Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (44)

Глава №43
Фон Хлипке идва на служба при Фон Гаден

В безсилна ярост Фон Гаден удари изображението си в огромното огледало. На огледалото му нямаше нищо, но юмручето на Фон Гаден разбира се, че се натърти. И яростта на Фон Гаден не намаля, а обратно, засили се два и половина пъти.

Нали си спомняте, че господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрерът бъркаше дясно и ляво и вместо с лявата ръка (черната ръкавичка) започна да си служи с дясната (бялата ръкавичка) и я изкълчи (не ръкавичката, разбира се, а ръчичката).

„Как ще ям сега? — помисли си той ужасно разстроен. — Та аз не мога да ям с лявата! А може пък да съм осакатил лявата си ръчичка? Как да разбра?“

Изведнъж с неописуем страх той откри, че бърка не само дясно с ляво, но също черно и бяло!

Всичко му се обърка в главичката, нищо не можеше да разбере. Незабавно го откараха в болницата, веднага го сложиха на операционната маса и започна (не масата, а Фон Гаден) да пъшка и ругае от страшни болки.

Новият му адютант (предишният попадна в затвора, защото подаде на господаря си вилица вместо лъжица), младичкото офицерче Фон Хлипке, на връщане от болницата каза:

— Друг път, господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрер, когато ви обхване безсилна ярост, обръщайте се към мен. Аз ще фрасна огледалото. Аз ще си нараня юмрука вместо вас. Вашето юмруче е по-скъпо на вас и командването, отколкото моето.

— Не разбирам — призна си Фон Гаден, като гледаше тъжно и разнежено осакатената си ръка с тежка гипсова превръзка. — Не разбирам и не проумявам какво дърдориш.

— Когато ви обземе безсилна ярост — услужливо и търпеливо повтори Фон Хлипке, — вие изтичайте до огледалото, замахнете с безценното за вас и за командването юмруче, пък аз вместо вас ще фрасна огледалото с юмрука си. Безсилната ви ярост ще мине, а ще се нарани моят юмрук.

— Да, но огледалото ще се счупи!

— Да, но ще ви мине и безсилната ярост.

— Сече ти пипето — каза Фон Гаден, като поразмисли. — Ами ти откъде се взе? Кой си ти? Изглеждаш доста приятен на вид.

— Изпратиха ме от Централхабщаба по лично разпореждане на барон Овен. Аз съм много услужлив. Ще направя живота ви почти райски. Никак не ми е трудно това! Та вие сте за мене почти бог!

— Ама че го изтърси, хе-хе! А я ми кажи, как ще ям сега!?

— О, аз превъзходно ще ви храня, скъпи мой господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрер!

И наистина, Фон Хлипке така сръчно хранеше Фон Гаден, че на тоя не му оставаше нищо друго, освен да си отваря устата, да дъвче и да гълта.

Като се наяде, той се почувства много по-добре, усещаше с удоволствие как стомахът му смила обилната храна и попита почти ласкаво:

— Къде си се научил така прекрасно да храниш другите?

— Семейството ни беше многобройно, пък аз най-големият — обясни Фон Хлипке. — И трябваше да храня с лъжичка всичките си братя и сестри. Изобщо, мога да върша абсолютно всичко, за да услужа на моето любимо началство. Ако пък в нещо не ме бива, аз бързичко се оправям.

— Сам ли поиска да те пратят при мене?

— Никога не бих се осмелил! Та за мене вие сте почти бог. — Фон Хлипке се наведе и пошепна поверително: — Назначен съм при вас, за да ви следя.

— Цвайбилд! — изруга грубо Фон Гаден. — А от къде на къде такова подозрение?

— В Централхабщаба отдавна ви нямат доверие — шепнеше безкрайно ласкаво Фон Хлипке, превил се одве в угоднически поклон, — особено след като бяхте при генерал Скрито-Покрито. Има подозрение, че сте сключили с него предателска сделка. Носи се слух, че липсват няколко бройки копойчета.

— Драйбилд! — изруга още по-грубо Фон Гаден. — Гледай ги ти мерзавците! Какво друго има?

— Скоро ще се вземе решение да ви отнемат копойчетата и да ги предадат на по-млад и извинете, на по-умен специалист.

