Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (46)

Глава №45
Препаратът будалин (budalin) в действие

Полковник Егоров стисна крепко десницата на младши лейтенант Юрий Василков и каза:

— Командването ви изказва благодарност за отлично изпълнената трудна задача и ви удостоява със званието лейтенант. Дълго ще помнят в Централхабщаба името Фон Хлипке! А сега имате нова задача — заемете се с младши сержант госпожа Мравка. Трябва да придобие човешки вид. И да се разбере с каква задача е допълзяла при нас.

— По-лесно ми е с трима Фон Гаденовци да се справя, отколкото с една Мравка. Тя хапе и дращи.

— Действайте! А за резултатите да ми се докладва. Всеки ден!

— Слушам!

Настроението на полковник Егоров не беше за завиждане, защото не се знаеше планът на операцията „Братче-готованче“ и командването искаше и настояваше да се ускори и засили работата в тая насока. Въпросът за изпращането на ЪХ-000 в „Гроб и мълния“ по принцип беше решен положително, макар всички да подчертаваха, че има голям риск.

И наистина, не беше сигурно дали Фонди-Монди-Дунди-Пек нямаше да ги подведе.

— Аз съм напълно уверен, че няма да ни подведе — отговори полковник Егоров на командването. — Пък и коя наша работа е без риск? ЪХ-000 знае и зъбите им в „Гроб и мълния“. А на наш агент, дори в случай на успех, ще му трябва много повече време, отколкото на агента от „Тигри-видри“.

Докато обсъждаха различните подробности и варианти, на Фонди-Монди-Дунди-Пек направиха пластична операция на лицето и сега бе невъзможно да го познае човек. Дори той сам себе си не можеше да познае!

Щом го подготвиха за изпълнение на задачата, полковник Егоров каза:

— Отиваме на риболов!

При залез-слънце рибата много кълвеше и от радост те прекараха край огъня цялата нощ. Бившият ЪХ-000 разказваше за трудния си и подъл шпионски живот и неговата изповед беше не само много интересна, но и много полезна за полковник Егоров.

При изгрев-слънце рибата още повече кълвеше, хващаха се къде по-едри костури от вчерашните, а Фонди-Монди-Дунди-Пек ловеше като истински рибар — чакаше търпеливо, без да шава и само веднъж извика от възторг.

— Когато се върнете — каза полковник Егоров, — приключваме работата, вземам си отпуска и заминаваме двамата на риболов за цял месец.

— И аз за това си мечтая. А впрочем, как е Мишмашен?

— Невероятно щастлив. Хилеше се като хлапак, когато си изпроси втора възглавница. Гледам и все не мога да повярвам, че могат да съществуват такива лентяи.

— Затова пък от колко грижи ви избави.

— Да, от мързеливия противник винаги има голяма полза.

В понеделник, тъкмо когато полковник Егоров дойде на работа, му позвъни психоневропатологът Моисей Григориевич Азбарагуз и му съобщи с развълнуван глас:

— Потресаващо събитие! Невероятно! Събитие, което не се побира в главата на човека! Толик Прутиков пак е болен! Тоя път има мързел в най-остра форма. Но не това е най-важното. В кръвта му открихме неизвестен досега химически препарат. Инжектирахме го на три котета — и трите мигновено станаха мързеливи. Ще ви послужи ли научното описание на тоя невиждан препарат и на действието му върху живия организъм?

— Ще намина към вас, Моисей Григориевич. Интересно ми е да се запозная с вашето откритие.

Трябва да се отбележи, че през дългата си служба полковник Егоров свикна на нищо да не се учудва и на всичко да обръща най-голямо внимание. Ще кажете, какво му влизат в работа три заболели от мързел котета? На пръв поглед — невъобразима глупост. Но не, не е глупост. Трябва да се знае и за котетата. Още повече че с тях е свързан въпросът за новия химически препарат, предизвикващ болестта мързел.

— Другарю полковник, пристигна лейтенант Василков.

— Да влезе.

Но лейтенант Василков не влезе, а пристъпи залитайки, постоя до вратата, олюляващ се, после се дотътри до креслото, като едва си влачеше краката и се свлече в него.

