Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (30)

Глава №29
Подозренията на офицера Рахит

Офицерът Рахит доложи:

— Мравка съобщава, шефе, че всичко върви нормално, както си му е редът. Щурчо работи отлично, но обстановката е много сложна, възможни са нежелателни изненади.

— Предай й, че не ме интересува обстановката. Още по-малко ме интересува дъртия Щурчо. Учудвам се, защо още е жив?… Предай й да побърза! Е? Какво чакаш?

— Осмелявам се да забележа, шефе… — продума предпазливо офицерът Рахит. — Но… двете последни съобщения на Мравка ме смущават.

— С какво?

— Вижте, аз доста продължително работих при господин генерал Мишмашен. Не съм уверен, че службата ми беше от полза. Само оглупях и станах мързелив.

— По-кратко!

— Аз пишех под негова диктовка много писма, телеграми, заповеди…

— Доноси!

— Не, доносите той пишеше винаги сам. Това бе, тъй да се каже, неговото хоби.

— По-кратко!

— Струва ми се, че в последните две съобщения на Мравка се чувства ръката на Щурчо, тоест на Мишмашен, на когото нямаме никакво основание да се доверяваме.

— А какво значи това, че се чувства ръката на Мишмашен?

— Съвсем не зная, шефе.

— Значи аз трябва да зная! — кресна генерал Скрито-Покрито. — Ако съобщенията предава Щурчо, какво е станало с Мравка?

— Нямам понятие. Моята работа е да ви предупредя. Не трябваше да се доверявате на Мишмашен…

— Изпратих го на сигурна смърт. И ако още веднъж чуя от теб критика по мой адрес, ще увиснеш под тавана за левия крак. Разбра ли?

— Тъй вярно. Няма да стане нужда да ми напомняте, шефе. Аз съм крайно изпълнителен.

— А може би си крайно предателен? А може би ме мамиш на всяка крачка?

Офицерът Рахит наведе скромно поглед, сви рамене и отговори смирено:

— Вие по-добре знаете, шефе.

— Отдавна щях да те унищожа! — Генерал Скрито-Покрито го заплаши с юмрук. — Но обожавам мерзавците. Тяхно е бъдещето.

— Аз съм ваш ученик, шефе.

— Времето ще покаже. И помисли над съобщението на Мравка. Да се подозира, е добре. Но трябва и да се знае кое точно поражда подозренията.

— Ще бъде изпълнено, шефе. Под ваше ръководство моята глава работи отлично.

Генерал Скрито-Покрито изсумтя доволен, поизкашля се, за да изрази одобрението си и каза:

— Марш, подлизурко!

Като остана сам, той много бързо и силно заудря в масата огромната си, без нито едно косъмче глава, за да избие от нея накипялата злоба против Мишмашен. Като изби злобата, той се залови за постоянната си работа, тоест да мисли, да разсъждава и да преценява, да пресмята, да претегля, да изучава, да сравнява, да прави изводи…

Нали неуморно се готвеше да доложи на Най-висшето Най-Върховното Главнокомандване — ох, страшно е дори да си помисли! — плана на операцията „Братче-готованче“.