Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (38)

Глава №37
Бурно, дори нервно обсъждане на лекцията на М. Г. Азбарагуз

Когато след почивката Моисей Григориевич се появи на сцената, в залата изведнъж настъпи някаква тревожна тишина, прекъсвана от приглушеното мърморене на дядовците и въздишките на бабите. Бащите и майките не издаваха никакви звуци. Децата, заинтригувани, се умълчаха.

Първа изтича на трибуната бабата от първия ред и занарежда бързо-бързо.

— Почти нищо не разбрах. Почти нищо не проумях. Но това, което все пак успях да разбера, и това, което с голям труд проумях, е ужасно. Вредно. Чудовищно. Да предположим, че мързел заплашва всички деца. Прекрасно! Тоест, обратното, много лошо. Но какво сме виновни ние, бабите? Вие ни клеветите и хулите. Това може да е научно, но е нечестно и несправедливо.

Всички баби се заусмихваха и закимаха одобрително с глава.

— Според вас излиза — продължи още по-бързо бабата от първия ред, — че ние възпитаваме само мързеливци. Ами кой тогава възпитава например Героите на Съветския съюз? Пак ние, бабите!

И под бурните аплодисменти на всички баби, тя седна гордо на мястото си на първия ред.

Втори се качи на трибуната един много висок дядо с много къса брада и каза:

— Добре е, че науката се е насочила към бабите. Те наистина са голяма сила, но и голямо зло. Една проста аритметична сметка показва нагледно, че днес бабите възпитават повече мързеливци, отколкото Герои на Съветския съюз! Шумете, шумете колкото си искате! — обърна се той към бабите в залата. — Но няма да заглушите истината! А истината е, че глезим внуците, че пристъпваме към тях с понижени изисквания. Известни са ми случаи, когато девет-десет годишни деца не могат да си намажат масло на хляба, макар че могат да си похапват здравата. Обещавам: от двамата си внука поне един да възпитам като истински човек. Същото пожелавам и на вас.

— Аз не разбирам, защо са ни поканили тука? — попита една баба от последния ред, като хълцаше силно. — Не ми трябва вашата трибуна! И от мястото си ще говоря истината! Защо ни извикаха тука, питам аз?! За да ни обидят ли, нас и нашите прекрасни, изключителни внуци и внучки? А за какво? Аз мисля, че детето трябва да расте здраво. Ей това е моята главна задача. А според вас излиза, че мързеливото, но здраво дете е по-лошо от трудолюбивото, но рахитично дете, извинете за израза. Къде е логиката? Може в това да има наука, но няма логика. — Тя помълча, за да преглътне сълзите си, преглътна ги и продължи: — Аз се грижа за храната, родителите и училището са длъжни да възпитават. Аз обожавам внука си и не се срамувам от това чувство. Той е смисълът на моя живот. И никак не ми е трудно да му мажа хляба с масло. Само да яде! Това исках да кажа.

— Може ли един въпрос? — Никой не беше забелязал как на сцената се появи една толкова дребничка старица, че оставаше почти скрита от трибуната, а се виждаше само нейната черна шапчица с бяло перце. — Кой тук се бои, че не умеем да възпитаваме? Кой тук пуска слухове, че отглеждаме само мързеливци? Излиза, че не друг, а науката се бои. И таз добра! Излиза, че няма да има мързеливи деца, но затова пък ще има мързеливи баби. Излиза, че науката ни призовава към това. Интересно, какво ще правим, ако ни забранят да отдаваме на децата всичките си сили и здраве?

— Аз ще отговарям на зададените въпроси! — заяви баба Александра Петровна. Тя мина важно през залата, качи се на сцената и застана до трибуната. — Мързелива баба е така неестествено понятие, както например идеално дете. Приемам изцяло всички научни претенции към нас. Според мене съвременната баба се състои от няколко части. Тя е и бавачка, и перачка, и готвачка, и така нататък. Но колкото и професии да има, тя няма свой личен пълнокръвен живот. Бабите с години не ходят на театър, не участват в художествена самодейност, никак не се занимават със спорт. Затова аз обявих у дома стачка под лозунга: стига! Не мога да забравя и това, че със своето свръхгрижовно отношение станах причина внукът ми да се разболее. И ето ви резултата от моята стачка: внукът ми се научи самостоятелно да си сипва супа в чинията. Скоро ще се научи и да прави супа! Долу мързеливите внуци, да живеят свободните баби!

