Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (23)

Глава №22
Строго научна. В нея се обяснява какво означават първите три букви в думата „Превъзпитание“

Двама санитари носеха носилката, в която гордо лежеше Толик Прутиков, въобразил си, че е изключителен човек.

— Наглед дебел момък — каза един от санитарите, — а лек. С какво сте го хранили?

— Това е от болестта — отговори тъжно бащата Юрий Анатолиевич. — Иначе той яде най-обикновена храна в най-обикновени количества.

— Не съм болен — възрази важно Толик, — а съм изключителен.

— Изключителен?! — учуди се старши санитарят Тимофей Игнатиевич. — А с какво си изключителен? Дебел, а някак кух. Като балон си май?

Толик се изчерви от възмущение и продума съжалително:

— Възрастни хора, а говорят глупаво като деца.

Санитарите за малко не изпуснаха носилката, но Юрий Анатолиевич ги помоли:

— Не го ядосвайте. Мълчете си.

— А той да не би да е много умен? — попита санитарят.

— Мисли се за такъв. От болестта е.

Психоневропатологът Моисей Григориевич Азбарагуз прегледа бързо Толик, свали си очилата, дълго ги три замислен, после пак си ги сложи и попита:

— Значи денем е такъв, а нощем слабее?… Прелюбопитно! А теглото му нормално ли е?

— Нормално — отговори санитарят Тимофей Игнатиевич. — Изглежда е нагълтал много въздух. А да го изпусне не може или не иска.

— Помолете санитарите да си отидат — каза Толик намръщен, — действат ми на нервите.

Моисей Григориевич отпрати санитарите и предложи:

— Разкажи ми нещо за себе си. Какво е станало с тебе?

— Ама вие не знаете ли? — учуди се обидено Толик. — Моят подвиг трябва да е известен на всички, а излиза, че почти никой не го знае! Та нали аз смело и самоотвержено залових чужд агент!

— Наистина, наистина — потвърди унило Юрий Анатолиевич.

— Точно от това се опасявах! — възкликна развълнуван Моисей Григориевич. — Продължавай, момчето ми. Слушам те много внимателно и няма да пропусна ни една дума.

— Така и трябва да бъде! — И пред очите на психоневропатолога Толик надебеля още малко. — Аз залових шпионин и по тоя начин, следователно, и разбира се, действително станах изключителен човек. Всички трябва да се гордеят с мене, да ме уважават, ценят, обожават, обичат. А ми завиждат. Срамота е, но и досега не са ме превели в открита кола през целия град, не са организирали митинг в моя чест на централния площад. Дори по телевизията не ме показаха! И представете си, никаква награда още не съм получил! Какво безобразие!

— Е, това може лесно да се поправи — успокои го Моисей Григориевич. — Имаш ли намерение да продължиш учението?

— Защо ми е то? — изненада се Толик. — Нека се учат ония, които нищо не са постигнали в живота си.

— А какво ще правиш, щом няма да учиш?

— По всичко изглежда, че ще отговарям на многобройните писма.

— Какви писма? — трепна Юрий Анатолиевич.

— Възторжени — обясни невъзмутимо Толик. — Рано или късно хората ще научат за моя удивителен подвиг и ще получавам многобройни възторжени писма. Неудобно е да не отговарям. Ще си помислят, че съм се възгордял.

— Да, предстои ти огромна работа — съгласи се загрижено Моисей Григориевич. — Засега ще останеш тук. Вече получихме много заявки от хора, желаещи да те видят. Да се приемат в къщи толкова много непознати е неудобно. Ще изцапат цялата квартира. — Той повика санитарите и им заповяда: — Веднага пригответе за изключителния човек изключителен кабинет. Измийте изключителния човек в изключителна вана, облечете го в изключително бельо и го сложете в изключително легло.

Санитарите изнесоха доволния Толик.

— От какво е болен? — простена Юрий Анатолиевич. — И какво мислите да правите с него? Той е съвсем болно дете, а вие го поощрявате…

— Преди всичко се успокойте — каза тържествено Моисей Григориевич, — не се вълнувайте и не изпадайте в паника. Случи се онова, което предсказах. Това е много рядко заболяване в детската възраст. И много опасно. Една от формите на манията за величие — мания надутика (mania naduica).

На вратата се показа разсърденият старши санитар Тимофей Игнатиевич и промърмори:

— Не потъва и това си е.

— Какво не потъва? Къде не потъва?

— Изключителният човек не се потапя във ваната. Плава. Като тапа. Ние го натискаме с ръце, за да го натопим, а той изплава обратно и все едно повтаря, че ние сме били глупави, пък той бил голям умник.

— Измийте го под душ — посъветва ги Юрий Анатолиевич. — И не спорете с него!

— Притрябвало ни е — промърмори старши санитарят Тимофей Игнатиевич и си излезе.

Моисей Григориевич заговори, като крачеше развълнуван по кабинета.

