Клайв Къслър
Виксън 03 (38)

37.

— Какво ще кажете за всичко това? — попита Дагът, който седеше зад бюрото си.

Дейл Джарвис, директорът на Управлението за национална сигурност, се замисли, преди да отговори. Лицето му имаше приятелско, почти бащинско изражение. Късо подстриганата му кестенява коса бе започнала да се прошарва. Носеше туиден костюм и широка червена папийонка, която висеше под адамовата му ябълка така, сякаш всеки момент щеше да се разтопи.

— Според мен тази операция „Дива роза“ е чисто и просто игра.

— Игра ли? Глупости! — вметна раздразнено Лусана, който стоеше прав, подпрян на високата облегалка на един стол.

— Не съвсем — каза спокойно Джарвис. — Всяка нация с усъвършенствано военно производство има отдел с единствената функция да измисля така наричаните в бранша „приложими игри“. Това са неправдоподобни схеми, които са далеч от вероятността да бъдат осъществени стратегически и тактически проучвания, замислени с цел да се борят с непредвидени събития. След това те се прибират в шкафа в очакване да настъпи малко вероятният ден и ако такъв дойде, тогава се изтупват от праха и се пускат в действие.

— Значи това е мнението ви за „Дива роза“? — попита с язвителен тон Лусана.

— Докато не се запозная с подробностите, да — отвърна Джарвис. — Смея да твърдя, че южноафриканското Министерство на отбраната има планове за евентуални фалшиви бунтовнически нападения над половината държави в света.

— Наистина ли вярвате в това?

— Да — отвърна твърдо Джарвис. — Между нас казано, нашето правителство държи скрити някъде много дълбоко и на много тъмно едни от най-безумните сценарии, съчинявани някога от човека и компютъра. Това са заговори за подкопаване основите на всяка държава на земното кълбо — включително нашите западни приятели, мерки за разполагане на ядрени бомби в гетата в случай на масови размирици от страна на малцинствата, военни планове за отблъскване на нашествия от Мексико до Канада… Нито един от хиляда подобни планове няма да бъде използван, но те съществуват и чакат — просто за всеки случай.

— Вид застраховка — вметна Дагът.

— Да — кимна Джарвис, — застраховка срещу немислимото.

— Искате да кажете — избухна Лусана, — че гледате на операция „Дива роза“ като на кошмара на някой идиот?

— Мисля, че взимате тази работа много навътре, генерале — отвърна Джарвис, без да се засяга от гневния изблик на Лусана. — Трябва да погледнете в лице действителността. А вие, както обичаше да казва дядо ми, „купувате нещо слепешката“.

— Не съм съгласен с вас — упорстваше Лусана.

Джарвис свали бавно очилата си и ги прибра в калъфката им.

— Разбира се, генерале, вие сте свободен да поискате неутрално мнение и от други разузнавателни организации, но мисля, че спокойно мога да кажа, че за „Дива роза“ ще получите същото заключение, където и да я представите.

— Настоявам да потвърдите намерението на Де Ваал да осъществи операцията! — изкрещя Лусана.

Овладявайки нарастващия си гняв, Джарвис стана, закопча сакото си и се обърна към Дагът.

— Моля да ме извините, господин конгресмен, но трябва да се връщам в Управлението.

— Разбирам — отвърна Дагът, като стана от стола си и хвана Дагът под мишница. — Ще ви изпратя до асансьора.

Джарвис кимна на Лусана за довиждане, насилвайки се дипломатично да придаде дружелюбен израз на лицето си.

Треперейки от ярост, стиснал ръце в юмруци, Лусана не каза нищо.

Още щом излязоха във фоайето на асансьорите, Дагът каза на Джарвис:

— Извинявам се за безобразното държане на генерала. Но трябва да разберете огромното напрежение, на което е подложен през последните няколко месеца. А и дългият му полет от Мозамбик снощи…

— Да, известно е, че дългите полети със самолет изнервят хората. — Джарвис повдигна едната си вежда. — А не се ли дължи също и на угризения на съвестта заради влизането му в страната през задната врата?

Дагът навлажни сухите си устни.

— Нима сте узнали за това?

Джарвис се усмихна приятелски.

— Рутинна практика. Не се притеснявайте, господин конгресмен, нали това ни е работата — да не изпускаме от очи хора като генерала. Но Управлението за национална сигурност не се занимава със съдебно преследване на граждански нарушения. Нищо няма да навреди на емиграционните власти, ако не разберат за случая. Но ще ви дам един съвет: на ваше място не бих оставил генерала да се мотае из Вашингтон прекалено дълго. Проявата на благосклонност към радикален революционер може да се окаже неблагоприятна за човек с вашето положение.

