Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (42)

Глава №41
Агентът Хипупутам се представя за Толик Прутиков

Главата на полковник Егоров просто се цепеше от тъпа, но постоянна болка. Хапчетата, прахчетата и капките вече не помагаха, не носеха никакво, дори краткотрайно облекчение. Той разбираше, че трябва незабавно да постъпи в болница, но още по-ясно разбираше, че му е абсолютно невъзможно сега да лежи в болница.

Там е работата — вие и без мене го знаете — че главите на хората имат най-различно предназначение. На един главата е нужна главно за това, че на нея е разположена устата, с която може не само да говори, но преди всичко да яде. Друг цени главата си за това, че именно на нея или по-право само на нея се носят най-различни красиви шапки. Трети обожава главата си за това, че на нея може да се направи модерна прическа. Четвърти не могат да живеят без глава, защото от двете й страни растат уши, за да подслушват…

А на полковник Егоров, както и на повечето хора, главата му трябваше, за да мисли. А му се налагаше много да мисли.

(Тук трябва да направя малка уговорка. Съвсем нямам намерение да критикувам ония, които ценят главата си за всичко друго, само не за това, че в нея се намира мозъкът. Нямам време да споря с глупави хора. И правя тази уговорка, само за да заявя направо: всеки трябва да се старае да мисли, и то колкото е възможно повече. Това е абсолютно полезно за всички, но някои предпочитат да не се занимават с такова полезно нещо. А лошо правят. Преди да кажеш или направиш нещо, трябва непременно да помислиш. Резултатите са много добри.)

И така, Мравка се намираше в болницата. Тук всичко бе готово за нейното бягство, дори пантите на прозорчето бяха смазани, та скърцането да не уплаши бегълката.

И ако полковник Егоров нямаше навик да препремисля всичко по много пъти, кой знае какво щеше да се случи. Отначало плана за бягството на Мравка му се струваше привлекателен, а сега го караше да бъде нащрек. Да предположим, че Мравка намери Толик Прутиков, а после? Ами ако задачата й е да го ликвидира?

Възниква въпросът: какво ще правиш, ако шпионинът те е оплел?

Отговорът е такъв: трябва ти да оплетеш шпионина.

По-нататък полковник Егоров разсъждаваше така. Не може ли вместо Толик Прутиков да покажат на Мравка просто един нисък човек? Например агента от диверсантската група „Плод-зеленчук“ Хипупутама? Той е дребосък, макар и дебел. Защо да рискуват живота на момчето? По-добре ще е шпиони да се борят с шпиони!

Хипупутама дойде както винаги мрачен, както винаги не поздрави и, както винаги започна да се оплаква:

— Ще пукна от скука, господин полковник. Рядко ме викат на разпити. Разпитите са кратки. Отдавна излових всички мухи в килията. Заповядайте да пуснат при мене някакви насекоми! Ще ми е забавно да ги ловя и няма да скучая.

— Има работа за вас, господин Хипупутам.

— Щом съм съгласен да ловя мухи, защо да се отказвам от работа? Разбира се, имам предвид работа по моята специалност, а не да цепя дърва или да копая.

— Спомняте ли си Толик Прутиков?

— И още как!

— Ние заловихме едно от вашите шпиончета — Мравка. Тя има вече чин младши сержант.

— Господин полковник! — Хипупутама страшно се обиди. — Защо мнозина ме вземат за тъпак? Допускате ли, че ще се поддам на такава глупава измама? Невъзможно е да се залови Мравка. В отряда на младоците от нея се бояха не само дежурните войници, но и кучетата пазачи.

— И въпреки това ние я задържахме. Сам ще се убедите, ако я познавате лично. Мравка допълзя при нас, за да обезвреди ЪХ-000 и да намери Толик Прутиков. За какво й е притрябвал, не знаем точно. Ще ви организираме среща, вие ще се наречете Толик Прутиков и ще видим какво ще излезе.

— А аз какво ще получа?

— От какво имате нужда?

— Поне на разпит да ме викат по-често и да ме разпитват по-дълго. Че скучая до смърт.

— Съгласен съм. Значи ще действаме така…

Пред входа на стаята, където лежеше Мравка, престорила се на болна, остана полковник Егоров с двама другари, единият от които държеше готов чувал.

Хипупутама влезе с бутилка лимонада в полутъмната стая и каза мрачно:

— Пий, да не би…

Мравка грабна бутилката и не откъсна уста от гърлото й докато не я изпи до капка.

