Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (37)

Глава №36
Лекцията „Възрастният човек като резултат от развитието на детето“ и първите реплики в залата

Залата в Дома за политическа просвета беше не просто препълнена, а ПРЕПРЕпълнена. Наложи се полковник Егоров да стои прав, притиснат от всички страни от възбудени, уплашени баби и дядовци, настръхнали бащи и майки. Имаше и много деца, но те някак се губеха между възрастните.

Главите №36 и 37 са написани специално за възрастните, децата може и да не ги четат. (Бележка на автора.)

Психоневропатологът и ученият Моисей Григориевич Азбарагуз дълго чака докато утихне шума в залата, и едва тогава заговори:

— Не ме учудва фактът — започна ученият видимо развълнуван, — че на лекцията ми са се събрали толкова много заинтересовани лица. Причината, разбира се, не е моето скромно име, а темата на лекцията. И така, възрастният човек като резултат от развитието на детето. Целият си научен живот аз посветих на тая трудна и крайно благородна заради своята неблагодарност тема. Като всяко научно откритие, моята работа имаше не само привърженици, но и доста най-различни противници.

Пристъпвам към изложението на моите възгледи за детето.

Някои от вас, родителите, а особено бабите и отчасти дядовците, имат такова разбиране за детето, което е невярно, ненаучно и в крайна сметка вредно за самото дете.

Приблизително половината зала забръмча възмутено.

— Ние през цялото време забравяме — повиши глас Моисей Григориевич, — че детето, колкото и да е малко, е вече човек, а в близкото бъдеще ще порасне. И ако вие ми зададете разумния въпрос: откъде се вземат лошите хора, аз много логично ще отговоря: преди всичко от лошите деца. От пиленцето Петенка израства пладнешки разбойник, от котенцето Марусенка, извинете — опитна мошеничка, от Валюсенка — голям бюрократ и така нататък. Аз малко посгъстих боите, но само за да изразя по-ясно мисълта си. А кой понякога се стреми с всички сили, без сам да забелязва това, децата да израснат лоши? Ние. Най-обикновен пример: петмесечен шишко тупва баба си, извинете, по очилата. А какво казва бабата, как реагира на тоя насилствен акт?

В залата се чу възторжен глас:

— Ах ти, палавниче ненагледно!

— Точно така! — каза гневно психоневропатологът и ученият Моисей Григориевич Азбарагуз. — А то съвсем не е ненагледно палавниче, а петмесечен хулиган! Не бива да му оставаме длъжни!

— На бебенцето ли?! — попитаха в един глас около четирийсет баби.

— То не е само бебенце, но и бъдещ голям човек! Който бие баба си безнаказано по очилата, е способен и на убийство в бъдеще! Разберете това, иначе — пълен провал на възпитателната система!

Залата трепна.

— Изненадващо наблюдение! Не всички двойкаджии са мошеници, но повечето мошеници са бивши двойкаджии! По-нататък! Защо в нашето свободно общество бабите са едва ли не роби на внука или внучката?

— Това не е робство, а щастие! — извика една баба от последния ред.

— Това не е щастие, а безобразие! — отговори Моисей Григориевич. — Според моите научни изчисления, които, разбира се, могат да се оспорват, от сто лоши деца петдесет и девет са разглезени от бабите си, единадесет — от дядовците, пет — от обединените усилия на баби и дядовци, двадесет — от майките и бащите и само две деца са се развалили сами или по неизвестни на науката причини.

— Детството трябва да бъде радостно и щастливо! — прогърмя гласът на нечий дядо.

— Не само детството — отговори Моисей Григориевич, — но и целият живот на човека трябва да бъде радостен и щастлив. А знаете ли кои хора страдат повече от другите? Тъкмо ония, които са били разглезени като деца.

Юрий Анатолиевич без да иска въздъхна силно, зашъткаха му от всички страни, а той се намръщи.

— Ето какво пише в дневника си — продължи оживено Моисей Григориевич — Вася Терьохин, десетгодишен: „Когато родителите ми ме молят да свърша нещо, иска ми се да умра!“. По-нататък! Разглезеният от детинство навлиза в живота непригоден и си избира жена от типа на баба си! Повтарям своя пръв научен извод: разглезеността и мързелът при децата може да превиши всички допустими норми, да стане социален проблем, изискващ незабавно разрешаване. А готови ли сме за разрешаването му?

— Говорете, моля, по руски — помоли една бабичка от първия ред, — защото ме хваща страх, а от какво ме хваща страх не мога да разбера.

— Аз говоря на научен език — обясни Моисей Григориевич, — другояче не умея, защото съм учен. Коефициентът на безполезното действие на децата в някои райони на нашия град сега се е увеличил, а коефициентът на полезното им действие — съответно се е понижил. Преминавам към най-важното. Кой е главният враг на детето, враг номер едно?

