Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (29)

Глава №28
Господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрер Фон Гаден от страх пред смъртта дава обещание

Като влезе в кабинета и изкряка с безразличие „Майл!“, Фон Гаден, останал без сили, се пльосна в креслото, протегна си блажено крачката и заговори:

— Поздравявам ви с победата, не зная, заслужена ли е, или не е, но аз и досега не мога да проумея какво се случи.

— Най-напред да си разчистим сметките — каза заплашително генерал Скрито-Покрито. — Твоите копойчета, на брой три парчета, сега са мои. Как ще се върнеш без тях в Централхабщаба?

— Спукана ми е работата. Веднага ще ме изгонят или ще ме подложат на почетно спиртосване.

— Да, тъжна перспектива. Аз не съм против твоите копойчета. Винаги са ни нужни тъпаци. Колкото и да напредва науката, техниката, литературата, изкуството, военното дело, все остават маса работи, които могат да свършат само тъпаци. Предлагам ти да работиш при мене, като ти запазвам чина и повишавам заплатата. Бързо отговаряй: да или не?

— Съжалете ме! — замоли се ужасен Фон Гаден. — Нека да си помисля! Гладен съм. Заповядайте да ме нахранят. На гладно сърце не мога да разсъждавам.

— Нямаш време, разбираш ли? — разсърди се генерал Скрито-Покрито. — Убеден съм, че почти всички изключителни мисли са хрумвали на хората именно на гладно сърце. Пълен корем имат само кръглите глупаци! И така, отговаряй на гладно сърце: съгласен ли си да работиш за мене, или не? Ако си съгласен, ще получиш превъзходен обед, запазване на чина и повишаване на заплатата. Ако не си съгласен чака те на гладно сърце превъзходен самолет, а у дома — почетно спиртосване. Ако не кажеш нито да, нито не, то няма да получиш нито обед, нито самолет — пръждосвай се пешком където ти видят очите! — И генерал Скрито-Покрито така заррррръмжа, че Фон Гаден извика:

— Съгласен съм! Да! Съгласен съм! Да!

— Окейно! Ще се нахраниш, ще отлетиш в къщи и ще се върнеш при мене със секретната техническа документация по обработката и обучението на копойчетата.

Като събра последните остатъци от силичките си, оберфобергогердрамхамшнапсфюрерът отговори колкото му бе възможно по-гордо:

— Трябва, макар и малко да си помисля.

Генерал Скрито-Покрито стана, заби ръце в масата, втренчи поглед в смутения, изплашен и разтреперан от глад Фон Гаден и процеди през зъби:

— Стига глупости! Нямам време, нито желание да ги слушам. Подпиши ето тук! — заповяда той със страшен глас. — Хайде! — И подаде на Фон Гаден един лист с текст, напечатан на пишеща машина:

Задължение под страх от смъртно наказание

Аз, долуподписаният оберфобергогердрамхамшнапсфюрер Фон Гаден по прякор Чичо Сѐ-ям, с цялата си душа и с целия си ум давам пълно и безусловно съгласие да служа честно и предано, с голямо усърдие на генерал Скрито-Покрито и никому другиму. Задължавам се под страх от смъртно наказание чрез обесване под тавана за левия крак да предоставя на „Гроб и мълния“ тайната по обработката и обучението на копойчетата. Ако се уплаша и побоя да служа на генерал Скрито-Покрито, ще глътна миша отрова.

Като оставам ваш:

Оберфобергогердрамхамшнапсфюрер Фон Гаден

— То… то… това… това… — Фон Гаден се олюля. — Вие… вие… вие… из… род!

— Това няма никакво отношение към работата — махна с ръка погнусен генерал Скрито-Покрито. — Подписвай и се омитай да обядваш!

На Фон Гаден главата му се въртеше от глад и той вече не разбираше какво става.

Нали храносмилателният апарат заемаше по-голямата част от организъмчето му!

Фон Гаден скръцна със зъби, сви юмручета, загуби съзнание за две и половина секунди, телцето му трепна осем пъти и промърмори неразбрано:

— Проклинамденякогатопристигнахтука…

— Какво? Какво?

С вече съвсем празната си главичка Фон Гаден съобрази, че го напускат и последните силички. Той подписа смъртното обещание и с натежала крачка се затътри да обядва.

Седнал на богатата трапеза той лапаше и плачеше.

Такова чудо никъде го няма: да шпионираш себе си!

Всички яденета му бяха пресолени: толкова сълзи се стичаха в тях.

Като се нагълта, Фон Гаден постепенно започна да разсъждава по малко. А защо пък да не се шпионира? Много оригинално. Освен това, колко е приятно да подложиш динена кора на Централхабщаба и барон Овен. Те си служат с почетно спиртосване, той пък ще си послужи със своите копойчета — ще ги открадне!

В тоя момент го повика генерал Скрито-Покрито и, без да го покани да седне, заговори:

— Ти доста добре поработи през последната голяма война. Никой не ти отрича заслугите в борбата с децата. Ти причини на хората много мъки. Прекрасно. Но вече остаря и възгледите ти са остарели. Ние се стремим да работим поновому, на строго научна основа. Ние ценим опитните възрастни кадри. Помни, че си подписал смъртно обещание. Да не ти скимне да ме метнеш! Чакам завръщането ти. Засега толкова. Гуд буд!

— Майл! — отвърна вяло Фон Гаден и се помъкна към автомобила, после се качи на самолета и полетя към фонгадната си съдба.