Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (9)

Глава №8
„А с какво кренвиршите са за предпочитане пред надениците?“

Има такава поговорка: всеки мери със своя аршин. Това означава: глупакът счита всички за глупаци, подлецът смята всекиго способен на подлост, мошеникът си мисли, че всички около него са мошеници.

Така и агентът ЪХ-000 смяташе, че всички хора са като него и затова няма какво да ги жали.

Но той неочаквано откри, че хората са съвсем различни: и честни, и състрадателни, и безкористни, и просто добри. Това се казва откритие! ЪХ-000 така се смути, че цели шестнадесет минути изпитваше желание да стане честен, или състрадателен, или безкористен, или просто добър.

Обаче един шпионин не може да бъде добър човек повече от шестнадесет минути. Затова пък тези минути се оказаха напълно достатъчни, за да се замисли над своя живот. Размислите на Фонди-Монди-Дунди-Пек завършиха с това, че го обхвана безумен страх, а после се появи и желание да се предаде на врага.

Страхът му се засили още повече, когато разбра, че полковник Скрито-Покрито го подозира в предателство. Това означаваше, че рано или късно началникът на Най-Централния Отдел на „Тигри-видри“ ще заповяда да унищожат тъкмо него, ЪХ-000!

Фонди-Монди-Дунди-Пек не беше ял вече няколко дни, тъй като не излизаше от къщи и главата започна да му се мае от глад. А това е много опасно — да не ядеш няколко дни и да мислиш. Всичко в главата му така се обърка, че той не забеляза как излезе на улицата, как се домъкна до градската градина и уморено се отпусна на първата пейка, която му се изпречи.

Веднага до него приседна нисък, широкоплещест, дебел гражданин, с нос като на пате, с малки хлътнали очички и попита с мазен глас:

— Случайно да знаете кога играят „Спартак“ и „Динамо“?

Тръпки полазиха по гърба на Фонди-Монди-Дунди-Пек: той разбра, че е седнал на пейката, определена за среща с агентите от диверсантската група „Плод-зеленчук“! Трябваше да отговори: „Спорта не ме интересува, повече обичам надениците“.

Но Фонди-Монди-Дунди-Пек отговори така:

— Не обичам спорта, повече ме интересуват кренвиршите.

А в същото време си помисли: „Кой ли е този? Мяу? Хипупутама? Или Канарчето?“.

Гражданинът свали шапката си, повея изпотеното си лице и още по-мазно попита:

— Може би, все пак, да не се интересувате от спорта, а повече да обичате надениците?

ЪХ-000 с разтреперена ръка напипа в джоба пистолета си и отговори:

— Не, обичам кренвирши с картофено пюре.

Тогава дебелият гражданин с нос като на пате също пъхна ръка в джоба на сакото си и попита мрачно:

— А с какво кренвиршите са за предпочитане пред надениците?

— В тях има повече витамини — отговори Фонди-Монди-Дунди-Пек и си тръгна бързо, без да се озърта.

Отиде в магазина, купи два килограма кренвирши, върна се у дома си, включи радиостанцията и загълта кренвиршите неварени. Не спря, докато не излапа всичките.

А в ефира трима агенти се караха, оплакваха се и се наричаха с обидни думи.

Пръв се изказа Хипупутама:

— Бях на уреченото място. Уверен съм, че приказвах с ЪХ-000. Но той не отговори на паролата. Подозренията на шефа се оправдават. През време на разговора се чувствах като парче месо в тъпа месомелачка. Какво мислите?

Отговори му Канарчето:

— Всички сме глупаци, начело с началството. Трябва да се омитаме обратно. Хипупутама си е хипопотам, всичко развали с празната си кратуна.

Мяу каза:

— Ако ти си глупак, не прехвърляй вината върху началството. Ако и занапред критикуваш началството…

В ефира полетяха такива думички, че Фонди-Монди-Дунди-Пек изключи радиостанцията. Добре че Хипупутама не бе достатъчно умен и не тръгна по следите му!

Настроението на ЪХ-000 мъничко се подобри. Спомни си глупавия израз на лицето на Хипупутама, когато чу, че в кренвиршите има повече витамини, отколкото в надениците.

Но сърцето му пак се сви от страх и доброто му настроение се изпари моментално. ЪХ-000 включи с треперещи ръце радиостанцията и в същия миг чу:

— До групата „Плод-зеленчук“. Заповед на шефа. Ако в продължение на двайсет и четири часа и седем секунди не бъде установена връзка с ЪХ-000, Канарчето и Мяу веднага да се връщат. Хипупутама остава за една много специална задача.

„Аха! Аха! — мярна се в главата на Фонди-Монди-Дунди-Пек. — Аз съм тая много специална задача! Моята смърт по-точно.“

И той бързичко предаде по ефира:

— Говори ЪХ-000. Учудвам се на вашата безпомощност. Мене ме следят. Крия се дълбоко под земята. Имаше възможност да се свържа с Хипупутама, но той завърза с един случаен човек най-глупав спор за спорт, кренвирши и наденици с картофено пюре. Така провали всички ни. Ще се срещнем скоро. Привет. Гед бом!

Изключи радиостанцията и въздъхна тежко седем пъти: агентите наплаши и обърка, но той какво да прави сега?

Да предположим, че се разкрие и издаде цялата диверсантска група „Плод-зеленчук“. Да предположим, че за доброволното разкаяние му запазят живота. Но кажете, на кого е приятно да прекара остатъка от живота си зад решетките?

Задачата няма да изпълни — вече е решено. Но ако седи така със скръстени разтреперени ръце, рано или късно Хипупутама ще му види сметката!

И ЪХ-000 си помисли с яд: „Трябваше да изям не два килограма кренвирши, а четири и половина и непременно с картофено пюре. Тогава пипето ми щеше да сече по-добре“.

Сега главата му работеше лошо, тресеше се, не можеше да преценява… А опасността все повече се приближаваше.

ЪХ-000 измъкна пистолета и се скри под кревата.