Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (1)

Пролог

Шпионската организация „Тигри-видри“ търпи почти пълен провал заради третокласника Толик Прутиков

Кратко описание на живота и дейността на полковник Скрито-Покрито и неговата съкровена мечта

Най-невероятна паника цареше в Най-Централния Отдел на шпионската организация „Тигри-видри“.

Началникът на отдела, страшният полковник Скрито-Покрито, позеленял от яд, вече тринайсет минути и половина удряше с десния си юмрук по масата.

Когато десният юмрук го заболя, полковник Скрито-Покрито, бакъреночервен от дива злоба, задейства с левия юмрук по масата.

На нея лежеше:

Рапорт първи

Днес агент нисък на ръст, тип ученик, задържа. Подозирам, че ЪХ-000 е предател. Тогава за всички ни кеяк.

Хипупутама

— Ще ги убия! — закрещя полковник Скрито-Покрито, и с нечувана ярост затропа с крака. — Ще ги избия всички! До един! С топ! Ще ги изпообеся под тавана!… За левия крак!… А какво е това кеяк? — Петите го бяха заболели от тропането и той заблъска с юмруци по масата — и с двата едновременно. — Какво е това кеяк?

В този момент на масата пред него сложиха:

Рапорт втори

Боя се, че сме я загазили. Трябва да бягам, но не мога. Имам ужасна диария на нервна почва. ЪХ-000 изчезна безследно. Мяу мълчи. А ни чака кеяк, кеюк или каьок. Чакам светкавични указания. Не искам да загина. Още съм толкова млад.

Канарчето

Полковник Скрито-Покрито, началник на Най-Централния Отдел, цели двайсет и три часа осем минути и шестнайсет секунди удряше с юмруци, тропаше с крака, блъскаше в стената огромната си, без ни едно косъмче глава и червенееше, бледнееше, синееше, зеленееше, жълтееше от дива злоба и нечувана ярост.

Сътрудниците на отдела застинаха в гробно мълчание…

Полковник Скрито-Покрито едва тогава млъкна и се умири, когато на масата пред него сложиха:

Рапорт трети

Хипупутама и Канарчето са арестувани. ЪХ-000 е заловен от агент нисък на ръст, тип ученик. Покатерих се на дърво в парка. Вече втори ден съм тук. Много ми се яде. Не знам какво да правя. Чака ни кеяк, кеюк или каьок.

Мяу

Полковник Скрито-Покрито се вцепени. Той седеше, ококорил очи, не можеше да си поеме дъх и огромната му, без нито едно косъмче глава почерня от дива злоба и безпределна мъка. И неочаквано започна да си удря главата о масата и да крещи, сякаш го колят:

— Какъв кеяк? Какъв кеюк? Какъв каьок? Всички ще избеся! За левия крак под тавана! С топ ще ги избия! До един! Ще ги заколя! Живи ще ги опека! Кеяк! Кеюк! Каьок! Сафрониго ту балд! (Известна шпионска ругатня.)

И в това време на масата пред него сложиха:

Рапорт четвърти

ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО

Дотегна ми да шпионирам. Край.

Предадох се почти доброволно на третокласника Толик Прутиков. Издал съм всички приятели-предатели.

Издал съм цялата диверсантска група „Плод-зеленчук“ и организацията „Тигри-видри“. Тъй ни се пада — Каюк.

А полковник Скрито-Покрито да се пръсне от дива злоба.

Бивш агент ЪХ-000, а сега честен човек на име Фонди-Монди-Дунди-Пек.

Но като получи този ужасен рапорт, полковник Скрито-Покрито не се пръсна от дива злоба. Той заудря с юмруци по масата, потропа с крака по пода, три пъти със засилване фрасна в стената огромната си, без ни едно косъмче глава и заповяда:

— Всички шпиони при мен! Незабавно!

Точно след единайсет секунди и половина всички шпиони стояха мирно в огромния кабинет на своя страшен началник, а страшният началник крещеше:

— Пратиха ни за зелен хайвер! Предадоха ни! Проклинам агента ЪХ-три нули! Ще го намеря жив или мъртъв и ще го обеся за левия крак под тавана! Проклинам третокласника Толик Прутиков! Ще го очистя! На всяка цена! Загина цялата диверсантска група „Плод-Зеленчук“! Ридайте шпиони! Безмерна е мъката ни! Скубете си косите! Тежко и горко на оня, който заридае тихо!

