Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (20)

Глава №19
Генерал Скрито-Покрито превръща „Тигри-видри“ в „Гроб и мълния“, заповядва да се подготви плана на операцията „Братче-готованче“

А генерал Скрито-Покрито не спа тринайсет денонощия подред и не даде на никого да спи. Сътрудниците му капнаха от умора, дремеха като ходеха и вече не можеха да разсъждават.

— Почивка! — заповяда генерал Скрито-Покрито и тутакси захърка, както си беше в креслото, не успя дори да си затвори устата.

Сътрудниците изпопадаха кой където свари, както ги бе настигнала заповедта. Офицерът Рахит заспа прав до вратата.

От деня, когато полковник Скрито-Покрито стана генерал, в главния щаб на Тигри-видри цареше ужасна паника, която понякога приличаше на треска. Шестнайсет машинописки лейтенантки печатаха безспир заповед след заповед, отдели се местеха от кабинет в кабинет, началници ставаха подчинени, подчинени се превръщаха в началници, едни сътрудници биваха уволнявани, други назначавани на тяхно място и никой не можеше да се сети какво е намислил новият генерал.

Известно бе само едно: организацията „Тигри-видри“ скоро ще пристъпи към разработка на невижданата и нечувана в историята на човечеството операция „Братче-готованче“. По своя мащаб, подлост и жестокост тази операция ще разтърси света.

Като се събуди след три денонощия, генерал Скрито-Покрито събра по сигнал за бойна тревога всички сътрудници и шпиони в огромната зала.

Като огледа аудиторията с такъв пронизващ поглед, та на всекиго се стори, че новият началник надзърта именно в неговите очи, а оттам право в душата му, генералът се закани с пръст.

Всички се разтрепериха.

— Слушайте ме крайно внимателно — каза, без да повишава тон генерал Скрито-Покрито, но в залата бе толкова тихо, та на всекиго се стори, че на него именно крещи на ухото новият шеф. — „Тигри-видри“ завърши своето съществование. Аз създавам принципно друга организация с название „Гроб и мълния“. Под мое ръководство и с ваше участие тя ще подготви и осъществи грандиозната операция „Братче-готованче“. Целият свят ще потрепери от страх и отвращение. В сравнение с тази операция дори една голяма война е дребна работа. Постепенно, без да бързаме, но неотклонно ще доведем човечеството до пълно израждане. От нашата Земя ще отидем на другите планети и там ще извършим същото безобразие. Нека процъфтяват всички науки и нека се развива техниката, литературата и изкуството, нека хората се трудят с пот на челото, ние ще използваме всичките им постижения за собствената им гибел! Стига сме си играли на шикалки! Стига сме се занимавали с глупости! Напред към истински подлости! За постигане на нашите гнусни цели ние първи в света ще използваме детския мързел! Бъдещето принадлежи на оня, който пръв успее да направи на човечеството някакво огромно зло! Мързеливите деца ще ни помогнат в това! Банзай!

Стъклата на огромните прозорци дрънчаха.

Защото чак стените трепереха.

А циментовият под се тресеше, защото трепереха всички сътрудници и шпиони.

— Стига сте треперили! — кресна генерал Скрито-Покрито. — Зная, че сред вас има неколцина страхливци и един добър човек. При мене няма място ни за тях, ни за него! Нужни са ми най-долни негодници, най-гнусни мерзавци, най-подли подлеци! Останалите вън, докато не е станало късно. Очакват ви големи награди, много пари, високи чинове, но за най-дребната грешка обесвам за левия крак под тавана, разстрелвам с топ! Разотивайте се!

Трябва ли да казвам, че шпионите не само моментално се разотидоха или побягнаха, но те просто се изпариха. Ето как се бояха от страшния си началник.