Лийла Мийчам
Пепел от рози (26)

26.

Късно сутринта, когато Мери и Шоний пристигнаха пред кантората на Емит Уейт, слънцето грееше ведро, денят беше огласян от птичи песни, сякаш не бе имало нощна буря.

Адвокатът изпъшка, щом тя влезе, посочи й стол и се отпусна тежко на своя. Стори й се по-прегърбен от обикновено, като че неговото участие в нещастието бе бреме, което трябваше цял живот да носи на раменете си.

— „Съмърсет“ все още не е потънал, господин Уейт — започна Мери, готова да му представи добре обмислените си аргументи. — Обсъждали сме този вариант и на мен все още ми остава едно асо. „Феър Ейкърс“. Искам да взема кредит, като заложа „Феър Ейкърс“. — Даде си сметка, че говори прекалено бързо, но искаше да заличи изражението на съжаление, което сякаш казваше „защо ми трябваше да те слушам“ от лицето на верния приятел на баща си. — Сигурна съм, че за да защитите попечителския фонд, ще се погрижите като човек, на когото имам пълно доверие, да получа заем. Това е единственият начин…

Емит стовари ръка върху бюрото и я прекъсна.

— Не ми казвай какви са отговорностите ми, млада госпожице! Не и след като преди не се сещаше за това! Ако спазвах стриктно ролята си на човек, на когото можеш да имаш пълно доверие, тази сутрин нямаше да седиш пред мен, а аз нямаше да будувам цяла нощ и да се проклинам. Сигурно Върнън Толивър се обръща в гроба си.

— Нищо подобно — каза тихо Мери, решена да говори разумно. — Татко щеше да разбере какви са рисковете. Щеше да разбере защо ми позволихте да ги поема. Добре, рискувах и загубих. Сега трябва да спася онова, което мога. Единственият начин да го постигна, е като ипотекирам „Феър Ейкърс“. Ще успея да взема достатъчно голям заем, за да покрия паричните си задължения. Следващата година, при добра реколта… — Когато забеляза с такъв поглед я стрелна Емит над очилата си, тя замълча и сви рамене. — Какъв друг избор имам?

— Да си позволя ли да спомена очевидното?

— Не, господине. Няма да продам „Съмърсет“.

Емит свали очилата си и потри очи.

— Какво искаш да направя?

— Да уредите среща в банката още днес и да ми помогнете да се разбера с тях.

— Защо толкова скоро? Прибери се, почини си. Сигурен съм, че не си мигнала през нощта. След като си починеш, ще ти хрумне по-добро решение. Защо си се разбързала да ходиш още днес в банката?

— След снощната буря няма да съм единствената, която ще се втурне към банката. Банка „Хаубъткър“ има лимит за отпускане на заеми на фермери. Искам да съм сред първите на опашката. Надявам се, нямате други ангажименти.

— Щеше ли да има някакво значение, ако имах? — С тежка въздишка Емит си сложи отново очилата и дръпна телефона към себе си. След малко вече беше обяснил на президента на щатската банка защо се обажда и той се съгласи да се срещнат с него и Мери същия следобед.

Мери беше дошла от плантацията, облечена във вехта пола и блуза, по които се виждаха пръски кал. Когато влезе в банката, се сблъска с модерно облечената Изабел Уидърс, съперницата й за сърцето на Пърси. Бащата на Изабел беше президент на банка „Хаубъткър“.

— Боже, та това е Мери Толивър — измърка младата жена и развеселеният й поглед се плъзна по неугледните дрехи на Мери.

— Точно така — отвърна също толкова високомерно Мери.

— Много съжалявам за градушката, изсипала се точно по време на събирането на реколтата. Сигурно „Съмърсет“ е лошо пострадал.

— Малко, но ще се справим.

— Наистина ли? — Изабел нави на пръста си дълъг наниз перли, стигащ чак до талията на ефирната й рокля. — Значи идваш да се видиш с татко просто така. Той много ще ти се зарадва. Ще ми бъде интересно да ми разкаже всичко, когато се прибере довечера. Радвам се, че се видяхме отново, господин Уейт. Сигурно и вие идвате просто на гости. — Тя се усмихна сияйно с начервените си устни като на холивудската актриса Теда Бара, заобиколи посетителите и остави след себе си аромата на тежък парфюм.

Емит примигна в недоумение от острата размяна на реплики.

— Мили боже.

В кабинета на Реймънд Уидърс адвокатът остави Мери да говори и запази мълчание, докато тя представяше искането си, подкрепено с цифри от листа, който беше съставила набързо на масата в кухнята на Ледбетър.

— Нося нотариалния акт на „Феър Ейкърс“ и съм готова да го заложа, ако се споразумеем — бяха последните й думи.

Реймънд Уидърс беше слушал внимателно, докато барабанеше със закръглените си, меки пръсти на бизнесмен. Дъщеря му, неговата гордост и радост, в различни пози, на различна възраст се усмихваше вяло на Мери от богато украсените рамки, подредени на библиотеката. В продължение на няколко секунди, които изящният позлатен часовник на полицата над камината отмери шумно, банкерът мълча и Мери така и не успя да долови какви мисли се крият зад гладкото лице. Сигурно нарочно го правеше, за да държи клиентите в напрежение. Когато най-сетне заговори, той се намръщи.

