Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (55)

Глава №54
Доктор Супостат крие Фонди-Монди-Дунди-Пек в оловен ковчег, а генерал Скрито-Покрито превръща ковчега на пита

Фонди-Монди-Дунди-Пек пушеше спокойно, а доктор Супостат го гледаше с опулени от ужас очи и дебелите му устни мърмореха:

— Четиридесет хиляди в твърда валута… четиридесет хиляди в твърда валута…

Гласът на генерал Скрито-Покрито гърмеше по високоговорителите:

— Не се изпускайте от очи един друг! Сред нас има предател! Никой да не става от мястото си! Никой да не мърда! Сред нас има предател!

— Какво да правим! — попита Фонди-Монди-Дунди-Пек.

— Не знам, не знам, не знам. Нищо не знам! — шепнеше доктор Супостат. — Нищо не мога да проумея! Нали ти си предателят! Свръхспецразузнаването търси тебе. Длъжен съм да те издам, за да загинеш, а аз да остана цял и невредим.

— Загина ли, няма да те огреят никакви четирийсет хиляди в твърда валута. Пък ако ти ме издадеш, аз тебе ще предам. Спец съм в тия работи. Тъй че няма измъкване. Хайде, измисли нещо!

— Не мога, не мога и не мога! Нищо не проумявам! В теб ми е надеждата!

— Запази спокойствие — посъветва го Фонди-Монди-Дунди-Пек. — Измисли къде да ме скриеш. Другото остави на мене.

— Няма да измамиш свръхспецразузнаването! Всеки момент може да се яви! Ех, ако четирийсетте хиляди в твърда валута бяха у тебе, щях преспокойничко да те издам и щях да изпълня дълга си пред „Гроб и мълния“! — От ужасен страх и невъобразима алчност дебелият глас на доктор Супостат стана тънък, почти писклив. — Лъжеш ме! Не може да имаш у себе си толкова пари!

— Парите са у мене — продума невъзмутимо Фонди-Монди-Дунди-Пек. — Ако ме скриеш, ще получиш четирийсет хиляди в твърда валута. Не ме ли скриеш, ще висиш до мене под тавана обесен за левия крак.

Доктор Супостат скочи от масата, натисна едно копче в стената, тя се отмести, показа се маса, а на масата голям оловен ковчег. Доктор Супостат натисна копче върху масата и капакът се вдигна. Докторът прошепна:

— Влизай вътре. Има запас от кислород за четири часа.

Фонди-Монди-Дунди-Пек се вмъкна в ковчега, капакът се спусна, двете половини на стената се съединиха, а доктор Супостат изпи половин литър валерианови капки и седна в креслото с такъв вид, сякаш се готвеше да умира.

В кабинета се втурна генерал Скрито-Покрито с трима офицери и пет кучета от свръхспецразузнаването и закрещя:

— Къде е Бокс-Мокс? Къде е тоя негодник?

Дори да искаше, доктор Супостат не можеше да отговори: от страх челюстите му се сковаха и той стоеше като истукан.

— Ако след четиринайсет секунди не отговориш, ще увиснеш под тавана за левия крак. Бройте!

— Раз! Два! Три! — започна да брои един офицер от свръхспецразузнаването и след всяко число доктор Супостат все по-силно чувстваше приближаването на смъртта.

— Четиринадесет!

— Еоуъа… — проговори той като едва мърдаше скованите си челюсти. — Ауъе…

— Хайде, хайде!

Той посочи с очи копчето в стената. Генерал Скрито-Покрито натисна с пръст и стената се отмести. Той процеди през зъби:

— Пипнах ли те, гълъбче… не, няма да увиснеш за левия крак под тавана… ще те накълцам с джобно ножче на ситни-ситни парченца и ще те опържа в олио… Отговаряй какво направи?

— Пратих те за зелен хайвер — чу се гласът на Фонди-Монди-Дунди-Пек. — Няма да можеш да ме накълцаш с джобно ножче на ситни-ситни парченца. Ти ще се пръснеш от дива злоба.

