Клайв Къслър
Виксън 03 (61)

60.

Генерал Хигинс тръшна силно телефонната слушалка върху вилката. Това беше първият му изблик на невъздържаност.

— Изпуснахме наблюдателя им — каза той с горчивина в гласа. — Бяхме засекли местоположението му, но докато най-близкият ни патрул отиде дотам, той изчезна.

— Явно е обигран — отбеляза Тимоти Марч. — Само с една от общо четирите ни коли на пътя, оборудвани с радиосистемата Си Би, откриването на негодника е почти невъзможно.

— Екип от специалните части и градската полиция са поставили барикади по ключовите кръстовища в района на Капитолия — каза Хигинс. — Ако можем да задържим наблюдателя далеч от визуален контакт с неговите цели, той няма как да съобщи на кораба за корекциите на далекобойността. Така Фокс ще стреля слепешката.

Очите на президента бяха приковани в екрана и гледаха тъжно увеличеното спътниково изображение на разрушения паметник на Линкълн.

— Хитро измислено от тяхна страна — измърмори той. — Неколцина жертви едва ли ще се превърнат в нещо повече от заглавие на първа страница на вестниците за повечето американци. Но разрушаването на почитан национален паметник, това вече ще покърти всекиго. Бъдете сигурни, господа, че до довечера мнозина обезумели американци ще излязат на улицата, за да излеят гнева си.

— Ако следващият снаряд съдържа „БС“… — не се доизказа Джарвис.

— Това е нещо като руска рулетка — прекъсна го Марч. — Два снаряда вече бяха изстреляни. Това означава, че вероятността се свежда до две от трийсет и шест.

Хигинс погледна към адмирал Кемпър.

— Изчислихте ли какво е темпото на стрелбата от „Айова“?

— Времетраенето между изстреляните снаряди беше четири минути и десет секунди — отвърна Кемпър. — Наполовина по-забавено в сравнение с някогашната му военновременна ефективност, но доста добро, като се вземе предвид четирийсетгодишното старомодно оборудване.

— Това, което ме озадачава — каза Марч, — е защо Фокс използва само централния оръдеен купол? По всичко личи, че няма намерение да задейства системите в другите два.

— Пази си силите, като изстрелва по един снаряд за ефект. Вторият му изстрел беше сполучлив и той улучи мишената си. Когато следващия път определи далекобойността си, бъдете сигурни, че ще отприщи дулата и в трите купола.

Телефонът пред Хигинс иззвъня. Той вдигна слушалката, послуша известно време и лицето му помръкна.

— Изстрелян е трети снаряд.

Спътниковата камера се върна назад, за да покаже трикилометров радиус около Белия дом. Всички бяха съсредоточили внимание върху гледката от птичи поглед на града и със свити сърца си мислеха, че може би този снаряд ще съдържа смъртоносния агент. В същото време се мъчеха да отгатнат коя ще е следващата мишена. Последвалият взрив във вид на гейзер превърна в прах и камъни петнайсетметров участък от тротоара и две дървета в северната част на Конститюшън авеню.

— Цели се в сградата на Държавния архив — каза президентът. — Фокс има за цел да унищожи Декларацията за независимостта и Конституцията.

— Настоявам, господин президент, да наредите незабавно ядрен удар върху „Айова“. — Обикновено червендалестото лице на Хигинс сега беше посивяло.

Президентът гледаше като онемял; беше прегърбил рамене, сякаш му беше студено.

— Не — каза той след малко.

Хигинс седна тежко на стола си. Кемпър почукваше тихичко по масата с молив, размишлявайки над нещо.

— Има и друго разрешение — заговори той бавно и някак плахо. — Да извадим от строя оръдеен купол номер две на „Айова“.

— Да поразим оръдейния купол? — повтори Хигинс със скептично изражение.

— Някои от нашите „Спектър“ Еф-едно-двайсет носят на борда си ракети „Сатан“ — поясни Кемпър. — Нали не бъркам, генерал Сейър?

Командващият Военновъздушните сили генерал Майл Сейър кимна в знак на потвърждение.

— Всеки самолет е въоръжен със сатани, способни да проникнат през бетон с дебелина три метра.

— Разбирам какво имате предвид — обади се Хигинс. — Но какво ще кажете за точността? Ако не улучите, отприщвате „Бърза смърт“.

— Може да стане — каза Сейър, обикновено мълчалив човек. — Щом пилотите изстрелят ракетите, те ще прехвърлят управлението им на сухопътните части. Вашите хора, генерал Хигинс, са достатъчно близо до „Айова“, така че могат да насочат ракетата в диаметър от деветдесет сантиметра.

Хигинс грабна слушалката и погледна към президента.

— Ако Фокс спазва един и същ интервал на стрелбата си, значи разполагаме с по-малко от две минути.

— Тогава действайте! — каза без колебания президентът.

Докато Хигинс даваше нареждания на частите, разположени около „Айова“, Кемпър прегледа папката с конструкцията на кораба.

— Този купол е защитен със стоманена броня с дебелина между сто и седемдесет и петстотин милиметра — съобщи той. — Може и да не го разрушим, но със сигурност ще изкараме акъла на екипажа.

