Лийла Мийчам
Пепел от рози (70)

70.

Малко по-нагоре от „Уоруик Хол“, близо до дома на семейство Толивър, Хана Баруайз се полюшваше на верандата; чувстваше се объркана. Пърси Уоруик губеше сили и сега важният въпрос беше дали да съобщи на Луси да бъде готова за най-лошото. Приятелката й никога не бе признала, но беше очевидно, също като луничките по лицето на актрисата Дорис Дей, че тя продължава да е влюбена в съпруга си.

Дали да съобщи на Луси за последното развитие на събитията, което сигурно беше тласнало Пърси през ръба? Започна се по обед, когато мярна малката Толивър да влиза в дома на Мери. Остана доста време, после Хенри пренесе някакви кашони в колата й, накрая тя си замина. Малко след като си тръгна, Мат изфуча като умопобъркан и наби спирачки на алеята пред къщата на Мери. След няколко минути се изстреля навън, сякаш трябваше да гони самолет.

Като бивш президент на Дружеството за опазване на историческите забележителности тя считаше, че е неин дълг да разпита Хенри за посещението на Рейчъл Толивър. Дружеството все още не беше получило инструкции от нея какво да правят с вещите на Мери. Тъй като Саси я нямаше, за да му затъкне устата, той й разказа доста работи. Първо, Рейчъл била взела само няколко престарели счетоводни книги от сандък на тавана. Не искала нищо друго от вещите на Мери. Това ясно подсказа на Хана какво е мнението на момичето за пралеля й. Нямаше кой да я вини, след като старата пусна такава бомба.

После измъкна от него, че Мат хукнал да гони малката, защото имал предчувствие, че щяла да се настани в някой мотел извън Хаубъткър. Как само й се искаше да е мишчица под леглото във въпросната мотелска стая, когато двамата се срещнеха. Не беше тайна, че преди надеждите на Рейчъл да гръмнат, двамата с Мат бяха много увлечени един по друг. Предполагаше, че той я е открил и тя е специалната гостенка, която очакват за вечеря, след като одеве подслуша разговора между готвачката си и Савана, готвачката на Уорикови.

Савана се беше обадила, за да се жалва колко й била трудна работата, че момичето не идвало, а Пърси бил страшно разочарован. Хана беше готова да заложи две към едно, че той се надява да изкупи греховете си пред Рейчъл и да спаси шанса тя и внукът му да се съберат. Мат и Еймос също бяха дошли, а адвокатът й се стори дори по-сериозен от обикновено, не че Мат изглеждаше много ведър. Савана беше казала, че тримата се затворили в кабинета на Пърси, за да се наливат със скоч, докато пилето по флорентински съхнело във фурната.

Според Савана Пърси не издържал повече и било въпрос на време да се предаде на неизбежното. Това щеше да разбие сърцето на Луси, но пък Хана й беше обещала да я информира за всичко, което се случваше в семейството й. Ако станеше най-лошото, тя искаше да бъде до Мат. След тази мисъл Хана се надигна от люлеещия се стол и влезе в къщата, за да й се обади.

Луси затвори телефона и повика Бети.

— Да, госпожо.

— Никакъв десерт и кафе тази вечер, Бети. Донеси бренди.

— Да не би нещо да не е наред?

— Определено. Съпругът ми умира.

— О, госпожице Луси!

— Как може да го направи! — затропа Луси по пода с бастуна. — Как смее? — Беше бясна.

— Ама, госпожице Луси! — Бети наблюдаваше господарката си, обзета от недоумение. — Може пък да няма избор.

— Напротив, има! Няма защо да се отказва от волята си за живот единствено заради онази жена!

— Коя жена?

Луси се опомни. Изпъна рамене и стисна бастуна.

— Брендито, Бети. Веднага.

— Добре.

Луси си пое дълбоко дъх. Сърцето й блъскаше като подивяла птица, но господ й беше свидетел, че всеки път ставаше така, когато споменеше Пърси. Започваше да се страхува от обажданията на Хана, но същевременно й беше благодарна за информацията. Хана, слава богу, нямаше представа как да подреди парченцата, затова пък Луси много добре знаеше. Хана й разказваше, Луси подреждаше. От откъслечните клюки, които й казваше през годините, с помощта на нищо неподозиращата Савана и информацията, която беше изкопчила от Мат, Луси имаше ясна представа какво става в „Уоруик Хол“.

А ето че сега Пърси позволяваше на Мери дори от гроба да му отнеме живота, който му беше останал. Проклетата плантация продължаваше да съсипва рода Уоруик! Как смееше тази жена да остави „Съмърсет“ на Пърси и да му предаде проклятието. Това беше истината, над нея беше надвиснало зло, което съсипваше всеки, който я притежаваше. Къде й е бил умът на Мери, та да насади Пърси по този начин? Не е ли разбрала какъв разрив ще предизвика? Тази мъка разкъсваше Пърси. Надявал се е Мат и Рейчъл да се оженят, да продължат оттам, откъдето Мери го беше зарязала, да успеят в онова, което те навремето бяха позволили да им се изплъзне през пръстите. Единственият начин, по който можеха да се справят сега, беше той да върне „Съмърсет“ на Рейчъл, което беше точно толкова вероятно да се случи, колкото и червеите да разтворят крака.