— Генерал Лусана не е радикал.

Джарвис сви рамене; думите на Дагът не му направиха впечатление.

— Това предстои да се разбере.

Бутонът „надолу“ над асансьора светна. Джарвис понечи да загърби Дагът.

— И още нещо — каза конгресменът. — Една молба.

Звънецът на асансьора звънна и вратите се отвориха. Кабината беше празна.

— Стига да мога да я изпълня. — Джарвис отмести поглед от Дагът към единственото му средство за спасение.

— Проучете операция „Дива роза“. Не искам максимални усилия от вашите хора — каза Дагът и побърза да добави: — Достатъчни са едно-две проучвания, за да се потвърди или отхвърли нейната валидност.

Вратите започнаха да се затварят. Джарвис провря крак между тях, за да ги задържи отворени.

— Ще направя необходимото — отвърна той. — Но ви предупреждавам, господин Дагът, че може и да не харесате онова, което ще открием.

Вратите се затвориха и той изчезна от поглед.

 

 

Наближаваше десет часа, когато Дагът се събуди. Беше сам в кабинета си. Персоналът му отдавна си беше отишъл. Той погледна часовника си и установи, че е спал близо час. Разтърка очи и както се протягаше, чу външната врата на кабинета да се отваря и затваря. Не отиде да провери — предположи, че са чистачките. Едва след като не долови познатите шумове от кофи и прахосмукачки, разбра, че е влязъл някой друг.

Фелиша Колинс се облегна лениво на рамката на вратата и загледа мечтателно Дагът, без да продумва.

Една мисъл мина през ума му и го накара да скочи на крака и да разпери ръце в знак на извинение.

— Съжалявам, но просто не усетих кога мина времето. Съвсем забравих за срещата ни за вечеря.

— Извинен си — рече тя.

Той се пресегна да вземе палтото си.

— Сигурно умираш от глад.

— След четвъртото мартини всички признаци на глад изчезват. — Погледът й пробяга из кабинета. — Мислех, че ти и Хирам сте се унесли в разговори.

— Следобед го пратих да иде в Държавния департамент. Там ще получи обичайния хладен прием, отреден за четвъртокласни сановници.

— Не е ли опасно за него да се появява сред толкова хора?

— Погрижих се да му осигуря денонощна охрана.

— Значи вече не е наш гост.

— Не, настанен е в апартамент в „Мейфлауър“ с разрешение на правителството.

Фелиша разкърши пищното си тяло и пристъпи навътре в кабинета.

— Между другото днес обядвах с Лорън Смит. Изля си любовния живот пред мен.

— Хвана ли се на въдицата?

— Ако имаш предвид ключа за твоето малко тайно местенце в Арлингтън, отговорът е „да“.

Той я притегли в прегръдките си и я погледна с нежен, но самодоволен поглед.

— Не бива да съжаляваш, Фелиша. От тази работа ще излезе само добро.

— Опитай да убедиш в това Лорън Смит — каза Фелиша и се отдръпна.

Дагът я пусна.

— Тя спомена ли някакви имена?

— Разбрах, че дава аванси за брак на Фил Сойър, а се чука с някакъв друг от НЮМА.

— Каза ли ти кой е той?

— Да, името му е Дърк Пит.

Дагът опули очи.

— Дърк Пит ли каза?

Фелиша кимна.

Мислите на Дагът запрепускаха, за да направят връзка и я направиха.

— Кучият му син! Страхотно!

— За какво говориш?

— Почитаемият сенатор от Калифорния Джордж Пит. Не схващаш ли? Конгресменката Смит живее незаконно със сина на сенатора!

Кожата на Фелиша настръхна от полазилите я студени тръпки.

— За бога, Фредерик, откажи се от глупавия си план, преди нещата да са излезли извън контрол.

— Нямам такива намерения — усмихна се ехидно Дагът. — Правя го за доброто на нашата страна.

— Искаш да кажеш за доброто на Фредерик Дагът.

Той я хвана за ръка и я поведе навън от кабинета.

— Когато имаш време да поразмислиш, ще дойдеш до заключението, че съм прав. — Той изгаси лампите. — Хайде да идем да похапнем, а след това ще приготвим любовното гнезденце на Лорън Смит за първата и последна нейна среща там.