Тасмина Пери
Първороден грях (44)

42.

— Как така няма да успееш? — викна Брук, притиснала телефона с рамо към ухото си, докато буташе въртящата се врата на офиса, за да излезе на студената улица.

Гласът на Дейвид звучеше извинително, но категорично.

— Съжалявам, скъпа, но е невъзможно. Продуцентът иска да проследя един случай, който изникна току-що. Ще му отделим специално място в утрешното шоу, така че всички сме на крак. Подготвяме срещи с изследователите, знаеш какво следва. Мисля, че ще продължи до късно.

— Но там ни очакват след един час — притесни се Брук. Тя дочу дълга въздишка в слушалката.

— Брук, такава ми е работата, а пък и тази вечеря е заради човек, когото дори не познавам. Всъщност, заради човек, с когото не ми се иска особено да се виждаш, ако трябва да съм откровен.

Брук се ядоса и мина в защита. Когато най-сетне беше събрала кураж да покани Дейвид на рождения ден на Мат, изникнаха разни трудни въпроси. Защо Мат е поканил Брук, щом те дори не са близки приятели? Кой не би поканил най-интересната двойка в Ню Йорк на рождения си ден, ако ги познава, бе нейният логичен отговор. Точно колко пъти го е виждала? Колкото пръстите на едната ръка, бе подчертала тя. Редовно ли е във връзка с него на компютъра? Да! Но нали всички в двайсет и първи век така поддържат приятелствата си.

— Ако имаше проблем да ме придружиш, трябваше да ми кажеш по-рано — процеди Брук с раздразнение. — Тогава не бих приела поканата. Не мога да се измъкна сега, когато трябва да сме там след час.

— Слушай, защо просто не отидеш сама? — предложи той след пауза. — Но после да дойдеш и ще останеш при мен тази вечер? Така поне ще мога да те видя.

— Трябва да проверя дали не съм много заета — отвърна остро тя и затвори. Като се настани в колата, която я чакаше, отново прехвърли думите на Дейвид. Защо си направи труда да я разпитва? Това тест ли беше, или той наистина искаше да я види? Тя сърдито поклати глава и реши да не мисли за това до края на вечерта.

 

 

Брук стоеше пред апартамента на Мат с бутилка „Шато Петрус“ и се чувстваше толкова нервна, че й се прииска да отвори виното още там. Безбройните тържества и благотворителни вечери, на които бе присъствала с Дейвид през последната година, я бяха направили по-уверена, макар и не напълно, в общуването с хора. Бе казала на Тес Гарет за вечерята при Мат, от което тя никак не бе очарована. Как го беше казала? „Внимавай с новите приятели.“ Брук си спомни този съвет, когато натисна звънеца. Една красива блондинка почти на нейната възраст отвори вратата с широка усмивка.

— Здравейте, аз съм Брук.

— Заповядайте — отговори момичето и пристъпи назад, за да й направи място да влезе.

Русата й коса беше небрежно събрана нагоре, тесните джинси очертаваха дългите й крака, а тънката й шарена индийска риза накара Брук да се замисли дали не практикува тантрически секс. Онова, което най-много я впечатли, бяха облещените й очи, придаващи й леко безумен вид. Брук беше виждала този тип момичета в колежа. Беше чула, че мъжете ги наричат „откачалки“.

— Хей — появи се Мат и й изпрати неловка въздушна целувка.

— О, не трябваше — каза Сузи, като поемаше подадената й бутилка вино.

Мат погледна етикета и се засмя:

— О, напротив, трябваше.

Той я въведе по късия коридор в гостната. Като се появи на вратата, всички се обърнаха и разговорите замлъкнаха. Брук усети, че се изчервява. В обществените среди на Ню Йорк никой не реагираше видимо на присъствието й, защото това би било равносилно да признаят, че Брук е по-важна от самите тях. Вместо това я възприемаха прекалено приятелски, независимо дали я бяха срещали преди, или не. Всичко това притесни Брук, дори много повече от застаналия насред хола на Мат цирков клоун.

— Заповядай, Брук. Ела да се запознаеш с Грег — Мат посочи към един строен рус мъж на дивана. — Другарче от ученическите години, а това е приятелката му Кортни.

