Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (2)

Глава №1
Нощните викове на Толик Прутиков и коя е причината

Толик Прутиков си имаше една мечта. Ах, каква мечта! Пръстите да си оближеш! Косата да ти настръхне! Мравки да те полазят! Ето такава мечта! Не е като другите.

Толик се събужда нощем, целият се тресе от радост и крещи, та цепи въздуха:

— Хванах, хванах! Честна пионерска, хванах!

— Добре де, добре, ха така — в просъница отговаря баба му Александра Петровна. — Браво! Щом си го хванал, може пак да нанкаш.

А Толик седи в кревата, целият се тресе и нищо не проумява. Седи Толик, седи, тресе се Толик, тресе се и започва лека-полека да проумява.

Проумява той, проумява и почва да нанка, отначало седешката, а после — лежешката.

Минава известно време и радостни викове пак огласят жилището:

— Хванах! Хванах! Честна пионерска, пак хванах!

И отново още сънена баба му Александра Петровна казва:

— Е, добре. Браво! Щом си го хванал, продължавай да нанкаш.

А Толик седи в кревата, целият се тресе от радост и нищо не проумява. Струва му се, че е спал като пън, а някой изведнъж е креснал с цяло гърло и го е събудил.

Седи Толик, седи, тресе се Толик, тресе и започва лека-полека да проумява. Разбира, че крещи не друг, а той. И веднага пак заспива — отначало седешката, а после лежешката.

И това се повтаряше всяка нощ по няколко пъти. Баба му търпеше, както би търпяла и всяка друга баба. А родителите му не издържаха и една нощ извикаха „Бърза помощ“.

Лекарят Аборкин слушаше за странното поведение на Толик с явно съчувствие и като поклати глава продума нажален:

— За съжаление, в дадения случай медицината е безсилна. Още няма апарат за промиване на мозъка.

— А наложително ли е? — попита баба Александра Петровна разтревожено и с недоверие. — Да му направят някаква инжекция или още по-добре е да глътне някакво прахче или хапче…

— Децата не се повлияват от лекарства — отговори доктор Аборкин, — не реагират, когато играят на шпиони. Тогава са като невменяеми, тоест нищо не проумяват. Наблюдава се дори нарушаване на психиката.

— А защо медицината не се заеме сериозно с този важен въпрос? — попита учудено Юрий Анатолиевич, бащата на Толик. — Щом е нужно промиване на мозъка, значи той не е наред, нали? Значи трябва да се лекува незабавно! И мозъка, и децата!

— Мозъците им може да са наред — все така тъжно отговори доктор Аборкин, — но те, както е при вашия син, са за-дръс-те-ни.

— С какво са за-дръс-те-ни? — попита бабата възмутено и уплашено.

— С глупости. С шпиони. Вие дори не можете и да си представите, докъде тая шпиономания може да доведе детето… Чуйте! — И доктор Аборкин разказа една доста поучителна и тъжна история, която предаваме по-долу.