Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (4)

Глава №3
И всичко би завършило благополучно, ако…

Когато доктор Аборкин завърши своя, както той предполагаше поучителен разказ, Толик продума:

— И аз искам да ловя шпиони.

— Откъде толкоз шпиони, та да стигнат за всички ви! — възкликна баба Александра Петровна. — Във филмите през цялото време ги ловят, по телевизията ги преследват, в книжките — също. Малко ли хора и без тебе тичат по тях.

— Искам аз да ги ловя! — каза тихо Толик. — Със собствените си ръце!

— А със собствения си мозък защо не проумееш, че по-глупаво нещо от това не може да се измисли? — попита доктор Аборкин много ядосан и завърши мрачно: — Съветвам ви да заведете момчето при психоневропатолог.

— От къде на къде? — ужаси се баба Александра Петровна. — Та той си е с ума. Своя Влас вие считате ли за побъркан?

— Моят Влас отдавна е под наблюдението на психоневропатолог — отвърна тъжно доктор Аборкин. — Съветвам ви да се обърнете към психиатричната клиника. Няма нищо страшно. Просто ще ви насочат какви мерки да вземете, за да…

— Никакви мерки не трябват! — разсърди се бабата. — Няма да позволя да оскърбяват моя Толик! Не е чак толкова страшна играта на шпиони. Футболът е къде-къде по-страшен. Пък да не говорим за хокея.

— Мамо — обърна се към нея Юрий Анатолиевич с упрек, — колко пъти сме решавали да не обсъждаме въпроси, свързани с възпитанието на детето в присъствие на самото дете!

— Работата е ясна! Баби! — забеляза печално доктор Аборкин. — Повечето от тях не само забавят, но дори извращават процеса на възпитанието… Настойчиво ви съветвам да се обърнете за консултация към най-големия в нашия град специалист по детски нервни и психически разстройства Моисей Григориевич Азбарагуз.

След като доктор Аборкин си отиде, всички дълго мълчаха.

— Каквото и да става, аз ще хвана шпионин! — каза Толик. — Ще видите! Ще стана Герой на Съветския съюз! Ще видите! И може и двама шпиони да задържа! А може и трима! Четирима! Петима!

— Петима ти стигат — ласкаво го прекъсна баба му. — Нека и за другите деца да остане.

— Обясни ми, моля ти се — заговори бащата почти заплашително, — та ти не си много глупаво момче, по-право, ти си много умен. Как ще хванеш шпионин? Да не би те да се разхождат по улиците? Добре, да предположим, че срещнеш шпионин. Как ще разбереш, че е шпионин? По-нататък. Той ще бъде, вероятно, възрастен човек. Специално обучен. Въоръжен. Най-малкото ще ти трябва куче. Също специално обучено.

— А той колко пъти ви е молил за куче? — попита тържествуваща бабата. — Ако имаше куче, може би отдавна щеше да хване шпионин и да миряса, а не да крещи нощем. Най-напред купете на детето куче, пък сетне го мъкнете по психопати.

— Не друг, ами аз ще се побъркам — прошепна майката, която дотогава мълчеше. — Мене ще трябва да ме заведете при психоневропатолог, а може вече и да ме откарате. Как може да се говорят сериозно такива чудовищни глупости? Какво куче? Защо куче? Кого да лови? Защо да лови? Къде да лови? Сто пъти съм ви казвала: нямам възможност да възпитавам собствения си син. Аз съм учителка. В моя клас има повече от трийсет такива и към всекиго трябва да намеря отделен подход.

— Бабо! Майчице! Татко! — захленчи Толик, като имаше намерение да плаче продължително и силно, за да трогне родителите си, но хленченето не мина в плач и момчето заговори вече твърдо: — Никой няма право да забрани на човек да бъде бдителен! Служебното куче не е играчка, а приятел и помощник на оня, който иска да залови шпионин. Как не разбирате, че ако заловя вражески агент, веднага ще престана да крещя нощем.

— Умникът ми! — прошепна нежно бабата. — Ще си имаме куче, не се тревожи. Ще го храним с гъста супа. И без това супите ни често прокисват. Ще спи в кухнята под масата. Всичко ще се нареди. Дръж се, шпионино!

— Вие както искате… както искате… — мърмореше майката. — Но аз няма да го понеса… няма да издържа… Куче под масата!… Ужас! Ами ако излезе бясно?

— На всички ще направят инжекции — обясни Толик. — По двайсетина. И няма страшно!

— Край на разговора — отсече гневно бащата. — Отсега нататък никакви кучета и никакви шпиони. Нито пък инжекции. От утре започвам да те превъзпитавам.

Толик не можа да мигне до сутринта! Представете си само, влезте му в положението! Имаше си човекът една мечта. И то каква мечта! Пръстите да си оближеш! Косата да ти настръхне! Мравки да те полазят! Не като мечтата на другите.

А за тая му мечта, извинявайте, но може би ще го изкарат побъркан.

Толик въздъхна толкова тежко, че от гърдите му се изтръгна стон, а от яд очите му се наляха със сълзи. Като преглътна, както се казва, сълзите си, той едва не залая от мъка: толкова му се искаше веднага, на минутата да погали своето куче следотърсач, да го изкомандва: „Търси!“ — и да започне изпълнението на задачата — да лови шпиони. Но разбира се, Толик не залая, а само въздъхна няколко пъти.

— Защо не спиш? — попита в просъница баба му, като чу тежката въздишка на внука си. — Хайде да заминем на село при леля ти. Лови там шпиони колкото си щеш. Никой няма да ти пречи. Ще се наиграеш на воля.

— Никак не ме разбирате! — прошепна Толик жално. — Та аз не искам да играя, а искам наистина да ловя шпиони! Да има полза родината от мене! Искам да задържа истински агент на чуждото разузнаване! Враг! Шпионин на империалистическа държава!

— Това разбирам — продума баба му с голямо уважение. — Само не знам как да ти помогна. Най-важното засега е да се учиш, и то — добре, предавай вторични суровини — хартия, желязо, развивай си мускулите. А през свободното време оглеждай хората. Дано попаднеш на шпионин.

„Лошо е положението — помисли си Толик с тъга, — никой не ме разбира… И кое е обидното! Че сега, в този момент, някъде си, а може и съвсем наблизо, преспокойничко си действа шпионин.“

Толик заспа в момента, когато будилникът иззвъня и, разбира се, не чу как в стаята влязоха родителите му, как го хокаха и как баба му защитаваше ли, защитаваше своя любимец.

Всичко щеше да завърши благополучно, ако в същото време Толик не се бе разкрещял с невероятно див глас:

— Горе ръцете! Не мърдай! Стрелям безпогрешно и без предупреждение!

— Чудесно! — процеди през зъби баща му. — Още днес при психоневропатолог, без предупреждение, негодник такъв!