Кортни беше най-млада сред присъстващите, може би в началото на двайсетте си години и се беше издокарала явно специално за случая в обсипана с пайети смарагдова коктейлна рокля. Тя изглеждаше напълно поразена и успя само да се усмихне с увиснало чене, когато Брук я поздрави. Мат продължи да представя Питър и Ед, лекари от болницата, и техните съпруги Сали и Грейс. Докато Мат й наливаше питие, Брук се огледа и забеляза промени в стаята след посещението си заради изкълчения глезен. Усещаше се женското присъствие: бумерангът и бейзболната топка бяха изчезнали от рафтовете и бяха заменени с ароматни свещи. Помисли си, че банята ще е мястото, което ще й подскаже дали Сузи се е нанесла — четка за зъби или дамски шампоан в шкафчето. Брук прие чаша бяло вино и се настани до Сали.

— Страхотен тен. Сигурно сте били на някое хубаво място? — любезно я заговори Брук.

— Всъщност цяла година бяхме в Гана — отговори Сали. — По една програма за медицински обмен. Грейс също е медицинска сестра и бяхме всички заедно.

— О, това е невероятно — възкликна Брук. — Това ли е програмата, от която се интересува и Мат?

Каза го, без да се замисли и осъзна прекалено късно, че Мат може би още не е обявил официално намеренията си. Жените на бъдещите политици трябва да се научат на повече дипломатичност, напомни си тя.

Ед веднага се ентусиазира от въпроса.

— О, да. Пратих му имейл оттам още преди месеци. Разказах му как това се е отразило на живота ни. Натъкнахме се на потресаваща бедност, която ни накара да се смирим и да се опитаме да променим нещо.

Сузи направи физиономия, за да покаже, че никак не е била въодушевена от тази идея, което накара Брук да прекрати темата. Тогава настъпи друг конфуз в разговора. Тя тъкмо се канеше да заговори за времето, когато Кортни изтърси:

— А кога е сватбата?

Брук се изсмя високо и останалите се присъединиха. Почувства облекчение, че някой изказа премълчаваното и разчупи леда.

— Умираше от любопитство, откакто Мат й каза, че ще дойдете — съобщи Грейс с театрален шепот. — Горкото момиче не беше на себе си.

— Моля ви — впери очи в Брук Кортни с трепетно очакване. — Не може ли да ни кажете? Четох в „Ю Ес Уикли“, че щяла да е през май някъде из щата. Но хората говорят, че ще бъде по Коледа в Белкорт.

Брук й се усмихна.

— Нали не очакваш, че ще ти кажа? — пошегува се тя.

— Да, Кортни, тайните служби ще те убият — обади се Сузи с изкуствена усмивка.

— Съмнявам се Брук да има вземане-даване с тайните служби — намеси се Ед. — Поне не още — той й намигна.

— Обзалагам се, че някой ден и това ще стане — добави Кортни, докато гонеше маслинката в чашата си. — Според Мат Дейвид ще стане президент след около петнайсет-двайсет години. Представяш ли си! Ще бъде невероятно. Няма да можеш да се храниш, да спиш, нито да пазаруваш без някакъв мъж със слушалка в ухото и пистолет в джоба да стои до теб. Мислиш ли, че наблюдават президента, когато прави секс? — закиска се тя.

— Докторе, би ли донесъл на тази жена едно кафе, за да поизтрезнее? — подхвърли Грег към Мат съвсем не на шега.

— Като говорим за сватбата, ако ми позволите ще ви приготвя специално масло за големия ден — предложи Сузи. — Лавандула и портокалови цветчета — истинска мечта.

— Това ми напомня — Брук посегна към чантичката си, — че трябва да дам нещо на рожденика. — Тя прекоси коридора и влезе в кухнята през дървена летяща врата като в кръчмите от Дивия Запад. Прозорците бяха запотени, а Мат стоеше приведен над печката и опитваше някакъв врящ сос с дървена лъжица. Тази сцена й напомни за готварските му набези още докато бяха в колежа и фактът, че някои неща не се бяха променили чак толкова, й подейства успокояващо. Той стреснато погледна към нея.

— Хей, какво правиш тук? — попита той, отпивайки голяма глътка вино. — Отивай при обожаващата те аудитория.

Той й се усмихна широко, сърдечно. Изглеждаше по-щастлив, по-отпуснат от обикновено. Може би бе пийнал малко повече. Мат имаше слабост към алкохола.

