Клайв Къслър
Виксън 03 (43)

42.

Вашингтон, окръг Колумбия, декември 1988 година

Сградата на Националната агенция по морски и подводни изследвания — цилиндрична конструкция със зелени отражателни стъкла — се издигаше на трийсет етажа на един хълм в източната част на Вашингтон.

На най-горния етаж адмирал Джеймс Сандекър седеше зад огромно бюро, чийто плот бе изработен от капак на люк, взет от извадения от дъното на протока Албъмарл стар кораб на Конфедерацията. Частният му телефон иззвъня.

— Сандекър.

— Обажда се Пит, сър.

Сандекър натисна един бутон на малък пулт, който включи холографна телевизионна камера. Насред стаята в триизмерна дълбочина образът на Пит се появи като жив.

— Повдигни малко камерата откъм твоя край — каза Сандекър, — че главата ти е като отрязана.

Чрез чудото на сателитната холография лицето на Пит изглеждаше като израснало направо от раменете му, а проектираният му образ, включително гласът и жестовете му, бяха каквито са в действителност. Основната разлика, която никога не спираше да развеселява Сандекър, беше, че той можеше да пъхне ръка през изображението, тъй като то беше лишено от материя.

— Така добре ли е? — попита Пит.

— Е, вече те виждам целия — отвърна Сандекър и мина направо на въпроса. — Какви се последните новини за Уолтър Бас?

Пит, който седеше на сгъваем стол под една голяма палма, с разрошвана от силния вятър абаносовочерна коса, имаше уморен вид.

— Лекарите във военната болница „Фицсимънс“ в Денвър казват, че положението му е стабилизирано. Ако преживее следващите четирийсет и осем часа, има голяма вероятност да се оправи. Веднага щом се почувствал по-добре, щели да го преместят в болницата на Военноморските сили в Бетезда.

— Какво стана с бойните глави?

— Закарахме ги до един страничен коловоз в Ледвил — отвърна бавно Пит. — Полковник Стайгър предложи услугите си да уреди превоза им до пристанището на Сан Франциско.

— Предай на Стайгър, че сме много благодарни за съдействието му. Наредил съм на нашия изследователски кораб край тихоокеанското крайбрежие да бъде в готовност. Шкиперът е инструктиран да изхвърли касетите във водите навътре от шелфа, на дълбочина три хиляди метра. — Сандекър замълча, преди да зададе следващия си въпрос. — Откри ли липсващите осем бойни глави?

Изражението на Пит му даде отговора, преди да го чуе.

— За жалост не, адмирале. Претърсихме основно дъното на езерото, но не открихме и следа от тях.

Сандекър забеляза тревогата по лицето на Пит.

— Опасявам се, че дойде време да уведомим Пентагона.

— Наистина ли смятате, че това ще е разумен ход?

— Какъв друг избор имаме? Ние не разполагаме с необходимите средства за такова мащабно разследване.

— На нас ни трябва само малка следа — настоя на своето Пит. — Има вероятност бойните глави да са складирани и да събират прах някъде. Възможно е дори крадците да не знаят какво всъщност имат в ръцете си.

— Ще приема доводите ти — рече Сандекър, — но преди всичко кой би ги искал? Господи, та те тежат близо тон всяка, а освен това са лесно разпознаваеми на външен вид като излезли от употреба снаряди за морската артилерия.

— Отговорът ще ни даде също и някакво обяснение за убийството на бащата на Лорън Смит.

— Без да има труп, няма престъпление — отбеляза Сандекър.

— Вярвам на очите си — не се предаваше Пит.

— Не мога да променя настоящите обстоятелства. Всички сме изправени пред въпроса как да открием изчезналите бойни глави, което трябва да стане час по-скоро, преди на някой да му е щукнало да се прави на специалист по взривове.

Изведнъж цялата умора по лицето на Пит като че ли се изпари.

— Вие току-що казахте нещо, което ме наведе на една мисъл. Дайте ми пет дни да открия бойните глави. Ако се върна без тях, на ход ще сте вие.

Сандекър се усмихна леко на внезапната възбуда на Пит.

— Аз съм си на ход, както и да погледнеш нещата — отвърна с рязък тон Сандекър. — Волю-неволю поех отговорността от деня, в който ти отвлече летателен апарат и подводна камера на НЮМА.

Пит го гледаше и деликатно си мълчеше. Сандекър го остави за известно време да се поизпоти, разтривайки очите си в това време. После каза:

— Добре, макар и против убежденията си, ще поема този риск.

— Значи сте съгласен?

Сандекър беше отстъпил.

— Имаш пет дни, Пит. Но бог да ти е на помощ, ако се върнеш с празни ръце! — Той натисна бутона за изключване на холографа и изображението на Пит избледня и изчезна.