Трябва пак да повторя, че през дългата си служба полковник Егоров свикна на нищо да не се учудва. Той само попита:

— Какво ви е?

— Мързи… ме… — продума едва чуто лейтенант Василков.

— Какво, какво?

— Мързи… ме…

— И да отговаряте ли ви мързи?

— За всичко… ме… мързи…

— Кола! — заповяда полковник Егоров. — Веднага в болницата при доктор Азбарагуз.

Ето ви на, трите мързеливи котенца! Ако не се бе отнесъл внимателно към странното на пръв поглед съобщение на Моисей Григориевич, сега нямаше да знае какво да прави.

Моисей Григориевич прегледа лейтенант Василков и заключи със задоволство:

— Да, заболяване от мързел в най-остра форма. Ще направим бързо анализ на кръвта. Признаците са същите, както и при Толик Прутиков.

— Става интересно — продума замислено полковник Егоров. — Ясно е, че съзнанието и силите му едва-едва са стигнали да се яви при мене и да доложи. А колко ще продължи това, докторе?

— Нямам понятие. Случва ми се за пръв път. Най-важното е да открием източника на заразата.

Донесоха резултата от анализа на кръвта. Щом го погледна, Моисей Григориевич извика страшно учуден и в не по-малка степен развълнуван:

— Същият препарат! Нарекох го условно будалин (budalin)!

— Невероятно — каза полковник Егоров външно спокоен. — Невероятно, но факт. Дайте ми научното описание на будалина. Лейтенанта оставям при вас. Много е възможно да намерим източника на заразата.

Като се върна в кабинета си, той даде заповед да се претърси най-внимателно Мравка и килията й.

И скоро пред него лежеше малко джобче, изрязано от роклята на Мравка, а в джобчето — мънички, почти безцветни таблетки.

— В лабораторията за анализ — заповяда полковник Егоров, но предварително бе убеден, че таблетките съдържат будалин.

Ще рече, една от задачите на Мравка е била да изпробва действието на будалина. Изглежда Мравка се бе изхитрила да подхвърли таблетка на лейтенант Василков. Но кой и как е дал будалин на Толик Прутиков? Как кой? Ясно е, че Мравка го е дала. А как — ще разберем.

Дежурният донесе резултата от химическия анализ на таблетките, взети от Мравка. Повтаряше се точно формулата на будалина, изведена от Моисей Григориевич.

Гледай ти работа! С какъв труд пипнаха Мравка, а забравиха да направят най-простото нещо — да я обискират! Външно — момиче като момиче, със синя рокличка, и на никого не му хрумна да се отнася с нея като с истински агент.

Е добре… И така, генерал Скрито-Покрито е намислил да зарази хората с мързел, да ги направи будали. Нищо, нищо, господин генерал, ще видим кой кого ще изиграе!

А може би операцията „Братче-готованче“ се заключава в използването на будалина?

— Но защо за оръжие са избрали тъкмо мързела? Изглежда, защото мързелът общо взето е по-страшен и от най-страшното оръжие.

Полковник Егоров не беше от страхливите, но и на него мравки му полазиха по гърба, като си представи какво може да се случи, ако пратеници на генерал Скрито-Покрито хвърлят будалин например в хранителни продукти!

Той веднага доложи на командването за резултатите от днешното откритие и получи заповед: незабавно да се почне работа против операцията „Братче-готованче“.

Най-напред бе повикан агентът Бокс-Мокс, бившият ЪХ-000. Като чу заповедта той каза:

— Аз съм готов. Бързо изпратете съобщение на Рахит да чака добра новина, тоест мене. И ми дайте три таблетки будалин. Нека ги опитат ония, които са ги измислили.

— Желая ви успех — каза полковник Егоров. — Предоставихме ви възможност да загладите макар и част от вината си пред хората. Помогнете им. Върнете се!

След няколко часа агентът Бокс-Мокс, снабден с всичко необходимо, освен паролата за напускане на територията на „Гроб и мълния“, замина да изпълни свръхважна задача.

А вечерта дойде съобщение, че е организиран първия в света научноизследователски институт за борба с мързела (НИИЗАБСМ), с директор психоневропатологът и ученият Моисей Григориевич Азбарагуз.