Генерал Скрито-Покрито се задържа на краката си с върховни усилия и в един миг три пъти смени цвета на лицето си — почервеня, посиня, сетне стана съвършено черен и изсъска:

— Ти ли взе будалина?

— Аз. Офицерът Рахит издаде плана на операцията „Братче-готованче“. А Мравка се хвана в капана.

Генерал Скрито-Покрито побеля, закрещя и заблъска с юмруци по ковчега, сплеска го на пита, после го сви на две, сплеска го още веднъж и закрещя:

— Има ли правда на тоя свят? Има ли справедливост? — И такава треска го затресе, че трима офицери, увиснали на него, не можеха да го спрат да се друса, та дълго се друсаха и те заедно с него, докато най-сетне отхвръкнаха встрани.

Кучетата от страх се мушнаха под масата заедно с доктор Супостат.

— Какви хора — нямат ни съвест, ни срам — мърмореше генералът, като се мъчеше да не се тресе. — До един са предатели… няма вече порядъчни хора… негодници… без капка човещина… за две пари честност нямат…

Това беше направо бълнуване. Щом и генерал Скрито-Покрито започна да иска да има край себе си порядъчни хора, значи главата му нещо не беше в ред. Изкукуригал беше и туй то.

Доктор Супостат се измъкна изпод масата и би в генералската глава няколко инжекции.

— Има ли правда? — мърмореше жално началникът на „Гроб и мълния“. — Има ли справедливост, Супостат? Работих, трудих се… от съня си късах, залъка не си дояждах… пиенето си оставях… а те… предатели… Има ли правда на тоя свят, а?

— Няма правда, шефе. И справедливост няма. Четиридесет хиляди в твърда валута също няма.

— Какви четиридесет хиляди? Каква твърда валута?

— Тази сума ми бе обещал сплесканият от вас Бокс-Мокс, ако стана предател.

— И ти не ми измени?! — изуми се генерал Скрито-Покрито. — Какво става с тебе?

— В никакъв случай… никога… Скрих го нарочно в ковчега, за да не офейка. Знаете ли кой беше Бокс-Мокс?

— Предател, мошеник и дясна ръка на тартора на мошениците — Рахит.

— Това не е всичко, шефе — извънредно предпазливо изговори доктор Супостат. — Това беше ЪХ-три нули.

Генерал Скрито-Покрито се изкиска нервно и попита ядосано:

— Как се осмеляваш да си правиш шеги с мене? С каква цел? ЪХ-три нули отдавна напусна тоя свят.

— Шефе, уверявам ви, че беше той! Веднага го познах! Пък и той сам си призна!

— Излезте — каза умърлушено генерал Скрито-Покрито на офицерите от свръхспецразузнаването и на кучетата, и когато те припряно изскочиха навън, продължи: — Може да стане провал. И то скандален. Значи откраднаха офицера Рахит. Откраднаха и будалина. И планът на операцията „Братче-готованче“ е разгласен. Аааааа…

— Но аз не съм замесен в това, шефе? — Доктор Супостат падна пред него на колене. — Никога, на никого и за нищо не съм ви предавал!

— Значи си нямал сгоден случай. Защо веднага не каза, че това беше ЪХ-три нули?

— Скова ми се устата от страх, щом ви видях. А и вие ми дадохте само четиринайсет секунди и аз загубих ума и дума. Не съм добре с нервите. Грохнал съм. Изтормозен. Трябва ми почивка.

Генерал Скрито-Покрито с разбиране и дори като че съчувствено поклати огромната си, без ни едно косъмче глава и продума:

— И аз съм уморен. И аз не съм добре с нервите. Но нямам време за почивка. Имам много срочна работа. А останах без помощник… Но не всичко е загубено. Не, не!… Най-важното сега е да бързаме.

И генерал Скрито-Покрито стана рязко, изтича до вратата и попита през рамо:

— А на тебе ЪХ-000 не ти ли разказа случайно как е успял да се озове отново при нас?