Залата утихна, сякаш не беше ПРЕПРЕпълнена, а съвсем празна. Бабите проточиха напрегнато шии, обърнали към трибуната онова ухо, с което чуваха по-добре. Дядовците пък, обратно, сгушиха глави между раменете, като че очакваха удар. Майките и бащите виновно и окуражително се усмихваха един на друг. Дори децата в тая обстановка се усмириха съвсем.

Моисей Григориевич продължи:

— Ние, учените, от край време отговаряме: главният враг на детето е мързелът, lenta gotovanisa. Няма да се спирам на чисто научната страна на въпроса. Ще се постарая да предам неговия тясно практически смисъл.

Мързелът е особено страшен и поради това, че малцина го смятат за болест и при това опасна, често пъти неизлечима. Готованството прониква в организма по неизвестни за медицината пътища. Последствията от това заболяване са ужасни. Пълна или частична загуба на трудоспособността, пълна или най-вече частична загуба на умствените способности. Функционално разстройство на целия организъм. Болният Алик Романов, тринадесетгодишен, е свикнал с часове да седи неподвижно, подгънал под себе си левия крак и да размишлява как и от какво да се разболее, та да не ходи на училище. Левият крак му изтръпва, но го мързи да го смени с десния и постепенно левият му крак изсъхва. Сега използват Алик Романов като експонат в един научен институт.

Просто е невъзможно в рамките на една лекция дори само да се изброят най-различните видове заболявания от мързел у децата. В моя научен труд са описани двеста и шест.

Помислете над това! Известно е, че детето не може само да се излекува от готованството. Необходима му е помощта на семейството, училището и цялото общество.

По-лесно е да се предотврати готованството, отколкото да се излекува. Голяма група от доста известни западни учени твърди, че човекът е мързелив по природа и практически мързелът е неизлечим. Те описват случаи, когато децата са се раждали мързеливи.

Ние се придържаме към обратната гледна точка, но отбелязваме, че процентът на мързеливите деца не намалява. Колкото и да е странно, това прави особено впечатление, когато анализираме данните от благоустроените райони на града. Излиза, че колкото по-големи са битовите удобства, толкова по-мързеливо е детето. Разбира се, това не значи, че ние ратуваме за ограничаване на жилищното строителство, не! Но ние сме за това, възрастните да разберат опасността, която крие в себе си заболяването от мързел.

Бащи и майки! Баби и дядовци! По-големи братя и сестри! Близки и далечни роднини! Вашите деца, внуци и внучки, по-малки братя и сестри са заплашени от почти смъртна опасност! Нека положим всички усилия за борба с мързела! Запомнете: днес — миличък ленив шишко, утре, може би, меко казано, негодник, когото го мързи да бъде добър човек.

Напомням това, макар и да предвиждам какъв поток от възражения ще се излее върху ми. Може да сгъстявам боите, може да преувеличавам. Но в името на доброто на нашите деца, аз твърдя, че главната роля за насаждане у тях на закоравели навици за готованство принадлежи на бабите и отчасти — на дядовците. А майките и бащите изцяло са им поверили децата си, оправдавайки се със заетост.

Тук всички баби в залата ахнаха, а дядовците се изкашляха възмутено. Майките и бащите се усмихнаха окуражително един на друг. Децата захихикаха доволни.

— Завършвам — каза уморено Моисей Григориевич. — Не се съмнявам в нашата победа. Не се съмнявам, че нашите уважаеми баби ще имат голям принос в трудната борба с детския мързел. Няма да останат по-назад и дядовците, и майките с бащите. — Ние ще окажем на народа огромна помощ, ако с дружни усилия успеем напълно да изкореним мързела у децата.

Дадоха почивка. Вдигна се такава врява, сякаш учениците от около двайсет и пет училища са ги пуснали едновременно през голямото междучасие в един двор.

Полковник Егоров намери Моисей Григориевич, стисна му крепко ръката и каза:

— Вие сте подели велико дело. Трябва да знаете, за сведение, че някои чужди разузнавания започват да готвят агентите си едва ли не от пеленачета.

— Виждате ли! — възкликна с жар Моисей Григориевич. — Шпионите са оценили важното значение на децата, а някои баби упорито считат своите внуци и внучки пиленца и котенца чак до отиването им в казармата, та дори и по време на следването им.

— Имам такъв въпрос към вас. Агентите, които задържахме в болницата, дали са се опитвали да видят Толик Прутиков?

— За това именно бяха дошли. Но аз не разреших.

— Благодаря, това са ценни сведения — отвърна полковник Егоров. — За съжаление нямам възможност да остана при разискванията. Чака ме работа. А вас какво само ви чака от бабите!

— О, заради науката съм готов на всякакви мъки!