— Фюрбилд! — страшно грубо изруга Фон Гаден. — Това са номера на барон Овен. Той винаги ми е завиждал… А ти защо откровеничиш с мене? Че аз мога да те предам. С всичките ти фонхлипски карантии: черен дроб, далак, бъбреци и прочее!

— Едва ли ще направите това. — Фон Хлипке му се поклони още по-ниско и по-угоднически. — На мене ми е по-удобно да ви предам, но аз няма да го направя. Хайде да работим заедно напук на барон Овен.

Фон Гаден мисли към четиринайсет минути и каза:

— От къде на къде аз, старият, опитният, уважаваният, закоравелият, знаменитият шпионин, видният военен престъпник и шпионски педагог, ще сключвам сделка с някакво си неизвестно младо офицерче? И как ще докажеш, че не си мошеник?

— Като ви служа всеотдайно. Вие никога не сте имали такъв верен адютант като мен. Спомнете си само как моят предшественик се е осмелил да ви подаде вилица вместо лъжица!

— О, това беше ужасно! Аз дълго не проумявах защо не мога да си кусна супа! А как да си кусна, като държах в ръка вилица!… Аз никога, на никого, в нищо не съм вярвал. А как да вярвам сега на тебе, като са те пратили да ме следиш?

— Всичко ще разберете, скъпи и любими мой оберфобергогердрамхамшнапсфюрер, ако вземете под внимание факта, че аз служа също и при генерал Скрито-Покрито.

Фон Гаден така се смая, че отначало ахна, после изхъмка, подир това изхока и накрая кресна:

— Предател!

— Но това е изгодно за вас.

— Та ти си двоен предател! Ти си сандвич предател! На Централхабщаба донасяш за Скрито-Покрито, а на него — за Централхабщаба! Защо да не станеш поне троен предател?

— Та аз съм си троен предател! — и Фон Хлипке сведе скромно поглед. — Аз донасям на вас и за Централхабщаба и за генерал Скрито-Покрито, но във всичко знам мярка, дори в предателството. Искам да действам заедно с вас и само с вас. Искам да се уча от вас. В шпионския кръг не виждам фигурка по-достойна от вас. И ще ви помогна на вас, заподозрения.

— С една дума, Скрито-Покрито те е изпратил в Централхабщаба, а барон Овен те е изпратил при мене, така ли?

— Вашата проницателност няма граници! — Фон Хлипке падна на колене пред Фон Гаден.

— Стани, стани — продума му ласкаво Фон Гаден. — Какво предлагаш да направим?

— Още не зная. Трябва да помисля.

Мислиха няколко дни. Фон Гаден така свикна и хареса да яде от ръцете на Фон Хлипке, че отказа да отива на превръзки. Яденето по новия начин му бе лесно и интересно. За какво му е да си лекува ръката, щом не му е нужна?

Постепенно Фон Гаден свикна и с това, че Фон Хлипке започна да мисли вместо него. С две думи, благодарение грижите на Фон Хлипке, Фон Гаден се разглези ужасно и това стана причина за по-нататъшните му нещастия.

Господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрерът сам не разбра как забрави в какво положение се намира. А положението му беше извънредно сериозно. От една страна генерал Скрито-Покрито го измъчваше, че ще го издаде на Централхабщаба. От друга страна в Централхабщаба все по-често и по-често се разпространяваха слухове, че на Фон Гаден му се готви почетно спиртосване.

Веднъж, тъкмо в деня, когато му свалиха гипсовата превръзка от юмручето, Фон Гаден като че се опомни и за първи път от доста време яде сам, съвсем самостоятелно. Но да яде му беше донемайкъде неудобно, та чак и безвкусно. Тъй че той не толкова яде, колкото се умори от яденето и целият се изпоцапа. Затова пък главичката му веднага заработи. Фон Гаден се ослуша и зачака в нея да се появи мисъл.

Дълго мисълта не идваше, беше заседнала нейде в лявото му ухо, но Фон Гаден вече се бе настанил в колата и заповяда да го откарат в Централхабщаба. Не с главата, а с целия си организъм той долавяше старата истина: не чакай да бъдеш предаден, а ти пръв предай.

Добре, прекрасно го хранеше Фон Хлипке, но е крайно време той да бъде предаден!