Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (52)

Глава №51
Офицерът Рахит се пазари и около осем часа разказва за операцията „Братче-готованче“

— Поздравявам ви с пълното възстановяване — каза полковник Егоров на офицера Рахит. — Разказвайте какво знаете за пребиваването на нашия агент Бокс-Мокс в „Гроб и мълния“ и как успя да ви изпрати при нас.

— Каквото не зная, не зная — отговори офицерът Рахит, като обмисляше трескаво как да се измъкне от тая неприятна история. — Аз му издадох плана на операцията „Братче-готованче“, наистина, не напълно, спазарихме се за плащането, изпихме по чаша леко вино, на мен ми се приспа и повече нищичко не помня. Ако Бокс-Мокс не се е върнал, значи вече е обесен за левия крак под тавана.

— Съмнявам се — каза твърдо полковник Егоров. — Не е лесно да го разобличат. За да няма между нас недоразумения, за да не губим време, знайте, че Бокс-Мокс това е Фонди-Монди-Дунди-Пек, бившият ЪХ-три нули.

— Т-т… това е невъзможно! — възкликна със заекване офицерът Рахит. — Т-т… това е невероятно! Не току-тъй неговият глас се стори на шефа познат. Каква проницателност!

— И така, да не губим време за убеждаване. При нас, както ви е известно, се намират Мравка и Щурчо и цялата диверсантска група „Плод-зеленчук“. Сега към тая колекция се прибавихте и вие.

— А на какво мога да разчитам? — попита офицерът Рахит изплашено, но делово. — Свобода? Пари?

— Няма да получите нито свобода, нито пари. Имате възможност само да смекчите участта си.

— Но вече обещаха да ми платят! Трябва да си държим на думата! Никога досега така подло не са ме измамвали! В края на краищата това е глупаво — да станеш безплатно предател. Целият шпионски свят лудо ще се киска по мой адрес. Длъжни сте да ми пла…

— Вие участвате в подло и мръсно дело — прекъсна го полковник Егоров. — Не се пазарете, а спасявайте живота си. Разказвайте за операцията „Братче-готованче“.

— Това е насилие, но се предавам — произнесе обидено офицерът Рахит, въздъхна и започна да разказва.

Веднага трябва да кажа, че още с първите думи, произнесени от офицера Рахит, настъпи такава тишина, че ако в помещението имаше макар и една муха, всички щяха да я чуят.

Тишината беше зловеща, въпреки че в кабинета имаше много хора.

Ако съществуваше думата зловещѐе, аз бих написал, че с всяка дума на офицера Рахит тишината зловещѐеше…

Разказът трая шест часа и осем минути, но като се има предвид, че често трябваше да прибягват до услугите на преводача, разговорът продължи около осем часа.

— Необикновената гениалност на генерал Скрито-Покрито — завърши той — се заключава в това, че в плана на операцията „Братче-готованче“ сполучливо се съчетават най-различни начини за покваряване на децата. В плана има повече от четиристотин и седемдесет начина. Безсмислено е да се борите против нашата операция. Тя е неуязвима. Как например детето ще разбере, че като престане да си мие ръцете преди ядене, то действа в наша полза? А кажете, моля ви се, на кой ученик му стига акъла да се сети, че ние по всякакъв начин се стремим той да стане двойкаджия или най-много тройкаджия? И никоя свръхгрижовна баба няма да научи, че като глези внука си, фактически изпълнява задача на шпионската организация „Гроб и мълния“.

Без да се забележите, ще научим вашите деца да не уважават възрастните, да закачат малките, да се мотаят по цели дни без работа, да мъчат котките и кучетата, да стрелят по птици с прашки, да пътуват без билет с всички видове градски транспорт, да си чоплят носа с пръст и така нататък. Децата вече знаят приблизително това, което изискваме от тях. Нашата задача и начините за постигането й са толкова прости и естествени, че никой нищо няма да забележи — продължаваше горделиво офицерът Рахит. — Дори ако извършите най-широка пропаганда, задълбочите разяснителната работа, извикате на помощ всички видове изкуства, всички лектори… С една дума, каквото и да предприемете, победата е наша. Разберете това и не се мъчете напразно. Пуснете ме и помислете за себе си. Считайте вашите деца, внуци и внучки вече за погубени. Махнете се по-бързо от тях, докато не са се нахвърлили върху ви. Спасявайте се! — С огромно удоволствие офицерът Рахит огледа присъстващите, изсекна се шумно и самодоволно и поднови своята реч: — Нашата сила е в това, че нищо не изискваме от детето. Да прави каквото си ще. А какво иска едно нормално дете? Да се държи неприлично, да върши пакости, никого да не слуша, да се заяжда и така нататък, и така нататък, всичко е добре известно. В такива случаи вие говорите на детето: ай-ай-ай. Ние казваме: браво! И детето ще тръгне с нас, а не с вас. Децата искат да вършат глупости. И ние им разрешаваме.

Операцията „Братче-готованче“ се подклажда от такава омраза към момченцата и момиченцата, че няма да се намери в света толкова обич, та да ги спаси от нас. Нашата операция е плод на усилена работа на учени, лекари, педагози, военни и на много други големи специалисти. Тя ще бъде изпълнена на всяка цена. Ние сме убедени, че децата с детския си ум няма да устоят на изкушението да пораснат готовановци. Абсолютно сме убедени, че всяко дете в душата си е лентяй. И ще му помогнем в тая важна за нас работа — да развие напълно мързела си. Ще ни облекчи и това, че още никой в света, с редки изключения, не си представя както трябва истинското значение на децата. Още по-малко подозират това самите деца. Неоценима услуга ще ни окаже и човешкото невежество, което отчасти се заключава в това, че човечеството недооценява опасността, която носи мързелът. Ние първи го използваме като оръжие. Това е всичко.

— А вие самият имате ли деца? — попита полковник Егоров.

— Какво говорите?! Какво говорите?! — Офицерът Рахит потръпна от отвращение. — Ние не можем да ги понасяме. Припевът на шпионския ни химн е такъв:

Да привлечем с покварата децата!

Те станат ли бездушни и лениви,

ще сме спокойни и ще сме щастливи,

защото мъртва ще е в тях душата.^[1]

— Къде са моите хайлази да го чуят — прошепна един побелял майор на полковник Егоров. — Толкова са разглезени, че още сега могат да минат за чужди агенти.

— Отдавна ли започна производството на будалина?

— Не съм добре осведомен — отговори офицерът Рахит. — Производството му се държи в голяма тайна. Засега струва невероятно скъпо. — Той изгледа присъстващите, усмихна се високомерно и завърши речта си със заповеднически тон: — Надявам се, че сте ме разбрали правилно.

Когато го изведоха, полковник Егоров каза:

— Винаги сме знаели, другари, че врагът не спи. Винаги сме знаели, че врагът е жесток и коварен. Но всеки път неговата жестокост и коварство са ни поразявали. Както и сега. Не бива да се бавим. Предстои ни невероятно трудна работа. Децата ни са в опасност.