И всеки шпионин зарида с пълно шпионско гърло. И всеки шпионин изскубна от шпионската си глава поне по едно шпионско косъмче.

— А сега в памет на загиналите — раз, два! — вой!

Шпионите завиха така отчаяно, сякаш всекиго всеки миг заплашваше гибел.

Лично страшният полковник Скрито-Покрито виеше най-силно, защото беше най-главен, най-злобен, най-подъл, най-жесток, най-хитър.

— Заповядвам — дрезгаво процеди той през зъби — всички да бъдат по местата си и без мое разпореждане да не ядат, да не пият, да не спят! Само да мислят! Мислете така, че аз да чувам как скърцат мозъците ви! Имайте предвид, че се е провалила не само диверсантската група „Плод-зеленчук“, но и шпионската организация „Тигри-видри“ като цяло! Това е не само позор, а и ужас! За да се реабилитираме, тоест да се оправдаем пред началството и потомството, ние трябва да изработим план за нова операция. Невиждана операция. Толкова жестока и подла, че отначало и ние самите да се изплашим от пъклените си кроежи. Нещо невиждано и нечувано, каквото не е вършила ни една шпионска организация в света през цялата история на човечеството. Трябва да извършим такава диващина и гадост, че хората да припадат само като чуят името на нашата организация. На ЪХ-три нули и Толик Прутиков да се свети маслото и толкоз. Все едно че ги е нямало! Никога не ще видим доблестните агенти Хипупутама, Канарчето и Мяу. Турете им кръст — да ги забравим. И така, вървете и си размърдайте мозъците. Тежко му на оня, чийто мозък не чуя да скърца — ще го обеся за левия крак под тавана! Вън! — и веднага по местата си! Стриптиро стрито! (Известна шпионска ругатня.)

Шпионите хукнаха по местата си, и докато не получеха специалното нареждане нямаше да ядат, нито да пият, нито да спят, а само да скърцат силно с мозъците — да измислят операция, каквато не е вършила ни една шпионска организация в света през цялата история на човечеството.

Най-силно скърцаше с мозъка си самият полковник Скрито-Покрито. Той мислеше и едновременно си припомняше своя труден и подъл живот. Затова си го припомняше, защото в живота му настъпи оня най-дълго лелеян момент, когато полковник Скрито-Покрито имаше реалната възможност да пипне генералски чин. А трябваше да стане генерал, за да изпълни най-заветната, най-дългоочакваната мечта на своя живот. Ето ви накратко неговия живот, ето ви накратко и неговата мечта.

Някога страшният полковник Скрито-Покрито си имаше и име, и презиме. Но прякора Скрито-Покрито получи още в училището и сега дори той самият не помнеше какво му беше името, нито пък презимето.

Ловък, хитър, жесток и коварен, Скрито-Покрито още от пет-шестгодишен се научи да шпионира. Отначало дебнеше по-малкия си брат, после започна да дебне голямата си сестра, после — баба си, дядо си и на края взе да дебне родителите си. Цялото семейство се боеше от него и го ненавиждаше.

На всичко отгоре се научи да следи съседите. Тогава и съседите започнаха да се боят от него и да го ненавиждат.

Затова, когато тръгна на училище Скрито-Покрито имаше вече натрупан значителен опит в подслушването, дебненето, следенето, клеветенето и всякакви подли работи. А щом се научи да пише, той се захвана с доноси, които обикна за цял живот.

В класа, където се учеше Скрито-Покрито, всички се бояха един от друг, набеждаваха се, клеветяха се, клюкарстваха, пишеха доноси, пакостяха си по най-различен начин и никой не можеше да се досети, кой ги докара до такъв живот.

А у Скрито-Покрито всичко беше Скрито-Покрито.

И ако месец, месец и половина след започване на учебната година не разпуснеха класа, където той учеше, то в средата на учебната година се налагаше да закрият цялото училище.