Мери, разбира се, е разчитала той да оправдае доверието й. Дано господ прати душата й в ада.

Луси обаче остана удивена. Мери може и да беше инат, но в никакъв случай не беше неразумна. Защо не е продала плантацията с другите ферми? Защо е предпочела да натовари Пърси с нея? Защо изобщо е тръгнала да продава холдингите си и е оставила къщата на Дружеството за опазване на историческите забележителности? Защо е лишила от наследство момичето, което обучаваше да поеме всичко, за което тя жертва толкова много през годините?

Бети остави чашата бренди до нея.

— Госпожице Луси, тъй гледате, кат че второто пришествие ще дойде — изсумтя тя.

— Почти, Бети… почти — прошепна Луси, обзета от страхопочитание. Невероятна мисъл се беше стрелнала в главата й, сякаш изречена от устата на Господ, при това преди още да е отпила и глътка бренди. „Ах ти, Мери Толивър, хитра стара лисицо. Сега вече знам защо си го направила. Спасила си Рейчъл да не се превърне в теб самата. Разбрала си накъде е тръгнала и си я лишила от единственото средство, благодарение на което ще стигне дотам. Поне веднъж в живота се оказва, че обичаш някого повече от тази плантация кръвопиец. Мамка му, така е!“

Типично в неин стил Мери беше излязла на сцената твърде късно, да действа в единайсетия час както винаги досега. Мат беше казал, че е починала часове, след като е отнесла кодицила в кантората на Еймос, очевидно, преди да има възможност да се оправи с Рейчъл. Сега добрите й намерения бяха гръмнали като пусната по грешка бомба. Рейчъл я ненавиждаше, двамата с Мат се бяха разделили, а Пърси бавно се изплъзваше от скалата, на която тя го беше оставила. Отново му го беше набутала и сега нейният клонинг — освен ако някой не й набиеше разум в главата — го набутваше на Мат.

Луси посегна към чашата и усети как гневът й тлее. Дявол да го вземе, беше предвидила тази работа, сети се още когато Хана й съобщи през онова първо лято, че праплеменницата на Мери била на гости в Хаубъткър. Хана беше познавала Мери цял живот и разказваше, че детето имало същата „черна като на вещица коса, странни очи, тен като на циганче и дупчица в средата на брадичката“ и един ден щяло да бъде нейното наказание.

— С други думи е красавица, нали? — беше попитала Луси.

— За съжаление — беше признала Хана, — а пък колко само прилича на Мери на същата възраст. Трябваше да се ощипя, за да съм сигурна, че не сме се върнали отново в началното училище.

Тогава Луси се замисли над иронията, че един ден Мат и Рейчъл могат да възродят сагата Мери Толивър — Пърси Уоруик. Следеше събитията притаила дъх, стиснала палци. Как да се зарадва, че Мат е влюбен в наследницата на трона, която страдаше от същото изкривено чувство на преданост и мания като настоящата собственичка? Как да прегърне съпругата на внука си, излята в същия калъп като жената, която ненавиждаше?

Беше си поела спокойно дъх, когато й докладваха, че първата им среща на погребението на Оли не преминала добре, но тъй като годините минаваха и нито един от двамата не сключваше брак, я обзе ужасното чувство, че е въпрос на време да се стигне до неизбежното. И наистина стана така. Дни след като Рейчъл се върна за погребението на Мери, Мат й звънна, за да се похвали, че бил срещнал момичето, за което се надявал да се ожени.

— Ти сигурен ли си?

— Абсолютно, бабо. През целия си живот не съм бил по-сигурен. Да не говорим, че никога досега не съм бил по-щастлив. Май изобщо не съм бил щастлив, ако това е щастието. Знам, че двете с Мери сте имали различия, но тази представителка на рода Толивър ще ти хареса.

Тя си беше поела дълбоко дъх.

— Тогава сложи й годежния пръстен, Мат, преди двамата с дядо ти да остареем прекалено много и да не можем да тичаме след децата ви.

Седмица по-късно всичко приключи. Както пралелята беше изоставила Пърси, така и Рейчъл изостави Мат заради проклетата плантация. Не се опита да го утешава, както правят обикновено бабите, когато внуците им станат жертви на любовта. Не му каза, че ще преживее раздялата с Рейчъл, че времето ще го излекува, че има и други момичета. Също като дядо си той беше открил, а сетне изгубил единствената си любов.

Добре поне, че Господ спаси момчето от грешката, която Пърси беше допуснал с брака си.

Брендито стопли кръвта й, смекчи яростта й и я превърна в тъга. Никога досега не се беше чувствала така откъсната от някогашния си дом и от хората, които обичаше. Да можеше само да се види с момичето, щеше да й даде да се разбере, да й разкаже истината за пралеля й и противната плантация… истината, която щеше да я освободи, за да обикне Мат и да се омъжи за него. Само че какво можеше да направи тя от златната си клетка и самоналоженото изгнаничество?