— Не ставай глупав — строго смръщи вежди тя, а после закачливо го тупна. — Те са дошли заради твоя рожден ден, не помниш ли?

— Не се заблуждавай — усмихна се Мат. — Не мога да повярвам как всички са се издокарали в твоя чест. Трябва да ги видиш как изглеждат в другите дни, като на Хелоуин. Наистина, когато Кортни се появи на вратата, се зачудих това моите гости ли са, или подранила доставка на коледната елха.

Погледът й се насочи към другия край на стаята, където една голяма шоколадова торта се размразяваше на рафта над радиатора.

— Трябваше да ми кажеш, че ще сервираш вечеря. Познавам няколко наистина страхотни готвачи, които подготвят частни тържества.

— Самият аз съм един такъв готвач — засмя се той.

— Извинявай, не исках да прозвучи така — промърмори Брук леко сконфузена.

— Проблемът не е в парите, Брук — каза той и я погледна право в очите. — Все пак жалко, че Дейвид не можа да дойде.

— И аз съжалявам. Работи до късно. Отново. Броя вечерите през месеца, когато можем да сме заедно и е цял късмет, ако стигна до двуцифрено число.

— Може би е по-добре, че не дойде. Щеше да ни накара нас, мъжете, да се почувстваме по-долна ръка.

— Не се омъжвам за Брус Уейн^[1] — напомни тя и го щипна по ръката.

Той се усмихна и поднесе дървената лъжица към устата й.

— Как е на вкус?

Тя се облиза. Не беше много зле.

— И като готвач те бива — отбеляза тя. — Ти си голяма находка. О, мислех, че ще е добре да те предупредя — каза тя, за да смени темата, — май се издъних. Попитах дали програмата за медицински обмен на Ед и Питър е онази, с която искаш да се заемеш. Сузи малко се изненада.

Той сви рамене и се обърна към печката.

— О, тя знае за това. Още не съм решил, но няма да повлияе на решението ми така или иначе.

Брук изпита необяснимо облекчение.

— О, щях да забравя — усмихна се тя и извади малко пакетче, увито в лъскава червена хартия. — Подаръкът ти.

— Мислех, че е бутилката „Шато Петрус“, която донесе. Е, това се казва късметлия. — Той се избърса в една кърпа и разкъса хартията. Отвори я и очите му се разшириха от удоволствие.

— Билети за концерта на „Гънс енд Роузис“ по случай събирането им? — провикна се той. — Не може да бъде! Мамка му, невъзможно е да се намерят. Не мога да повярвам, че си спомняш колко ги харесвам.

— Как ще забравя стойките ти пред огледалото? — разсмя се тя.

Той я прегърна и я целуна по бузата. Замръзнаха в тази поза. Брук отстъпи назад и изтриваше следа от сос по бузата си точно когато Сузи се втурна през летящата врата.

— Червеното вино вече свърши — обяви тя и се мушна в тясното пространство. — Трябваше да ми напомниш, че докторите сте големи пиячи.

Тя се спря и огледа Мат и Брук, които изглеждаха леко гузни.

— Всичко наред ли е?

— И още как — каза Мат и въодушевено размаха билетите. — Погледни какво ми даде Брук. „Гънс енд Роузис“, човече!

— Страхотно. — Сузи не изглеждаше никак щастлива. — Не знаех, че си падаш по рока.

— А, да беше го видяла в колежа — усмихна се Брук. — Искаше да си пусне косата като Слаш, но приличаше на забулен с пердета.

— Хей! — запротестира той. — И наричаш мен недискретен!

Сузи ги измери с поглед. Бутна Мат, за да мине до печката и започна бясно да бърка соса.

— Отивайте оттатък — заповяда тя. — Аз ще се заема тук. Вечерята ще е готова след няколко минути.

