Тасмина Пери
Първороден грях (63)

61.

Мери-Ан Хенър беше пияница. Това се виждаше и се надушваше. Лицето й на прескочила шейсетте години, бивша хубавица сега беше подпухнало и сбръчкано, с груба, повехнала кожа. От нея и от дома й в Куинс лъхаше на алкохол, барове и цигари.

— Влизай, влизай — водеше тя Джема към малката си дневна. Беше уютна и спретната, навсякъде се виждаха снимки на две деца — по стените, в сребристи рамки по рафтовете, дори върху кичозната кутийка за украшения върху бюфета, от онези, които се продават по панаирите.

— Двете ми деца, Лорън и Джери — обясни Мери-Ан. — Отдавна напуснаха гнездото. Същото важи и за баща им — добави тя с безсърдечна усмивка и покани Джема да седнат на червеното кадифено канапе. Мери-Ан взе дистанционното, за да изключи телевизора, по който излъчваха „Животът е прекрасен“. Как не, помисли си Джема. На малката масичка имаше лак за нокти и чаша с бистра течност. Изглеждаше като вода, но не беше.

— Значи работите за Мередит Асгил? — попита Мери-Ан и взе чашата. — Трябва да отбележа, че Брук добре се справя. Но пък тя винаги си е била хубаво момиче.

Мери-Ан Хенър била личен сътрудник на Хауард Асгил почти четирийсет години. „Пенсионирана“ точно преди смъртта му, когато пиенето започнало да пречи на служебните задължения. Джема реши, че е първият човек в списъка, с когото трябваше да се срещне, като се съгласи да се присъедини към разследването на Тес. Обикновено секретарките знаят къде са погребани труповете — може би и буквално в този случай. Джема каза точно онова, което мислеше, когато с Тес се скараха в апартамента. Приятелката й като че ли си гонеше опашката в опит да разкрие истината, а тя се притесняваше, че животът й може да се сгромоляса, ако я открие. Така че Джема се захвана да помага със смесени чувства след обаждането на Тес от Луизиана с последната информация, до която се бе добрала.

— Вие сте работили за Хауард дълго време, нали така? — попита Джема.

Мери-Ан размърда лакираните си в червено пръсти на краката и погледна през прозореца, сякаш смяташе наум.

— Започнах, когато бях на шестнайсет. Тогава бях сътрудничка на сътрудничката на Хауард, сътрудничка на сътрудничката — изкикоти се тя.

— И не отидохте на сватбата?

— Разбира се, че отидох — кимна Мери-Ан. — Най-пищното празненство, на което някога съм присъствала. На което някога съм присъствала, божке!

Джема се размърда притеснена на мястото си. Чувстваше се неловко, но долови, че отегчената от живота, впиянчена Мери-Ан бе готова да говори.

— Хауард Асгил имаше ли любовна връзка с Оливия Мартин? — изстреля тя без колебание.

Мери-Ан се усмихна тънко.

— Тази история пак ли надига глава? Така си и мислех, с всички тия сватбени мурафети. На вестниците май все не им стига да пишат за Брук и Дейвид.

Тя си все цигара от пакета и я запали, после направи кръгчета от дима.

— Навремето полицията ме разпита за това.

— Знам, Мери-Ан, но ще помогне, ако можете да си припомните нещо от онези дни.

— Както казах и през шестдесет и четвърта, никога не бях виждала нещо, което да ме накара да мисля, че Хауард играе мръсни игрички. Аз изпращах цветя на Оливия от името на Хауард — тигров лилиум обикновено, тя наистина обичаше много тези цветя — и се срещаха за обяд в Ню Йорк, но тя беше едно от лицата на „Асгил“, така че всичко си беше по работа според мен.

— Хауард изневеряваше ли на Мередит?

След няколко секунди тя кимна.

— Не можеше да си вдигне гащите, ако това имаш предвид. Но пък не са ли всички богати, влиятелни мъже такива? Повечето мъже изобщо — добави тя и хвърли поглед към снимката на децата си.

— Спомняте ли си нещо странно от нощта на сватбата? Нещо необичайно? Видяхте ли например Хауард и Оливия заедно?

— Разбира се. Танцуваха заедно. Хауард танцува с всички лица на „Асгил“, за да се изфука пред хората. Той винаги смесваше работата с удоволствието, дори на сватбата си. Не съм сигурна дали на Мередит това й хареса обаче. Видях я доста да се разправя с Оливия.

— Казахте ли това на полицията?

Мери-Ан погледна глуповато и поклати глава.

— Бях на седемнайсет години, сладурче — сви рамене тя. — Това беше първата ми работа и не исках да клатя клона, на който седя. Питаха ме дали Хауард мърсува с Оливия. Казах не и това беше истината, нямаше да ровя за други неприятности. Но след като е мъртъв — тя изпусна дълга струя дим, — мога да казвам каквото си искам.

— Къде точно проведоха този разговор Мередит и Оливия?

— Точно пред къщата срещу големия фонтан. Беше около единайсет вечерта.

— Имате добра памет — забеляза Джема.

Мери-Ан изпръхтя.

— Голяма нощ беше за мен, драга, това беше нощта, в която загубих девствеността си. Такива нощи се помнят.

— О, разбирам — неловко отговори Джема.

— Трябваше да е най-романтичната в живота ми — продължи Мери-Ан с тъжен поглед. — С онзи хубав джаз, аромата на цветя в градината — точно там го направихме — прошепна тя. — Първата нощ, в която ме излъга мъж, но не и последната. Каза, че ще се срещнем в полунощ при фойерверките. Кучият му син така и не се появи.

— Спомняте ли си да сте виждали Хауард Асгил около полунощ? Може би след фойерверките?

Мери-Ан кимна.

— Спомням си много добре, защото тогава плачех. Хауард ме видя и ми даде кърпичката си. Трябва да е било около дванайсет и половина, предполагам. — Тя се пресегна за чашата си и пресуши останалото съдържание от течността. Размаха чашата към Джема.

— Питие?

— Не, трябва да вървя — поклати глава тя и стана. — Но много ви благодаря за отделеното време.

— Няма проблем, скъпа — надигна се Мери-Ан и я изпрати до изхода. — Винаги ми е приятно да поговоря за доброто старо време.

Тя отвори вратата и Джема излезе.

— Никога не се обвързвай с мъж, скъпа — каза Мери-Ан за сбогом. — Накрая всички те зарязват!

Амин, помисли си Джема, когато чу, че вратата се затвори зад нея.