— Слушай — прошепна Хипупутама, както го бяха подучили, — казвам се Толик Прутиков.

В същия момент сякаш нещо избухна в главата на полковник Егоров и той оглуша за малко, но в следващия миг вече дръпна вратата към себе си.

Мравка душеше Хипупутама. Това стана толкова неочаквано и светкавично, че той само облещи очи, отвори уста и задушавайки се, не се съпротивяваше.

Полковник Егоров изтръгна Мравка от Хипупутама и я захвърли настрана. Хипупутама тупна на пода.

И тогава полковник Егоров извърши грешка, която за малко не му костваше живота.

(Аз пък прибягвам до уговорка, както се казва, в хода на действието. Защо така е тръгнало, та някои считат, че колкото по-голям чин има човек, толкова по-малко грешки прави? Като се разсъждава по такъв начин може да се стигне до извода, че генералите например не могат да грешат. Не зная как е при генералите, не се наемам да съдя и за всички полковници, но твърдя, с цялата си отговорност, че в дадения случай полковник Егоров направи грешка.)

Вместо да се нахвърли върху Мравка или поне да заеме отбранителна позиция, той се наведе над прострения на пода Хипупутам.

В същия миг Мравка удари полковник Егоров със столчето по главата. И едва тогава довтасаха помощниците му, напъхаха хапещата и драскаща Мравка в чувала и здраво го вързаха.

Полковник Егоров стоеше и се усмихваше виновно и учудено, като си опипваше главата, от която болката изскочи, без да остави следа. Дето има една дума — клин клин избива. Не зная доколко е валидно това в медицината, но фактът си остава факт: от удар главата го заболя, от удар се излекува. Но нямаше време за никакво умуване.

Сложиха Хипупутама да седне, дадоха му да помирише амоняк, агентът кихна четиринадесет пъти и каза мрачно:

— Не завиждам на Толик Прутиков. Добре че шията ми е дебела, иначе…

— Почти всичко е ясно — каза със задоволство полковник Егоров, като си поглаждаше главата, сякаш търсеше къде се е скрила доскорошната болка. — А с госпожа Мравка засега е безполезно да се разговаря.

— Да опитаме — предложи Хипупутама и като се наведе над чувала попита: — Авек доминг риголетто? (С каква задача са те изпратили?)

— Саркофиго! (Ругатня.) — чу се от чувала. — Мурир провокат! (Умри, предателю!)

— Тя не е на себе си от яд — обясни полковник Егоров. — Закарайте я на мястото й.

— Господин полковник, а бе господин полковник — промърмори Хипупутама, — ако пак ви потрябва някой, когото да бият, душат или да му трошат кокалите, аз съм на вашите услуги. Бийте ме, душете ме, чупете ми кокалите. Това ми е много интересно.

— Ще имаме предвид.

Радостта, както и бедата, не идва сама. Същия ден разрешиха свиждане с Фонди-Монди-Дунди-Пек. Полковник Егоров отиде при него в болницата.

Докторите се учудиха много, когато научиха по какъв оригинален начин се е излекувал. Но главният лекар помисли и заключи дълбокомислено:

— В живота всичко се случва. Той е безкрайно разнообразен.

Фонди-Монди-Дунди-Пек, като чу новината, каза:

— Скрито-Покрито е отмъстителен и то до краен предел. И все пак Мравка има някаква задача. Изпратете бързо агент при Фон Гаден. Срещата му със Скрито-Покрито е завършила така, че единият от тях е измамил другия. Най-вероятно е да си е изпатил Фон Гаден. Тогава може да го използвате.

— Как да постъпим с офицера Рахит?

— Привлечете го за сътрудник. Той е мошеник, какъвто света не познава. Знае всичко. Обожава парите. Непременно ще стане предател. Важното е да се улучи момента.

— По-скоро оздравявайте — пожела му полковник Егоров. — Няма много време. Щом се излекувате ще ви направим пластична операция на лицето.

— Обещайте ми — помоли го Фонди-Монди-Дунди-Пек, — преди да замина за „Гроб и мълния“ да половя риба на разсъмване и по здрач. Всяка нощ ми се присънват въдици.

— Обещавам ви един риболов преди да заминете и още много след благополучното ви завръщане — каза полковник Егоров, а като седна в колата си помисли:

Край на осма част