Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (21)

Глава №20
Мравка и Щурчо се превръщат във внучка Ниночка и дядо Николай Степанович по фамилия Уткини

Като се върнаха в стаята си след речта на генерал Скрито-Покрито, внучката Ниночка попита:

— Сега какво да правим, мили дядо?

— Чакай де! — озъби се редникът Мишмашен. — На мене още ми треперят коленете.

— Защото си стар, страхлив и глупав — каза Мравка. — Предложиха ви голямо нещо, а вие се разтреперихте. Нищожества! Истински шпиони израстват само при нас, младоците.

— Да, на мерзавците там еша им няма — съгласи се Щурчо. — Каква е тая операция „Братче-готованче“? Какво общо имат с това децата?

— За сега никой не знае и скоро няма да узнае. Всеки ще си върши своята работа, а общият план е в главата на шефа… Мили дядо, разкажи ми, моля ти се, една приказчица!

— На драго сърце, внученце. Слушай. Имало едно време една баба и тя си имала сиво козле…

— Сиво козле! Сиво козле! — повтори подигравателно Мравка. — Какво си ми заповтарял едно и също! Трябваше да научиш десет приказки! Искаш ли в карцера, апистофител? (Ругатня.)

„Ти си за карцер и то с плъхове!“ — помисли си редникът Мишмашен, а дядо Николай Степанович каза:

— Не ми се сърди, внученце Ниночка. Паметта ми отслабна. Склерозичка. Старичък съм вече.

— Съвсем не си ми старичък, дядо — каза ласкаво внучката Ниночка. — Само си ми малко мързеливичък. Хайде, припомни си някаква интересна приказчица за любимата си внучка Ниночка.

Като настъпи нощта дядо Николай Степанович Уткин заспа, агентът Щурчо се престори, че спи, а бившият генерал Мишмашен размишляваше скръбно: „Защо съм толкова нещастен? На стари години ме разжалваха в редник. Родителите ми ме изгониха от къщи. Изпращат ме да изпълня много опасна задача, целта на която не зная. Командва ме, срам ме е да го кажа, едно момиченце… Ех, защо ли станах шпионин! Трябваше да ида продавач или готвач… Дали сега да не избягам от шпионите? Защо пък не? Май ще взема да избягам…“.

— Горе ръцете! — с пистолет в ръка Мравка скочи на кревата. — Защо не спиш? Какво кроиш? Внимавай! Ще те пъхна в карцер с плъхове! Ще ти отхапят носа и ухото!

— А ти не забравяй, че имаш все пак генерал пред себе си! — обиди се, макар и изплашен, редникът Мишмашен. — Наистина бивш, но все пак генерал! И няма да позволя на някаква си младша сержантка…

— Лежи! Затвори очите!… Така. Лека нощ, мили дядо.

— Приятни сънища, внученце — отговори дядо Николай Степанович Уткин и заспа.

Заспа и агентът Щурчо. А редникът Мишмашен сънува чудесен сън: хваща младшата сержантка Мравка за двете уши, вдига я във въздуха и бавно, с удоволствие я люлее… Агентката Мравка врещи като яре… А редникът Мишмашен не само дърпа, а и усуква ушите й, усуква, усуква, усуква…

Да можеше цяла нощ да сънува тоя прекрасен сън и да не се събужда!