Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (27)

Глава №26
Шпиони помагат да се ловят шпиони

— Спрете колата! Спрете! — помоли Фонд-Монди-Дунди-Пек. — Има ми нещо на главата или, може би, на очите, или… но…

Колата спря, а полковник Егоров изказа предположение:

— Напълно е възможно да ви е напекло слънцето. Какво има?

— Стори ми се… но това не може да бъде… Видях генерал Мишмашен!

— Тоест, бившия генерал Мишмашен? — попита полковник Егоров външно най-спокойно. — Нали е разжалван в редник. Къде го видяхте.

— Около болницата… ей сега минаха…

Полковник Егоров заговори по микрофона:

— Аз съм „петнайсет“. Оперативната група да тръгне към психиатричната болница. Да спре пред магазина „Електроуреди“. — И заповяда на шофьора: — Обръщайте към болницата!

— Не е възможно да съм се излъгал — мърмореше нервно бившият ЪХ-000. — Много добре го познавам. Дали не са дошли за мене?

— Сега ще разберем. Научихте се да ловите риба. Сега ще се научите и шпиони да ловите.

Пред входа на болницата разговаряха един старец с козя брадичка и едно момиче със синя рокля и черна чантичка в ръка.

— Това е Мишмашен! — проговори с разтреперан глас Фонди-Монди-Дунди-Пек. — А момичето вероятно е от младоците. С нея по-внимателно.

— По-спокойно, по-спокойно, няма къде да се дянат, ако това са те. — Полковник Егоров взе слушалката. — Аз съм „петнайсет“. Пред входа на болницата има старец и момиче. Бъдете готови. Ако побегнат, действайте самостоятелно. Ако си сваля фуражката — веднага при мен. С момичето по-внимателно.

(Някак е неудобно аз, редник от запаса, годен само за нестроева служба, да критикувам един полковник, но като автор имам право да му направя забележка. Полковник Егоров обичаше да върши всичко сам и често излагаше живота си на риск. Тогава ще ме попитате: защо му разрешавам да прави това? Ще ви отговоря, че за него аз не отговарям. Той е полковник, пък аз съм редник, той по̀ разбира.)

Полковник Егоров слезе от колата и като се преструваше, че гледа разсеяно наоколо, тръгна към входа на болницата.

Ходеше, поклащайки се, пъхнал ръце в джобовете, дори се прозина веднъж-дваж, веднага личеше: уморен човек се прибира у дома си.

И в това нямаше нищо подозрително за агента Щурчо, бившия генерал Мишмашен, а в дадения момент дядо Николай Степанович Уткин. Приближава се човек с гумени ботуши — рибар или ловец — какво особено има в това?

Но младши сержант Мравка, внучката Ниночка, която от невръстно дете възпитаваха като зверче, веднага подуши опасността и с острия си поглед разпозна кой остана в колата. Отвори си чантичката, в която имаше пистолет.

Щурчо прошепна:

— Затваряй… чантичката!

— Иди при колата — пошепна тя, — там е ЪХ-000. Стреляй без предупреждение! Върви, ти казвам!

В тоя миг нервите на Фонди-Монди-Дунди-Пек не издържаха. Той разбра, че сега ще стрелят и помисли, че опасността заплашва полковник Егоров. ЪХ-000 изскочи от колата, а Мравка гръмна, без да се цели.

Той се хвана за рамото и падна с вик:

— Не я изпускайте!

Щурчо, без да чака заповед, вдигна ръце и каза ядосан:

— Фарата ира! (Каква глупачка!)

Полковник Егоров с другарите се скри във входа подир Мравка.

Като протягаше ръце да му сложат белезниците, Щурчо мърмореше:

— Нон агента вава… (Не съм агент, а…)

Фонди-Монди-Дунди-Пек, дето се казва, от риболова се намери право в болницата.

А Щурчо седеше в колата и мърмореше:

— Никак не съжалявам, че ме пипнахте. И без това родителите ми не ме пускат у дома. При Скрито-Покрито до генерал няма да стигна. Ама сега той ще се пукне от яд. Представям си каква физиономия ще направи като разбере, че любимата му Мравка е загазила! Наистина нея жива няма да хванете. В краен случай сама ще си прегризе гърлото.

Чуха се няколко изстрела.

— Яката стреля — продължи да бърбори Щурчо, — а и патрони има достатъчно. Не завиждам на вашите колеги.

Обградиха болницата. Завардиха всички входове и изходи. Мравка се спря на корниза между два прозореца на четвъртия етаж, притиснала гръб до стената.

— Какво ли не съм виждал през живота си — чудеше се полковник Егоров, — но момиченце шпионин… Да не повярваш на очите си. Сега да обмислим всичко спокойно, като на риболов — да не дърпаме въдицата преждевременно.

Моисей Григориевич седеше на кушетката, постепенно се съвземаше и мърмореше:

— Ама че удар… ама че кошмар… лудница, а не психиатрична болница…

Полковник Егоров даваше заповеди:

— Поставете на перваза на прозореца високоговорител, включете микрофон… Доведете арестувания… Моисей Григориевич, най-добре е да се махнете оттук. А на тебе, Толик, ти върви на шпиони, все около тебе се въртят.

Когато Моисей Григориевич и Толик излязоха, въведоха Щурчо.

— Господин генерал — обърна се към него полковник Егоров, — предайте на вашата очарователна сътрудничка нашето предложение да се предаде. Опитах се да говоря с нея, но тя или не чува, или не желае да отговаря. Обяснете й, че нейното положение е абсолютно безизходно.

— За съжаление, аз съм само бивш генерал, а сега просто агент Щурчо и се намирам под командването на младши сержант Мравка, мътните я взели, дето се казва. Тя за нищо на света няма да се предаде. Тя дори не знае какво е това, защо и как се прави. Ще се брани със стрелба до последния патрон. А накрая ще си тегли куршума и то така точно, че веднага ще изпусне шпионската си душица.

— Все пак поговорете с нея. Ето микрофона.

Мишмашен заговори (превеждам дословно):

— Мравке, благодарение на твоята тъпота и глупост, и психопатство ни хванаха. Аз, слава богу, съм вече с белезници и на душата ми е спокойно. Стига си бесняла, хвърли пистолета, ела тук и всичко ще се нареди. Ще ти дадат лимонада.

В отговор Мравка се разкрещя (ругатните не превеждам).

— Дъртакон фуренти! Имам си достатъчно патрони! Айм добл найн! Нека само си покажат носа! Ферг морг гарди! И да не съм чула вече гнусния ти глас, предател с предател! Есенто аро фаг! Трябва и на тебе да ти тегля куршума, баритиг финик долдо!

Тя крещя дълго, гласът й често преминаваше в писък, а Мишмашен се мръщеше и гледаше виновно полковник Егоров, тъй като нищо не можеше да й разбере. Най-после Мравка млъкна, сякаш се задуши от злоба.

Като изслуша превода, полковник Егоров рече:

— Ругае здравата. А колко време може да остане така на корниза?

— Теоретически — докато е жива. Практически — около седмица и половина, а и малко повече. Но жива няма да я заловите, повярвайте ми. Знам ги аз тях, работил съм при младоците. За какво ви е тя?

— Това си е наша работа. Ще чакаме нощта. Пригответе мрежа, прожектори и сирени. Извикайте още хора. Бъдете крайно внимателни.

— И пригответе здрав чувал — посъветва ги Щурчо. — Ако по някакво чудо хванете тая вещица Мравка, без чувал няма да мине. На всичко отгоре тя хапе и драска.