От тринайсет години Скрито-Покрито вече припечелваше от служба в полицията и го даваха за пример на възрастните тайни агенти.

Скрито-Покрито най обичаше да издава хората. За това имаше рядък, особен талант. Например свърже се с банда крадци, спокойничко краде заедно с тях, спокойничко слага парите в джоба си, най-спокойничко предава крадците на полицията, получава за това пари и, сами разбирате, преспокойничко си ги туря пак в същия джоб.

Редно е да кажем, че той вършеше предателство не заради парите, а по принцип. Просто го влечеше.

С течение на времето Скрито-Покрито разбра, че няма смисъл да рискува, като се свързва с престъпници, и започна да предава честни хора. Това се оказа леко, безопасно и много изгодно.

Подлостта на Скрито-Покрито поразяваше и най-подлите подлеци. Той така свикна и толкова изкусно започна да следи и доносничи, че веднъж направи донос против рождената си майка.

Тъкмо тогава го повикаха в шпионската организация „Тигри-видри“.

Началникът на Най-Централния Отдел полковник Мишмашен каза:

— Досега не съм виждал такъв негодник като вас! — Той му стисна силно ръката. — Според мене вие сте един от най-подлите хора в цялото земно кълбо.

— Старая се, шефе — отговори скромно Скрито-Покрито.

— Да предадеш рождената си майка. Та това е изключително!

— Дребна работа, господин полковник. Просто, както се казва, нямах под ръка друг, освен мама. Повтарям, да предам рождената си майка за мене е нищо. Аз мечтая да предам всички майки! Всички бащи! Всички деца! Всички хора да предам! Това е мечтата на моя живот.

Полковник Мишмашен се шашардиса.

— Окейно! За първи път срещам действително велик подлец! Да предаде всички! Това се казва мечта! Но — почакайте! Значи вие може да предадете и мене?

— При първия удобен случай, шефе.

Полковник Мишмашен се хвана за пистолета, задиша тежко, грабна пресата, попи от челото си едрите капки студена пот и промърмори:

— Далеч ще стигнете вие. И как станахте такъв забележителен подлец? — попита той със завист.

— Много просто. Първо, малко наследственост. — Скрито-Покрито започна да обяснява бавно и с достойнство. — На времето моят баща, царство му небесно, започна да краде. Е, не е чак толкоз голям грях, с кого ли не се случват такива неща, не си струва дори да се споменава такава дреболия. Но баща ми обади където трябваше, че нашият съсед, тоя именно, дето обра, е камила. И съседът трябваше пред шейсет и осем комисии и комитети да доказва, че е човек, а не камила. Но не успя да го докаже, затвориха го в зоологическата градина в клетка и сложиха надпис: „Нов вид камила“. А баща ми с откраднатите, тъй да се каже камилски пари, си купи автомобил. Този случай ми направи поразяващо впечатление.

— Продължавайте! Продължавайте! — подкани го с голямо вълнение полковник Мишмашен.

— Второ, аз самият още четиригодишно хлапе — все така бавно, достолепно и скромно продължи Скрито-Покрито — разбрах, че да се открадне, е по-леко, отколкото да се спечели честно. Вече петгодишен, като наблюдавах възрастните, схванах, че да се казва истината понякога е много опасно, затова пък можеш да лъжеш, колкото си щеш. На шест години и половина ми стана абсолютно ясно, че най-приятното, най-безопасното и най-изгодното нещо в света е да подвеждаш честните хора. От десет години започнах да чета вестници и не се откъсвах от телевизора. Не трябва много ум, за да разбереш: в нашия, така наречен западен свят, има само един истински, пряк път в живота — да бъдеш подлец. Такъв и станах.

— По принцип съм съгласен с вас — продума дълбокомислено полковник Мишмашен. — Вие имате необикновен ум, добре познавате, бих казал издъно познавате човешката психология. Очаква ви блестящо бъдеще. Но сте избрали много труден път. Защо не станете висококвалифициран бандит, голям политически деец или просто ловък спекулант?