Когато се настани на масата, седнала между Ед и Кортни, Брук се поотпусна. Приятелите на Мат бяха забавни и интелигентни и разговорът скачаше между сериозни теми като медицинското обслужване и по-любопитни като последните разкрития в „Ню Йорк поуст“. Основното ястие беше станало чудесно, но шоколадовата торта беше още полузамразена. Това обаче нямаше значение за Брук, защото се беше освободила от напрежението и се забавляваше. Беше толкова различно от рождените дни, на които присъстваше напоследък, приличащи по-скоро на упражнения по светски етикет. Състояха се в ресторанти, още неотворени официално, а списъкът на гостите се изготвяше от агенции за връзки с обществеността. Когато се правеха в домашни условия, бяха внушителни събития: вечери, приготвяни от Жоел Робушон, или коктейли за по стотина човека, за да се демонстрира новият мезонет. Освен това Брук забеляза, че щом заговори за Дейвид и особено като разказа за драмата във Флорида за радост на зяпналата от удивление Кортни, Сузи малко се отпусна и всъщност изглеждаше доста мила. Явно беше напълно зашеметена от Мат. Не беше ли хубаво това, питаше се тя. Разбира се, че беше.

— Брук, ще има ли замразена шоколадова торта на сватбата ти? — попита Грег, чоплейки с вилица заледения шоколад. Мат хвърли една салфетка по приятеля си.

— Още малко ще те изтърпя и после ще миеш чинии.

Ед и Питър изпаднаха в див възторг от това предложение и забарабаниха с ръце по масата.

Кортни се наведе напред, така че малките й гърди се облегнаха на масата.

— Ще може ли Мат да ни разкаже всички подробности след сватбата?

Мат вдигна поглед. Въпреки че Кортни седеше на другия край на масата, ушите му долавяха всеки разговор, който включваше Брук.

— О, аз няма да присъствам — побърза да уточни той.

— Защо не? — поинтересува се Кортни.

— А, съвсем правилно, аз също не бих поканил този неудачник — Грег намигна към Брук.

— Не, не, разбира се, че си поканен — каза Брук, фиксирала поглед върху рожденика.

Мат се усмихна и сведе поглед към празната си чиния.

— Е, кой ще пие кафе? — попита той и се изправи. — Мисля, че се нуждаем от нещо, което да размрази тази торта.

Брук погледна часовника си. Беше единайсет часът и не се беше чувствала толкова пияна от години.

— Аз ще трябва да вървя — каза тя и се надигна, после отново седна. — Всъщност, ще залитам е по-точно казано. Като че ли пих твърде много от коктейлите на Грег.

— Ако се нуждаеш от някого да помага на бара на сватбата, знаеш къде да ме намериш — усмихна се Грег. Сузи отиде да вземе кашмиреното палто на Брук от спалнята и й помогна да го облече.

— Късмет във всичко — пожела й Кортни и я притисна силно до обсипаните с пайети гърди. — Мечтая да съм на твое място.

— Ще сляза с теб, за да ти спра такси — заяви Мат, когато я съпровождаше по тъмния коридор. Натисна бутона и зачакаха асансьора.

— Беше забавно — усмихна се Брук, докато закопчаваше палтото си. — И Сузи е толкова прекрасна.

— Брук. Недей да преувеличаваш — тихо произнесе той. Стоеше толкова близо до нея, че усещаше алкохолния му дъх.

— Виж, Мат, знам, че още мислиш за Кейти и това наистина е много мило, но не трябва да изпитваш вина, че отново има жена в живота ти.

И двамата се обърнаха, когато чуха, че вратата на апартамента му изскърца.

— Мат. Да направя ли кафето?

Сузи имаше малко безнадеждно, несигурно изражение на лицето. Сърцето й се сви. Тя беше едно обикновено момиче, опитващо се да направи всички възможно да запази новия си приятел, при това лекар — истинско попадение във всички среди, от заплаха, която намираше за изключително блестяща. Брук се почувства ужасно заради всички неприятни неща, които си бе помислила за Сузи по време на вечерята. В края на краищата и тя търсеше да обича някого. Брук потупа Мат по ръката възможно най-платонично.

— О, щях да забравя — тя погледна към Сузи, — в петък ще представяме една от моите книги. Ще бъде чудесно, ако успеете да дойдете и двамата.

Притесненото лице на Сузи се разчупи в усмивка на облекчение.

— Това ще е страхотно — засия тя, приближи се до Мат и го хвана под ръка. Асансьорът пристигна и вратата се отвори със съскане.

— Е, лека нощ — пожела им Брук и изпрати въздушни целувки и на двамата като добра съпруга на политик, после влезе бързо вътре и се зарадва, че си тръгва.