Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (49)

Глава №48
Генерал Скрито-Покрито взема насила будалин

Генерал Скрито-Покрито хвърли слушалката, заскърца със зъби и заповяда с нечовешки глас:

— Офицерът Рахит! Веднага при мене! Незабавно да се яви, ако ще и без душа да остане!

Но в това време можеше да изскочи душата на самия началник на „Гроб и мълния“.

— Мракобесие! — крещеше той. — Свинщина!… Пак предателство!… Пак спънки!… Убииииивам!

— Шефе, офицерът Рахит е изчезнал! Обърнахме цялата страна. Преди двайсет и седем минути и половина се е върнал с колата си в „Гроб и мълния“, но сега го няма никакъв.

— Ъ-ъ-ъ-ъ-о-о-о-уууууууу! — изрева генерал Скрито-Покрито. — Предател! Негодник! Измамник! — Той се спусна към стената, няколко пъти удари в нея огромната си, без нито едно косъмче глава и закрещя по микрофона: — Да се открие Рахит, иначе ще ви унищожа! С топ! До един! Всички ви ще изколя! Ще ви издуша! Ще ви изпопека живи! Ще ви избеся като кучета за левия крак под тавана! Джаф-джаф!

И генерал Скрито-Покрито припадна от най-невероятен пристъп на най-невероятна злоба.

Бокс-Мокс влезе в кабинета и се втрещи от изненада. На Бокс-Мокс, а още повече на ЪХ-000 и Фонди-Монди-Дунди-Пек му беше чудно да види в бездействие такъв тип като генерал Скрито-Покрито. Доколкото си спомняше, генералът винаги, дори още като сержант, се отличаваше с невероятна работоспособност. Рядко можеше да се срещне човек, който да е заварил Скрито-Покрито да си почива или спи.

А сега генералът, клюмнал огромната си, без нито едно косъмче глава, похъркваше, пуфтеше и подсвиркваше като съвсем обикновен човек!

Но ето че генерал Скрито-Покрито трепна веднъж, трепна втори път, издаде звук като грухтене, сложи ръце на масата и замърда вежди, опитвайки се да погледне.

Когато си отвори очите, Бокс-Мокс му подаваше чаша вода и му повтаряше:

— Пийте, ще мине. Пийте, ще го хванат. Пийте, ще мине. Пийте, ще го хванат.

Генерал Скрито-Покрито едва се надигна, опрян на Бокс-Мокс, изпи водата и заговори уморено:

— Винаги съм подозирал, че тая хитра лисица ще ме предаде. Лъжеше, че не може да кормува. Предател… негодник… мошеник… Къде се е дянал? Къде? — Той ту почервеняваше, ту позеленяваше, на два пъти посиня. Прозявка изкриви устата му. — Какво е това? Бързо… телефо-о-о-нът… — Пак се прозина — чак устата си разчекна. — Будалин… сто и тринайсети отдел… когото и да е… както и да е… каквото и да е… това е мързел… всички пре… всички да… всички те… всички ли… у-у-у… — Генерал Скрито-Покрито се опита да се изправи, но сразен от мързела, захърка.

Бокс-Мокс си отдъхна облекчено, вдигна слушалката, повика сто и тринадесети отдел и каза:

— Незабавно при шефа всички запаси будалин и всички инструкции за неговото приготвяне. Бързо.

За да провери въздействието на будалина върху организма на началника на „Гроб и мълния“, Бокс-Мокс го подразни:

— Глупак си ти, Скрито-Покрито, безкрайно глупавичък. И бездарник. Недодялан простак си, господин генерале.

В отговор се чу мощно, като рев на сирена хъркане.