Обсъждането продължи до късна нощ. Отначало се изказваха един по един и излизаха на трибуната, но после, за да се даде възможност на всички желаещи, започнаха да говорят от местата си по няколко души наведнъж. Изказваха се баби и дядовци. Майките и бащите дълго се въздържаха. Пръв от родителите поиска думата Юрий Анатолиевич.

Той каза:

— Без да оспорвам научните изводи на уважаемия лектор, ще си позволя да не се съглася категорично с него по отношение на бабите. Не бива всички баби да слагаме под еднакъв знаменател. Бабите биват различни. Аз считам професията баба за една от най-почтените и — моля обърнете внимание — незаменимите! Болшинството от бабите безкористно и старателно изпълняват историческия си дълг. — Той почака да стихнат възторжените аплодисменти и продължи: — Всички ние, родителите, след време ще се превърнем кой в баба, кой в дядо. Сега се мъчим с децата, а в бъдеще ни предстои да търпим внучетата. Но ние никак не сме подготвени да станем пълноценни баби и дядовци. С една дума, проблемът за прабабите и прадядовците изпъква с цялата си важност. Какво искам да кажа с това? Слава на бабите и дядовците, които още много дълго ще работят като прабаби и прадядовци!

Когато всички капнаха от умора и беше време да се сложи край на разискванията, учителката Зинаида Петровна се качи на трибуната.

— Като опитен педагог — каза учителката Зинаида Петровна, — аз считам изнесената лекция за съвършено антипедагогична. Да се твърди, че нашите деца са застрашени от някаква опасност е глупаво и вредно. Другарят учен не познава живота, той е откъснат от него. Разбира се, все още се срещат мързеливи деца, но нашият живот като цяло е прекрасен и удивителен, както е казал поетът. Никой още не е отменил тези думи. И да се твърди, че нашите деца се възпитават неправилно, значи да се клевети огромната армия учители, да се омаловажава благородната работа на училището. Другарят учен просто не е в течение на нещата. Ние не сме против дейността на бабите и дядовците, но за нас е по-важно да се издигне съзнателността на родителите. Мнозина от тях не ходят дори на родителските срещи. А това много пречи. Чакаме ви, скъпи родители, в училището!

В заключение се изказа психоневропатологът и ученият Моисей Григориевич Азбарагуз. Той отговори на многобройните въпроси и каза, по специално, следното:

— Аз твърдя и ще продължавам да твърдя, че бабите и дядовците вече са изиграли историческата си роля в развитието на обществото и трябва да отстъпят място на самите деца. Съвременната наука изисква от съвременното дете ранна самостоятелност. Ние разработихме научни препоръки, които ще помогнат три-четири годишните деца да станат напълно съзнателни и самостоятелни. И в заключение: ще си скубем косите, ако не осъзнаем колкото може по-скоро цялата опасност от разрастващия се мързел и не вземем мерки за борба с него. Благодаря за вниманието.

Семейство Прутикови се прибираха в къщи мълчаливо. На Толик му се спеше и на всяка крачка се препъваше.

— Заведохте ни на лекцията, Александра Петровна — каза бащата като стигнаха пред къщи. — Благодаря. Но интересно, какво ще ядем сега.

— Ще пийнем чай — обади се майката с неестествено весел и силен глас. — Нездравословно е да се яде вечер.

— Знам, знам! — възрази веднага бащата. — Ще излезе, че е вредно да се закусва сутрин! Добре че поне да спим не е вредно!

— Ще пийнем чай! Ще пийнем чай! — повтори майката с вече съвсем неестествено весел глас. — Много е полезно да се пие чай.

— Особено без чай и захар — разсмя се щастливо бабата. — Никой не се е сетил да отиде до магазина, пък аз бях заета.

— Уважаема Александра Петровна — процеди през зъби бащата Юрий Анатолиевич, — вие може да не се грижите за мене. В края на краищата аз съм чужд човек за вас. Но аз съм баща на вашия внук! Аз съм мъж на вашата дъщеря! Нима това не ми дава право да поискам към чая без чай и захар поне сандвич със салам?

— Гладен съм — каза Толик, като се прозяваше. — Не мога да заспя с празен стомах.

— Виждате ли, уважаема Александра Петровна, докъде доведохте внука си, когото преди обичахте! — възкликна бащата.

— Не е педагогично да се караме пред детето — каза бабата. — Завчера в Дома за санитарна просвета слушах лекцията „Ранната склероза у децата“. Лекторът направо заяви, че кавгите между родителите може да причинят у детето сърдечно-съдови заболявания. В такива случаи се препоръчва човек да се заеме със спорт, вместо с кавга.

И все пак, както ще видите по-късно, лекцията на Моисей Григориевич оказа на семейство Прутикови определено влияние.