търсеше. Накрая пръстите й напипаха джоб с цип в дъното на чантата. Разкопча го и сърцето й замря, като извади тъмносиня кадифена кутийка. Със затаен дъх я отвори и видя пръстен с огромен сапфир, ограден от диаманти. Малко старомоден, вярно, но беше голям, смел израз на нещо. Любов? Привързаност? Ангажимент, мислеше си тя замаяна. Гневно щракна капака на кутията и замръзна. Звукът, студен и рязък отекна в тишината. От спалнята не се долавяше никакво движение и тя се отпусна на пода, хванала глава с ръцете си. Каква невероятна идиотка. Какво я бе накарало да си помисли за секунда, че може да завърти главата на Шон Асгил, какво остава да го опитоми? Тя бързо взе решение.

Мина на пръсти през спалнята и като се увери, че Шон още спи, отиде до другия край на къщата и вдигна телефона. Когато таксито й пристигна, вече беше събрала багажа си и се бе облякла. Върна се до спалнята и за малко остана да погледа Шон в съня му, белите чаршафи се повдигаха леко при всяко негово вдишване. Изглеждаше толкова спокоен. По дяволите! Какво правя, упрекна се тя гневно. Този мъж те предаде, измами те! Всъщност, трябваше да го събуди с плесница, да му хвърли пръстена в лицето и да му каже какво точно мисли за него. Но какво би постигнала с това? Щеше да гледа извинителното му и в същото време самодоволно изражение, докато й обяснява, че отношенията му с Анабел не са съвсем приключили.

Е, нямаше намерение да му достави това дребно удоволствие. Щеше да запази достойнството си. Откъсна една страница от тефтера до телефона и надраска: „Съжалявам. Идеята не е добра. Ще се видим на сватбата“. Остави я на нощното шкафче, измъкна се на пръсти до таксито и като затвори лекичко вратата, каза на шофьора: — До летището. И побързайте.