— Донякъде можем да помогнем — започна той, — но, за съжаление, няма да успеем да покрием пълната сума на искането ви.

— Как така? — попита Мери и сърцето й се сви. Емит изсумтя и се поизправи.

— Банката може да ви заеме само четирийсет процента от стойността на имота, който ипотекирате, тъй като след войната цените на памука са спаднали драстично. Да видим… — Банкерът заоглежда нотариалния акт. — Стойността му към днешна дата, включително къщата, постройките и оборудването възлиза на… — Не пожела да каже сумата на глас, затова я записа на лист и й го подаде през бюрото.

Мери дръпна листа.

— Но „Феър Ейкърс“ струва два пъти повече! — извика тя и пресметна тутакси, че подобен заем на база оценката на банката изобщо нямаше да покрие разходите й. Подаде листа на Емит.

— За вас може и да е така, но бордът на директорите ще бъде на друго мнение — отвърна банкерът.

Емит прочисти гърлото си.

— Стига, Реймънд. Сигурен съм, че можеш да направиш нещо. Та ти контролираш борда. Ако Мери не може да плати дори да й дадеш петдесет процента от същинската цена на „Феър Ейкърс“, ще продадеш имота и пак ще имаш печалба.

Реймънд Уидърс се замисли за момент.

— Има едно условие, което ще промени мнението на борда, стига госпожица Толивър да се съгласи.

Мери се обнадежди.

— Какво условие?

— Да не засаждате отново памук. Прекалено рисковано е. Фъстъци, сорго, захарна тръстика, царевица, ориз — има най-различни култури, дори можете да отглеждате добитък. Така може и да ви дадем исканата сума, стига да не садите памук. В този случай банката ще бъде сигурна, че ще си върне парите.

— Изобщо не съм съгласна — отвърна веднага Мери, вбесена, че Уидърс се осмеляваше да предложи подобен вариант на човек от семейство Толивър. — „Съмърсет“ е памукова плантация…

— Беше памукова плантация — поправи я банкерът, без да крие, че губи търпение. — Би било разумно да приемете съвета ми, госпожице Толивър, Дните на памука в Източен Тексас отминаха. Слънцето на тази култура залязва. Други страни произвеждат същото количество с по-добро качество от целия памукопроизводителен район на Щатите и продават на по-ниски цени. Вие имате ли представа, че нова синтетична материя ще смени коприната. Произвежда се във Франция — обясни той. — Въпрос на време е да замени памука в дрехите и производството й да започне и тук. Синтетичните материали са по-леки, по-евтини и по-трайни от памука. Заслужават ли си усилията за растение, което нападат какви ли не вредители, да не говорим как му действат природните стихии.

Уидърс се облегна назад, преплете пръсти и ги отпусна върху жилетката.

— Ако обаче се съгласите да засеете по-доходоносна култура, ще успея да убедя борда да увеличи заема с десет процента. В противен случай получавате четирийсет процента от оценката.

Мери бе толкова шокирана, че не можеше да проговори. Емит отново прочисти гърлото си.

— Какво е необходимо, за да получи онова, което иска, Реймънд?

— Ами… — Банкерът разплете пръсти и заговори на Емит така, сякаш Мери я нямаше. — Ако успее да намери гарант, когото банката одобри, за да подпише ипотеката, може и да й отпуснем парите. Въпросният човек трябва да разбира, че носи отговорност пред банката, ако госпожица Толивър фалира. Тъй като тя няма двайсет и една, не може да бъде принудена по законен път да му върне парите, защото непълнолетните не носят отговорност за заеми. — Отново насочи вниманието си към Мери.

— Познавате ли човек, който да сподели с вас отговорността при тези условия, госпожице Толивър?

Скритият намек във въпроса я разтърси. Той знае за нас с Пърси, изтръпна тя. Мисли, че съм попречила на надеждите на Изабел да стане госпожа Пърси Уоруик. Нима целият град беше разбрал за връзката им? Ако наистина бяха научили, колко ли знаеха?

— За конкретен човек ли ме питате? — погледна го тя напълно спокойно.

Банкерът се подсмихна.

— Банката, разбира се, ще одобри подписа на Пърси Уоруик, а на вас, госпожице Толивър, няма да ви бъде трудно да го получите, тъй като… семействата ви са близки.

Мери събра документите, разпилени по бюрото.

— Благодаря ви, че ни отделихте от времето си, господин Уидърс. Двамата с господин Уейт ще помислим и ще ви съобщим решението си възможно най-бързо.

— Не се бавете, госпожице Толивър — надигна се от мястото си банкерът. — Разполагаме с ограничена сума, определена за заеми на фермери, а вече бяха внесени и други молби.

Докато вървеше след Мери на излизане от банката, Емит не криеше, че е потресен.

— Мери, миличка, какво ще правиш? Какво си намислила?

Мери си пое дълбоко дъх.

— Нещо, за което ще съжалявам до края на живота си.