Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (16)

Глава №15
„Вие сте искали да отровите нашия град, а като ви пипнахме, изведнъж ви се дощя да живеете“

Най-знаменитият агент на шпионската организация „Тигри-видри“, законспириран като ЪХ-000, на име Фонди-Монди-Дунди-Пек, по паспорт Иван Иванович Иванов, вървеше, вдигнал нагоре едната си ръка, а в другата държеше куфар, и мърмореше:

— Всичко ще си кажа. Всички ще издам. Не мога повече. Уморих се. Стар съм. Сили нямам. Здравето ми куца. За нищо не ме бива.

Агентът Мяу стана свидетел на това. Той замръзна от страх насред улицата, наруши правилника за уличното движение и докато плащаше на милиционера глобата, загуби от погледа си странната двойка: мъж с вдигната нагоре ръка и момче с пистолет.

Същото видя и агентът Хипупутам. Добре че носеше на главата си сламена шапка, та никой не забеляза как му настръхнаха косите.

„Кеюк… — мярна се в главата му. — Кеяк… каьок… Откъде ги взимат такива малки агенти? На вид още момченце, пък залови, може би, ЪХ-000! Или той е предател? Или изобщо не е ЪХ-000!“

И Хипупутама, дето се казва, търти да бяга. Добре, ама накъде? Търча Хипупутама, търча, пъхтя Хипупутама, пъхтя, съвсем се задъха и се спря. „Кеюк! — мярна се пак в главата му. — Кеяк! Тоест, умирачка, а? Сега всички я загазихме! Каьок!“

Щом се посъвзе, Хипупутама изпрати, както се полагаше по секретната инструкция, съобщение за случилото се в Най-Централния Отдел на „Тигри-видри“ и започна да търси в ефира остатъците от диверсантската група „Плод-зеленчук“.

Пръв се обади Канарчето. Хипупутама му съобщи твърде неприятната новина и завърши с думите:

— Сега на всички ни кеяк, кеюк или каьок. Избирай си, което щеш. Прощавай навеки.

В тоя момент го спипаха.

Втори се хвана в капана Канарчето. При опита си да се изплъзне, той налетя на едно сандъче с отпадъци, удари си главата в него и сандъчето се разцепи на две равни части. Канарчето загуби съзнание и се свести вече в килията.

Най-дълго преследваха Мяу. Хванаха го.

И ето ги приятелчетата в пълен състав, цялата диверсантска група „Плод-зеленчук“, сега вече обезвредена, седят в кабинета на полковник Егоров.

Той каза с усмивка:

— Най-после ще може да си поговорите в спокойна обстановка. Първият ми въпрос, над който отдавна си блъскам главата, е защо се наричате Хипупутам, а не — Хипопотам?

— В заповедта машинописката направи грешка. Отначало не забелязахме, а когато открихме грешката, във всички документи аз бях вече Хипупутам — мрачно обясни агентът. — Имам въпрос към нашия ръководител, когото винаги ни даваха за пример. Искам да разбера преди смъртта си, предател ли е, или не?

— Аз винаги съм бил предател, както и всички вие — отговори уклончиво ЪХ-000. — Омръзна ми да върша диверсии. Всичко ми омръзна. Уморих се… Все някой ден ни чакаше провал. Тук дори децата преследват такива като нас.

— А има и една баба — каза през смях полковник Егоров, — която също мечтае да хване някой като вас.

— А какво е това кеяк? — изписка Канарчето, като опипваше внимателно бинтованата си глава. — Или кеюк? Или каьок?

— Не кеяк, не кеюк, не каьок, а каюк. Край, капут, умирачка.

— Ясно! — промърмори Хипупутама. — Господин полковник, а ще ни подарят ли живота?

— Много интересно разсъждавате — усмихна се полковник Егоров. — Искахте да отровите нашия град, а като ви пипнахме, веднага ви се дощя да живеете.

— Животът… на нас… а-а… такова… не ни е притрябвал — изфъфли злобно Мяу. — Все ми е едно какво ще стане с мене. Но предател няма да стана. От мене лично нищичко няма да изкопчите.

— Това е безсмислено! — каза строго полковник Егоров. — Да, според нашите закони вие подлежите на най-тежко наказание. Но може да облекчите участта си с доброволно и пълно разкаяние.

— А какво бихте желали? — угоднически и пискливо се обади Канарчето. — Конкретно?

— Конкретно — ето какво. Давам ви два часа да размислите. Един от вас трябва да се върне в „Тигри-видри“ със задача от нас.

— Полковник Скрито-Покрито ще обеси такъв безумец за левия крак под тавана или ще стреля по него с топ! — извика Мяу и пребледня от страх, като че пред него стоеше не полковник Егоров, а началникът на Най-Централния Отдел.

— Да не сме глупаци — изръмжа Хипупутама.

— Това по принцип е нереално! — чу се пискливият глас на Канарчето.

ЪХ-000 мълчеше.

— Имате на разположение сто и двайсет минути — каза полковник Егоров. — Постарайте се да ги използвате разумно.