— Съвсем не, шефе.

— На мене ми е ясно защо е издал „Плод-зеленчук“ — каза генерал Скрито-Покрито, като се обърна и впи поглед в изплашения доктор Супостат. — Това е естествено. Но… щом се е върнал при нас, защо не предаде ония, дето са го пратили тук? А? Какво го е накарало да се върне при нас?

— Нямам понятие, шефе.

— Всички сте еднакви. Нямам понятие, та нямам понятие… Тук само аз имам глава и работя.

И генерал Скрито-Покрито излезе.

Доктор Супостат се прекръсти, като бърбореше:

— Размина ми се, господи… размина ми се, господи…

— Не, не ти се е разминало! — чу се гласът на Фонди-Монди-Дунди-Пек и той се озова цял и невредим пред масата. — Защо така лесно се отказваш от четирийсетте хиляди в твърда валута? А друг избор нямаш. Остава ти само едно: да работиш заедно с мене.

— Как ти… как тебе… как… — И доктор Супостат замръзна неподвижен, подбелил очи.

— Знам ви аз номерата — заобяснява Фонди-Монди-Дунди-Пек, запали цигара и се настани в креслото. — Измъкнах се навреме от ковчега и се скрих под масата. Е, дойде ли на себе си?… Слушай сега внимателно. Задачата е проста: мене вече ме няма. Вече не ме търсят. Ти ще ми помогнеш да се измъкна оттука и ще получиш четирийсет хиляди в твърда валута… Още нещо да те безпокои?

— Не мога да си представя… Не, не, не ти вярвам.

— Тогава не ми остава нищо друго, освен да отида при Скрито-Покрито и да му разкажа…

— Хи-хи-хи… — опита се да се засмее доктор Супостат. — Няма да ти стигне куражът!

— Няма какво да губя. Но кога да е Скрито-Покрито и на тебе ще види сметката. Избирай. Или моето предложение, или и на двама ни животът ще бъде в ръцете на началника на „Гроб и мълния“.

— Отде се взе ти тука! Каква беля ми докара на главата! Да си бе стоял по-добре в ковчега…

По високоговорителя нещо затрещя и се разнесе страшният глас на генерал Скрито-Покрито:

— До всички, до всички, до всички! Предателят е унищожен. Нашите редици са очистени. Работите вървят прекрасно. В организацията се въвежда най-извънредно и най-военно положение. Следва важна заповед.

— Ето… — прошепна с тъничко гласче доктор Супостат, — чу ли?… Имай милост… загини сам…

За секунда, а може би и за няколко секунди, Фонди-Монди-Дунди-Пек съжали бившия си приятел, но жалостта му бързо се изпари и Бокс-Мокс каза:

— Не си лекар, а враг. Хайде, поразтърси глупавата си глава, поразмърдай си мозъка, ако го имаш, разбира се. Помисли. Размисли. Проумей. Цял живот си имал работа само с шпиони. Познаваш нашата натура…

— Познавам я, познавам и още как я познавам! — извика доктор Супостат. — И не само вашата натура познавам! Помня дори кой какъв нос има. И ни на една ваша дума не хващам вяра. Лъжата ви е все на устата!

— Разговарям с теб не като шпионин, а като човек. Разбери. И аз подавам оставка. До гуша ми е дошло вече. Помогни ми да се измъкна оттука… Давам ти седем секунди и половина да умуваш… Но разбери най-сетне! — ядоса се Фонди-Монди-Дунди-Пек, като видя как доктор Супостат пак подбели очи и се свлече в креслото. — Ние с тебе сме като сиамски близнаци. Без тебе аз никъде не мога да мръдна. Нито пък ще те оставя да се отделиш от мене. А ти ги дрънкаш врели-некипели. Страхуваш ли се?

— Страхувам се — призна си доктор Супостат, — както никога през живота си. И не знам просто какво да сторя. Нямам понятие.

Сега вече и Фонди-Монди-Дунди-Пек се поумърлуши.