Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (53)

Глава №52
Бокс-Мокс действа много рисковано и попада в още по-безизходно положение

Положението на Бокс-Мокс беше крайно опасно и безизходно. Докато генерал Скрито-Покрито не се излекува, нищо не заплашваше бившия ЪХ-000, освен срещата с доктор Супостат.

През тези дни Бокс-Мокс използваше умело будалина и повече от трийсетина сътрудници ги хвана мързела, та хъркаха направо в служебните си кресла.

Лекарите, както се казва, с пот на челото, вече не преливаха, а направо препомпваха кръв на болните от мързел. На самия генерал Скрито-Покрито вече осем пъти препомпваха кръв.

Никой изобщо не се безпокоеше от безследното изчезване на офицера Рахит, но всеки се ужасяваше от мисълта какво ще стане, когато началството оздравее.

Засега началството само мучеше.

В тая обстановка Бокс-Мокс за известно време не предизвикваше подозрения, тъй като всички се намираха под подозрение.

Обаче с всеки изминат ден, а по-точно, с всеки изминат час той чувстваше върху себе си все по-подозрителни погледи. Досещаше се: сътрудниците търсеха жертва — кого да тикнат пред генерал Скрито-Покрито, та да излее върху него яда си.

Понеже се боеше да не срещне доктор Супостат, бившия си приятел, бившият ЪХ-000 се криеше в най-затънтени места и само от време на време правеше рисковани опити да се добере до радиостанцията, за да предаде на полковник Егоров сведения за будалина. Но това не му се удаваше, не знаеше паролата за излизане и бе невъзможно да я научи: сътрудниците се страхуваха да разговарят един с друг.

Трябваше да се предприеме нещо! Щом генерал Скрито-Покрито дойде на себе си, веднага ще си спомни кой му подаде чашата с вода. После ще научи, че са откраднати запасите от будалин и документацията по получаването му. И ще увисне Бокс-Мокс за левия крак под тавана!

След като обмисли, може би за хиляден път, безизходното си положение, Бокс-Мокс прие най-рискованото, но единствено възможно решение. С твърда крачка се отправи в болницата, намери кабинета „Ухо, око, нос и физиономията като цяло“ и влезе.

До масата седеше дебелият доктор Супостат. Той попита с дебелия си глас:

— Какво има?

— Началникът — отговори Бокс-Мокс, като следеше внимателно израза на лицето му.

— Аз съм началникът. Какво има?

— Преди да изчезне безследно, офицерът Рахит предприе назначаването ми на щат.

— На щат или в щаба?

— В щаба на щат. Присъстваше и генерал Скрито-Покрито, който разговаря с мене и ми назначи операция на лицето тип шестнадесет бис. А сега какво да правя? Не мога да си отида, не зная паролата за излизане. А ме е срам да бездействам, когато всички работят.

— Горе ръцете! — изкомандва доктор Супостат, като се хвана за пистолета. — Привет, Фонди-Монди-Дунди-Пек! Привет, ЪХ-000! Горе ръцете, ти казвам!

— Нищо не разбирам — отговори спокойно Бокс-Мокс, — на какъв език говорите?

— Шефът ще поговори с тебе. — И доктор Супостат ловко заключи с белезници ръцете на Бокс-Мокс, още повече че тоя не се съпротивяваше. — Ето така. Седни. Хи-хи-хи, бъди като у дома си. Винаги ме е поразявало твоето нахалство, но сега то граничи с безумие. От къде на къде ти хрумна да се показваш пред мене? Аз толкова пъти прекроявах подлата ти физиономия, че знам наизуст всичките й варианти. А гласа? А ръцете? А брадавичката на лявото ухо? А да донеса ли отпечатъците на пръстите, да речем, на десния ти крак?

След всичко чуто, Фонди-Монди-Дунди-Пек нямаше смисъл да се преструва и отговори:

— Сега работя за себе си. Реших на стари години да поживея като нормален човек. Например да половя риба при изгрев и при залез-слънце.

— Един чисто медицински въпрос: мозъкът ти наред ли е?

— Както никога!

— А защо аз нищо не разбирам? — учуди се доктор Супостат. — Май че говориш несвързано. Или бълнуваш. Или ти плащат много? Колко спечели като издаде „Плод-зеленчук“?

— Два риболова.

— Напразно ме разиграваш! — озвери се доктор Супостат. — Дружбата си е дружба, а шпионската служба — шпионска служба! Не забравяй, че си в моите ръце!

— В твоите белезници съм — поправи го весело Фонди-Монди-Дунди-Пек. — Дойдох при тебе, защото се надявам да се споразумеем. Трябва да се измъкна от тука, докато не е оздравял Скрито-Покрито.

— Ще умра от смях. Хи-хи-хи!

— Напразно хихикаш. От Скрито-Покрито нищо няма да получиш за мене. Освен това аз ще те злепоставя — ще кажа, че сме се наговорили да ме пуснеш тук!… Е? Къде е твоето „хи-хи-хи“?

— Няма да ти повярват! — закрещя ужасен доктор Супостат.

— И още как! Дори няма да проверяват истина ли е! Преди мене ще увиснеш за левия крак под тавана!… А пък аз ще ти заплатя на ръка четирийсет хиляди в твърда валута.

— А къде ще получа парите? Кога?

— От мене. Веднага, щом се измъкна от тука.

— Ех, Фонди, Фонди! Ех, Монди, Монди! Ех, Дунди, Дунди! Ех, Пек, Пек! Нима мога на тебе, разбираш ли, на тебе да повярвам? Та това е, хи-хи-хи, смешно!

— Четирийсет хиляди в твърда валута. На ръка. Нищо не рискуваш. Аз имам работа само с Рахит и генерала. Тук никой не ме познава. Никъде не фигурирам.

— Ох, боя се! Ух, боя се! Ах, боя се!

Но Фонди-Монди-Дунди-Пек познаваше прекрасно шпионската натура изобщо и по-специално тая на доктор Супостат, та гледаше спокойно как страда бившият му приятел, а после каза:

— Ти се страхуваш само от това, че няма да получиш парите. Не бой се. Махни белезниците и дай да запуша. Мерсидаря. Ти не можеш да разсъждаваш.

— Изтормозих се. Уморих се. Всички треперят от страх. И аз треперя. А твоите пари биха ме спасили. Ще подам оставка и ще си обера крушите.

— Генералът може всяка минута да оздравее и тогава ще се простиш със своите четиридесет хиляди в твърда валута.

— Моите?!

— Твоите. Ако генералът дойде на себе си, няма да се измъкнем живи от тук нито ти, нито аз! Мисли! Четиридесет хиляди в твърда валута! Мисли! Но по-бързо!

— Нервите ми не ги бива — оплака се през сълзи доктор Супостат. — Главата ми работи на пресекулки!

— Можеш ли да научиш паролата за излизане?

— Трудно е. Често я менят. Ние самите излизаме с пропуски… Колко каза? Четирийсет хиляди в твърда валута? Ще помисля! Непременно нещо ще изми…

— До всички, до всички, до всички! — загърмя по високоговорителя гласът на генерал Скрито-Покрито. — Всички да останат по местата си. Под страх от смъртно наказание чрез обесване за левия крак под тавана не се движете, не мърдайте, не говорете, не се изпускайте от очи един друг! Сред нас има предател! Свръхспециалното разузнаване ще пристъпи към обиск!

Фонди-Монди-Дунди-Пек пушеше спокойно, а доктор Супостат го гледаше с опулени от страшен ужас очи и дебелите му устни мърмореха:

Край на девета част