— А „тюлените“ могат ли да бъдат уведомени за намеренията ни? — попита президентът.

Лицето на Кемпър помръкна.

— Щяхме да ги уведомим, ако можехме, но откакто се качиха на катера, с тях нямаме никаква радиовръзка.

Фъргъс не можеше да направи никаква връзка, тъй като радиото бе избито от ръката му от картечната стрелба, разгърната от цитаделата на „Айова“. Един куршум откъсна средния пръст на лявата му ръка, мина през предавателя и през дясната му длан. Резервното радио също бе отнесено заедно с водача на групата, който бе улучен в гърдите и сега се носеше безжизнен някъде по течението на реката.

Фъргъс беше загубил шестима от общо трийсетте си души, докато се качваха на борда на „Айова“ по въжени стълби, завързани за въжета с направени примки, които бяха изстреляли върху кърмата с арбалети. Когато стигнаха до главната палуба, те бяха посрещнати от унищожителен огън. Поотделно и на малки групи те предприеха ответен огън срещу защитниците на кораба.

Раненият и откъснат от командата си Фъргъс се измъчваше повече от безпокойство, отколкото от болките си. Лежеше притиснат зад една ветрилообразна рамкова конструкция на кран, а времето течеше. Беше получил заповед да осигури безпрепятствен достъп до летателната площадка на кораба, преди южноафриканците да открият огън, и изруга от безпомощност, когато чу третият оръдеен изстрел да прогърмява над реката.

Вдигна поглед и видя, че хеликоптерите с морските пехотинци кръжат в нетърпеливо очакване да получат знак, за да кацнат. Той провря глава и погледна иззад крана. Картечниците, стърчащи иззад стоманена броня на покрива на главния мостик, бяха подминали Фъргъс и се бяха насочили към хората му, които се придвижваха към предната част на кораба.

Той стисна здраво с една ръка автоматичното си оръжие, скочи на крака и притича по откритата палуба. Но малко преди да се прикрие зад кърмовия оръдеен купол, хората на Фокс го забелязаха и един куршум раздроби глезена на левия му крак.

Той направи още няколко крачки и се изтърколи под фалшивия купол. Имаше чувството, че новата рана изгаря всеки нервен възел на крака му. Както лежеше на палубата, стискайки зъби от болка, се вслуша в оръдейната стрелба напред и тогава чу вой на реактивни двигатели. Два самолета „Спектър“ се появиха на фона на сутрешното слънчево небе и изхвърлиха смъртоносния си товар.

Ако не беше тъпата болка, обхванала всеки сантиметър от тялото му, Пит щеше да се закълне, че е мъртъв. Едва ли не с неохота той се насили да прочисти мъглата от съзнанието си и да отвори очи.

После опипа крайниците и тялото си. Най-лошото, което го бе сполетяло, като се изключеха безбройните натъртвания и ожулвания, беше пукването на две или три ребра. Опипа и главата си и с облекчение видя, че пръстите му не се обагриха с кръв. Озадачиха го единствено няколкото дървени тресчици, забити в дясното му рамо.

Той се надигна до седнало положение, после се обърна и застана на колене. Всичките му мускули откликваха на командите. Дотук добре. Пое дълбоко въздух и се изправи на крака. Почувства се въодушевен, сякаш беше изкачил връх Еверест. През една назъбена дупка на около метър от него проникваше дневна светлина и той се запъти натам.

Съзнанието му бавно започна да анализира защо не се беше превърнал в овесена каша, след като се бе блъснал в надстройката на кораба. Тънките шперплатови листове на мястото на стоманените напречни прегради бяха омекотили удара му. Той се бе врязал като гюле първо през външната преграда, а после през втората и се бе озовал в коридора пред каюткомпанията. Толкова за загадъчните тресчици в рамото му.

До слуха му долетя гръмък тътен, подът под краката му завибрира. Оръдията, заключи той. Но през какъв ли интервал стреляха? Колко ли време е бил в безсъзнание? Отвън се чуваха изстрели от стрелкови оръжия. Кои ли се стреляха едни други? Той побърза да пропъди тези мисли — за него нямаше никакво значение. Предстоеше му да разрешава свои собствени проблеми.

След като измина пет-шест метра по коридора, се спря и извади от джоба си джобно фенерче и сгънат лист хартия, съдържащ план на разположението на палубите на „Айова“. Отне му две минути, за да установи точното си местоположение.

След като се ориентира и за останалите отсеци, тръгна безшумно към склада за боеприпаси в предната част. Не бе изминал и няколко крачки, когато корабът силно се разтресе. Надигнаха се облаци прах, натрупвана години наред. Пит разпери ръце, за да запази равновесие, хвана се за рамката на вратата, която миг преди това се бе отворила от удара, и изчака тресенето да спре.

За малко да го изпусне, ако безкрайното му любопитство не бе надделяло. Всъщност не беше точно любопитство, просто нещо, което изглеждаше не на място, привлече погледа му. Той светна фенерчето и насочи лъча върху една кафява обувка — скъпа, направена по поръчка — обула крака на чернокож мъж в спретнат делови костюм с жилетка. Ръцете му бяха разперени и вързани с въжета за една от тръбите над главата му.