— Без такива хора като вашия Толик науката би тъпкала на едно място. Защото малко са организмите, които успяват да се разболеят от интересна, понякога и уникална болест! А вашият Толик постави пред нас много сложна задача. Неговият организъм е така отслабнал от глезене, че лесно се поддава на всяко заболяване, свързано с мързела.

Старши санитарят Тимофей Игнатиевич се върна и рече уморено:

— Изключителният човек иска огледало. И то май трябва да е изключително. Дали няма да се пукне, а? Май множко се наду. Аз бих му поизтеглил малко от въздуха. Предупреждавам ви и не отговарям, ако изключителният човек се пукне през мое дежурство.

— Вземи от склада най-голямото огледало и го сложи там, където каже изключителният човек — заповяда Моисей Григориевич и когато санитарят излезе, продължи: — Науката, драги Юрий Анатолиевич, съвсем от скоро се занимава с проблема за детския мързел като заболяване. Затова има още много неясни и спорни неща.

— Ето, дори и санитарят предлага мерки, а вие…

— Още веднъж ви призовавам към пълно спокойствие. Ще направим всичко, което е по силите ни. Почти съм уверен в успеха.

Като остана сам Моисей Григориевич се отпусна уморен в креслото и се замисли дълбоко.

Той вече няколко години работеше над научния труд „Възрастният човек като резултат от развитието на детето“. В основата му лежеше мисълта, че всички основни душевни качества и особено лошите, се развиват у детето още през първите години на живота му.

Ученият се надяваше да докаже, че като се наблюдава детето още от кърмаческа възраст, ще може да се определи какъв човек ще израсне от него. А като се определи това, лесно ще бъде да се вземат всички мерки да стане добър човек, още от три-четиригодишна възраст.

Тогава няма да има вече лоши деца, а по-късно — и лоши хора изобщо. Защото са известни много малко случаи, когато от лоши деца са израсли добри хора. Също така малко са и случаите, когато от добри деца са израствали лоши хора.

Научните противници на Моисей Григориевич твърдяха:

— Вашата теория е невярна. Лошото дете може да се ПРЕвъзпита в училището, в пионерския или спортен лагер, в университета, в армията и така нататък. В крайна сметка цялата възпитателна работа се свежда до ПРЕвъзпитаване. А вие тъкмо него отричате.

— Моята теория е абсолютно вярна — отговаряше Моисей Григориевич на научните си противници. — Представете си, ние определяме, че от дадено кърмаче може да порасне такъв лаком човек, чийто живот след време да бъде застрашен от затлъстяване. Ние, обаче, назначаваме съответен курс на лечение и възпитание и от даденото кърмаче израства нормален човек, който може да умре от каквото и да е друго, само не и от затлъстяване.

А какво представлява вашето ПРЕвъзпитание? Отначало глезим детето, то се превръща например в готованче и това вие наричате, извинете, възпитание! И чак после се залавяме с всички сили да ПРЕвъзпитаваме.

Ето ви една проста сметка. Програмата за възпитанието на едно седемгодишно дете съдържа 641 точки. Програмата за ПРЕвъзпитанието включва в себе си вече 956 точки.

956 — 641 = 315

Превъзпитанието е с 315 точки повече, отколкото възпитанието.

П = 105 точки!

Р = 105 точки!

Е = 105 точки!

Ако унищожим в понятието „ПРЕвъзпитание“ само три букви, а с тях и онова, което те означават, човечеството ще бъде избавено отначало от лошите деца, а после и от лошите хора изобщо!

Пътят към това светло бъдеще е ясен и научно обоснован: трябва да се победи мързела, враг №1, главен противник на всяко дете.

Но как да се докаже, как да се убеди всяко дете, че мързелът води до бавна, но сигурна, както се казва, смърт!

Достатъчно е да избухне епидемия от мързел, в което и да е кътче на земното кълбо, и тя може да зарази цялото човечество.

Засега още нямаме лекарства, които могат да спрат заразяването на организма, особено на детския от готованството.

Ами ако се намери някое изчадие, на което да хрумне налудничавата, страшна, ужасна идея да създаде препарат, който, вкаран в кръвта на детето, ще го направи неизлечимо мързеливо?!

Психоневропатологът Моисей Григориевич Азбарагуз често по цели нощи не спеше. Пред погледа му мислено възникваха кошмарни картини на разпространяването на мързела по нашата планета. Ето той вижда голямо селище, където всички деца са готовановци… а ето и цял град пълен с безделници… магазините са затворени… не се движат автобусите, тролеите и трамваите… шофьорите на такситата спят… пустеят театрите, кината, стадиони… не работят банките… спрени са заводите и фабриките…

Студена пот избиваше по широкото чело на учения.

Моисей Григориевич се спускаше към масата и пишеше бързо страница след страница, убеждаваше, доказваше, привеждаше примери и цифри, описваше най-невероятни случаи на заболявания от мързел, даваше съвети на децата и родителите…

Моисей Григориевич бързаше да завърши труда си колкото се може по-скоро. Защото той знаеше, че случаите на заболяване от мързел сред децата не се намаляват, а непрекъснато растат и растат. Трябва да се предупредят хората за грозящата ги опасност!