Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (6)

Глава №5
Толик Прутиков при психоневропатолог

— Та аз не съм побъркан — каза Толик обиден.

— Правилно, правилно, абсолютно правилно! — бързо и весело се съгласи психоневропатологът Моисей Григориевич Азбарагуз. — Побъркани изобщо няма. Дори няма такъв научен термин. Има психически болни.

— Та аз не съм дори психически болен.

— Напълно вероятно. От какво се оплакваме? Какво става с нас? Какво ни тревожи?

Докато го разпитваше и очакваше отговорите, Моисей Григориевич прегледа Толик и заключи:

— Напълно здрав организъм. Интересно е в такъв случай, от какво, млади момко, сте намислил да се оплаквате?

— Аз се оплаквам — обади се Юрий Анатолиевич. — Той за нас е ненормален, или побъркан, или, извинете за израза, мръднал?

— Тогава позволете да ви задам напълно естествения въпрос: на каква почва той е ненормален, побъркан или, както благоволихте да се изразите, мръднал?

— На почвата на шпиономания. Втълпил си е, че трябва непременно да залови шпионин. Крещи посред нощ.

— Какво от това? — попита учудено Моисей Григориевич. — Момчетата често биват побъркани на някаква тема. Синът на един мой познат яде така наречените щастливи билети. Знаете ли какво е това?

— Нямам понятие — призна си Юрий Анатолиевич. — Но какво отношение има това към…

— Ей сега ще ви обясня. Номерът на трамвайния билет е от шест цифри. Ако сумата от първите три цифри е равна на сумата от другите три, билетът се счита щастлив. Невежите чудаци твърдят, че ако изядеш сто и един щастливи билета, след не повече от седем месеца ще станеш щастлив. И ето че синът на един мой познат се побърка на тая тема и изяде вече трийсет и два билета. Няма нищо страшно, само трябва да се дъвче много внимателно.

— Не разбирам.

— И в това няма нищо страшно. За всяка истина е нужно време, за да се приеме. Така че всяко дете може да се запали по нещо… Отдавна изучавам вътрешния мир на съвременното дете и стигнах до извода, че шпиономанията не съдържа в себе си нищо опасно.

— А ни насочиха именно към вас! — възмути се Юрий Анатолиевич. — Именно по въпроса за детската шпиономания. Надявахме се на вашата помощ.

— И ще я получите в достатъчно количество и, смея да ви уверя, добра по качество! — възкликна Моисей Григориевич. — Но ще получите не просто помощ, а строго аргументирана теория, тоест научно становище по въпроса за известни особености в поведението на някои деца.

Психоневропатологът Моисей Григориевич Азбарагуз потри леко-леко ръце, като че го чакаше за ядене нещо вкусно, обходи кабинета от край до край и като се спря пред изплашения Толик Прутиков, го загледа със своя пронизващ и научен поглед, после се обърна и заговори…