Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (45)

Глава №44
Фон Гаден издава Фон Хлипке, но се оказва, че той изобщо не е съществувал

Колата се друсна и мисълта от ухото прескочи в мозъчето на Фон Гаден: незабавно предай Фон Хлипке, ако вече не си закъснял!

Господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрерът влезе в кабинета на началника на Централхабщаба барон Овен и съобщи:

— Фон Хлипке, когото изпратихте да ме следи, е на служба при генерал Скрито-Покрито. Хе-хе!

— Какъв е тоя Фон Хлипке? — учуди се барон Овен. — И какво е това хе-хе? Никого не сме изпращали да ви следи, само имахме такова намерение.

— Господин началник! — извика Фон Гаден смутено. — Аз не се шегувам, а ви заявявам официално, без никакво хе-хе, че вашият Фон Хлипке служи на генерал Скрито-Покрито. Това офицерче е троен предател.

— А ти какъв си?! — разяри се барон Овен. — Да не си нещо мръднал! Ще ти се май почетно спиртосване, а? Не познавам никакъв Фон Хлипке! За първи път чувам!

— Еее… ъъъъъъ… аааааа… — Ето какви звуци издаваше Фон Гаден, защото долната му челюст беше увиснала и не се подчиняваше на своя слисан собственик.

— Ние бяхме недоволни, че обучението на копойчетата върви извънредно бавно, а имаме много поръчки от различни страни — каза барон Овен. — Носят се слухове, че сте се сдушили със Скрито-Покрито. Но досега ви имахме доверие. Сега обаче съм принуден да ви разпитам с подобаващата се строгост. Какъв е тоя Фон Хлипке?

— Той ме хранеше — промърмори изплашеният Фон Гаден, овладял долната си челюст. — Поеше ме… мислеше вместо мене…

— Кой? Кой?

— Фон… хранеше ме… Хлипке… боготвореше ме… мислеше вместо мене…

— Да се арестува! — със страшен глас заповяда барон Овен на охраната. — Сигнал за най-пълна бойна тревога! Да се претърси навсякъде! Да се обискират всички! Да се открие офицерът Фон Хлипке! А Фон Гаден — в затвора!

И Фон Гаден се намери в килия. Малко е да се каже, че той се разстрои или обърка. За някое време той дори забрави кой е и какъв е, и не разбираше какво става с него и как се нарича ужасното, толкова неудобното помещение, където го бяха натикали.

Малката главичка на Фон Гаден натежа, макар в нея да нямаше ни една мисъл.

Цял живот той беше арестувал и хвърлял в затвори… Е, та какво от това? И защо тъкмо сега си го спомня? И защо барон Овен така му крещеше?

Какво се беше случило?

И едва тогава осъзна, че се намира в килия! Значи него, господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрера, са го арестували?! Хвърлили са го в килия, защото честно беше предал някого си! Ама че дивотия! Трябва да се арестува и хвърля в затвора оня, когото предават, а не този, който предава! Ако продължава така, току-виж, че всички предатели се озоват в затворите! Цяло безумие!

На всичко отгоре на Фон Гаден му се прияде, а ако помните, че телцето му се състоеше главно от храносмилателния апарат, ще разберете колко зле му стана на Фон Гаден, когато му се прияде. Всяка секунда гладът ставаше по-силен и по-остър и на Фон Гаден вече му се струваше, че ако веднага не го нахранят, сам себе си може да изяде.

Къде е Фон Хлипке? Може би не трябва да предаваш оня, който те храни?

А барон Овен каза, че никакъв Фон Хлипке не е имало! А щом не е имало, то кого е предал Фон Гаден?

Не, не, имаше такъв, имаше! Ей сега, на секундата ще дотича Фон Хлипке и ще нахрани Фон Гаден!

В същата минута го извикаха при барон Овен. Не бяха успели да открият никакъв Фон Хлипке. Никой нищо не знаеше за него. Той просто не съществуваше. Затова пък беше изчезнала цялата секретна техническа документация по обработването и обучението на копойчетата. Всички опитни образци на тъпаци автомати бяха приведени в пълна негодност: на едни не се движеха ръцете, на други не действаха краката, на трети не се помръдваха ни ръцете, ни краката, на всички мозъците абсолютно не работеха!

Като чу това Фон Гаден си глътна езика и не можа да каже ни дума за свое оправдание. Не можеше и да напише нещо за свое оправдание: ръчичките му се бяха сгърчили.

А би могъл да каже например следното:

— Ех вие, главатари на Централхабщаба! Ами че това съм аз! Господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрерът Фон Гаден по прякор Чичо Сѐ-ям! Аз имам най-дългия чин в света! Имам маса заслуги! Причинил съм на хората толкова мъка, че те отдавна трябваше да ме очистят! А вие какво сте направили? Уж се имате за нещо, а една нова голяма война не можете да организирате! Тогава за какво ви бива? Дайте ми власт, войници, пари, оръжие, оставете ме да натискам копчетата и ще видите кой съм аз!

Барон Овен седеше, гледаше го и мислеше, или по-право не мислеше, а се питаше: как да накаже Фон Гаден? Би трябвало да го разстрелят. Заслужил си го е. Добре, ще го разстреляме. Но тогава на всички, особено на младежта, ще стане ясно, че дори такива кадри като Фон Гаден могат да бъдат глупаци. С подобни примери трудно ще се възпитава подрастващото поколение шпиони!

Задачата беше двояка: образът на Фон Гаден да се запази за потомството и да се унищожи за съвременниците.

И барон Овен заповяда:

— Подложете господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрера на почетно спиртосване, като предварително го натъпчете добре с вкусна храна!

Докато Фон Гаден гълташе храната, в двора на централната шпионска школа върху висок пиедестал сложиха стъклен буркан, напълнен с най-чист спирт.

Фон Гаден трябваше сам да се свие вътре и да се спиртоса.

Минавайки край него, младите шпиончета ще крещят:

— Майл!

За такава съдба мечтаеше всеки стар шпионин. Но Фон Гаден мечтаеше за друго: той искаше да живее, за да причини на човечеството огромна злина!