— Дребна работа — намръщи се с отвращение Скрито-Покрито. — Какво може да направи един бандит? Е, да убие няколко души, да ограби няколко банки. Това е. Политиката е тъмна работа, несигурна, досадна. А да бъда просто ловък спекулант за мене е безинтересно. Но сърцето ми се свива от щастие и гордост, когато си помисля за моята велика мечта — всички да предам. За такова нещо си заслужава да живееш и да работиш.

— А как ще осъществите мечтата си?

— Още не зная, шефе. Но аз почти не спя и много малко време отделям за хранене. Непрестанно мисля, разсъждавам, преценявам, пресмятам, претеглям, изучавам, сравнявам, правя изводи… И един ден непременно ще намеря такъв начин, с помощта на който ще успея да предам всички майки, всички бащи, всички деца — да предам всички хора!

— Зачислявам ви в щаба на доблестната организация „Тигри-видри“ — каза полковник Мишмашен. — Тук ще имате всички условия да осъществите великата си мечта.

Скоро Скрито-Покрито стана един от изтъкнатите агенти на „Тигри-видри“. Възлагаха му най-опасните и най-подлите задачи. С него можеше да съперничи само ЪХ-000, всеизвестният шпионин Фонди-Модни-Дунди-Пек. Трябва ли да се казва, че те бяха и най-сърдечни врагове? Но докато ЪХ-000 беше само шпионин, то Скрито-Покрито при всеки удобен случай се издигаше все по-нагоре и по-нагоре по служебната стълба, дослужи до званието полковник, стана началник на Най-Централния Отдел и командваше Фонди-Монди-Дунди-Пек.

Но ето че сърдечният враг ЪХ-000, един от най-опитните шпиони, малко преди да излезе в пенсия взе и предаде родната си шпионска организация.

 

 

Полковник Скрито-Покрито спря да скърца с мозъка си, престана да си припомня своя живот и заскърца със зъби. Нищо, нищо, ще отмъсти и на ЪХ-000, и на Толик Прутиков! Тъпкано ще им го върне за провала на диверсантската група „Плод-зеленчук“! Кока-кука! (Много разпространена шпионска ругатня.)

Той се вслушваше в скърцането на мозъците, което се чуваше от всички страни и изведнъж кресна злобно: сред скърцането на шпионските мозъци ясно се чуваше скърцане на стол! Кой се опитва да измами началника на Най-Централния Отдел! Кой мързелува и не скърца с мозъка си, а със стола?! Лайермайер! (Малко разпространена шпионска ругатня.) Ще разберем, ще разберем!

Най-важното, което настъпва, това е дългоочакваният момент, когато полковник Скрито-Покрито ще може, и то доста ловко, да стане генерал, като очисти от пътя си мързеливия генерал Мишмашен, и се заеме сериозно да осъществи заветната мечта на своя живот.

Той ахна радостно, тропна с левия си крак, удари с дясната си ръка по масата, извика при себе си шпионите и ги попита ехидно:

— Е, какво интересно измислиха вашите умни глави?

Шпионските глави не бяха измислили нищо интересно, а още по-малко — нещо умно.

— Друго от вас не може и да се очаква — каза със задоволство Скрито-Покрито. — А кой от вас, гълъбчета, вместо с мозъка скърцаше със стола?

— Аз, шефе — призна си офицерът Рахит. — Как мога да си позволя моят мозък да се съревновава с вашия?! Преди малко пресметнах, че вие сте шестнайсет хиляди пъти по-умен от мене!

Полковник Скрито-Покрито доволно изхъмка, като почти изгрухтя и каза:

— Не си глупав ти, а хитър и нагъл. Скоро, безсрамници такива, ще научите какво е измислила моята огромна, без ни едно косъмче глава. Ще се разтреперите от страх и удоволствие! А сега марш навън — почивайте!

Шпионите не бяха виждали нито веднъж своя страшен началник така весел и благоразположен. От къде на къде? Как така? За какво ли? Операцията „Плод-зеленчук“ се е провалила и на него като нищо могат да му духнат под опашката, а пък настроението му е великолепно.

„Бъдещето ще покаже“ — рекоха си шпионите и излязоха да почиват.

А полковник Скрито-Покрито седна и започна да мисли,

Край на пролога