Клайв Къслър
Виксън 03 (29)

28.

— Огромна глупост — заключи полковник Джумана със сатанинско задоволство. — Извини ме, че говоря така, мой генерале, но аз те предупредих.

Лусана наблюдаваше замислен през прозореца мъжете, които извършваха строева подготовка на плаца.

— Грешка в преценката, полковник, нищо повече. Няма да загубим войната само защото бяхме завлечени с два милиона долара.

Томас Мачита, навел глава от срам, с капки пот по челото, седеше до масата и гледаше с празен поглед гипсираната си китка.

— Не можех да знам… — започна той и се скова, когато Джумана скочи на крака с почервеняло от гняв лице, сграбчи плика от Ема и го хвърли в лицето му.

— Не си могъл да знаеш, че са ти скроили номер ли? Глупак такъв! Ето, вижте го нашия прославен шеф на разузнаването, който дори не може да убие човек в тъмното! И на всичкото отгоре му дава два милиона долара за някакъв си плик, съдържащ процедури за разчистване на военни боклуци.

— Престани! — извика Лусана.

Настъпи тишина. Джумана си пое дълбоко въздух, после бавно отстъпи назад и седна на стола си. От очите му продължаваше да струи гняв.

— С глупави грешки — въздъхна той с горчивина — войни за освобождение не се печелят.

— Прекалено се вживяваш, полковник Джумана — смразяващо прозвуча гласът на Лусана. — Ти си великолепен водач и същински тигър в битките, но както на повечето професионални войници, и на теб ти липсва административен подход.

— Моля те, мой генерале, не изкарвай яда си на мен. Той — Джумана размаха пръст към Мачита — е този, който заслужава наказание.

Чувство на безпокойство обзе Лусана. Независимо от интелигентността или образованието африканското съзнание реагираше почти детински спрямо виновните. Кръвното отмъщение все още ги надъхваше с по-силно чувство за справедливост, отколкото сериозните разговори на маса. Лусана погледна уморено Джумана.

— Грешката беше моя. Единствено аз нося отговорността. Ако не бях наредил на майор Мачита да убие Ема, може би сега операция „Дива роза“ щеше да лежи пред нас на масата. Ако съзнанието му не беше заето с мисълта за убийство, вярвам, че майорът щеше да провери съдържанието на плика, преди да даде парите.

— Нима все още вярваш, че планът е валиден? — попита изумен Джумана.

— Да — отвърна твърдо Лусана. — Достатъчен е, за да предупредя американците, когато замина следващата седмица за Вашингтон, за да изразя личното си убеждение пред конгресното заседание по повод помощта за африканските държави.

— Вашите приоритети са тук — обади се Мачита с уплаха в очите. — Моля ви, мой генерале, изпратете някого другиго.

— Никой не е в по-добро положение от моето — увери го Лусана. — Аз все още съм американски гражданин с много връзки на високо ниво, които симпатизират на нашата борба.

— Напуснете ли страната, ще се окажете в огромна опасност.

— Всички ние сме в опасност и тук, не е ли така? — каза Лусана и се обърна към Джумана. — Полковник, ти ще поемеш командването по време на отсъствието ми. Ще те натоваря с изрични заповеди за провеждането на операцията ни. Очаквам от теб да следиш за точното им изпълнение.

Джумана кимна.

В Мачита се надигна страх. Не можеше да не се запита дали Лусана осъзнава, че утъпква пътя към собственото си сгромолясване и отприщва приливна вълна от кръв, която неминуемо щеше да залее цяла Африка.